Определение по адм. дело №1112/2025 на Административен съд - Пазарджик

В съда е постъпила Жалба вх. № 8449/11.09.2025 г. от „Велконт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Н. Т. В., чрез адв. В. С. срещу Разрешение за строеж № 42 от 01.04.2024 г. издадено от Главния архитект на Община Велинград.

В жалбата е направено искане за спиране на основание чл. 166 от АПК.

Съдът e констатирал, че жалбата е подадена чрез ССЕВ, като в заглавната страница на съобщението е посочено, че се представя „жалба с искане за спешно спиране на СМР“. В жалбата срещу разрешението за строеж е формирано особено искане да се спре изпълнението на Разрешение за строеж № 42/01.04.2024 г. до влизане в сила на съдебното решение, включително да се преустановят всички фактически действия по строежа. Тоест не е ясна волята на жалбоподателя в какво се състои особеното му искане – дали иска спиране на изпълнението на разрешение за строеж или иска преустановяване на строително-ремонтни дейности.

Поради това и предвид редица констатирани нередовности на жалбата, включително липса на доказателства за срочност на оспореното разрешение за строеж и липса на данни за правен интерес за жалбоподателя, съдът, с Разпореждане № 4094 от 11.09.2025 г. е оставил жалбата без движение. Указал е на ответника в срок до 12.09.2025 г., 17:00 часа да представи административната преписка по издаване на Разрешение за строеж № 42/01.04.2024 г. издадено от Главния архитект на Община Велинград. Указал е на жалбоподателя, също в срок до 17:00 часа на 12.09.2025 г. да отстрани нередовностите на жалбата, включително като прецизира особено си искане за спиране, като уточни в какво се състои същото и уточни правния си интерес, по смисъла на ЗУТ, от оспорването на Разрешение за строеж № 42/01.04.2024 г., както и представи доказателства в подкрепа на твърдението си за наличие на правен интерес.

По делото в тази връзка са представени Молба вх. № 8493/12.09.2025 г. и Молба вх. № 8609/16.09.2025 от Община Велинград, с представена административната преписка и Молба вх. № 8549/15.09.2025 г. с направено уточнение на правния интерес и срочността на жалбата от жалбоподателя.

Констатира се от съда в тази връзка, че в молбата – уточнение с вх. № 8549/15.09.2025 г. са развити съображения за наличие на правен интерес от оспорването и за срочност на същото. Не е прецезирано обаче особеното искане, както и въобще не е коментирано.

Вместо това с молбата – уточнение вх. № 8549/15.09.2025 г. от 15.09.2025 г. се посочва, че: „Предмет на жалбата са действията по започване на изкопи и физическото реализиране на проекта, за който е издадено процесното стр. разрешение, тъй като поради неуведомяването на жалбоподателя те бяха възприети като действия без строителни книжа и съответни одобрени проекти.“

Поради това, с Разпореждане № 4132/16.09.2025 г. жалбата отново е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано, че следва да уточни предмета на жалбата си и да посочи, дали същата е насочена срещу Разрешение за строеж № 42 от 01.04.2024 г. издадено от Главния архитект на Община Велинград или срещу действията по започване на изкопи и физическото реализиране на проекта, за който е издадено разрешение за строеж; да посочи дали поддържа направеното искане за спиране и ако да – да прецизира особено си искане за спиране, като уточни в какво се състои същото; ако оспорва действията по започване на изкопи и физическото реализиране на проекта, за който е издадено разрешение за строеж – да уточни правния си интерес от това оспорване и конкретните действия които оспорва.

Във връзка с дадените указания с Разпореждане № 4132/16.09.2025 г., от страна на жалбоподателя е подадена молба вх. № 8623/16.09.2025 г., с която се посочва, че „жалбоподателят оспорва издаденото от Главния архитект на Община Велинград Разрешение за строеж № 42/01.04.2024 г. Именно този акт е предмет на подадената жалба.“.

По отношение на указанията да бъде прецезирано искане за спиране на изпълнението, жалбоподателят със същата молба вх. № 8623/16.09.2025 г. е посочил, че „поддържам направеното искане за спиране като уточнявам, че искаме спиране на фактическите действия по започване и извършване на изкопи и СМР в целия участък по проекта“.

Предвид това се установява, че от една страна изрично е уточнено, че предмет на оспорване е актът Разрешение за строеж № 42 от 01.04.2024 г. издадено от Главния архитект на Община Велинград, но от друга страна се иска спиране на фактическите действия по започване и извършване на изкопи и СМР.

Не на последно място се установява, че с Разпореждане № 4046/09.09.2025 г., постановено по адм.д. № 1094/2025 по описа на Административен съд – Пазарджик, съдът е оставил без разглеждане искането на „Велконт“ ЕООД, чрез адв. С. срещу неоснователни действия на община Велинград изразяващи се изкопни дейности и полагане на пътна настилка на [улица]и [улица], [населено място]. Тоест изкопни действия по улицата и за канализацията, за ремонт на която е издадено процесното разрешение за строеж.

Съдът, като взе предвид жалбата и събраните по делото доказателства и за да се произнесе по искането по чл. 166 от АПК, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съответно чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая предмет на оспорване е Разрешение за строеж № 42 от 01.04.2024 г. издадено от Главния архитект на Община Велинград. На същото не е придадено предварително изпълнение по силата на закона. В съдържанието на процесното разрешение за строеж не е инкорпорирано разпореждане за допускането предварително изпълнение по чл. 60 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. В последващите алинеи на същия член е предвидена възможността съдът да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. В ал. 4 на същата норма е предвидена възможност за съда да спре предварително изпълнение на акт, допуснато по силата на закона, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК.

От събраните по делото доказателствата обаче става ясно, че за процесното разрешение за строеж, няма изрично допуснато предварително изпълнение, както и че не попада в изчерпателно посочените актове подлежащи на предварително изпълнение по силата на закона съгласно хипотезата на чл. 217, ал. 1 ЗУТ.

Съобразно чл. 217, ал.1 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на следните административни актове:

т. 2 заповеди за спиране и забрана на достъпа до строежи по чл. 224, ал. 1 и 5, и по чл. 224а, ал. 1 и 5;

т. 3. заповеди за забрана на достъпа и ползването на строежи;

т. 7. за въвеждане на строежите в експлоатация;

т. 8. заповеди по чл. 194, ал. 1 за осигуряване на свободен достъп в недвижимите имоти;

т. 9. заповеди по чл. 195 и 196;

т. 10. заповеди по чл. 209, ал. 2;

т. 11. заповеди по чл. 57а, ал. 3 и 9.

В изброените хипотези на чл. 217, ал. 1 от ЗУТ не действа общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК - Оспорването спира изпълнението на административния акт.

Оспореното разрешение за строеж обаче не е сред изключенията, при които оспорването не спира изпълнението, а и не съдържа изрично разпореждане на административния орган за допускане на предварително изпълнение.

При това положение с факта на оспорване законосъобразността на разрешението за строеж, неговото изпълнение се спира до решаване с окончателен съдебен акт оспорването на посоченото разрешение за строеж. От това следва, че на основание чл. 166, ал.1 от АПК е спряно изпълнението на оспореното разрешение за строеж.

С оглед изложеното искането на жалбоподателя за спиране предварителното изпълнение на оспореното разрешение за строеж е без предмет, тъй като предварително изпълнение не е допуснато по отношение на разрешението, като искането следва да се остави без разглеждане като недопустимо.

За изчерпателност следва да се посочи и, че жалбоподателят вече е сезирал съда с искане за преустановяване на изкопните и ремонтни дейности по [улица]и [улица], [населено място], като по същото е било образувано адм.д. № 1094/2025 по описа на Административен съд – Пазарджик. С Разпореждане № 4046/09.09.2025 г., постановено по адм.д. № 1094/2025 по описа на Административен съд – Пазарджик, съдът е оставил без разглеждане искането на „Велконт“ ЕООД, за спиране на същите действия, чието спиране се иска и по настоящото дело, но този път в рамките на оспорване на разрешение за строеж. Поради това и на това основание искането за спиране на фактическите действия по строително-ремонтни работи се явява недопустимо.

Освен това от направеното искане за спиране и неговото уточнение с молбата от 16.09.2025 г., не се установява и доказва какви трудно поправими вреди биха настъпили за жалбоподателя от оспорения акт, доколкото липсват доказателства в тази насока. Твърдението, че изкопните дейности са засегнали водопровод на жалбоподателя не се подкрепят от доказателствата по делото. Представена е разпечатка на снимка от изкоп с тръба. Видно обаче от представената техническа документация към разрешението за строеж, по [улица], [населено място], е налична канализация, респ. водопровод, които подлежат на реконструкция. Следователно няма как да се установи, че с представената снимка се доказва засягане на тръбопровод на [улица]в [населено място], който пък да е собственост на жалбоподателя. Съответно не е доказано и жалбоподателят да е собственик на водопровода по [улица]в [населено място].

За допълнение на изложеното следва да се отбележи, че спиране на фактическото изпълнение на строеж, без да има влязло в сила разрешение за строеж, подлежи на спиране и забрана за ползване по реда на чл. 224 и 224а ЗУТ, като компетентен да издаде такава заповед по този ред е съответно началника на ДНСК, кметът на общината или упълномощени от тях длъжностни лица. В този смисъл Определение № 8149 от 5.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2021 г. на Върховния административен съд.

Поради всичко изложено следва, че искането за спиране на изпълнението на разрешение за строеж, за което не е допуснато предварително такова с изричен акт на органа, както и не попада в изчерпателно изброените случаи в закона, предвиждащи предварително изпълнение по силата на закона, е недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Велконт“ ЕООД за спиране на фактическите действия по строеж, респ. по започване и извършване на изкопи и СМР по осъществяване на „реконструкция на водопровод и канализация по [улица]в [населено място], както следва: Дължина Канализация – 224м, тръби 0315/278 мм, Дължина водопровод – 154 м; тръби ПЕВП 10атм – фи 90.“, предмет на Разрешение за строеж № 42 от 01.04.2024 г. издадено от Главния архитект на Община Велинград, съответно искането за спиране на Разрешение за строеж № 42 от 01.04.2024 г. издадено от Главния архитект на Община Велинград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните пред Върховния административен съд.