№ 105
гр. Русе, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520104459 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК.
Ищецът „Агенция За Събирания На Вземания” ЕАД твърди, че на
18.02.2020 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сключило с ответника Н.
Т. М., Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта EMLN-17691551 и Приложение № CARD-
17732097 към договора, като му предоставило револвиращ заем с максимален
кредитен лимит в размер на 2000 лева, за който кредиторът издал на името на
кредитополучателя международна кредитна карта “Mastercar“ с персонален
идентификационен номер. Кредитополучателят имал право да усвоява
предоставения му кредит и чрез услугата „превод на пари” по сметка до
размера на револвиращия кредит, в рамките на личния лимит като ползването
на тази услуга се отразявала като транзакция към месечното извлечение.
Ответникът можел да я използва и за покупка на изплащане в мрежата на
търговските партньори на кредитора. За ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателя дължал върху усвоения размер на кредитен лимит ГПР в
размер на 35 %, който се изчислявал върху усвоения размер на кредитния
заем за времето на ползването. Кредитополучателят извършвал транзакции
посредством услугите плащане чрез терминални устройства и теглене в брой
1
от банкомати АТМ. Към 31.05.2023 г. ответникът не заплатил усвоените
суми, като непогасена останала сумата в размер на 827,68 лева. Кредиторът
издал месечно извлечение за осъществените транзакции за 15-то число на
месеца и ги пращал по ел. поща на кредитополучателя. Месечните
погасителни вноски се извършвали до 1-во число на месеца, следващ месеца
на издаване на извлечението като кредитополучателя бил длъжен да заплати
поне минималния размер на вноската съгласно тарифата. Месечната
погасителна вноска покривала задължението, следователно с разноски, лихви
и главница. Лихвата се начислявала на сумата, формирана от всички суми в
месечното извлечение, считано от дата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението било погасено. Тази лихва се
явявала като дължима в следващото месечно извлечение. На картодържателят
била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 101,27 лева за
периода от 18.02.2020 г. до 10.07.2022 г. В договора страните уговорили, че
ако кредитополучателят не извършел плащане на дължимите суми в рамките
на два месеца от последното плащане, последния дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода за забава за всяка забавена
вноска. Поради тази причина на ответника било начислено обезщетение за
забава в размер на 87,27 лева за периода от 11.07.2022 г. до 31.05.2023 г.
На 11.07.2022 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на основание
чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца по
силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
EMLN-17691551 от 18.02.2020 г. и Приложение № CARD-17732097 било
прехвърлено в полза на ищеца изцяло и с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. На 11.07.2022 г. до длъжника било
изпратено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ CARD-17732097 чрез
известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството й на пълномощник на цедента за извършената продажба на
вземането от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като в
съобщението за доставяне било отбелязано, че ответникът отсъства.
Поради неплащане на длъжника на 31.05.2023 г. било подадено
2
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било
образувано ч. гр. дело № 2872/2023 г. по описа на РРС и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1427/01.06.2023 г.
с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 827,68 лева – главница за периода от 18.02.2020 г. до 10.07.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането;
101,27 лева договорна лихва за периода от 18.02.2020 г. до 10.07.2022 г.; 77,27
лева – обезщетение за забава за периода от 11.07.2022 г. до 31.05.2023 г.,
както и сумата от 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът на 11.07.2023 г. подал възражение в срок,поради
което ищецът предявил настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумите
от 827,68 лева – главница за периода от 18.02.2020 г. до 10.07.2022 г.; 101,27
лева – договорна лихва за периода от 18.02.2020 г. до 10.07.2022 г.; 77,27 лева
– обезщетение за забава считано от 11.07.2022 г. до 31.05.2023 г, както и
законна лихва за забава върху главницата считано от 31.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Н. Т. М. не представил отговор на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа правна страна следното:
Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като
не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването
на отговор на исковата молба и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира искането
основателно – налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва
да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като
от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е
вероятно основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 75 лв. – разноски по гр. д. №2872/2023 г. по описа на КРС
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото /в
3
размер на 125 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/,
направени от ищеца са в тежест на ответника, тъй като съдът намира, че не е
налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Т. М., ЕГН **********, от
******, дължи на „Агенция за събирания на вземания” ЕАД ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 827,68 лева – главница за
периода от 18.02.2020 г. до 10.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането; 101,27 лева договорна лихва за
периода от 18.02.2020 г. до 10.07.2022 г.; 77,27 лева – обезщетение за забава
за периода от 11.07.2022 г. до 31.05.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 01.06.2023 г. по гр. д. 2872/2023 г. по описа
на РС-Русе.
ОСЪЖДА Н. Т. М., ЕГН **********, от ****** да заплати на
Агенция за събирания на вземания” ЕАД ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 75 лв.- разноски, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 01.06.2023 г. по гр. д. 2872/2023 г.
по описа на РСРусе, както и сумата от 225 лв. - разноски за настоящото
производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване на основание
чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4