№ 26362
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести Ю. през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110135539 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от ответника „Е – Скай“ ООД от 15.06.2023г. с искане за
допълване на решението в частта на разноските, като на ответника допълнително се
присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 300 лева.
Ответната страна по искането – Ю. Г. А., счита искането за недопустимо, евентуално
– за неоснователно. Излага съображения за недопустимост на искането поради това, че
разноските, чието присъждане се иска по реда на чл.248 ГПК, не са включени в приложения
списък на разноските по чл.80 ГПК. Евентуално, излага доводи за това, че видно от
представения в заповедното производство договор за правна защита и съдействие,
уговореният хонорар от 300 лева се отнася до приключване на производството, вкл. и в
исковото производство, поради което ответникът няма право на присъждане на два хонорара
едновременно и за исковото, и за заповедното производство. Ако не се приемат изложените
доводи, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
заповедното производство, като размерът на адвокатското възнаграждение за заповедното
производство следвало да се определи в размер на 50 лева съгласно чл.6, т.3 НМРАВ.
Съдът намира, че искането по чл.248, ал.1 ГПК е подадено в срока по чл.248, ал.1
ГПК от легитимирана страна.
Съдът приема за неоснователен довода за недопустимост на искането, обосновано с
невключване на разноски за заповедно производство в списъка по чл.80 ГПК. Ответникът
своевременно е представил списък по чл.80 ГПК, съгласно който е поискал присъждане на
адв. възнаграждение. Липсата на конкретизация относно размера на разноските за адв.
възнаграждение и за кое производство (исково и/или заповедно) се отнася, не означава, че
не е изпълнено задължението на страната съгласно чл.80 ГПК, което е предпоставка за
допустимост на искането по чл.248 ГПК. При това съдът приема, че искането по чл.248 ГПК
1
е процесуално допустимо.
С решението си по делото съдът е присъдил разноски на ответника за исковото
производство, като не е присъдил такива за заповедното производство. Видно от
представения с възражението по чл.414 ГПК договор за правна защита и съдействие,
ответникът е платил адв. възнаграждение в размер на 300 лева. Противно на поддържаните
от ищеца доводи, от съдържанието на договора не следва, че платеното възнаграждение се
отнася освен за заповедното, също и за исковото производство.
Допустимо е да се разгледа за пръв път направеното в отговора на искане по чл.248
ГПК възражение за прекомерност на адв. възнаграждение за заповедното производство,
защото поради непосочване на конкретен размер на претендираното адв. възнаграждение в
списъка по чл.80 ГПК и невръчване на препис от възражението по чл.414 ГПК ищецът е бил
лишен от възможността да упражни правото по чл.78, ал.5 ГПК до приключване на
разглеждане на делото. По същество възражението за прекомерност на адв. възнаграждение
в заповедното производство е основателно. Минималният размер на адв. възнаграждение за
заповедното производство възлиза на 60 лева съгласно чл.6, ал.1, т.2 (ред. до изм. бр ДВ 88
от 2022г.) НМРАВ, вр. пар.1 ДР на НМРАВ. За правната помощ, изразяваща се в подаване
на възражение по чл.414 ГПК, е неприложима нормата на чл.7, ал.7, вр. ал.2 НМРАВ,
защото нормата се отнася само до подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което следва да отговаря на съдържанието на исковата молба съгласно чл.410,
ал.2 ГПК. Възражението по чл.414 ГПК не се мотивира (чл.414, ал.1, изр.2 ГПК) и се подава
по образец, който се изпраща на длъжника заедно със заповедта за изпълнение. Предвид
изложеното необосновано е цената на адв. услуга за подаване на възражение по чл.414 ГПК
да е съизмерима с обема на предоставяната правна помощ и съдействие при подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид горното съдът счита, че разноските в заповедното производство следва да се
намалят на 60 лева на основание чл.78, ал.5 ГПК. Следователно следва да се допусне
допълване на решението, като на ответника се присъди допълнително сумата от 60 лева –
разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК решение от 25.05.2023г. гр. д. № 35539 по описа
за 2021г. на СРС, 64 – ти състав, като ОСЪЖДА Ю. Г. А., ЕГН **********, съдебен адрес :
гр. София, ул. „Позитано“ № 15, ет.6, офис 16 – адв. Н. П., да плати „Е – Скай“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ап.
офис № 9, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 60 лева – разноски за заповедното
производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
2
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3