Определение по дело №28/2022 на Административен съд - Монтана

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 57

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на 21 февруари 2022 г., в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

               ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                    РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КА дело № 28 по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: 

           

 

            Производство е по реда на чл. 281 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 229 и сл. от АПК.

С Определение № 550 от 22 12 2021 г. по адм.д. № 555./2021 г., по описа на Административен съд гр. Монтана, е оставена без разглеждане жалба вх. № 2741/16 12 2021 г. от Ц.Ч.Е.,*** към Затвора гр. Враца с искане: Да разпоредите съгласно чл. 276 ЗИНЗС да бъде прекратено следното бездействие на Началник на ЗОЗТ Бойчиновци: отказ да изпълнява съдебно разпореждане на Адм Съд Враца по адм.д. № 583/21 11 2019 г.   

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от  административнонаказаното лице, в която твърди, че е налиц;е несъобразяването на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци да му осигури задължително допълнителен „престой на открито” на територията на Затвора Враца и всички подразделения към него. Твърди, че има съдийско разпореждане за осигуряване на допълнителен престой на открито, че двугодишният срок за обжалване на отказа му от осигуряване на допълнителен престой на открито не е изтекъл, както и че това, че е преместен от Затвора Враца в ЗОЗТ Бойчиновци не оправдава Началника на ЗОЗТ Бойчиновци, тъй като няма Заповед за спиране изпълнението на съдебното разпореждане. Твърди, че му е нарушено правото на защита, законът е тълкуван превратно. Моли да се отмени определението и делото да се върне на друг състав за неговото разглеждане.

Ответната страна не взема становище по жалбата. Представена е докладна записка от м.с. Венета Младенова – мед център ЗОЗТ „Бойчиновци” към затвора Враца, от която е видно, че въз основа на проведеният медицински преглед не са установени здравословни причини налагащи удължаване престоят на открито. .

Жалбата е надлежно администрирана от първоинстанционния съдия, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:

За да постанови обжалваното Определение, съставът на Административен съд – Монтана приема, че Ц.Ч.Е., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към затвора гр. Враца, иска да се прекрати бездействието на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци по изпълнение на съдебно разпореждане по адм.д. № 583/2019 г. на АдмС Враца. В представено становище от Началника на ЗОЗТ Бойчиновци се сочи, че Е. не е заявил претенции във връзка със съдебно разпореждане по адм.д. № 583/2019 г. на АдмС Враца. Същият е подал молба вх. № М-1150/22.03.2021 г., с която е поискал удължаване на престоя му на открито, но медицинското становище е, че няма здравословни проблеми, които да налагат ползването на такъв допълнителен престой. Съдебният състав приема, че искането му е  неоснователно, тъй като твърдяното разпореждане е отправено  до Началника на затвора гр. Враца и същото е изпълнено, съгласно приложените писмени доказателства. След като лицето е преместено в ЗОЗТ Бойчиновци, очевидно няма как разпореждането да се изпълнява от Началника на затвора гр. Враца.             Що се касае до молбата от Е. № М-1150/22.03.2021 г., то по отношение на същата няма как да бъде приложено соченото разпореждане от 21.11.2019 г., постановено по адм.д.№ 583/2019 г. на АдмС Враца, тъй като същото е относимо към онзи момент и е с адресат Началника на затвора гр. Враца. Посочва още, че ако Е. твърди, че следва да му бъде разрешен допълнителен престой на открито от началника на ЗОЗТ Бойчиновци, то следва да отправи искането си към същия. От друга страна, ако твърди, че не е доволен от отговора на негова молба № М-1150/22.03.2021 г., то е следвало да го обжалва в законоустановения срок, а не да твърди бездействие на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци за изпълнение на разпореждане от 2019 г. до Началника на затвора гр. Враца. В настоящия случай не е налице бездействие от страна на началника на ЗОЗТ Бойчиновци, а действията/бездействията трябва да са фактически и да продължават към момента на предявяване на искането и произнасянето на съда, в случая съдебната защита по чл. 276 от ЗИНЗС е неприложима за твърдяното бездействие, тъй като разпореждането е до Началника на затвора гр. Враца.

Предмет на касационна проверка е постановеният съдебен акт и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон.

В случая, за да е налице бездействие на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци, от вида и характера на соченото – неосигуряване на допълнителен престой на открито, което да следва да бъде прекратено от съда и което да представлява нарушение на забраната по чл. 3 от с.з., същото следва да бъде в противоречие с постановено предписание на медицински специалист, което съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС има задължителен характер за Началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

В конкретния случай Разпореждане № 1307 от 21.11.2019 г. постановено по адм.д. № 583/2019 г. на АдмС Враца не задължава безусловно Началника на затвора гр. Враца да осигури допълнителен престой на открито на лишения от свобода, а го задължава да осигури такъв престой, единствено след изготвяне на предложение от Началника на медицинския център при затвора за необходимост от такъв. Въпреки че по делото не е представено медицинското предложение, то очевидно такова е дадено, след като са представени доказателства за неговото осигуряване/изпълнение в Затвора Враца.

Основателно в жалбата се твърди, че осигуряването на правото на допълнителен престой е задължително за изпълнение и от Началника на ЗОЗТ Бойчиновци, т.е. след преместване на л/св в това общежитие, но това задължение е дължимо за изпълнение само в случай, че основанието за неговото изпълнение не е отпаднало. В тази връзка не се спори, че касаторът е депозирал молба № М-1150/22.03.2021 г., по която е дадено мнение от медицинското лице за липса на здравословни негови проблеми, които да налагат ползването на допълнителен престой на открито. След като е дадено последващо мнение от съответно компетентното по закона лице, то това е ново обстоятелство, което е съобразено от Началника на ЗОЗТ, поради което не е налице бездействие от негова страна.

В случая съдебният състав при първоинстанционното разглеждане на делото правилно е установил, че липсва бездействие от Началника на ЗОЗТ Бойчиновци, което да произтича от Разпореждане № 1307 от 21.11.2019 г. постановено по адм.д. № 583/2019 г. на АдмС Враца, както и такова, което да противоречи на постановено предписание на медицински специалист, което съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС има задължителен характер за Началниците на съответните места за лишаване от свобода. Наличието на друг медицински преглед и друго становище от медицински специалист, обратно на предходното, а именно, че липсват здравословни причини, налагащи удължаване престоят на открито, са обстоятелства, които Началникът на ЗОЗТ  е съобразил.

Неоснователно в жалбата се твърди, че срокът за обжалване на отказа му от осигуряване на допълнителен престой на открито е двугодишен, тъй като законът не предвижда такъв срок.

Неоснователно е възражението на л/св Ц.Е., че е нарушено правото му на защита, тъй като не се е запознал с материалите по делото, тъй като въз основа на подадена от него изрична молба на 11 01 2022 г., същият ден съдията докладчик е разпоредил да му бъдат изпратени копия от същите.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Определение № 550 от 22 12 2021 г. по адм.д. № 555./2021 г., по описа на Административен съд гр. Монтана.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :