Решение по дело №174/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   02.05.2019 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ІІ възз. граждански състав

на СЕДЕМНАДЕСЕТИ АПРИЛ       две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:   П. П.

Прокурор:  …………………….

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 174 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 253/08.02.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 4079/2018 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.59 ал.1от ЗЗД Д.Б.Ж.-Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на И.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. В.К. от ПлАК, сумата 9496,73 лв., ведно  със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 31.05.2018год., до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като за разликата до претендираните 10528 лв. е отхвърлил предявения иск като погасен чрез прихващане със сумата от 1031,27 лв., дължими от И.Б. на Д.Ж.-Б., представляващи стойността на извършени строително-ремонтни дейности в процесните имоти през 2014год. и 2015год.

Осъдил е на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК Д.Б.Ж. - Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на  И.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. В.К. от ПлАК, разноски по делото в общ размер 2972,92 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Д.Б.Ж. – Б. чрез защитника й – адв. И.М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. В жалбата се излагат доводи, че решението на Плевенски районен съд е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, същото е неправилно, немотивирано и необосновано. Неправилно съдът е приел, че извънсъдебната спогодба от 13.04.2017 г., сключена между двете страни не е относима към настоящото производство. Съдът е приел, че при сключване на такава извънсъдебна спогодба се изключва възможността да се търсят всякакви права по сключеният впоследствие предварителен договор. Въззивникът счита, че това мнение на съда е неправилно, тъй като предварителния договор се явява едно ново правоотношение между страните, възникнало на базата на постигнатото извънсъдебно споразумение и не може никоя от страните да черпи своето недобросъвестно поведение по този предварителен договор със сключената преди това извънсъдебна спогодба. Извънсъдебната спогодба е относима към настоящото производство, като страните на 13.04.2017 г. със сключването на тази спогодба са прекратили един съществуващ спор и са избегнали възможен спор чрез взаимни отстъпки. С оглед на това, съдът неправилно е възприел, че Д.Ж. е била недобросъвестна от 01.06.2013 г. и неправилно е приел, че от тази дата следва да се присъдят обезщетения по иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД. В осъдителната част на първоинстанционното решение липсва текст, указващ за какъв период от време съдът е присъдил обезщетението в размер на 9496,37 лв. На следващо място, неправилно Районният съд не е уважил всички направени ремонтни дейности по имота, като по този начин и неправилно е извършил прихващане на сумата от цената на иска и сумата от направените подобрения в имота.  По делото са представени платежни документи, които доказват, че Д.Ж. е извършила строително-монтажни работи в имотите, като тези доказателства не са оспорени от И.Б.. С оглед изготвената по делото експертиза, би следвало съдът да направи прихващане между две насрещни вземания между уважената цена на иска и цената на увеличената стойност на имотите. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на Плевенски районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск от И.Б., като неоснователен и недоказан.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от И.С.Б. чрез защитника му – адв. В.К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Въззиваемият счита, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Решението на Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно и е съобразено със задължителната практика на ВКС. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и е направил обоснован извод за основателността и размера на иска. Неоснователно е оплакването на въззивницата, че Районният съд не се е съобразил със сключената между нея и въззиваемия И.Б. извънсъдебна спогодба от 13.04.2017 г. Първоинстанционният съд правилно е констатирал в същата липсата на каквато и да е конкретика относно съществувалите към онзи момент между страните парични задължения, както и на правния способ за погасяване на такива задължения. Съобразено е, че подобни неконкретизирани общи изявления съставляват по същество предварителен отказ от иск, което ги прави нищожни. Също така, във въпросната спогодба страните не са приели да си направят взаимни отстъпки, а именно последните са израз на воля за пълен или частичен отказ от права. На следващо място, неоснователно е твърдението на въззивницата, че е била добросъвестен владелец към момента на предявяване на исковата молба, поради което тя не дължала обезщетение за периода, преди предявяването на иска с правно основание чл.108 от ЗС. Районният съд правилно е преценил, че същата е призната за недобросъвестен владелец с влязло в сила решение на Плевенски окръжен съд и е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на процесните имоти. Решението е правилно и законосъобразно и по отношение на непризнатите от съда строителни работи в единия от имотите. По делото е доказано, че въззиваемият И.Б. категорично се е противопоставял, както на придобиването на имотите от въззивницата, така и на извършването на каквито и да е подобрения в тях. Въззиваемият моли Окръжния съд, да отхвърли въззивната жалба.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Следва да се отбележи, че решението на съда в отхвърлителната част не е обжалвано и не е предмет на настоящето въззивно производство.

Правилно и обосновано въз основа на събраните по делото доказателства РС-Плевен е възприел и изложил фактическата обстановка по делото, която накратко е следната:

БЕЗСПОРНО по делото е, че с решение, постановено по гр.д. №1184/ 2016год. по описа на ПлРС, влязло в сила на 01.05.2017год., въззивницата Д.Ж. е осъдена на основание чл.108 от ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца на процесните недвижими имоти, представляващи селскостопанска сграда - краварник с площ от 463 кв.м. и селскостопанска сграда - краварник с площ от 62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318, целият с площ от 4.183 дка, находящ се в м.“Коджакър“, землището на с.Николаево, област Плевен, при съседи на имота: имот №062364- стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот №062319-стопански двор на ДПФ-МЗГ и имот №062351-полски път на Община Плевен.

Също така не се спори, че  въззивницата владеела процесните недвижими имоти от 25.02.2011год., когато ги закупила от „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ДЕТЕЛИНА 2001““ в ликвидация.

Безспорно е, че на 13.04.2017год. между страните по делото, като страни по гр.д.№ 1184/ 2016год. по описа на ПлРС, респ. по в.гр.д. № 988/2016год. по описа на ПлОС/ е постигната извънсъдебна спогодба, по силата на която и двете страни са заявили, че са „доволни“ от  решението, постановено от въззивния съд и всеки то тях се е съгласил да не обжалва същото. По силата на спогодбата ищецът е поел ангажимент да сключи предварителен договор за покупко-продажба на процесните недвижими  имоти с П.Ж.. Не се спори, че такъв договор е сключен на същата дата, приложен на л.10,11 от делото. В този смисъл е безспорно, че въззивницата е владяла порцесните недвижими  имоти до 13.04.2017год.

Спорен е въпросът дължи ли Д.Ж. заплащане на претендираната парична сума в размер на 9496,73лв. лева  за периода на ползване от 01.06.2013 г. до 01.04.2017 г. без правно основание, както и следва ли да й се приспадне сума за извършени ремонти по имота.

За да уважи предявения иск съдът е приел, че през процесния период 01.06.2013год. до 01.04.2017год. ищецът е бил лишен от възможността да ползва процесните  имоти, а ответницата е ползвала същите без да има правно основание за това и се е обогатила за сметка на ищеца. Отхвърлил е възражениета на ответната страна по отношение на сключената спогодба и частично е уважил иска за направени ремонтни разходи, с оглед запазване на имота.

Тези изводи на първостепенния съд не се споделят от настоящия въззивен състав.

Съгласно  чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на предявения иск са увеличение без основание на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването, да не са налице предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (с оглед субсидиарния характер на иска по  чл. 59 ЗЗД) и обеднелият да не разполага с друга правна възможност за защита. (В този смисъл ППВС № 1 от 1979 г.).

Отнесено към фактите по делото означава, че следва въззиваемия да е обеднял в следствие на това, че въззивницата се е обогатила от ползването на неговия имот.

На първо място в решение № 131 от 27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е отразено, че правото на обезщетение на основание  чл. 59 ЗЗД и правото да се иска възстановяване на разменените престации по нищожен договор, са с различно правно основание, поради което съществуват паралелно. Възприето е, че обезщетението за ползване на имота, когато е прегласена нищожност на договора относно вещта, е дължимо поради отпадането на основанието за ползване. В този смисъл е формиран извод, че обезщетението за ползването на имота се следва от момента на превръщането на собственика в държател поради влизане в сила на решението за обявяване нищожността на сделката.

Съпоставено към настоящия казус това разрешение налага извода, че правото на обезщетение за ползването на процесния имот е възникнало за ищеца от момента, в който е влязло в сила решението, с което е обявено, че НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 143, том II, рег.№ 1517, дело 83/2011г. на нотариус С.П., по силата на който ЗКПУ Детелина-2001 в ликвидация, е сключила договора с Д.Б.Ж., за прехвърляне правото на собственост на  Стопански сгради- Краварник с РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318, целият с площ от 4184 кв.м., находящ се в землището на с.Николаево, в местността „Коджакър“, при описани съседи не е прехвърлил правата на собственост. До обявяването на недействителността на продажбената сделка тя е имала основание да ползва имота, като е заявявала собственически права върху него. Именно този спор за собственост е разрешен и с влязлото в сила решение по гр.д.№988/2017г. по описа на Плевенски окръжен съд. То е влязло в сила на 15.04.2017г. /служебно известно на съда след справка в деловодната програма/. От този момент въззивницата е била наясно, че ползва чужд имот. До този момент за целия исков период на обезщетение за неоснователно обогатяване същата е ползвала имота, като е претендирала собственически права върху него, основани на надлежен удостоверителен документ.

На второ място, дори и да се приеме, че за процесния период въззивницата е ползвала имота без правно основание, то този въпрос е уреден между страните изрично с извънсъдебна спогодба с нотариално заверени подписи. Изрично в т.4 от нея е посочено, че „настоящата  спогодба се сключва на осн. чл.365 ал.1 и 2 от ЗЗД и има за цел да избегне съществуващите и всякакви възможни бъдещи спорове между страните и да уреди изцяло и окончателно всички съществуващи правоотношения, собственост на имотите описани в спогодбата и парични вземания между тях“. В т.5 е записано, че „страните се съгласяват, че със сключването и подписването на настоящата спогодба и сключването на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти описани по-горе, нямат други неуредени и непогасени вземания и задължения една към друга, и всички вземания и задълженията по тях следва да се считат изцяло погасени.“

Съдът приема, че представената писмена спогодба има всички характеристики на договор за спогодба, с който съгласно  чл. 365 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, с които могат да се създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Наведените в тази насока възражения на въззиваемия са неоснователни. Видно е, че със същата се правят взаимни отстъпки, те са записани в нея, целта е да се прекрати съществуващия спор и да се избегнат други нови занапред, както и да се уредят всички взаимоотношения. Съобразно разпоредбата на  чл. 365 ЗЗД спогодбата, представлява двустранен договор, който подлежи на изпълнение. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са го сключили. Чл.20 от ЗЗД постановява, че „при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.“

Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба -  чл. 365, ал.1 ЗЗД /към момента на сключването й 13.04.2017г. решението по в.гр.д.№988/2016г. на Плюс не е било влязло в сила, както бе посочено по-горе то влиза в сила на 15.04.2017г., като последния срок за обжалването му изтича на 14.04.2017г./ Със спогодбата и двете страни са заявили, че са доволни от решението, а Д.Ж. е заявила, че няма да обжалва същото. Тази спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. То важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът трябва да реши делото съобразно нея, като зачете нейния материалноправен ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за нищожност или унищожаемост на сключената спогодба. По тези съображения настоящият състав намира, че представеното по делото споразумение от 13.04.2017 г. е валидно, като не са релевирани от страна на ищеца възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде зачетен. Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи погасяване на процесните задължения, е ангажирал именно това доказателство.

В него изрично е посочено, че поради това, че Д.Ж. няма да обжалва решението И.Б. ще сключи предварителен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, предмет на същото и на спогодбата с П. Ж., който е сключен на същата дата. Факт е, че Д.Ж. не е обжалвала решението на Плюс по в.гр.д.№988/2016г. и то е влязло в сила.

Несъмнена в случая е волята на страните с цитираната спогодба да уредят окончателно своите отношения във връзка със собствеността на имотите и парични вземания между тях, както и че с нея считат, че всички вземания и задължения са погасени и нямат неуредени такива една към друга.

Ето защо следвайки волята на страните, която е точно и ясно формулирана в спогодбата съдът счита, че следва да бъде зачетена, като се приеме, че вземането на И.Б. за ползването на имота от страна на въззивницата за процесния период е погасено, чрез представената спогодба. Погасяването на материалното право предпоставя и неоснователност на предявения иск за неговата защита.

Предвид изложеното съдът счита, че искът с правно основание чл.59 от ЗЗД от И.Б. против Д.Ж. за сумата от 9496,73лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода на ползване от 01.06.2013 г. до 01.04.2017 г. без правно основание,  ведно  със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 31.05.2018год., до окончателното изплащане на сумата се явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен в пълния си размер.

Предвид неоснователността на иска и неговото отхвърляне в цялост, то съдът не дължи произнасяне по направеното с отговора възражение за прихващане.

С оглед гореказаното, решението на Плевенски районен съд е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявения иск.

При този изход на процеса следва на осн. чл.78 ал.3 от ГПК И.С.Б. да бъде осъден да заплати на Д.Б.Ж. – Б. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 2293.90лв., съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на осн. чл.271 от ГПК Решение № 253/08.02.2019 г., постановено от Плевенски районен съд по гр. дело № 4079/2018 г. в обжалвана част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения с правно основание чл.59 от ЗЗД иск от И.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. В.К. от ПлАК против Д.Б.Ж.-Б., ЕГН **********, адрес: *** за сумата 9496,73 лв., ведно  със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 31.05.2018год., до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. В.К. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Ж.-Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 2293.90лв., представляваща направените по делото разноски за двете инстанции, съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ :