Решение по дело №11326/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./21.11.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11326 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 86 ЗЗД вр. чл. 497 КЗ.

Гражданско дело № 11326/2019 по описа на Варненски районен съд е образувано въз основа на искова молба с вх. № 53071/19.07.2019 год., предявена от Н.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против ЗД „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Лазар Георгиев Георгиев, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от общо 586.71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.03.2017г. до 06.09.2017г., за присъдената му с № 2238/11.05.2018г. постановено по гражданско дело № 13311/2017г. по описа на ВРС, 42 състав, влязло в законна сила сума в размер на 12000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобила марка „СИТРОЕН Ц 3" с ДК № В 52 84 ВМ, собственост на ищеца, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2017г. на пътя гр.Варна - гр.Бургас, след село Рудник, застрахован по договор за застраховка „Каско", по застрахователна полица № 93001610013140/19.02.2016г. със срок на действие 19.02.2016 г. до 18.02.2017. Отправя искане и за присъждане на разноски.

В исковата си молба ищеца излага, че на 08.02.2017г. в гр.София закупил лек автомобил Ситроен Ц3, per. № СВ 4373 ВВ. Твърди, че за автомобила имало сключен договор за застраховката „Каско", клауза 1 с ответника З. „Л.И." АД, обективиран в Застрахователна полица № 93001610013140 от 19.02.2016г., със срока на действие от 19.02.2016г. до 18.02.2017г. Твърди, че застрахователната стойност на МПС била определена на 12 000 лева, а застрахователната премия в размер на 536.52 лв. била разсрочена на 4 вноски, които били надлежно заплатени.

Твърди, че на 10.02.2017г. регистрирал автомобила в КАТ - Варна, за което му било издадено ново свидетелство за регистрация и нов регистрационен номер - В 5284 ВМ. Твърди, че на 10.02.2017г. уведомил застрахователя за настъпилата промяна, като същият изготви Анекс № 2 към застрахователна полица № 93001610013140 от 19.02.2016г. С издадения Анекс № 2 към застрахователна полица № 93001610013140 от 19.02.2016г. ответникът му прехвърли правата по застрахователната полицата.

Твърди, че сутринта на 12.02.2017г. тръгнал за гр.Бургас и след село Рудник, при излизане от десен завой автомобила попаднал на заледен участък, вследствие на което стана неуправляем, излязъл вдясно от платното за движение и се преобърнал през таван на 360 градуса. Твърди, че за настъпилото ПТП уведомил органите на пътна полиция, които посетили мястото на ПТП и след като го проверили за употреба на алкохол и изясняване на механизмът на настъпване на ПТП, съставили Протокол за ПТП № 1602438, в който посочили, че поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол над автомобила, който се преобърнал през таван извън платното за движение. Твърди, че за така извършеното нарушение му бил съставен АУАН № 114035, вследствие на което му било издадено наказателно постановление и наложена глоба, която глоба веднага заплатил. Твърди, че след като уведомих контролните органи за настъпилото ПТП, уведомил и застрахователя, като служител му казал, че няма да изпратят мобилен екип на мястото на произшествието, но следва да уведоми писмено застрахователя и да представи Протокола за ПТП. Твърди, че на 17.02.2017г. уведомил писмено ответника за настъпилото ПТП, като представих всички изискани документи. Твърди, че на 21.02.2017г. ответника извършил оглед и заснемане на автомобила и съставил Опис - заключение с № 0003-1201-17-402564, в който като увредени детайли били описани: таван купе, страници десни врати, стъкло врата предна дясна, стъкло челно, огледало дясно странично електрическо, стъкло стационарно заден десен калник, заден десен калник, облицовка таван, спойлер задна врата багажник, калник заден ляв, врата задна дясна, праг ляв, подкалник заден ляв ПВЦ, врата предна дясна, калник преден ляв, броня предна облицовка, джанта предна лява 16 цола, подкалник преден ляв ПВЦ, колан преден десен комплект, ербег лява облегалка предна, тапицерия лява облегалка предна, броня задна облицовка, врата задна лява, врата предна лява, фар десен, врата багажник, лайсна дясна на таван, уплътнение десни врати, колонка странична дясна, колонка задна дясна, греди пр. и ср. таван, спойлер предна броня, декоративна решетка в предна броня, основа дясна предна броня, основа калник преден ляв, фар ляв, облицовка десен праг вътр., кора под ДВГ, стикери 4 бр. на вр. пр. и задни.

