ПРОТОКОЛ
№ 1383
гр. Варна, 19.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора Е. Т. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Х.а - Желева Частно
наказателно дело № 20243110201028 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:54 часа се явиха:
ЛИЦЕТО ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА Б. Х. М. – явява се лично, води се
от органите на Първо РУ при ОД на МВР – Варна и с адв. Ж., редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
Х. М. Х. – баща на лицето, чието настаняване се иска - явява се лично.
С. М. Я. – баща на лицето, чието настаняване се иска - не се явява.
СВИД. Л. Д. П. – явява се лично.
СВИД. З. Д. Н. – явява се лично.
ПСИХИАТЪР ДОЦ. Д-Р С. В. В. – явява се лично.
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА М.: Желая адв. Жожев да ме
представлява по делото.
СЪДЪТ като взе предвид, че лицето чието настаняване се иска М. се явява с
упълномощен защитник ОСВОБОЖДАВА от участие определения от Председателя на
ВАК служебен такъв адв. Е. Г. С..
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото.
Същевременно съобрази, че с оглед характера на производството и предвид
обстоятелството, че лицето чието освидетелстване се иска е непълнолетен, счита, че делото
следва да бъде разгледано при закрити врати. Поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ:
СЪДЪТ РАЗРЕШАВА в съдебната зала да присъстват служителите на Първо РУ при
ОД на МВР – Варна довели лицето, чието освидетелстване се иска.
На осн. чл 272 от НПК СЪДЪТ провери самоличността на явилите се лица.
ЛИЦЕТО ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА Б. Х. М. – роден на 23.05.2006г. в
гр. Варна, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не
работи, ученик, ЕГН **********.
Х. М. Х. – роден на 19.05.1959г. в с. Ветрино, обл. Варна, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********, баща на
лицето, чието настаняване се иска.
СВИД. Л. Д. П. – роден на 03.10.1962г. в гр. Варна, българин, български гражданин,
с висше образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********, без родство с лицето,
чието настаняване се иска.
СВИД. З. Д. Н. – родена на 04.08.1974г. в гр. Варна, българка, българска гражданка, с
висше образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********, без родство с лицето,
чието настаняване се иска.
Председателят на състава предупреждава свидетелите за наказателната отговорност
по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърдят неистина или премълчат някои обстоятелства.
Обещават да говорят истината.
2
ПСИХИАТЪР ДОЦ. Д-Р С. В. В. – 46г., българин, български гражданин,
неосъждан, без родство с лицето, чието настаняване се иска. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.
На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК СЪДЪТ провери срока за връчване на съдебните книжа
и съобщения и констатира, че същия не е спазен.
АДВ. Ж.: Г-жо съдия, ние не сме получили книжата по делото.
В съдебната зала се връчват книжата по делото на лицето, чието настаняване се иска
и на адв. Ж., а именно искане на РП – Варна и разпореждане за насрочване на делото.
АДВ. Ж.: Запознахме се с книжата и моля да ни дадете време за подготовка, и да
призовем свидетели за случилото се. Моят доверител има две линии на защита. Той е
завършил преждевременно 11-ти клас и искам да събера доказателства затова, че той има
достатъчно креативно мислене, за да може да завърши училище. Отделно от горното той
живее с едно момиче, което е пълнолетно, което искам да призова, за да разбера
психическата му устойчивост.
Председателят на състава запита адв. Ж. дали дават съгласие да бъдат разпитани
призованите за днешно с.з. лица, които ще отговарят на въпроси свързани единствено със
здравословното състояние на лицето.
АДВ. Ж.: Съгласни сме да се разпитат свидетелите. Не възразяваме относно
сроковете за връчване на книжата.
На осн. чл. 273 НПК СЪДЪТ отстрани свидетелите от съдебната зала.
На осн. чл. 274 от НПК СЪДЪТ разясни правата на страните, като искания в тази
насока не бяха направени.
На осн. чл. 275 от НПК СЪДЪТ разясни правата на страните, като искания в тази
насока не бяха направени.
3
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на съдебното
следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОКУРОРЪТ докладва искане по чл. 157 от ЗЗ.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на лицето, чието настаняване се иска Б. Х. М., със
снета по-горе самоличност.
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА М.: Живея в гр. Варна, ул. „Цар
Самуил“ № 10. Живея с приятелката ми. В момента съм на самостоятелна форма на
обучение и си вземам изпитите. Избирателно съм на тази форма на обучение. На 20 години
е приятелката ми. От две години живеем заедно. В свободното си време тренирам обща
физическа подготовка. Не приемам медикаменти. Не съм ходил на психиатър. Бил съм
завеждан в Психиатрия. Бях арестуван и така постъпих в такова заведение, и бях пуснат без
да ми бъде назначено лечение. Това беше преди година и нещо. Поводът да ме задържат
беше един скандал. Точно не се сещам, но като цяло имаше объркване и ситуацията беше
преекспонирана. Не приемам наркотични вещества. Трева не съм пушил. Алкохол не
употребявам. Имам куче от 4 месеца. Преди това имах куче питбул. Сега имам белгийска
овчарка. С родителите си нямам проблеми. С хората от входа не знаех, че имам проблеми.
Наскоро имаше случай, когато нашите кучета се сбиха на етажното пространство и от тогава
явно е станал някакъв проблем. Моето куче излиза на прага на врата, а другото куче се
приближи прекалено близо, и аз също се приближих, като то само си отвори вратата и го
нападна. По тяхното куче имаше наранявания. Аз излязох и ги разтървах. В блока има
камери. Аз съм гледал записа от инцидента.
СЪДЪТ счита, че в съдебната зала, чрез преносим компютър, следва да се
възпроизведе съдържанието на 1 брой СД диск, находяща се към материалите по преписката
– лист 3, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ВЪЗПРОИЗВЕДЕ съдържанието на 1 СД диск, находящ се към материалите
по преписката – лист 3.
СЪДЪТ предявява на страните чрез преносим компютър в съдебната зала
4
съдържанието на 1 брой СД диск, находящ се към материалите по преписката – лист 3.
След отварянето на 1 брой СД диск, находящ се към материалите по преписката –
лист 3 се визуализират три файла с надписи: „дресировка на улицата“, „нападение на
Арабела“ и „снимки Арабела“.
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА М.: Правят ми забележка, че си
дресирам кучето. Има един случка с котка, която е още като взех кучето първия ден. Това
куче го взех от вилните зони на Виница, купих си го, беше котило. Въпросния ден нямаше
нашийник. Това беше още първия път като го водих. Беше с повод около врата си, издърпа
се и хукна да бяга. Беше паникьосано, защото и не ме познава. Тогава нападна една котка.
На въпроси на прокурора: Не съм чупил или повреждал имущество във входа, където
живея. Случвало се е мои познати да го правят. От година и нещо не живея с родителите си.
От 16 годишен някъде. Успоредно се случиха нещата – родителите ми се изнесоха и дойде
приятелката ми. Те си направиха ново жилище на ул. „Райко Жинзифов“ № 11, а преди това
бяхме много хора и като си намерих момиче така се развиха нещата. Не е имало конкретна
причина. Влизал съм във физически сблъсък. Със сигурност за всеки един от случаите мога
да се аргументирам, но не мога да посоча конкретен пример.
На въпроси на адв. Ж.: Като завърша училище мога да изкарам курс за фитнес
треньор или да стана охрана някъде. Отношенията ми с родителите ми са добри. Не сме се
карали. Имам подкрепа от родителите си. Посещават дома ни на ул. „Цар Самуил“ редовно.
Недоразумения между моите родители и хора от блока има. До голяма степен не се харесват
от много време, от когато аз не помня дето се вика. Винаги са били в тъпотии да се драчат
един с друг. Не знам за какво се карат, защото са били много дреболии, много глупости и се
прави от мухата слон. Някакви работи дето е можело да се разберат както нашите, така и те,
и са викали полиции. Аз като останах да живея там наследих малко това отношение от тяхна
страна. Говоря за Л. и жена му П.. Те са на четвъртия етаж. Павлинка е жената с кучето. Ние
сем съседи, живеем врата до врата.
Страните и психиатъра заявиха, че нямат въпроси към лицето, чието настаняване се
иска.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на Х. М. Х. – баща на лицето, чието настаняване
се иска, със снета по-горе самоличност.
Председателят на състава разясни на Х. Х. правата му по чл. 119 и по чл. 121 от НПК,
че може да откаже да дава показания като баща на лицето, чието настаняване се иска.
5
Х. Х.: Разбрах правата си. Желая да давам показания.
От около година и нещо живеем отделно от Б.. Оставихме му гарсониерата. Бяхме
много на тясно и преди година и нещо взехме по-голямо жилище, и с майка му се
преместихме. Той няма братя и сестри. Повече от една година живее сам, но това е
относително, защото аз всеки ден ходя по два пъти. Апартаментът на първия етаж е на
майка ми и на баща ми, който е затворен и го ползвам за багаж, и ходя често там. Б. живее
относително сам, защото аз поне по два пъти на ден ходя там. Нося му храна, пари. Той
живее с приятелката си, която е пълнолетна. Не е имал психични проблеми никога. Няма
нужда от психиатър. Освен лекарства за грип, други не е пил. Хапчета за успокоение не
приема. Нямам информация да е приемал наркотични вещества. Не съм виждал и не ми е
правило впечатление особености в поведението му. Последното, което стана беше с кучето.
Понеже искаше куче и му взех куче. Ако зависи от мен аз съм против кучетата. Подарих му
куче и стана инцидент с това куче и с кучето на този комшия дето отвън. Това го има
записано на камерите. Аз съм ходил в Кметството да пусна жалба, защото и те пуснаха
жалба, че едва ли не е насъскал кучето, в което няма нищо вярно. Съпругата на съседа води
кучето, ние сме врата до врата и го оставя пред вратата. Тя отключва и го оставя пред прага
на нашата врата, и в този момент синът ми отключва вратата да излиза, това става за миг,
кучето го възприема като заплаха и се встрелва, и го захапало. Това става за секунди и той
само му извиква, то е много добре обучено нашето куче и веднага застава, но в този момент
то се хвърля и просто е отворило и през процепа е изхвръкнало. Жена му ходи и пуска
жалби в полиция, в прокуратури, навсякъде. Аз им казах, че това не е умишлено и в
Кметството описах всичко. Това е един неприятен инцидент. Още от нашите родители
вървят проблемите. Това са междусъседски отношения. Имаше и дело, сестра му на този
човек заведе дело и искаше да вземе въздуха дето се вика, когато тази гарсониера още не
беше построена. Имаме отношения и то не добри. С Б. нямам информация някой да има
проблеми.
На въпроси на прокурора: Налага се да ходя по два пъти на ден, защото му давам
пари и храна на Б.. Той е ученик. Аз ходя обикновено по обяд, в обедната почивка за около
час, защото не му давам пари накуп. Давам му за деня. Така сме преценили с майка му.
Храна вечер му нося, за да си разпределя. Поне по два пъти на ден ходя. С майка му живеем
на друг адрес от година и нещо. От Нова година насам майка му и той се виждат всеки ден.
Той идва често в къщи, всеки ден. Ние живеем на близо. Той живее на Шишковата градинка,
а ние до Операта, което е пет минути път. Когато той ни посещава вижда майка си. Тя е
учителка.
На въпроси на адв. Ж.: Имаше различни планове за бъдещето си Б.. Няма да скрия, че
аз имах желание да отиде да учи в чужбина, но последно време съм говорил с него и иска да
остане в България, и аз не го разубеждавам. Преди повече от година имаше случай, когато
беше направил нещо на улицата, беше се скарал и те го прибраха полицаите, и го заведоха в
6
Психиатрията. Полицията го водят там в Психиатрията и ни се обаждат по телефона и
казват, че трябва да отидем. Отидохме там, за да го приемат в Психиатрията, защото имаше
някакво спречкване. Приеха го, докторката го прегледа и полицаите ни убеждаваха да го
вкарваме. Как да го вкарваме като е здрав. Аз съм работил в Психиатрията, в медицинска
техника съм бил и съм запознат с методите в психиатрията, че не са много успешни. Като го
прегледаха установиха, че няма заболяване.
Страните и психиатъра заявиха, че нямат въпроси към Х. Х..
На въпроси на съда: Той си избра да учи на свободна форма. В последно време
прогресивно се увеличават класовете със свободна форма. Учи в Механотехникума
специалност „микропроцесурна техника“.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. Л. Д. П., със снета по-горе самоличност.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди
неистина или премълчи някои обстоятелства. Обещава да говори истината.
СВИД. П.: Съседи сме с Б., живеем врата до врата. Лично с него нямаме кой знае
какви проблеми, освен това че последно време стана много агресивен, много шум се вдига,
много хора влизат и седят пред входната ни врата и не можем да излезем. От няколко месеца
си взе и куче и това куче го гледам, че се държи агресивно. Преди месец някъде пред
входната врата съпругата ми като се прибира от разходка неговото куче си отвори вратата и
нападна моето куче, и то скъса кръстна връзка. Наложи се сложна операция и не може да
излиза да се разхожда. Непрекъснато неговото куче продължава да ходи без повод и да се
разхожда в стълбищната клетка без повод. Кучето на Б. е доста добре дресирано, обаче Б. го
учи според мен на агресия и го нахъсва на агресия към всякакво живо същество. Хора от
нашия блок не е нападало. Единствено нападна моето куче.
На въпроси на прокурора: Преди родителите му живяха при нас, те напуснаха и го
оставиха да живее сам. Преди година и половина някъде се изнесоха. Докато живееха при
нас доста често сме викали полиция заради скандали и заплахи за тяхното здраве. Конкретна
заплаха не съм чувал, но сме били на стълбището между таванския етаж и нашия етаж,
когато баща му беше излязъл и той го заплашваше. Б. заплашваше баща си. Не чух точно
как, но тонът беше висок и имаше определено заплаха. Напоследък, имам предвид от две
години и половина започна да се променя момчето, като започна да тренира, да прави
мускули и да става по-едър. Израсна, промени се, направи мускули и от тогава започна да
има промяна в поведението му. В момента мисля, че има едно момиче, което живее с него.
Не знам защо не живее с родителите си. Те го оставиха при нас преди година и половина.
Ние сега санирахме кооперацията по програма, но преди да я санираме имахме желязна
врата, която беше с бронирано стъкло и една сутрин ставам и виждам, че стъклото цялото е
7
напукано и начупено. Това се случва преди година и седем-осем месеца някъде. По-късно са
изтръгнати ключовете за стълбищното осветление и звънците на техния етаж, и неговия
звънец. Не съм видял той да ги върши тези работи. Баща му непрекъснато що защитава и
ние нямаме доказателства. Не сме взели никакви мерки, но затова сложихме охранителни
камери в блока. Б. и семейството му се съгласиха да има камери. Не е влизал в словесни
пререкания с никого от входа.
На въпроси на адв. Ж.: Този епизод с кучетата е записан на камерите. Между
кучетата инцидентът е един. С родителите на Б. не бих казал, че са добри междусъседските
ни отношения поради причина, че когато вземем някакво решение във входа, да се направи
нещо неговият баща винаги е бил против, включително и сега за санирането. След
санирането каза „не см доволен, не ми харесва“. Сваляхме домофоните системи и също не
искаше да ги слага. Това са първите, когато баща му на Х. още беше там. Сега като правихме
санирането събирахме пари да направим покрива и двора с плочки, и да сложим врата да си
вкарваме калите, но той не е платил още и не плаща. Собственик на апартамента е Х.. Не
сме водили дела срещу Х..
Страните и психиатъра заявиха, че нямат повече въпроси към свид. П..
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. З. Д. Н., със снета по-горе самоличност.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди
неистина или премълчи някои обстоятелства. Обещава да говори истината.
СВИД. Н.: Познавам Б. М. като клиент на магазина, където работя. Това е магазин
„Май маркет“. От 14 години работя в този магазин. Чувала съм, че е по-агресивно момче, но
съм нямала контакт с него, но от една година може би започнах да получавам оплаквания от
клиенти, които идват през деня и ми казват, че момче с куче стои на входа на магазина и
насъсква кучето към минаващите. Аз казах, че ще взема мерки, но не ми остана време да
прегледам записите. Аз съм управител на магазина. Двама, трима, четирима човека ми
казват и викам значи трябва да намеря време да видя какво се случва. Не съм подавала
жалба като видях първия път какво се случва. Видях извън магазина да минават момчета и
кучето се спуска, и започва хапаница, просто нападна минаващите момчета. Преди месец
някъде влиза един друг наш клиент, на записите го виждам и въпросното куче захапва
човека, човекът пада и всички в магазина започват да пищят. Вижда се как момчето Б.
налага с крак този падналия човек, но това не може да се случва в магазина. Дори и навън да
бъде, това е страшно нещо. Б. налагаше човека, а не кучето, а кучето захапва човека. И
добре, че друг по-смел клиент е бил в магазина и хваща кучето, изкарва го навънка и вдига
падналия човек. Многократно съм го молила Б. да спре да идва в магазина.
Страните и психиатъра заявиха, че нямат повече въпроси към свид. Н..
8
На въпроси на съда: Мен един път ме напсува. Не мога да кажа, че ме е нападал или
насъсквал кучето срещу мен. Съвсем учтиво го помолих да не идва в магазина, а той хукна
надолу и каза дръж и насреща идва една жена, и кучето скочи и захапа жената, и аз направо
се изумих. Тя започна да пищи, да вика какъв е този и аз викам не знам какъв е. Подавала
съм сигнал в полицията след като го помолих да не стои пред магазина и да не влиза в
магазина, защото на нас така ни паднаха клиентите, спряха да идват. Персоналът ги е страх
и никой не иска да отиде да пусне жалба. Има записи как Б. тормози нашите работници и
иска постоянно цигари, пари. Едното момче отказва и той граби от щанда вейповете, и
заминава. Като го видях му казвам “трябва ли да пусна жалба, престани да ги тормозиш, тях
ги е страх?“. Аз не познавам родителите му. Сега разбрах кой е бащата. Сега като видях
господина ми е позната физиономия, но не знаех че е баща му. Не съм виждала Б. да
употребява вещества, но като го погледна ми е ясно. Погледът му е страшен, самото му
държание, влизането в магазина, всичко около него пада, не е нормално. Влиза в магазина и
застава с ръцете на кръста /свидетелката посочва ръцете сложени на кръста и тялото
придобива формата на буквата ф/ и всичко около него пада.
На въпроси на прокурора: Той е широк в раменете и бута всичко. Всеки път стои
пред магазина, дори днес в 02.14 часа е влязъл. Трайно пречи в магазина, защото клиентите
ги е страх да влизат в магазина. От кучето ги е страх. Мен също ме е страх от кучето и сега
ме е страх като приключи всичко това какво ще се случи. Опасявам се за себе си и за
персонала. Мен ме е страх. Виждала съм да тренира кучето на Шишкова градинка. Той го
тренира с кол, с тръба. Тренира го как да хапе и да се настървява. Като го обучава кучето
хапе или кола или тръбата. Не ми е обяснявал защо се държи така. Аз не го питам защо,
просто го моля, то си е негов начин на живот. Той ме гледа страшно с едни изцъклени сини
очи, напсува ме и това е. Искам да не влиза в магазина, друго не искам.
На въпроси на адв. Ж.: Преди съм го виждала с един питбул, а сега го виждам с
немска овчарка, която е една и съща. Преди това съм го виждала с питбул, но този питбул
вече не го виждам. Проблемите започнаха с немската овчарка.
Страните и психиатъра заявиха, че нямат повече въпроси към свид. Н..
СЪДЪТ, ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ПСИХИАТЪРА ДОЦ. Д-Р С. В.
В..
ПСИХИАТЪРЪТ: Считам, че няма данни за психично заболяване при лицето и в
този смисъл не смятам, че се налага назначаване на експертиза.
9
На въпроси на прокурора: Свидетелката е възприела случая с кучето и нея я е страх.
Тук може да говорим за хулигански подбуди, но не и за психично заболяване.
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА М.: Това с жената дето го казва
няма нищо такова. Няма такова нещо, не се е случило, тя иначе щеше да се обади в
полицията още тогова или жената да има претенции.
На въпроси на психиатъра доц. д-р В.: Не вземам нито анаболи, нито стероиди. И
хранителни добавки не вземам.
На въпроси на прокурора: Подозирам, че ги е страх хората, но аз в магазина не
влизам. Аз не съм правил никакви причини да ги е страх. Не се държа агресивно. Няма от
какво да се плашат от кучето, нормално е да лае. За този господин, той искаше да погали
кучето, аз не му позволих, но той тръгна да го пипа, кучето започна да го лае и той удари
няколко удара в лицето на кучето и избяга в магазина с идеята да се спаси. Той се опита до
го погали и аз му казах, че не искам да му се радва, но той тръгна да го пипа.
ПСИХИАТЪРЪТ: Няма данни за психично заболяване по смисъла на чл. 146 от
Закона за здравето.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид становището на вещото лице, моля да не назначавате СПЕ.
АДВ. Ж.: Считам, че не следва да бъде назначавана СПЕ.
СЪДЪТ, с оглед депозираното становище от психиатъра доц. д-р С. В. В., намира, че
на същия следва да се изплати възнаграждение в размер на 100.00 лева, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на психиатъра доц. д-р С. В. В. в размер на
100.00 лева, платими от бюджета на съда /издаден касов ордер/.
СЪДЪТ като взе предвид събраните в хода на днешното съдебно производство
гласни доказателства и като съобрази становището на страните и психиатъра доц. д-р В.
намира, че СПЕ не следва да бъде назначавана, тъй като според вещото лице лицето, чието
10
настаняване се иска не страда от заболяване, което да е от категорията на тези, които
подлежат на задължително лечение и в тази връзка не са налице медицинските критерии за
назначаване на СПЕ. Не се установяват психично заболяване у лицето чието настаняване се
иска, които да са от естеството, налагащо задължителното му лечение. Очевидно се касае за
няколкогодишен междусъседски конфликт, чието разрешаване не може да бъде постигнато
по реда и със средствата на Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл.159, ал.4 от
Закона за здравето съдебното производство се прекратява, ако не са налице някои от
основанията на чл.155 от Закона за здравето.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1028/2024г. по описа на ВРС, ХХVII
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 3-дневен срок от днес
пред ВОС.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:01 часа.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11