№ 58
гр. Ихтиман, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20231840200058 по описа за 2023 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
А. Д. К. ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Д.“, бл. 49, вх. А, ет. 6, ап. 18 е обжалвал
наказателно постановление № 22-3376-000136/09.12.2022 г. на Началник сектор в ГДНП, с
което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева
В жалбата се твърди, че не наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй
като фактическата обстановка не отговаря на действителната. Навежда доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно
наказателното производство.
Наказващият орган - началник сектор в ГДНП оспорва .жалбата, като моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Приложеният АУАН № ******/26.08.2022 г. е съставен за това, че А. К. от гр. София
около 16,50 часа на 26.08.2022 г. е управлявал в района на 44+200 км на автомагистрала
“Тракия” в посока гр. П. лек автомобил „С. Л.“, рег. № СА **** РХ в състав с прикачено
ремарке за лек автомобил, рег. № **** в лентата за принудително спиране без да е налице
повреда на МПС и без здравословни проблеми на водача и пътника. Освен това водачът е
бил без поставен обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. Актосъставителят
е квалифицирал нарушенията по на чл. 58, т. 3 ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
При разпита си в съдебно заседание актосъставителят Л. Б. и свидетелят по акта Т.
Т., които са служители на ГДНП, потвърждават констатациите в АУАН. Според св. Б.,
изпреварили лекия автомобил в района на 44 км. на АМ „Тракия“, като подминали пътен
1
възел „Ихтиман“ и при спирането му установили, че водачът е без поставен обезопасителен
колан. Водачът не е споделил с полицейските служители за наличие на технически проблем
на автомобила или пък той или спътникът му да има здравословни проблеми, като заявил, че
се движи в лентата за принудително спиране, тъй като е много натоварен.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на К. за нарушението на
чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а да нарушението по чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.
При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и
отговарят на формалните изисквания по на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая и АУАН, и НП
съдържат всички законоустановени реквизити, като в тях ясно и точно е описано както
извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които
е извършено.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този
орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е
така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да
се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато
превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат
здравословни проблеми.
От показанията на свидетелите, на които съдът няма основание да не се довери, се
установява, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил с прикачено към него ремарке
в продължение на няколко километра в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“. По
делото не бе установена причината за движение на автомобила в лентата за принудително
спиране, като няма каквито и да е данни той да е бил технически неизправен или пък
водачът или пътникът да са имали здравословни проблеми, което обстоятелство е
отбелязано в съставения акт, който водачът е получил без възражения.
Твърденията на жалбоподателя за това, че той е навлязъл в лентата за принудително
спиране, за да стабилизира ремаркето, което се е разклатило поради дупките по пътното
платно, не са подкрепени от каквито и да е доказателства, като нито един от двамата
полицейски служители не са възприели подобно изявление на водача към момента на
спирането му за проверка. В този смисъл според настоящия състав не се събраха убедителни
доказателства за това, че деянието на жалбоподателя е било осъществено поради техническа
неизправност на управлявания от него автомобил или пък че нарушението е било извършено
при условията на крайна необходимост – за да се предотврати непосредствена опасност за
движението.
Освен това от показанията на актосъставителя се установи, че към момента на
спирането му за проверка жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, с
2
какъвто автомобилът е бил оборудван.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП предвиденото наказание
за движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала без да са налице
изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева. Вярно е, че предвиденото в закона
наказание е несъразмерно тежко в сравнение с конкретната обществена опасност на
деянието, но след като законодателната оценка е такава, нито наказващият орган, нито
съдът имат възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Същото се отнася и до определената на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП санкция
за допуснатото нарушение по чл. 137а , ал. 1 ЗДвП в размер на 50 лева.
Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-3376-000136/09.12.2022 г. на
Началник сектор в ГДНП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС–
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3