ПРОТОКОЛ
№ 85
гр. З., 16.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Черешаров Наказателно дело
частен характер № 20245420200041 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ М. Я. Б. - редовно призован, не се явява.
Вместо него адв. Н. Г. Д., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М. А. К. - редовно призован, не се явява. За него
адв. Е. П. с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ В. А. Н. - редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ С. Г. Г. - нередовно призована, не се явява. За същата
Съдът констатира, че не е върната от О.Н., разписка за връчване на
призовката.
АДВ. Н. Д. – Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. П. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРОДЪЛЖАВА съдебните действия.
АДВ. Н. Д. – Водим двама свидетели. Да се пристъпи към разпита им,
1
както и на разпита на призованите свидетелите.
АДВ. П. - Също водим двама свидетели и моля да се пристъпи към
разпит им, както и на призованите.
СЪДЪТ преди разпит на свидетелите, запита пълномощниците на
страните дали са водили преговори да се помирят.
АДВ. П. - Аз съм предложила да се откажат и двете страни от
претенциите си. Доколкото разбрах, след слагането на камерите (така ми
обясниха) вече нямат проблеми, поне в двора.
АДВ. Н. Д. – Ние също проведохме разговор. Разбрах че има поставени
камери. Сега се заражда един нов конфликт с тези камери, но обясних на моя
доверител да го дава малко по-смирено, понеже същите са насочени директно
към дома на Б. Евентуално варианта за оттегляне на тъжбата е, да бъдат
заплатени съдебните разноски. М. К. да се яви лично в съдебно заседание и да
бъде протоколирано негово изявление, че съжалява за извършеното, а именно
за самия побой и че занапред ще се въздържа от отправянето на закани и от
реална физическа саморазправа.
АДВ. П. – Ние също искаме да направим същото искане, защото моят
подзащитен също е бит – първо е ударен той от тъжителя, също има отправени
закани и затова тъжителят има съставен предупредителен протокол, и трябва
той също да се извини, и трябва и ние да претендираме за разноски.
СЪДЪТ, предвид непостигане на спогодба, пристъпи към снемане
самоличността на свидетеля В. Н., както следва:
В. А. Н., роден в гр. Н., на **** г., с ЕГН **********, български
гражданин, неосъждан, служител на РУ – З., с адрес: гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № 42,
без родство и дела със страните.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК. Обещаха да каже
истината.
СЛЕД като му бе разяснена наказателната отговорност по чл.290 НК,
Съдът пристъпи към разпит на св. Н..
СВ. В. Н. – Знам за какво е случая. На 13.02.2024 г. ми беше съобщено
от ОДЧ-З., че е подадено съобщение от М. Б. на спешен телефон 112, че в гр.
Н. на ул. „А.С.“, в близост до магазина на З.Ч., М. К. го е нападнал, съборил го
на земята, ритал го и му казал, че ще го ликвидира. За проверка на сигнала
2
посетих мястото и установих М. Б., който посочи, че К. му нанесъл побой и
има охлузни наранявания. Доколкото си спомням се оплакваше от болки в
лакътя. Попитах го дали има някаква нужда от спешна помощ, за да извикам
линейка на място. Каза, че синът му ще го закара с личния си автомобил до
ФСМП – Н.. Указах му след извършването на прегледа, че ще ми е необходимо
да взема отношение по случая и да му снема обяснения. Исках първо да видя,
какви са нараняванията му. За проверка на случая установих и М. К.. Поканих
го в Участък – Н., снех му писмени обяснения и му съставих акт по Наредбата
№ 1 за обществения ред на територията на гр. Н.. Предупредих го писмено по
Закона за МВР. Докладвах в ОДЧ-З. за случая, като през това време проведох
един или два разговора с Б., за да видя, какво ще процедира с негов Бърза
помощ, да се яви за снемане на обяснения за изясняване на случая. Не мога да
си спомня точно дали сина му или екип на спешна медицинска помощ са го
транспортирали за рентгенова снимка в З.. В хода на изясняване на случая,
при разговор с М. К. стана ясно, че е възникнало между лицата сбиване,
поради отправена някаква обида или циничен израз от страна на М. Б. към
съпругата на М. К. по-рано през деня. По време на разговора и снемането на
писмени обяснения, М. К. ми показа наранявания по някоя част на главата,
нещо като охлузване, като одраскано, лека подутина (свидетелят сочи частта
на слепоочието). Каза, че това нараняване му е възникнало следствие на
сбиването между двамата. Мисля че каза, че му е нанесен удар от Б., но не
помня с какво е нанесен удара. Говореше се за чадър, но не разбрах, кой, кого е
ударил с чадъра. Както казах разбрах последствие, че Б. е бил транспортира до
З. за рентгенова снимка. По телефона се разбрах с него, на следващия ден да
се яви за снемане на обяснения по случая. Снех му обяснение на следващия
ден при явяване в участъка. Съставих му АУАН са сбиването пак по наредбата
на общината, като мисля, че от него беше подадена жалба, по която работех
последствие. Искам да добавя в тази връзка, че стана ясно, че срещата между
К. и Б. не е само за отправената обида към съпругата на К., а и затова, че е
налице имотен спор помежду им. Не са в добри отношения поради имотен
спор. Това е което мога да кажа. При сигнал от ОДЧ отидохме пред магазина
на З.Ч., където е станало сбиването. Когато отидох на мястото заварих Б..
Напътих Б. да посети ФСМП-Н.. К. не беше там, намерих го последствие в
дома му. Не помня дали съм установил на мястото други лица, свидетели на
случилото се. В тази връзка по възникналото нарушение на обществения ред,
3
при водената от мен преписка и двамата не отричаха, че е имало телесно
съприкосновение между тях, че са се сбили. Видях Б. на място. Спомням си, че
се оплакваше от болка, дали в лакътя или рамото, точно не си спомня
подробности за дрехите му. Мисля че при него имаше някакво охлузно
нараняване, зачервено лице и притеснен видимо. Не си спомням видими
белези по дрехите му. С Б. докато разговорехме, дойде синът му с автомобила,
след като отидох до дома на К., който е на 10-на място от мястото, където
разговаряхме с Б.. Разговаряхме на ул. „А.С.“ пред магазина на Ч.. Сбили са
се малко по-нагоре почти до дома на К., на кръстовището. По същия начин
говореше и К.: „Ние сме стари хора, как може да се стига до тук“, като показа
охлузното нараняване и как го е ударил.
В тъмната част на денонощието беше, когато реагирах на сигнала.
Часът не мога да си спомня, в актовете е отразено. И двамата ги познавам като
нормални граждани, с нормално поведение, не ми е известно да имат някакви
лоши прояви и по отношение и на двамата. Тогава разбрах, че имат имотен
проблем. До тогава лично аз не съм ги посещавал. В хода на проверката бяха
оплакванията, че имат имотен спор заради границата, оттичане на отпадни
води при пране на килими, пътеки и др. И двамата имат претенции един към
друг. Единият се оплаква, че му се нарушава границата. К. се оплаква, че му се
оттичат отпадни води от двора на Б.. Къщата му е под нивото на къщата на Б.,
която е на по-високо ниво и всички води при пране на килими, поливане се
отичат в двора на К.. Последствие е подаван скоро сигнал от страна на Б. пак
за спор за границата и К. тогава вметна, че му пречат и лозите, които Б. отразя
в мое присъствие. На място не съм ходил при такива сигнали, но последствие
и по принцип с всички граждани при възникване на нарушение на
обществения ред, провеждам допълнителна беседа с оглед да снижа
напрежението и да предотвратя бъдещи конфликти. Пред мен К. не е отправял
закани спрямо Б.. Каза, че ще си потърси правата за имота и ще направи
всичко необходимо поне за водата да не му се оттича в имота и да не му капят
листа. Провеждал съм разговор със семейството на Б. да вземат мерки и да не
създават условия за конфликт. И двамата имат земеделски земи на
територията на Н.. Аз поне не съм ги виждал да ползват помощни средства за
придвижване. Предполагам, че състоянието им е с оглед възрастта. Познавам
ги като нормални граждани, както посочих по-горе.
К. имаше охлузвания в областта на скулите на лицето – лек оток с
4
разкъсване леко, за други оплаквания не мога да си спомня. Изготвил съм
подробна справка за извършената проверка. Не съм разпитвал съпругата на К.
и магазинерката с оглед на това, че и двамата не отричаха сбиването. Не съм
събирал данни, кой първи е посегнал. Първо била отправена забележка от К.
от типа: „Какъв си ти да обиждаш съпругата ми си и там обидата, каквато е“.
Напсувал е нещо цинично. На земята са паднали, мисля че и двамата са
паднали, но и двамата си признаха, че са се сбили. За кърпичка някой да е
подавал на К. не знам, но стана ясно, че С. Г. ги е разтървала. Развикала се,
дали физически се е намесила, не знам.
Не мога да кажа дали съпругът на С. е бил там, но и двамата говореха
за С.. За съпруга й не знам.
АДВ. Н. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. П. - Също нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ на осн. чл. 280, ал. 3 НПК, запитва пълномощниците на
страните, дали желаят свидетеля да остане на разположение на съда или да
бъде освободен.
АДВ. Н. Д. - Също не възразявам свидетелят да бъде освободен от
съдебната зала.
АДВ. П. - Нямам против свидетелят да бъде освободен от съдебната
зала.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на пълномощниците на
страните, намира, че за настоящото производство св. Н. не е необходим,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля Н. от съдебната зала.
С оглед невърнатото съобщение за връчване на изпратената призовка
на С. Г., следва да бъде извършено повторното й призоваване за следващо
съдебно заседание, като се укаже на връчителя на О.Н. да посочи причини за
не връщане на съобшение за връчване. На следващо място, Съдът констатира,
че е допусната техническа грешка при изготвяне на протокола в предходно
с.з., като са описани представените доказателства, но не е обективиран
нарочен диспозитив на определение, с което същите се приемат и прилагат по
5
делото, във връзка с което информира пълномощниците на страните и запита
същите за становище по допуснатата техническа грешка в Протокол, рег. №
57/25.04.2025 г., а именно: Искане за образно изследване от 14.02.2025 г.;
рентгенография на гръден кош от 14.02.2024 г., ведно с диск; Амбулаторен
лист № 24045В040ВЕВ и Експертно решение № 911529 от 92/16.05.2023 г.;
Писмо, вх. № 2840/20.11.2024 г., към което е приложено Искане за
възобновяване, вх. №1617/19.11.2024 г. от П. на Р.Б.; ОП – С. и Писмо, вх. №
202/22.01.2025 г. от П. на Р.Б., ОП- С., към което са приложено Съобщение №
432/24 г. и Решение № 49/15.01.2025 г., постановено по КАНД № 432/2024 г.
на Административен съд С., като преди произнасяне с определени, Съдът
предоставя възможност на пълномощниците на страните, да се запознаят с
така докладваните доказателства.
АДВ. Н.Д. – Да се приемат докладваните в предходното с.з.
доказателства.
АДВ. П. – Също да се приемат докладваните с протоколното
определение доказателства.
С ОГЛЕД изразените становища от пълномощниците на страните по
допуснатата техническа грешка Протокол, рег. № 57/25.04.2025 г., Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА докладваните с Протокол, рег. №
57/25.04.2025 г., писмени доказателства, а именно: Искане за образно
изследване от 14.02.2025 г.; рентгенография на гръден кош от 14.02.2024 г.,
ведно с диск; Амбулаторен лист № 24045В040ВЕВ и Експертно решение №
911529 от 92/16.05.2023 г.; Писмо, вх. № 2840/20.11.2024 г., към което е
приложено Искане за възобновяване, вх. №1617/19.11.2024 г. от П. на Р. Б.; ОП
– С. и Писмо, вх. № 202/22.01.2025 г. от П. на Р.Б., ОП- С., към което са
приложено Съобщение № 432/24 г. и Решение № 49/15.01.2025 г., постановено
по КАНД № 432/2024 г. на Административен съд С.
АДВ. Н. Д. – Водим като свидетели М. А. Б. и В. М.в Б., които моля да
разпитате.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля, както
следва:
М. А.А Б., родена на**** г. в гр. Н., с ЕГН **********, живуща в гр.
Н., ул. „Б.Ш.“ №*, български гражданин, неосъждана, съпруга на М. Б. и
братовчедка на М. К..
СЪДЪТ разясни на свидетелката отговорността по чл. 290 НК, както
6
разясни на свидетелката, че има право да откаже да свидетелства или да не
отговаря на въпроси, които могат да я уличат в престъпление, с оглед на това,
че е съпруга на тъжителя. Свидетелката заяви, че желае да свидетелства и
обеща да каже истината. След като й бе разяснена наказателната отговорност,
СЪДЪТ пристъпи към разпит на св. М. Б.а.
СВ. М. Б. - Майката на М. К. и бащата на моята майка са брат и сестра
– втора братовчедка. На 13.02.2024 г. се случи сбиване между съпруга ми М. Б.
и М. К.. Видяхме ги да се бият, защото бяхме тръгнали със сина ми до една
наша болна леля, за да я видим, тъй като беше в болница и не можахме да я
видим там. Беше към 18,00 часа. Съпругът ми слезна до магазина, тъй като
предишния ден беше валяло и си беше забравил чадъра в магазина. Бях пряк
свидетел на сбиването, но бях по-далече, не бях до тях. Аз и моят син не
бяхме заедно със съпруга ми. Той влезна сам в магазина. Ние бяхме малко по-
настрани – на около 50 метра и го чакахме. Това се случи пред къщата на М.
К., а ние бяхме на 50 метра нагоре и го чакахме. Видях отстрани, че двамата се
бият, но не знам, че бие моят съпруг, защото беше тъмно, към 18 и нещо.
Помежду се таковаха, но М. К. го нападна. Бяха да къщата на М. К.. Съпругът
ми отдолу, излиза от магазина, а М. К. го нападна. Видях, че двамата се
нападнаха. Единият го нападна - М. К. го нападна. Видяхме случая. И аз се
обърках. Ние бяхме на 50-на метра и видяхме, как двамата се боричкат. С
очите си видях, как М. К. нападна съпруга ми. Това го видях, М. К. първо
нападна съпруга ми и след това се сборичкаха. Видях, как К. нападна съпруга
ми с ръце. Удари го, стисна го за шията, има синини. Има доказателства
затова. Видях че се бият, но от 50 метра и в тъмното…. Видях К. да души него
(има предвид съпруга си). Видях да се бият. М. К. хвана за шията съпруга ми и
двамата започнаха да се боричкат. М. К. удари първо М. Б.. Видях, че го хвана
за шията и го повали на земята. Гледахме, когато двамата се биеха. Нападна го
пред неговата къща, на няколко метра от магазина. В този момент съпругът ми
идваше към нас, нагоре. Имаше видимост и се виждаше. Хвана го такова и го
повали на земята. М. К. хвана М. Б. за шията, сбиха се такова и излезнаха от
магазина магазинерката и мъжа й да ги разтърваха. Ние слезнахме надолу, за
да видим, за какво става въпрос. Докато отидем, те бяха точно пред вратата
магазина. Сбиването продължи 5-10 минути. Аз не знам, че бият мъжа ми.
Когато отидох там, разбрах, че е мъжът ми. Не чух двамата да си говорят, той
го нападна изневиделица. Улицата нагоре не е осветена, но долу до магазина
7
има осветление. Там, където бяхме ние, беше осветено. След побоя синът ми,
вдигна съпругът ми от земята и беше в критично състояние – с високо кръвно
200. На следващия ден беше му посиняло тук (свидетелката сочи в областта
на корема, по краката). Лявото рамо все още го боли. Видях К. да рита съпруга
ми. Коремът му беше посинял. Докато беше легнал го риташе. Б. беше на
земята и К. го риташе от високо, а ние гледахме. Тръгнахме, но стана бързо.
Самото сбиване между тях беше около 10-на минути, не съм гледала по
часовник, колко са се били, не съм определила времето, но се сбиха. М. К. се
прибра навътре. Разтърва ги магазинера и М. К. се прибра. Магазинерите са
съпрузи и двамата излезнаха и ги разтърваха. Казват се С. и З. Ч.. С. извика З.
и ги разтърваха. За малко и К. беше паднал на земята. Б. и К. бяха първо на
земята. К. стана и започна да рита съпруга ми. Съпругът ми искаше да му
станат свидетели магазинерите, н му отказаха, защото З. Ч. са братовчеди с М.