Твърди, че на 05.05.2017г. получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с изх.№ 3975/2017г., като ответника се позовал на т.13.2 от Общите условия към застраховката, а именно новият собственик встъпва в правата по договора след попълване на ново Предложение - декларация, представяне на МПС за заснемане, ако застрахователя изрично е поискал това, и влизане в сила анекса за продължаване на действието му. Твърди, че на 07.09.2017г. завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение, като било образувано гражданско дело № 13311/2017г. по описа на Варненски районен съд, 42 състав. Твърди, че с Решение № 2238/11.05.2018г. постановено по гражданско дело № 13311/2017г. по описа на ВРС, 42 състав, ответникът бил осъден да му заплати застрахователно обезщетение сумата в размер на 12 000 лв., като бил отхвърлен иска законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 07.09.2017г. до окончателното й изплащане. Твърди, че обжалвах така постановеното решение в отхвърлителната част, поради което било образувано в.т.д. № 1452 по описа на ВОС, 2 състав и с Решение № 964/10.12.2018г. постановено по в.т.д. № 1452/2018г. по описа на ВОС, 2 състав, ответникът бил осъден да му заплати законната лихва върху главницата от 12 000 лв., считано от депозиране на исковата молба в съда - 07.09.2017г. до окончателното й изплащане.

В проведено открито съдебно заседание на 12.11.2019г. ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск за неимуществени вреди по размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 100лв., на сумата от 486 /четиристотин осемдесет и шест/лева. Съдът допусна направеното изменение на ИМ. В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковите претенции.

 

 

 

 

 

 

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът - ЗД”Лев Инс” АД депозира писмен отговор на исковата молба, с която приема, че същата е допустима, но е неоснователна. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Изтъква липса на отправена покана до ответното дружество за доброволно плащане на претенцията. На следващо място изтъква, че не е посочена банковата сметка на ищеца, по която ответното дружество би могло да заплати претенцията. Приема, че посочения от ищеца начин на плащане „в брой" е незаконосъобразен и лишава дружеството от възможността да плати преди насрочване на делото. Отправя се искане за отхвърляне на предявените от ищеца искове като неоснователни.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От постановено Решение №2038 от 11.05.2018г. по гр.д. №13311 по описа на ВРС за 2017г., с което съдът е служебно запознат се установява, че ответното дружество е било осъдено да заплати на отв. Н.Н. сумата от 12000,00 лв., представляваща застрахователната стойност на л.а. „Ситроен Ц3“, с нов ДК номер В 5284 ВМ, дължима по повод настъпил застрахователен риск „ПТП“ на 12.02.2017г. по пътя гр. Варна – гр. Бургас.

От Решение №964 от 10.12.2018г. постановено по в.т.д. №1452 по описа за 2018г. на ВОС, с което съдът е служебно запознат се установява, че ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Н. законна лихва върху главницата от 12 000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Ситроен Ц3“, с рег. номер В 5248 ВМ, настъпили в резултат на ПТП от 12.02.2017г., считано от датата на подаване на исковата молба 07.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

С Решение №3290/17.07.2019г. по гр. Дело №52 по описа за 2019г. на ВРС, влязло в законна сила на 22.08.2019г. ответното дружество е осъдено да заплати на Н.П.Н., ЕГН **********, сумата от 100,00 лв., представляваща ЧАСТ от общо 586,71 лв., явяваща се законна лихва за забава върху сумата от 12 000,00 лв., дължима за периода от 15.03.2017г. до 06.09.2017г., поради изпадането в забава на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, за изплащане на застрахователно обезщетение, дължимо поради настъпило застрахователно събитие на 12.02.2017г. по силата на застрахователна полица с номер 93001610013140 от 19.02.2016г.

Разпоредбите на чл. 497 , във вр. чл. 496 КЗ установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.

Съгласно чл. 108 застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение или да откаже такова в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

От представеното опис – заключение на щета  се установява, че на 21.02.2017г. застрахователят е извършил оглед на увредения автомобил. Именно от този момент е започнал да тече и срокът за произнасяне по дължимото обезщетение. Съгласно чл. 497, ал. 1 началният срок на отговорността на застрахователя за плащане на лихви върху дължимото обезщетение, което не е изплатил в срок, е 15.03.2017г. - 15 работни дни от представянето на всички доказателствата по реда на чл. 106 КЗ.

Съдът, съобразявайки се с размера на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната лихва върху размера на дължимото застрахователно обезщетение, дължима за заявения период от 15.03.2017г. до 06.09.2017, която възлиза на 586,67 лв.

Следователно искът с правно основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1 се явява основателен и следва да бъде уважен за предявената сума от 486,00 лв., представляваща част/остатъка/ от цялата дължима сума.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 410,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н.П.Н., ЕГН **********, сумата от 486,00 лв., представляваща ЧАСТ/остатък/ от общо 586,71 лв., явяваща се законна лихва за забава върху сумата от 12 000,00 лв., дължима за периода от 15.03.2017г. до 06.09.2017г., поради изпадането в забава на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, за изплащане на застрахователно обезщетение, дължимо поради настъпило застрахователно събитие на 12.02.2017г. по силата на застрахователна полица с номер 93001610013140 от 19.02.2016г.

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н.П.Н., ЕГН **********, сумата от 410,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: