№ 161
гр. Дупница, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102003 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. К. Г. срещу ТП на НОИ – гр.
Кюстендил.
Ищецът моли да бъде установено времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж
при пенсиониране, положен от него на длъжност „подземен крепач участък“ на пълно
работно време и заплащано месечно трудово възнаграждение в „Мини ***“ ЕАД, рудник
„***“ за периода от ***г. до ***г.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск
като недопустим, евентуално неоснователен. Отрича да е налице издадено удостоверение по
чл. 5 ЗУТОССР. Позовава се на удостоверение с изх. № 5531-09-3636 от 01.12.2023г., каквото
не е представено по делото. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, тъй
като не било налице издадено удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР. От приложеното към
исковата молба удостоверение № 5510-09-7 от 24.07.2024г. (л. 4) е видно, че в същото
изрично е отбелязано, че е издадено на основание чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР и удостоверява, че в
осигурителния архив липсват писмени данни за положен труд от ищеца при „Мини ***“
ЕАД за периода от м. 02.1993г. до м. 06.1996г. При това положение следва да се приеме, че
1
представеният документ има характера на удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР за посочения в
него срок и за процесния период от ***г. до ***г. искът на ищеца се явява допустим.
За да е основателен, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за положен стаж по
трудово правоотношение на длъжност „подземен крепач участък“ на пълно работно време и
заплащано месечно трудово възнаграждение в „Мини ***“ ЕАД, рудник „***“ за периода от
***г. до ***г., както и че това предприятие е престанало да съществува и че ведомостите за
периода не се съхраняват от ответника.
В случая ищецът не е ангажирал допустими доказателства, от които да се установява
полагането на твърдения от ищеца стаж, а съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР „по исковете за установяване на трудов и осигурителен
стаж „не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и
които са издадени от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, и по
време на полагане на стажа“.
Съгласно чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР „за свидетели се допускат само лица, притежаващи
писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при
същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният
стаж“.
В съдебната практика по приложение на цитираните разпоредби многократно е имало
повод да се подчертае, че установяването на стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР със
свидетелски показания е допустимо единствено при наличие на предвидените в закона
предпоставки – чл. 6, ал. 1 и чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.
За да се приеме, че е налице „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 6, ал.
1 ЗУТОССР следва да са изпълнени две кумулативно дадени предпоставки: 1/ документите
да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и 2/ да са
издадени по време на полагане на стажа (Определение № 60741 от 01.11.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1950/2021 г., III г.о., Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г.,
IV г.о., Определение № 1045 от 29.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2998/2013 г., IV г.о. и мн.
др.).
При наличие на „начало на писмено доказателство“ по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР,
допустимостта на разпита на отделно лице като свидетел е обусловено и от наличието на
предпоставката по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР – писмено доказателство, че конкретното лице е
работило при същия работодател през същия период. В съдебната практика се подчертава
изрично, че чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР регламентира друго допълнително изискване за
допустимост на свидетелските показания (Определение № 708 от 11.10.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 952/2017 г., III г.о.), поради което същото следва да е удовлетворено кумулативно с това
по ал. 1.
В настоящия случай ищецът не е представил „начало на писмено доказателство“ по
смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР. Не представлява такъв документ представеното с исковата
2
молба удостоверение № 212 от 04.02.2000г. (УП-3), тъй като същото не отговаря на втората
кумулативна предпоставка по чл. 6, ал. 1 – да е издадено по време на полагане на стажа. Не
представляват такъв документ и представените трудови книжки на поисканите от ищеца
свидетели, тъй като тези трудови книжки представляват писмени доказателства по чл. 6, ал.
4 ЗУТОССР (касаещи допустимостта на отделния свидетел), но нямат характера на писмено
доказателство по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР (касаещо вероятността на стажа на ищеца).
По изложените съображения, следва да се приеме, че не е доказано полагането на стажа
с допустимите от закона доказателствени средства, поради което предявеният иск подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** срещу ТП на
НОИ – гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 46 иск за признаване за
установено, на основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, че в периода от ***г. до ***г. Х. К. Г., ЕГН: ********** е
работил по трудово правоотношение в „Мини ***“ ЕАД, рудник „***“, на пълен работен
ден, на длъжност „подземен крепач участък“, което време се зачита за трудов стаж и трудов
стаж при пенсиониране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3