К.. С нас не са братовчеди, въпреки че аз съм братовчедка с М. К.. Нямам
родствена връзка със З. Ч.. Синът ми се обади на Бърза помощ, закара го тома
и след това се върна да му вземе документите. Закара го в болницата З..
Извикахме по телефона и полицая Н. по тел. 112. Не изчакахме линейката да
го взема, а синът ми го закара до Бърза помощ. Полицаят дойде на място,
съпругът ми беше там. Дойде Н. – този, който беше свидетел по делото. След
като дойде Н., тогава отиде до болницата. Н. разпита и двамата. Заедно бяхме
всички. Съпругът ми е с три стенда. Заради боя, много време го боля рамото и
все още го боли. Страхува се от М. К. все още. Нямаше счупване, но имаше
охлузвания по лицето, по шията, нямаше кръв да тече. Болеше го рамото,
коремът го болеше, вратът му беше охлузен от стискането, по лицето имаше
охлузвания. Нямаше наранявания от които да му течеше кръв. Нямаше
счупване. От Бърза помощ и от личния лекар му изписаха и взехме
болкоуспокояващи за рамото, травмите. Забравила съм какви. Заедно живеем в
едно домакинство. Следващите дни се чувстваше недобре, имаше болки,
болеше го тялото, ставаше, обслужваше се, ходеше си до тоалетната, болеше
го рамото. Движеше се. Беше наранен на лявата ръка, десничар е. Движеше се
свободно следващите дни с болките, но не спеше. Все още е под стрес. Не
знам, в какво се изразява този стрес. Стряска се през нощта, понякога си
говори насън, но е под стрес. Не знам, какво говори, но е под стрес. Страх го е
от това, че стана инцидента, сбиването и се страхува, даже нощно време не
излиза дори до магазина, защото все още му се заканва, даже се заканва и на
8
сина ми. Съпругът ми е споделял, че има такива стресове и че се страхува от
него. Той ми е споделял, че от него се страхува, не предполагам. Има промяна
в поведението му – забравя. На 67 години е. Възрастни са и двамата. Ще Ви
кажа самата истина, какъв е конфликтът. Жена на М. К. – Р., реагираше,
защото на границите имахме две лозички и падаха листа в нейната градина,
когато духа вятър. Започна да се кара, защото са паднали листа. Казваше:
„Няма да търпя това нещо, един да яде грозде, а друг ще търпи“. Така стана от
нищо, за имотната граница. Подпорните стени са направени – неговите
сигурно от 25-30 години, а нашата е направена от 20 г. Конфликтът помежду
ни възникна заради подпорни стени, листата от лозята и отводни води, когато
вали дъжд, но къде да върви водата. Има решение, има полиция, архитекти,
има всичко, защото е нужно да се стига до бой. Може да се реши по друг
начин, но К. е решил да го набие. До 13.02.2024 г. винаги сме си говорили, ние
сме братовчеди. Конфликтът наклажда жена му. Те не викат: „Дайте да се
разберем“, а започват конфликти. Те ако решат, нали Ви казах – има полиция,
има архитекти, лозята са махнати, ако има нещо, да кажат, но те не говорят.
Хем са виновни, хем не говорят да решим проблема. Конфликтът почна от нея.
Нашата подпорната стена е 5-6 метра нагоре, а техният имот е долу. Какво да
направим, като вали дъжд, как да спрем водата. Килимът като съм го изпрала
и такова, то снаха ми повече пере килими, но като тече килима не може да се
просне. Просто от него е паднала капка. Килими се перат един път в годината.
Причината не е килима. Тези закани от К. продължават и към настоящия
момент. Преди няма и един месец повика полиция Н., защото синът ми смени
оградата, защото беше с обикновена мрежа. Сложи такова и викна полиция, да
не слага. Такова е оригинална мрежа – тези зелените за огради на подпорната
стена, която ни разделя помежду ни. На мястото на старата, подмени нова-
оригинална. М. К. викна полиция, защото сме сменили оградата. Нямали сме
право да пипаме нищо в имота си. Как нямаме право нищо да пипаме? Той
като прави нещо в неговия имот, аз не отивам да реагирам. Каквото иска, това
да прави, той си е негов.
СЪДЪТ, насочва адв. Н. Д. да задава единствено въпроси във връзка с
предмета на делото, а не извън него, поради което, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
9
НЕ ДОПУСКА въпроси към свидетеля, които са извън предмета на
делото, като предоставя на адв. Н. Д. да преформулира въпроса си, като указва
на процесуалния представител на тъжителя да се придържа към въпроси,
свързани с предмета на делото.
СВ. Б. – Виждала съм М. К. след случая. След като заведохме делото
започна да се придвижва с бастун, не си говорим. Не знам.
Давала съм обяснения на полицай Н.. Той ме извика да дам показания.
Не ме е питал дали съм присъствала на побоя със сина си. Той ме извика след
месец. Не съм казвала, че съм присъствала със сина ми на побоя. Не съм
казала на полицая, че съпругът ми се е прибрал у дома целият в кал, но той
беше целият в кал. Не съм казала на полицая, че мъжа ми се е върнал за
чадъра и след това се е върнал целият в кал и че съм си била в къщи.
Объркала съм се, след това бях в къщи. Като се върнах в Бърза помощ, се
прибрах в къщи.
АДВ. П. – Моля, Съдът да предяви на свидетелката обясненията,
които е дала на 11.03.2024 г., по отношение на това, дали същите са подписани
от нея.
АДВ. Н. Д. – Не възразявам.
СЪДЪТ по така направено искане и вземайки предвид становищата на
пълномощника на тъжителя и искането на адв. П. да бъдат предявени на св.
М. Б. посочените обяснения на л. 41 от делото, Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката писмените обяснения на свидетелските
показания от М. Б.а, на л. 41 от делото.
СВ. М. Б.А – Това е моят подпис.
АДВ. П. – Кажете точно, къде имаше наранявания Вашият съпруг.
АДВ. Н. Д.А – Възразявам г-н председател. Това го уточнихме няколко
пъти.
АДВ. П. – Имаше ли наранявания в областта на шията и къде Б.?
10
АДВ Н. Д. – Възразявам по така зададения въпрос, защото отговори
многократно свидетелката на този въпрос. Действително, отговорът, който
посочи е, че е имал наранявания.
СЪДЪТ по така направеното възражение т намира че не следва да бъде
уважено с оглед на това, че сведенията дадени от разпитаното лице Б.а до
настоящия момент са общи и са дадени в положението на очевидец, а така
поставения въпрос касае настъпил резултат следствие на дейността.
Отговорете на въпроса?
СВ. М. Б. – Тук (свидетелят сочи в областта на шията нараняванията).
М. имаше драскотини и посиняване от двете страни на шията. Като е паднал се
е ударил. По главата нямаше видими белези, но по лицето, по шията, по
краката, имаше. От падането имаше нараняване в областта на слепоочието и
долу (сочи областта в слабините на корема, като каза, че над тях е било
посиняло). На едната ръка – на лявата, на рамото имаше синина. Долу на
единия крак имаше синини – на левия крак (свидетелят сочи от външната
страна в областта на целия крак). Мъжът ми като се съблече, го видях. Когато
го забелязах от далече, съпругът ми беше с чадър. Отбраняваше се с него.
Вдигна го (показва над главата), но не беше разпънат. С него удари М. К. и
двамата се биеха. Съпругът ми се отбраняваше. На 50 метра разстояние на
разклончето бяхме от тях. Съпругът ми започна да се отбранява, като започна
да го души и тогава го удари с чадъра. Първо падна М. Б., след това сигурно
Б. го е дръпнал и К. падна и той на земята. М. К. хвана първо за шията М. Б. и
го повали на земята. Като тръгваше да пада, съпругът ми замахна с чадъра и
го е ударил на 100% Видях, че замахна с чадъра и удари М. К. по главата ей
така. Един, единствен път го удари по главата. Не съм засичала минутите,
колко е продължил боя. Не съм гледала по часовник. Затичахме се, когато
започна боя, но докато стигнем до тях, двамата ги бяха разтървали.
Загледахме се първо, какво става, но не сме засичали колко. Не сме викали да
спрат да се бият. Слезнахме долу да видим, но двамата магазинери бяха
разтървали Б. и К.. Когато слезнахме долу не съм видела някой да дава кърпа
на К. да си бърше кръвта. Не съм видяла някой да помага на К..
Вдигането на чадъра възприех за опит на Б. да запази равновесие.
Първо падна единия, след това другия. Първи падна М. Б.. Причината да
падне М. К. е, дръпна ли го….
11
След един месец от случилото се ме извика полицаят за даване на
обяснения. Н. ме извика. Сигурно съм му обяснявала. Той ги написа. На
машина бяха написани. Забравила съм дали ми ги е чел преди да ги подпиша.
Обяснявала съм му и той ги записа, даде ми да подпиша и съм ги подписала.
Той пишеше на машина. Аз бях горе, не точно долу до тях. Бях на пресечката
на улицата. Там бяхме, но след това, като се прибра от Бърза помощ, беше
целият в кал и подробно ми разказа за случая. Аз обясних, че стоях на 50
метра от мястото, където се биеха. След това слезнах. След като слезнах долу,
разбрах, че се бият двамата. Когато Н. дойде не бях там. Бях отишла в къщи да
взема документите, защото М. беше без документи. Не лъжа. Когато
полицаят дойде, аз се прибрах в къщи. Казах, че съм ги видяла да се бият, бях
на разстояние от тях, но някои моменти може да не си спомням, мина година.
Бях на място, когато се случи сбиването. Видях, че двамата се сбиват. К.
нападна М.. Първо падна М. Б., след това падна и М. К..
АДВ. Н. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. П. – Също нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ на осн. чл. 280, ал. 3 НПК, запитва страните, дали желаят
свидетеля да остане на разположение на съда или да бъде освободен.
АДВ. Н. Д. - Нямам против свидетелят да бъде освободен от съдебната
зала.
АДВ. П. - Също не възразявам свидетелят да бъде освободен от
съдебната зала.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира обаче, че
св. Б.а следва да остане на разположение на съда, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗПОРЕЖДА свидетелката Б. да остане на разположение в
съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля В. Б.,
както следва:
В. М.В Б., роден на **** г. в гр. Н. с ЕГН **********, живущ в гр. Н.,
ул. „Б. Ш.“ № *, български гражданин, неосъждан, М. Б. ми е баща, а М. К. –
12
далечен братовчед.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК. Обеща да каже
истината.
СЪДЪТ след като разясни наказателната отговорност на свидетеля,
пристъпи към разпита му.
СВ. В. Б. – Делото е за побой между баща ми и М. К.. Това беше на
13.02.2024 г., 18,00 часа, тъмно беше. Станах свидетел на този бой. Аз и
майка ми се намирахме на същата улица, малко по-нагоре на самия разклон,
беше тъмно, на разстояние около 20-30 метра. Имах видимост към мястото.
Беше тъмно, нямаше осветление, където беше боя. Магазинът хвърля малко
светлина, тъй като има витрини. Стана сбиване между М. К. и баща ми М. Б..
В първия момент си говорехме с майка ми и видяхме, че стана такова (показва
с ръцете боричкане). Директно стана, моментално боя. Станахме свидетели,
как се боричкат. М. К. посегна на баща ми. Видях, че зад колата тръгна към
баща ми. Бащата излизаше от магазина. Станах свидетел още от преди
момента на сбиването. Станах свидетел на скъсяването на разстоянието между
тях. Видях сблъсъка помежду им, боя. Всичко стана много бързо. М. К.
започна първи боя. Не са ми го разказвали. Видях, че налита на бой. Сбиха се.
Видях нападането. М. К. нападна баща ми и от там тръгна боя, паднаха и се
сбиха. Всичко стана много бързо. 5 минути се биеха. В това време докато се
осъзнаем, от магазина се развикаха: „М., М.“, разтаковаха се и ние тръгнахме
надолу заедно. На нас ни трябваше време докато се осъзнаем. След като се
развикаха: „М., какво правиш, какво правиш“, тръгнахме. Преди това
виждахме само два силуета, тъй като беше тъмно. Баща ми отива до магазина
да си вземе чадъра. Магазинът хвърля лека светлина. Вижда се силуета на
баща ми и зад колата излиза М. К. и тръгва към баща ми. Разпознахме ги, чак
като се развикаха от магазина. Развикаха се и тогава разбрахме кои са лицата,
в тъмното нямаше как да разберем, кои са. Баща ми беше в окаяно състояние
– мокър, целият овъргалян, синини по врата, удари по корема, имаше синини.
Сините видяхме в Бърза помощ. Обадихме се на 112 и дойде на място полицай
Н. без линейки, огледа го и каза да го караме на Бърза помощ да го прегледат,
тъй като беше с два стенда, със сърдечно заболяване, високо кръвно - 200,
едва дишаше, рамото му беше изкълчено, имаше болки. Биха му инжекция за
кръвното. Едвам дишаше. Рамото имаше травма от самото падане, нямаше
13
счупване и такива работи. Целият беше раздърпан, кален. Имаше наранявания
по шията (беше го хванал за врата), по корема, по рамото, по краката имаше
охлузвания от асфалта. По краката нараняванията на баща ми бяха от асфалта,
а по врата и по корема (беше ритан по корема) от М. К.. Не съм видял, как го
рита по корема, но това са следите в медицинските документи. Те са от
сборичкването и боя. Веднага имаше синини по тялото – потъмняване на
кожата. Имаше пръсти по врата – в червен цвят отпечатъци, а синьото по
корема. Тези наранявания ги видяхме, когато дойде полицая. Вдигнахме му
тениската. Като дойде полицай Н. за 10-те минути му беше изсиняло вече. Аз
лично закарах баща ми до Бърза помощ в Н., там го прегледаха. Измериха му
кръвното. Беше 200, горната граница беше много висока, едвам се движеше,
придържахме го. Биха му инжекция за сваляне на кръвното. В З. му сложиха
още една инжекция. Беше контактен, не е бил в безсъзнание. Когато дойде
полицай Н., други нямаше, майка ми не беше там. Тя се беше прибрала в
къщи. Когато се биеха, бяхме заедно с нея. Отиде да вземе телефона. Не знам
телефонния номер на баща ми. Следващите дни баща ми имаше оплаквания от
рамото, кръвното. Той е хипертоник. Той е с два стенда от преди боя. Беше
изплашен, разтревожен. Болките в рамото все още усеща. Вземаше
обезболяващо и мазила за болките. В лявата ръка бяха нараняванията,
десничар е. Не е работоспособен, работи по-лека домашна работа. След
инцидента се страхува да излиза навън нощно време, почти обикаля с майка,
почти самичък не се движи, особено в тъмната част на деня изобщо не излиза,
защото се страхува от комшията М. К.. Страхува се, защото след побоя според
мен е нормално и продължават да заплашват. Преди месец имахме пак
сдърпване и ме обижда, че съм бил „боклук“, даже беше извикан от полицая г-
н Н., да му казва, да внимавам, какво говоря. Започва и на мен да се заканва.
Преди това съм нямал личен контакт с него. Спорът е доста отдавнашен. Те са
под нас. При започването на изкопните работи на техните три къщи, има
голяма денивелация, около 10 метра. При изкопните работи тази пръст, която
се отнема, отдолу имаше на два метра височина и на 30 метра дължина стени
на два метра. Оголиха стените. В рамките на една година стените останаха в
основите открити и всичко падна отдолу. 30 метра подпорна стена падна. До
входната врата беше отрязано от свличането. Това могат да го кажат комшии и
мога да доведа 10 души. Той тогава работеше с верижна машина, беше
тракторист и той си направи изкопа, оголи стените и това всичко падна във
14
времето. Така стоя доста години. Чакахме от общината, тоя, оня, нищо и
тогава ние си подменихме нашата подпорната стена – и старата и сега, която
сме направили.
Видях М. К. непосредствено след сбиването. Видях го, след като
полицаят го изведе навън, защото се беше скрил. Заведе го в патрулката и го
съпроводи в управлението за разпит. Не беше с белезници. Нямаше видими
следи по лицето, по нищо нямаше белези. Мога да кажа даже, че преди да
разбере, че сме завели делото, работеше с мотофрези, защото точно срещу нас
имаме имоти и съм го виждал да работи. Цяла зима копае пръст и я товаря в
колата. Аз го виждам, че е трудоспособен, за да работи с мотофрези. Не знам,
колко е бил болен.
Аз изкарах и набрах от телефона № 112, но баща ми говори. Когато се
обадих на телефон 112, К. се беше прибрал и на мястото останахме само аз,
майка ми и баща ми. В този момент се покриха всички. С. и Златьо си
влезнаха в магазина. Полицаят Н. дойде след десетина минути и тогава бяхме
само аз и баща ми. Казах на полицая, какво е станало. Още тогава му казах, че
аз ще заведа дело Имам предвид от наша страна. Полицаят попита, какво се е
случило. Казахме на Н., че сме свидетели на случая. Майка ми е викана във
връзка със случая в полицията. Мен не са ме викали да давам обяснения.
Майка ми и жена ми са ги викали един месец за обяснения във връзка със
случая. Мен не са ме викали. Изявих желание да ме викнат, но чакахме
експертизата да излезне. Мен никой не ме е викал да обясня за случая.
АДВ. П. – А Вие не казахте ли: „Аз искам да разкажа“. Не сте казали,
чакали сте експертизата.
АДВ. Н. Д. - Каква е целта на въпроса?
АДВ. П. - После ще Ви кажа, каква е целта.
АДВ. Н. Д. – Излизаме извън предмета на делото.
АДВ. П. – И за фрезата ще го питаме!
АДВ. Н. Д. – Именно, излизаме извън предмета на делото.
АДВ. П. – Да, излизаме, но той казва, че е очевидец. Вие казахте ли на
Н. на място, че сте очевидец на случилото се.
СВ. В. Б. - На Н. казах, че съм присъствал на случая и той тогава каза:
„Качвай баща ти и го карай на Бърза помощ“.
15
АДВ. П. – Той каза ли Ви, че трябва да дадете обяснение, какво се е
случило.
АДВ. Н. Д. – Възразявам господин Председател, защото свидетелят
няма как по собствена инициатива да отиде в полицията и да чака да бъде
разпитан.
АДВ. П. – Питам го дали на място, той е бил и пряко е казал дали той
е свидетел.
АДВ. Н. Д. - Ако е за обяснението на място, не възразявам.
СЪДЪТ допуска свидетеля да отговори на така поставения от адв. П.
въпрос.
СВ. В. Б. - На място дадох обяснения. Зададе ми няколко въпроса,
огледа бащата и вика: „Взимай колата и карай надолу“. Майка ми, когато
беше полицаят, беше там. Стана много бързо за обяснението, за да кажа дали
майки ми е била там. Полицаят попита, какво стана. Когато дойде Н., майка
ми беше там. Пред магазина видяхме два силуета. С майка ми гледахме, какво
става. Бяхме на улицата, има У-образно кръстовище, ние сме на ъгъла и
чакахме баща ми да дойде. Визуално го виждахме, как идва от магазина.
Познахме, че е баща ми. Не съм видял баща ми да удря М. К.. Видях М. К., как
наближава баща ми и го наложи с юмруци. Нападна го, след това се сбиха и
паднаха. Обърнахме се, докато се осъзнаем, какво става, от магазина се
развикаха: „М., М.“. Ние тръгнахме надолу да ги разтървем, да видим, какво
става. Не съм засичал, не знам за колко минути стигнахме до мястото. В
началото се загледахме и докато се осъзнаем, какво става, ги разтърваха. К.
нямаше никакви наранявания по него – кръв или нещо друго и не съм видял
някой да му оказва помощ. Двамата магазинери, когато излязоха, бяха отвън
за много кратко време. Само гледаха и се прибраха. Не са ги разтървавали и
си влезнаха в магазина. Само казваха: „М., М. какво правиш“. На единия
казват „М.“, а на другия „М.“ и съм сигурен, че имаха предвид К., защото към
него се обръщат с името „М.“ и казаха: „М. какво правиш“? Полицаят също е
видял, че няма наранявания К.. Ударите на баща ми с юмрук са по горната част
на тялото - гърба и тялото. По корема имаше синина. Значи е ударен по
корема, щом има синини. Имаше удари с юмруци. Не съм броил ударите.
Баща ми е по-висок, а К. е по-нисък и могат да се разпознат в тъмното. Когато
бяхме горе съм виждал силуети. Други хора на улицата и пред магазина
16
нямаше. Ударите бяха няколко – и на двете места. Нараняванията установих
след това, защото го огледах и разбрах, къде има наранявания.
На зададения въпрос от адв. П.: Видяхте ли удари в тялото на баща Ви
преди да видите сините, свидетелят отговаря – Не.
СВ. В. Б. - Виждаше се, как замахва с ръцете. Видях удари в тялото с
юмрук преди да съм видял синините. Освен в корема и гърба, другаде удари не
съм видял. Баща ми падна от юмруците на земята встрани, на рамото. Видях и
К. да пада в суматохата. Те се завлачиха, едновременно паднаха и двамата.
Явно залитна и падна и той.
АДВ. П. – Не явно, а какво сте видели?
СВ. В. Б. - Когато падна на земята К., се изправи и започна да рита
баща ми.
АДВ. П. – Как се изправи?
АДВ. Н. Д. – Господин председател, правя възражение. Моля, да се
задават коректно въпросите и да се изчаква свидетелят да отговори, а не по
време на отговор на въпроса, свидетелят да се прекъсва и репликира.
АДВ. П. - Добре.
СЪДЪТ по така направеното възражение, намира същото за частично
основателно, единствено в частта му, че по отношение на свидетеля, следва да
му бъде осигурена възможност да отговори на зададените му въпроси без
прекъсвания. В останалата му част, счита възражението за неоснователно,
доколкото с него се цели изясняване на обективната истина и защитната теза
на подсъдимия.
С ОГЛЕД горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на адв. П., при задаване на въпроси на свидетеля, да не бъде
прекъсван и да му бъде дадена възможност да отговори, както и възможност
съдът да контролира допустимостта на зададените въпросите.
В ОСТАНАЛАТА част остава възражението без уважение, предвид
изложените по-горе мотиви.
17
СВ. В. Б. – Бащата е на земята, К. се изправя и го рита. Докато бяха
двамата на земята, нямаше размяна на удари помежду им. К. се изправи и го
ритна. Ритна го в областта на корема, като не си спомня, колко пъти, сигурно
няколко пъти. Тръгнахме към тях. В този момент се развикаха от магазина,
оставиха ги и си влезнаха навътре. В началото стояхме и се загледахме. Докато
реагираме, какво става, тръгнахме към тях. От магазина магазинерите се
развикаха и той в този момент се прибра, влезна си навътре. През цялото
време на боя баща ми не е отвръщал на ударите по никакъв начин.
Преди инцидента оставих баща ми и малката ми дъщеря на двора.
Тръгнах надолу, защото имаше една спукана тръба и трябваше да я
ремонтирам. Звъни ми дъщерята, реве до скъсване: „Тате идвай, че тия ще се
избият“. Връщам се, намерих ги там да се кълнат, карат и М. К. излезна и
започна да ме заплашва. Това ми се случва два пъти.
АДВ. П. – Аз възразявам да се изтъкват предишни и минали периоди,
защото и ние трябва да разкажем 60 случки.
СВ. В. Б. - Искам да кажа, че и преди това имаше заплахи за
саморазправа.
СЪДЪТ поясни, че ЗАКАНИТЕ и ЗАПЛАХИТЕ за саморазправа се
установяват по друг ред, в случай, че има данни за такива и са налице
основания за повдигане на обвинение, то може да се сигнализира П.та, а не да
се разглежда в настоящото производство, тъй като са извън предмета на
делото, поради което СЪДЪТ намира, че така поставения въпрос не засяга
предмета на делото оносно ситуации, предхождащи по време процесния
случай, поради което не следва да бъдат допуснати за разглеждане в
настоящото производство. Единствено свидетелят би могъл да отговори, какви
са били отношенията между страните от по-рано, поради което, Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
НЕ ДОПУСКА така зададения от адв. Н. Д. въпрос към свидетеля.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Н. Д. да преформулира въпроса си към
свидетеля.
УКАЗВА на свидетеля, че при наличие на данни от негова страна за
18
извършено друго престъпление, същият следва да сигнализира П.та на Р. Б.,
като орган, който може да повдига и разследва престъпления от общ
характер, какъвто е и случая за закана.
УКАЗВА на страните, при формулиране на въпроси към свидетелите,
да се съобразяват с предмета на делото.
АДВ. Н. Д. – Уважаеми господин Председател, аз нямам повече
въпроси към свидетеля. Само искам да направя едно уточнение във връзка с
тази закана, тъй като ние сме повдигнали обвинение за извършено
престъпление „лека телесна повреда“ по чл.130, ал.2 НК и Нашето обвинение
е, че престъплението е реализирано от обвиняемия. В тази връзка аз зададох и
въпроса за предхождаща преди инцидента такава заплаха, за да издирим
мотива и умисъла в действията от обвиняемия спрямо частния тъжител,
защото в конкретния случай, конфликтът е възникнал, като преди това е била
отправена такава заплаха за физическа саморазправа. Няма да перифразирам
въпроса. Оттеглям го и нямам други въпроси към свидетеля. Исках да направя
уточнение, защо задавам този въпрос.
СВ. В. Б. – Всички скандали идват от съпругата на К.. Водата й пречи,
листа й са паднали. Отношенията между семействата ни не са добри, но в
момента не са. Причината е имотната граница, но смятам, че това не е чак
толкова, за да се стига до саморазправа и бой.
АДВ. Н. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. П. – Също нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ на осн. чл. 280, ал. 3 НПК, запитва страните, дали желаят
свидетеля да остане на разположение на съда или да бъде освободен.
АДВ. Н. Д. - Нямам против свидетелят да бъде освободен от съдебната
зала.
АДВ. П. - Също не възразявам свидетелят да бъде освободен от
съдебната зала.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че за
настоящото производство св. Б. не е необходим, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
19
ОСВОБОЖДАВА свидетеля Б. от съдебната зала.
АДВ. П. – Останаха нашите свидетели Р. Р.К. и М. М. К.-Г..
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелката Р. К.,
както следва:
Р. РАДКОВА К.А, родена 02.08.1962 г, в гр. Н., с ЕГН **********,
живуща в гр. Н., ул. „М. Г.“ № *, български гражданин, неосъждана, съпруга
на М. К., съсед на М. Б..
СЪДЪТ разясни на свидетелката отговорността по чл. 290 НК, както
разясни на свидетелката, че има право да откаже да свидетелства или да не
отговаря на въпроси, които могат да я уличат в престъпление, с оглед на това,
че е съпруга на тъжителя. Свидетелката заяви, че желае да свидетелства и
обеща да каже истината. След като й бе разяснена наказателната отговорност,
СЪДЪТ пристъпи към разпит на св. Р. К.а.
СВ. Р. К.А - Знам за какво е делото. Обвинен е мъжа ми в побой, което
не е вярно. Това беше на 13.02.2024 г. Много добре си спомням. Сутринта
съпругът ми отиде на профилактичен преглед в М. да му направят профил,
тъй като е диабетик, а аз си останах в къщи. Някъде към 10,00 часа реших да
си правя обяд и излезнах на задния двор, където имам чешма. Взех няколко
стръка праз лук, имам отзад да го обеля. Въпросният М. Б., се надвеси на
стената на парапета и започна да ме псува и обижда с най-различни глупости.
Първоначално не можах да разбера дали към мен се отнася това нещо.
Погледнах нагоре и викам: „На мен ли говориш“? Каза: „Да, да боклуци
такива“ и започна пак да псува и да ме обижда: „Приберете си боклуците от
там“ и му казах: „Това си е в наш имот, за какво да го прибирам. Обърнете се
към компетентни хора, геодезическа фирма, които да направят замервания и
да кажат, къде са реперните точки“! Измих си лука и си влезнах навътре, и
така и остана. След обяд някъде, съпругът ми се върна от Мадан и аз му
споделих, какво се е случило и той ми каза: „Добре, аз ще си поговоря с него“.
Бяхме се поръчали мляко по един човек и вечерта към 18 и няколко минутки
С. - магазинерката се обади и каза: „Чичо М., млякото Ви дойде, ела да си го
вземемете“! Той беше по пижама и докато се преоблече, излезна навън. Аз си
бях вътре, обаче чух някаква шумотевица. Аз излезнах на терасата, за да видя,
какво става и като видях, моят мъж беше на земята, а Б. беше върху него.
Докато излезна от терасата, а от там има видимост (тъй като къщата ми е на
20
пътя) и пътят е осветен, докато заобиколя по стълбата надолу, минаха някъде
около 2 минути, тъй като и аз бях по пижама, излезнах навън на дворчето,
вече М. Б. беше си тръгнал по улицата нагоре, а мъжът ми се прибираше с
рана на главата и окървавена кърпичка, която му е дала С.-магазинерката. Той
притискаше с нея слепоочието си. Разцепена му беше веждата. Много тежко
дишаше. Изплаших се, понеже видях окървавената кърпичка и го прибрах.
Влезнахме си навътре. Промих му раната, хванах се с него, той много тежко
дишаше. Така и остана. Промих му раната, сложих му лепенка, облегна се на
възглавница отзад на спалнята. Постоя малко. Минаха няколко дни и дойде
съседът Злати и каза: „Чичо М. вика те полицията навънка“. Той стана с
болки, много тежко дишаше. Стана и излезнах навън и аз послед него, но аз
бях на терасата. Той си отиде сам навън. Полицията беше вън и отиде до
полицейското управление. До там беше. Аз видях Владо Н.. Дали в колата е
имало друг полицай, не знам. Мъжът ми разказа, че при излизането от
магазина е видял М. Б. да се прибира с чадър в ръка. Казал му: „За какво, аз
съм си на мейдан, защо към жена ми се обръщаш, защо я обиждаш и псуваш“?
и тогава той му казал: „Сега ще ти кажа, защо“ и го ударил с чадъра и от там
се сборичкат. Мъжът ми беше на земята, аз не съм видяла първоначално, как
са се сборичкали, но аз чух шума. Като излезнах на терасата, той беше на
земята и Б. беше върху него. И двамата бяха на земята – единия отдолу,
другият върху него. Не ми е споделял нищо, той едвам дишаше, тежко
дишаше. На другия ден отиде до болницата до личния лекар и му даде
направление за З. за хирург. Мъжът ми си влезна вътре. Мисля че беше д-р
Личев и му даде талон и отиде да му направят рентгеновата снимка, от която
се установи, че при самото падане се е счуло ребро, а друго му е напукано, за
което има документ. По тялото не съм видяла белези, беше с дрехи, но лицето
му беше одраскано. Едвам дишаше, казваше: „Тук ме боли встрани и едвам
стоя“. Имаше зачервяване по лицето. Три месеца минаха докато му зарасне
реброто. Пие лекарства, той е инсулинозависещ, хобаджия е (ХОББ –
хронична обструктивна белодробна болест), има помпичка. Има и други
заболявания, но последствие на този побой получи и други травми – започна
да ходи с патерици, заболя го крака и сега е инвалид. Движи се с патерици.
Само с колата вози мен да работя, тъй като имаме градинка, но той не може да
работи. Кара мен в колата, ама шофира. Викаме орач да ни навади мястото за
засаждане на картофи, а аз с копача работя. С М. Б. и съпругата му преди не
21
сме имали никакви спречквания. Предишни години, когато перяха килими
горе, имат плоча на имотната граница, водата им се стичаше към самия двор и
като всеки съм реагирала, мела съм отпадъците с лопатката, правила съм им
забележка, не отричам. Миналото лято също. Прибирам се от работа, гледам,
че са включили пръскачка с вода, водата от която се стичаше върху
стеничката, където си бях сложила дърва и водата плиска върху дървата
(понеже сме на такъв терен – ние долу, те горе) и съм правила забележка, но
сме нямали конфликти помежду си по това време да се караме. Даже първият
път с М., когато ми направи забележка, тогава той пак започна да псува и да
обижда. Дойде синът му на долния двор на портичката и дори се извини и
каза: „Лельо няма повече да се повтори това нещо“ и така си остана, нямали
сме никакви конфликти до деня на 13.02.2024 г., когато се надвеси над
парапета и започна с обидите. До тогава сме нямали проблеми и конфликти,
така да се спречкаме помежду си. На 13.02.2024 г. не е ставало повод за
конфликта с псувните. В деня сме нямали изобщо пререкания, аз дори
изненадано погледнах нагоре, не знаех че към мен се отнася това нещо. От
нашата тераса се вижда всичко – тя е на 10-на метра до магазина. Даже до
улицата няма и толкова, не съм го мерила. Вижда се всичко пред магазина.
Вижда се и встрани на улицата. Аз съм точно на кръстовището и се вижда
всичко. Вижда се и на долната и на другата улица. Същата вечер не съм
видяла съпругата и сина на Б.. Никой нямаше на улицата – само бяха двамата.
Даже извиках: „Какво правиш, ще го утрепеш“ и докато слезна на пътя,
магазинерите бяха там. Злато беше близо до тях, дали ги е разтървавал или
какво, аз като излезнах вече на двора, той (Б.) си беше тръгнал по улицата
нагоре. В момента, в който бях на терасата, не гледах, а само казах: „Какво
правиш, ще го утрепеш“ и излезнах. Докато си съблека пижамата, защото не
знам, какво ще стане, да си облека суитчъра и анцуга, слезнах, била съм на
втория етаж, докато слезна по стълбите бяха вече приключили. На Б. му
казах: „Какво правиш, ще го утрепеш“. Мъжът ми не отиде същата вечер на
лекар, защото едвам дишаше. Отиде до полицията и като се прибра, му беше
много зле и така си и остана. Беше му вече спряло кървенето и на другия ден
отидохме рано сутринта при личен лекар и от там го пратиха на други лекари.
Имаше кървене точно тук (свидетелката сочи областта на дясната страна на
веждата). Един месец и нагоре имаше болки в ребрата. Вземаше
болкоуспокояващи. Не заведохме дело за този случай, защото се разбраха със
22
сина ми и неговия син, да се разберат по съседски. Даже сина ми му каза:
„Недей да ходиш да си изваждаш съдебно медицинско, ние се разбрахме с В.“.
Мислехме че ще се подобрим по съседски, но не се подобрихме – те нагоре,
ние надолу, като пътни знаци се разминаваме.
АДВ. П. – Защо се наложи да сложите камерите на къщата.
АДВ. Н. Д. – Възразявам г-н председател срещу така зададения въпрос.
Той е извън предмета на делото.
АДВ. П. – Тъй като се задава въпроса, че е много изплашен Вашия
клиент от поведението, от заплахите, тогава не би следвало да е изплашен от
това, че има камери. Това подобри ли нещата. Има ли от тогава дразки.
СЪДЪТ – Съдът допуска така поставения въпрос.
СВ. Р. К.А – Да!
АДВ. П. – Има ли положителен резултат?
СЪДЪТ не допуска така зададения въпрос, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос. Указва на адв. П. са формулира
други въпроси по предмета на делото.
СВ. Р. К.А – От как са поставени камерите преди месец нямаме
проблеми. На лошото не мога да кажа хубаво и на хубавото лошо. Камерата
сочи нашия имот.
Не съм видяла, как възникна конфликта. Докато са били на земята не е
имало размяна на удари между тях. Помежду им може да е имало, но аз нали
ви казах, че видях само, че той (Баректарев) е върху него (К.). Не стоях на
тересата много – може би една минута, може и по-малко, не съм наблюдавала
много, само казах: „Какво правиш, ще го убиеш“ и тръгнал по стълбите
надолу. Паникьосах се и се изплаших не се обадих на тел. 112. Докато му
почистя раничката и му спра кървенето, да му сложа лепенката, не ми е дошло
на акъла са се обадя на 112 или в паниката. Аз бях изплашена. Той едвам
дишаше. Когато дойде полицаят Н., съпругът ми беше с лепенка, но не съм
сигурна дали е махнал в полицията, не знам, не съм обърнала внимание дали
23
от полицията се върна с лепенка или не. Трябва да е имал, имаше, имаше
лепенка. Не съм сигурна дали е имал лепенка, когато се върна от полицията и
дали е махнал там.
Когато му промивах раната, след около половин час дойде да го извика
съседа, че го търсят от полицията. Може да има плюс, минус някоя минута.
Когато Н. дойде, Б. беше там и тогава видях сина му и жена му идваше
от отгоре надолу. Синът му беше тогава там, но когато се биеха го нямаше.
Последствие, на другия ден се появиха синини тук (свидетелят сочи по
гърба).
АДВ. П. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Н. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ на осн. чл. 280, ал. 3 НПК, запитва страните, дали желаят
свидетеля да остане на разположение на съда или да бъде освободен.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелката М. М.
К., както следва:
М. М. К.-Г., родена на **** г. в гр. Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к. М. *, бл. *, вх. *, ет.*, ап.*, български гражданин,
неосъждана, дъщеря на М. К., далечен роднина на М. Б..
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК. Обеща да каже
истината. След като й бе разяснена отговорността, СЪДЪТ пристъпи към
разпит на св. К.а-Г..
СВ. М. К.-Г. - Знам за какво се води делото. В общи линии това, което
ми е известно, че се твърди, че баща ми е набил М. Б. на 13.02.2024 г. Според
твърденията, са ми казали, че се е случило пред нашата къща на улицата, но аз
не съм видяла нищо. Майка ми ми е казвала, че системно ги притесняват,
защото текат някакви отпадни води. Имат някакви претенции, че ние сме им
навлезли в техния имот, при което ние им казахме: „Има си законни
инстанции, вземете си геодезист и в момента, в който геодезистът дойде и
каже, тук е нашето място“, веднага се дърпаме, нямаме никакви претенции,
даже сме говорили сме говорили с младите и с възрастния. Брат ми, когато ми
се обади сутринта на другия ден и каза, че баща ни има трудно дишане и не се
чувства добре, аз даже му казах: „Ама хубава работа, тия двамата на такава
възраст ще правят глупости“, защото за мен това са ненормални истории. На
24
другия ден, като се чухме, брат ми се обади на В., сина на М. Б. и двамата се
разбраха той да говори с баща си, ние с нашия баща, да се потушат нещата.
Това е, което ми е казано. След шест месеца пуснаха дело срещу нас. Даже
нямах представа, смятах, че са сме разбрали, че нито единия ще търси нещо от
другия, нито другия ще търси нещо от другия. Ако има нещо Владо ще се
обади на брат ми или на мен и ще се разберем. Ако имат някакви претенции,
ще вземем длъжностно лице, ще видим, какви са претенциите и който е
нашил, ще си вземе мерки. Като пуснаха делото, това беше изненада. Затова
изпратих баща ми на доктор на другата сутрин, но не му казах да си изкара и
той съдебно медицинско, защото не мислех, че ще се стигне до тук. Мисля че
се разбраха. Аз не съм свидетел на случилото се. Преди да говоря с брат ми,
говорих с баща ми. Майка ми ми звънна и ми даде телефона да го чуя.
Попитах го: „Как се чувстваш“ и той ми вика: „Ами трудно дишам“. Майка
ми също беше притеснена, защото баща ми казваше, че не се чувства добре.
Попитах: „Добре, защо не викнахте Бърза помощ“. Беше късно, защото зимата
е късно, не знам, колко точно часа е било. Късно, защото тя или той, точно не
си спомням, кой ми каза, че е ходил даже в полицията, че са искали да му
взимат показания и полицаят му предложил да го заведе в Бърза помощ и аз
даже му се скарах, защо е отказал да отиде, защото ако беше отишъл, сега
щеше да е всичко наред. В момента това се и изрично натоварване. Сподели
ми, че го болят гърдите и има затруднено дишане. Това ми сподели
единствено. Притесних се, защото е диабетик и понеже има и ХОББ – има
60% недостатъчно дишане. Предишната година три месеца по болници при
наш доктор, който го възстановяваше, за да може да диша и затова естествено
се притесних. За случая знам отгоре, отгоре. Кой, къде, какво, кого е ударил и
какво е направил, не съм ги и питала чак толкова дословно. Баща ми имаше
необходимост да се лекува. Един месец по-късно той спря да ходи. Съответно
го водих в „Токуда“ на лекар-ортопед. Той ни назначи смяна на става и т.н.
Той постоянно се лекува. Ние ходим един път регулярно, 3-4 месеца го карам
да идва в „А.“, водя го на лекар за сърцето, има сърдечна недостатъчност. Водя
го за белия дроб за ХОББ. Водя го за захарната да му правят профили. В
смисъл на няколко месеца това нещо го правя. На следващия ден отиде в З.,
изпратих го лично да го прегледат, защото вечерта му се накарах, че не е
отишъл на Бърза помощ и на другия ден го пратих в З. да го прегледат и той
каза, че са му установили, че имал спукано ребро. Това знам със сигурност.
25
Каза че е той го е ударил с чадъра (това което знам баща ми го е казал, няма
как да видя), татко съответно се е защитил и му е посегнал, в смисъл и
двамата се сборичкали и при самото сборичкване пада и понеже тротоара,
където е островчето е леко висок, пада назад върху островчето и онзи пада
върху него, и резултатът според мен е от това, аз не съм вещо лице, нямам
представа, доктор ще каже, как се е получило това нещо, но той пада върху
него. Нямам представа, не ми е споделял последствие, колко време му е било
необходимо да се възстанови. Даже не съм го и питала за това нещо. В
момента не ми се е оплаквал за реброто, само ми се е оплаквал за проблема му
с коленете, че не може да ходи. Препоръчаха ни смяна на става. Преди смяна
на ставата, ще правим процедура с гел, който ще вкарваме. Ходи с бастун
заради проблема с коленете, тъй като има болки. Заболяването се казва
„гонартроза“ – няма смазочно вещество между капачката. Ходихме на двама
ортопеди.
На 13.02.2024 г. се чухме с родителите ми някъде към 19,30 часа и
казаха, че е имало сбиване между баща ми (но дали майка ми го каза или баща
ми), не си спомням точно. Доколкото ми е известно преди сбиването не знам
дали е имало инцидент преди сбиването. С майка ми е имало, тя ми разказа, че
сутринта преди татко да отиде на доктор - ендокринолог във връзка с диабета,
за захарта, въпросният съсед, горе й е отправил обиди, пак свързани с това,
къде е границата на имота и всичките тези глупости. Моят брат (дори не е бил
сам, а с още едно младо момче, казва се Д.), се е обадил на В. на
високоговорител да нямат пререкания. Не е станало въпрос, че братовчед ми е
присъствал на сбиването. Доколкото знам, на самото сбиване са били
единствено двамата. След това С. от магазина е излязла от магазина, за да му
даде кърпичка на татко, защото имал кръв, а сина му и майката въобще не са
били там. Майката се казва М., а синът Владо, с когото заедно сме расли. Аз
може от 20 години да не съм там, но сме израсли заедно и се изненадох.
Съжалявам че се стигна до тук въобще. В момента отношенията ни са такива,
въобще не си говорим, за да избягваме всякакви проблеми. Даже, от както в
момента пред съда е В. се опита да направи скандал, защото аз от преди един
месец сложих около къщата ни видео-наблюдение от тогава има рахат.
АДВ. П. – Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Н. Д. – Също нямам повече въпроси към свидетеля.
26
АДВ. П. - Нямам против свидетелят да бъде освободен от съдебната
зала.
АДВ. Н. Д. - Също не възразявам свидетелят да бъде освободен от
съдебната зала.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че за
настоящото производство св. К.а-Г. не е необходима, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА свидетелката К.а-Г. от съдебната зала.
АДВ. П. – Остана да се разпита свидетелката С. и да се назначи СМЕ.
АДВ. Н. Д. – Присъединявам се към това искане, като освен С., трябва
да се разпита и съпруга и З. Ч. на адреса, на който е призована и С.. Моля да
подсигурите техническа възможност за изслушване на записа от ЕЕН 112 за
следващо съдебно заседание. Държа експертизите да са след това, евентуално
с колегата да се разберем да обезпечим (другият път предполагам ще имаме
свидетели, родини и т.н.) в присъствието и на двамата в съдебната зала.
СЪДЪТ по доказателствата, намира, че ще следва да бъде извършен
повторен разпит, очна ставка между свидетелите М. Б.а и В. Н. с оглед
установяване на разнопосочните твърдение на двамата относно това, кои лица
са установени по повод нарушението, както и относно обстоятелствата по
снемане на обясненията на М. Б.а от св. Н.. На следващо място, в хода на
разпит на свидетелите се установи, че освен свидетелката С. Г., на място е
присъствал и нейния съпруг З. Ч., за който към настоящия момент, Съдът не
разполага с данни относно адрес за призоваване, поради което, Съдът следва
да изиска справка от национална база данни за установяване на такъв, като
същият, както и св. С. Г. бъдат призовани в с.з. На следващо място, Съдът
констатира, че в деловодството на РС - З. не е постъпила разписка за
призоваване на свидетелката, поради което ще следва да се изиска обяснение
от призовкаря на О.Н., дали същата е била призована за днешното съдебно
заседание и ако е, по каква причина не е върната разписката в съда за
прилагане по делото. Ще следва да се извърши отново призоваване на
свидетелката за следващото съдебно заседание.
27
ВОДЕН от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторен разпит и очна ставка между свидетелите В. А. Н.
и М. А. Б., съгласно мотивната част на настоящото определение, като указва
св. Н., да бъде призован за съдебното заседание, а св. М. Б., която е на
разположение на съда и се намира в съдебната зала, се информира в настоящо
съдебно заседание.
ИЗИСКВА СПРАВКА от О.Н., относно пълните имена и адрес на св.
З. Ч., за който се налице данни, че работи със съпругата си С. Г. Г. в магазин
„Ч. к.“ в гр. Н. като същият бъде призован за разпит в открито с.з., която
датата ще бъде посочена в призовката след определянето й, след съгласуване
със страните.
СПРАВКАТА следва да бъде предоставена в 7-дневен срок от
получаване на съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ отново за съдебното заседание свидетелката С. Г.
на известния по делото адрес.
ИЗИСКВА ОБЯСНЕНИЯ от длъжностно лице – връчител при О.Н.,
относно това дали св. С.на Г. е била призована за 12.06.2025 г. от 10,30 часа и
в случай, че е била призована, да се посочи, по каква причина не е върната
разписката за нейното призоваване.
ОБЯСНЕНИЕТО следва да бъде предоставено в 7-дневен срок от
получаване на съобщението.
АД. Н. Д. – Нямам нови доказателствени искания.
АДВ. П. – Също нямам нови доказателствени искания.
СЪДЪТ, намира, че ще следва да бъде допусната и назначена СМЕ за
установяване на здравословното състояние на лицата. С оглед направено
искане по-рано от страна на пълномощниците на страните, СМЕ да бъде
изслушана и назначена в следващо съдебно заседание, след разпита на
свидетелите по делото и с оглед полагането на усилия за спогодба, както и
възможността да бъде изслушан записа от диска на ЕЕН 112, съдът намира,
че по назначаване на СМЕ, съгласно изразените становища от
28
пълномощниците на страните, ще се произнесе, след разпита на свидетелите
и изслушване на диска на ЕЕН 112.
ВОДЕН от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА произнасянето по назначаването на СМЕ, след разпита на
свидетелите, призовани за следващото съдебно заседание и след изслушване
на материализирани звукови файлове на магнитен носител - диск,
предоставен от ЕЕН 112.
СЪДЪТ открива беседа с пълномощниците на страните относно дата
за насрочване на съдебно заседание по делото, като указва, че за съдебния
състав периодът от 30.06.2025 г. до 28.07.2025 г. не е заседателен, поради
ползване на годишен отпуск от съдебния състав. Предлага дата през месец
август.
АДВ П. – Август няма да стане, защото тогава аз съм си планирала
отпуск, а същият период съвпада с периода на съдебната ваканция, а предмета
на настоящото дело не попада в категорията дела, които се разглеждат в
съдебната ваканция, ето защо Ви моля, да насрочите делото за месец
септември, като предлагам за дата – 11.09.2025 г.
АДВ. Н. Д. – Съгласен съм така предложената дата.
СЪОБРАЗЯВАЙКИ се със становищата на процесуалните
представители на страните, както обстоятелството, че предметът на
настоящото дело не попада в категорията дела, които се разглеждат в
съдебната ваканция, Съдът намира, че не са налице пречки за отлагане на
делото за 11.09.2025 г. от 10,30 часа. Така определената дата попада и в
сроковете по чл. 271, ал. 10 НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 11.09.2025 г. от 10,30 ч., за когато се
призове свидетелката С. Г. Г., както и свидетеля З. Ч., след установяване на
трите му имена и адрес.
29
Свидетелката М. Б. уведомена от днес в съдебно заседание.
Да се призове повторно св. В. А. Н.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13,53 ч.
Съдия при Районен съд – З.: ____А.Ч.___________________
Секретар: _______Р.Ю.________________
30