РЕШЕНИЕ
№ 2372
гр. Бургас, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20252120102451 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на “ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”” АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр............
представлявано от изпълнителните директори, действащи чрез пълномощник - адвокат З. Б.,
със съдебен адрес: гр. . ......., против Агенция „Пътна инфраструктура” с ЕИК по Булстат
........., със съдебен адрес град ....... - Областно пътно управление – Бургас. Ищецът предявява
осъдителен иск за сумата от 620,42 лв., представляваща застрахователно обезщетение,
изплатено по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, сключена с „ЕГЕ ГРУП“ ООД по
застрахователна полица № ...../25.08.2023г., по заведена щета № .............за нанесени
материални щети на товарен автомобил „............“, модел „............“, с рег. № .................от
настъпило на 11.02.2024г. пътнотранспортно произшествие, вследствие попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка при движение по републикански път
II – 73, през Ришки проход, посока от гр. София към гр. Шумен, преди разклона за село
Подвис, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на
02.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2024г., при движение по републикански път
II – 73 през Ришки проход, посока от гр. София към гр. Шумен, преди разклона за село
Подвис, товарният автомобил „.............“, модел „..............“, с рег. № ........... преминал през
участък с дълбоки дупки на пътното платно, попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка, при което настъпило самостоятелно ПТП с автомобила. Така на автомобила са
нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на облицовката на предна броня и
кора под двигателя. Към този момент пострадалият автомобил е застрахован с имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в ищцовото дружество - със застрахователна полица
№ ................., със срок на действие от 25.08.2023г. до 24.08.2024г., поради което била
заведена щета № .............., по която с опис на претенция № ......................./24/12.02.2024г. и
1
доклад по щетата били установени повредите на автомобила, за които застрахователното
дружество изплатило дължимото обезщетение в размер на 620,42 лв. на дружеството,
извършило ремонта въз основа на възлагателно писмо - „Хоби-Кар“ ЕООД.
Ангажира отговорността на ответната Агенция на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.
Сочи, че произшествието е настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа, поради
което отговорността за поддържането му в добро състояние и да сигнализира незабавно
препятствията по него се носи от ответната Агенция на основание чл.3, чл.167, ал.1 от ЗДвП
и чл.52, ал.1 вр. § 1, т.19 от ППЗДвП.
Исковете са с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Оспорва заявените от ищеца място и механизъм на ПТП,
като сочи, че не е съставен протокол от МВР и липсват надлежни доказателства, които да го
доказват. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен
резултат и състоянието на пътното платно. Твърди, че АПИ надлежно и своевременно е
изпълнявала задължението си за поддръжка на републиканската пътна мрежа. Сочи, че
дейностите по поддържането на процесния пътен участък са възложени на
„Автомагистрали“ ЕАД с договор за възлагане на обществена поръчка № ...............г., като по
силата на този договор няколко месеца преди ПТП са били извършени дейности по
изкърпване на повредени площи и деформации на настилката. Освен това в участъка били
поставени забранителни пътни знаци В24 „Забранено е изпреварването“ и В26 „Забранено е
движение със скорост по-висока от 60 км/ч“. Прави възражение за причиняване на
вредоносния резултат от страна на водача, който в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е
съобразил скоростта си на движение. При условията на евентуалност на същото основание
възразява за съпричиняване на резултата.
С нарочна молба към писмения отговор ответникът прави искане за конституиране
на трето лице - помагач на негова страна „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК ............със седалище
и адрес на управление гр. ............... представлявано от И..С...
С определението си по чл.140 ГПК съдът е конституирал „Автомагистрали“ ЕАД
като помагач на страната на ответника. В изложено становище третото лице оспорва
предявения иск, както и заявените от ищеца място и механизъм на ПТП, като сочи, че е
налице съпричиняване от страна на водача. Възразява срещу привличането си като трето
лице помагач, тъй като счита, че не е налице причинно – следствена връзка между
неизпълнение на договорното задължение и настъпване на процесното произшествие.
Счита, че изобщо не е налице неизпълнение на договорното задължение, което да е довело
до възникване на процесното ПТП и сочените в исковата молба вреди.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представената застрахователна полица № ................., че между ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „ЕГЕ ГРУП“ ООД е сключена имуществена застраховка
„Каско“ с предмет товарен автомобил, марка „...........“, модел „.............“, с рег. № ............., със
срок на валидност от 00:00 ч. на 25.08.2023 г. до 23:59 ч. на 24.08.2024 г.
Видно от описаното в Декларацията за настъпване на застрахователно събитие по
полица „Каско Стандарт“, управителите на дружеството „ЕГЕ ГРУП“ ООД - Б. Х. и И. Х. са
декларирали, че на 11.02.2024 г., при движение по пътя София – Шумен, при преминаване
през Ришкия проход, преди разклона за с. Подвис, автомобилът е преминал през участък с
дълбоки дупки, при което се охлузила предната броня и се откачила кората под двигателя.
2
С оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие при застрахователя е
заведена щета № ................... От представените Опис по претенция № ............../12.02.2024 г. и
Доклад по щета № .....................е видно, че вредите, нанесени по автомобила, се изразяват в
охлузване на предната броня и скъсване на кората под двигателя, оценени на обща стойност
от 620,42 лв. По делото не се спори, че ищецът е изплатил определената сума за ремонт на
застрахованото имущество на дружеството, извършило ремонта въз основа на възлагателно
писмо - „Хоби-Кар“ ЕООД, съгласно приложеното преводно нареждане от 20.09.2024 г.
От страна на ищеца е била изпратена регресна покана до Областно пътно управление
на АПИ, в която се сочи, че застрахователят е изплатил обезщетение за нанесените
имуществени вреди, с което е встъпил в правата на застрахования срещу ответника и се
претендира плащане на сумата. Поканата е получена на 16.12.2024 г., видно от
представената обратна разписка.
Мястото, на което се е осъществил процесният инцидент, е част от републиканските
пътища, поддържането на които е възложено на „Автомагистрали“ ЕАД на основание
Договор за възлагане на обществена поръчка ....................г. и по делото е конституиран като
трето лице помагач дружеството „Автомагистрали“ ЕАД.
По делото е разпитан като свидетел водачът на автомобила Б. Х. Х., който посочва,
че често пътува по въпросния участък, познава добре състоянието на пътната настилка, не е
имало поставени обозначения за препятствия на платното, но е бил поставен знак за
ограничаване на скоростта до 60 км/ч. Същият заявява, че е преминал през дупка, защото
знае, че на процесното място има голяма дупка и предишни пъти с други автомобили е
пукал гума на това място. Свидетелят излага, че се е движел със скорост от около 40-50
км/ч., тъй като пред него е имало товарни автомобили, поради което не е забелязал дупката,
въпреки че спазвал дистанция. На последно място водачът свидетелства, че веднага след
преминаването през дупката е възприел препятствието, тъй като има индикация на
автомобила, която показвала, че гумата е спукана или мека и посочва, че не си спомня да е
уведомил органите на реда на настъпилото ПТП.
Разпитана е и съпругата на водача И. Х. Х., в качеството й на управител на
дружеството – собственик на увредения автомобил, която заявява, че не знае за инцидента и
не си спомня нищо.
От заключението на вещото лице по допуснатата авто-техническа експертиза се
установява, че щетите на автомобила са увредена облицовка на предна броня и
поддвигателна кора и същите напълно съответстват с описаните в опис – заключението,
изготвено от застрахователя. Стойността на извършения ремонт възлиза на 905 лв. към
периода на изготвяне на заключението, поради което вещото лице приема за достоверна
сумата, отразена в опис – заключението на застрахователя, а именно 670,98 лв. без
направена отстъпка за закупуване на частите. Експертизата не може да даде категорично
заключение за точното място на възникване на застрахователното събитие, както и дали на
процесното място действително е имало дупка, но посочва, че на републиканския път, на
който се е случило ПТП, в десния за водача банкет има поставена табела, ограничаваща
скоростта на движение на 60 км/ч и друга, забраняваща изпреварването на МПС и не е
поставен знак, указващ наличието на неравности по пътната настилка. Вещото лице излага,
че водачът на МПС се е движил с около 50 км/ч при разрешена скорост за участъка от 60
км/ч, т.е. със съобразена с въведената организация на движението скорост, но според
експерта същата не е била технически съобразена с интензивността на движението,
условията на видимост на водача и със състоянието на пътя, което водачът познавал много
добре, поради честото пътуване по този маршрут и поради допускане на други ПТП в същия
3
участък. Поради това вещото лице счита, че скоростта на процесния автомобил е в причинно
– следствена връзка с настъпването на произшествието и че ако водачът е управлявал
автомобила с 25 км/ч е могъл да предотврати настъпването на произшествието и
възникването на щети по автомобила.
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и съобрази
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
Според чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За да встъпи застрахователят в правата на увреденото лице и да упражни правото си
на регрес срещу причинителя на вредата, следва да е налице договор за застраховка между
пострадалия и застрахователя-ищец и да е настъпило застрахователно събитие, от което са
произлезли вреди, възстановени с изплатеното от застрахователя обезщетение. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест застрахователят следва да установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско” с предмет
увредения автомобил, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие към
датата на застрахователното събитие, както и фактическият състав на непозволеното
увреждане - претърпените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно -
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, свързано със стопанисването на
пътната мрежа от ответника, както и че на собственика на автомобила е изплатено
обезщетение в претендирания размер.
Безспорно по делото се установи, че е сключена застрахователна полица “Каско
Стандарт“ между ЗЕАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „ЕГЕ ГРУП“ ООД с
предмет товарен автомобил, марка „..............“, модел „..............“, с рег. № ................... Срокът
на застраховката е от 25.08.2023 г. до 23:59 ч. на 24.08.2024г. Видно от договора,
застрахователната премия в размер на 701,33 лева е платена изцяло в деня на сключване на
договора. Следователно налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение,
който въпрос не е и спорен.
Настъпването на процесното произшествие на 11.02.2024г. и на участието на водача
на автомобила в него е установено от представените по делото писмени и гласни
доказателства - образуваната при застрахователя преписка и изложените от свидетеля Б. Х.
показания, които съдът кредитира като последователни и съответстващи на останалия
доказателствен материал. Установи се, че на 11.02.2024г. водачът на автомобила Б. Х. Х. се е
движил по републикански път II-73 в посока от гр. София към гр. Шумен, управлявайки
посоченото МПС, застраховано при ищеца, като при движението попаднал в дупка на
пътното платно и допуснал ПТП с материални щети, а именно увредена облицовка на
предна броня и поддвигателна кора. Тези факти се установяват както от разпита на водача,
така и от изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза и кореспондират с
останалите представени по делото писмени доказателства. Самият шофьор е подал
заявление до застрахователя по застраховка Каско, в което изрично е записал, че при
шофиране по пътя в посока София – Шумен, в района на Ришки проход, преди разклона за с.
Подвис е попаднал в дупка на пътното платно, при което на автомобила са нанесени
посочените щети. Разпитан като свидетел, водачът Х. е изложил, че познава пътя много
добре, тъй като често пътува по него и е потвърдил, че на процесния участък има множество
дупки. Заявил е, че е управлявал автомобила с не – повече от 40-50 км/ч, тъй като
4
движението е било интензивно в този ден, а и пътят не е позволявал да се движи с по –
висока скорост.
При това положение районният съд приема за установено, че твърдяното ПТП
действително е било реализирано, като механизмът му е именно този, описан в исковата
молба. Произшествието и вредите се доказват по делото от изготвения от застрахователя
опис – заключение по претенция и показанията на свидетеля-водач на автомобила. Според
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, настъпилите увреждания
съответстват на механизма на ПТП. Налице са достатъчно данни за наличието на дупки по
настилката в посочения пътен участък. Водачът не е могъл да избегне попадането в дупката,
тъй като тя не е била сигнализирана като неравност по някакъв начин и той не я е видял, а е
възприел преминаването през нея едва след като в автомобила е светнал индикатор за
проблем с налягането в гумите. Това е механизмът на ПТП, установен по делото.
Нанесените на автомобила материални щети, изразяващи се в увредена облицовка на предна
броня и поддвигателна кора са в пряка причинна връзка с ПТП. Това се установява от
свидетелските показания и от експертизата.
Налице е сключен застрахователен договор, в периода на действие на който е
реализирано описаното ПТП. В резултат на ПТП са нанесени щети по процесния автомобил.
Размерът на щетите е установен от вещото лице и е 670,98 лева без направена отстъпка за
закупуване на резервните части. Установено е още, че застрахователят е заплатил сумата от
620,42 лева за репарация на повредите.
Съгласно чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Мястото на ПТП е път от републиканската
пътна мрежа, стопанисван от ответната агенция, следователно същата носи отговорност за
поддържането на пътното платно и следва да отговаря за вредите, причинени на движещите
се автомобили, произлезли от неподдържан или в лошо състояние пътен участък. Затова с
плащане на застрахователното обезщетение, по реда на чл. 410 КЗ, ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу ответната АПИ, стопанисваща пътния участък.
При горните факти са налице вреди, за които трябва да отговаря АПИ, защото
съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от тази агенция.
Освен това, според чл.30, ал.1 от ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Увреждането на автомобила е
настъпило на републикански път II-73, за който АПИ следва да полага грижи да го поддържа
в изправност. От страна на АПИ не са предприети мерки за отстраняване на неравността от
пътния участък, поради което се е случило и процесното ПТП. Касае се за дупка на пътя,
която не е била обозначена по никакъв начин, нито е била обезопасена. Това е задължение на
собственика на пътя, т.е. на държавата, която чрез АПИ следва да го обезопаси чрез своите
служители или чрез фирмата, на която е възложила ремонта /чл.49 ЗЗД/. Представеният
договор за възлагане на обществена поръчка № .............г., сключен между АПИ и
„Автомагистрали“ ЕАД не променя горните изводи. Субект на задължението за
поддържането и ремонта на републиканския път е Агенция „Пътна инфраструктура“ и тя е
тази, която следва да понесе отговорността за вреди, причинени от длъжностни лица, които
не са отстранили неизправности по пътното платно, не са обезопасили пътя и не са
сигнализирали по указания в закона начин за съществуващо препятствие за използване на
пътя по предназначението му. След като целият път е бил с дупки, то ответната АПИ
очевидно не е предприела каквито и да било мерки в продължителен период от време,
включително и чрез обозначаване за неравността по пътното платно и обезопасяването й.
Ето защо съдът намира, че следва да се ангажира отговорността на ответната Агенция
5
„Пътна инфраструктура“ към застрахователя.
Направеното възражение за съпричиняване съдът намира за основателно и
доказано по следните причини:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността
на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия (т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г.). Принос по смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/01.08.2022г. на ВКС по
т. д. № 1/2021 г., ОСГТК и т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2014 г., ОСТК, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения-обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай
следва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води
до приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Само по себе си дори нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗдвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки за настъпване на увреждането.
В случая от анализа на доказателствата по делото се установява, че водачът на
автомобила е допуснал нарушения на ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. С оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебна авто-
техническа експертиза, ценено изцяло като безпристрастно и компетентно изготвено, съдът
приема, че макар водачът да се е движил със скорост от 40-50 км/ч при разрешена за пътния
участък скорост от 60 км/ч, същият не се е движил със съобразена със състоянието на пътя
скорост и такава, с която да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие в
нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Както е посочило вещото лице,
произшествието е било напълно предотвратимо при условие, че водачът се е движил със
скорост по – ниска от 40 км/ч – с около 25 км/ч. Заключението на експерта е, че скоростта на
процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП е в причинно – следствена връзка
с настъпването на опасността и скоростта и степента на увреждане са в пропорционална
зависимост. В този смисъл от експертизата се установява, че произшествието е било напълно
предотвратимо и уврежданията не биха настъпили, в случай, че автомобилът се е движил
със съобразена със състоянието на пътната настилка скорост, а именно с 25 км/ч.
Изложеното обуславя извода, че водачът на автомобила не е положил дължимата грижа и
поведението му е в причинна връзка с вредата, като последното се установява и от
показанията на св. Х., който заявява, че познава пътя много добре и често минава по него.
6
Следователно е налице съпричиняване, което е основание за намаляване
отговорността на ответника, като при така установените обективни фактори съдът определя
приноса на водача на автомобила в размер на 30 %, с които на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
следва да бъде намалена отговорността на ответната агенция. Установените претърпени
имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП са в размер на
620,42 лв. съгласно представените по делото писмени доказателства. След отчитане на
приноса на водача на автомобила в размер на 30 % за вредоносния резултат, дължимото от
ответника обезщетение за имуществени вреди следва да бъде определено в размер на 434,29
лв., като до този размер иска се явява основателен, а за разликата над сумата от 434,29 лв.
до предявения размер от 620,42 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените от него разноски, съобразно уважената част от исковете. Видно
от представения списък в настоящото производство разноските възлизат в общ размер на
830 лв., от които 50 лв. за платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., сумата от 80 лв. депозит за призоваване на свидетели и сумата от 300 лв.
възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 580,99 лева. Претендираните от ответника разноски са общ
размер на 500 лв., от които депозит за допуснатата експертиза в размер на 300 лв. и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В тежест
на ищеца следва да се присъдят направените от ответника разноски в размер на 150 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", Булстат ............, със седалище и
адрес на управление: гр. .......... ..........., представлявана от инж. Й..В..– Председател на
Управителния съвет да заплати на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление: гр. ............, представлявано от И..И..Г..и
П..А..Ш.., сумата от 434,29 лева /четиристотин тридесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ..................за
претърпени материални щети по застрахования при ищеца по договор за застраховка „Каско
Стандарт“ № ................., сключен с „ЕГЕ ГРУП“ ООД, със срок на валидност на
застраховката от 25.08.2023г. до 24.08.2024г., товарен автомобил „..............“, модел „...........“,
с рег. № ............, причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка
на лекия автомобил на 11.02.2024г. при движение по републикански път II – 73, през Ришки
проход, посока от гр. София към гр. Шумен, преди разклона за село Подвис, ведно със
законната лихва от завеждане на делото – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на обезщетението от 434,29 лева
/четиристотин тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ до пълния претендиран
размер от 620,42 лв. /шестстотин и двадесет лева и четиридесет и две стотинки/ поради
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", Булстат .........., със седалище и
адрес на управление: гр. ..........., представлявана от инж. Й..В..– Председател на
Управителния съвет да заплати на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление гр. ............... представлявано от И..И..Г..и
7
П..А..Ш.., сумата от 580,99 лева /петстотин и осемдесет лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща съдебно - деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, ЕИК ...................., със
седалище и адрес на управление гр. ....... ............, представлявано от И...И..Г..и П..А..Ш..да
заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", Булстат ...., със седалище и адрес на
управление: гр. . ............, представлявана от Й..В..– Председател на Управителния съвет,
сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща съдебно - деловодни разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК .............,
със седалище и адрес на управление гр. . . ., представлявано от И..С..като трето лице помагач
на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8