№ 1921
гр. Плевен, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИК.
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430101829 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
против В. П. П., ЕГН **********. Ищецът твърди, че на 07.10.2016г. между
„***“ АД и В. П. П. бил сключен Договор за предоставяне на потребителски
кредит с фиксирана лихва, по силата на който дружеството отпуснало на
кредитополучателя кредит в размер на 4000 лв. с краен срок на погасяване
21.09.2021г. чрез 60 месечни вноски по 82,61 лв. всяка. Твърди, че след
усвояване на кредита, ответника не е плащал месечни вноски, като останала
непогасена главница в размер на 3660,85 лв. Твърди, че между „***“ АД и
„***“ ЕООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от
25.06.2019г., по силата на който ищецът придобил всички вземания към
ответника. Посочва се, че за вземанията си ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и че било образувано
ч.гр.д.№7545/2021г. на ПлРС. Срещу заповедта за изпълнение ответникът
подал възражение, че не дължи изпълнение, тъй като е настъпила погасителна
давност за вземанията. Иска се от съда да постанови решение, с което признае
за установено съществуването на вземания в полза на ищеца против
1
ответника за сумата от 3660,85 лева - главница, сумата от 743,96 лв. -
договорна лихва за периода от 13.10.2017г. до 13.03.2020г., както и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по
делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил
отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не е ангажирал становище по предявените искове, не е
попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за
отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в
отсъствие на негов представител.
В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото,
визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед
представените писмени доказателства – договор за предоставяне на
потребителски кредит от 07.10.2016г. с краен срок за погасяване 21.09.2021г.,
Договор за прехвърляне на вземания от 25.06.2019г. сключен между ***“ АД
и ищеца „***” ЕООД, извлечение от Приложение № 1 към този договор,
включващо вземането на отв.В. П. П., пълномощно за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания към договора за цесия, уведомление
за прехвърляне на вземания до ответника, разписка за получаването.
Поради изложеното, като взе предвид получаването на уведомлението за
цесия от ответника в хода на делото, обстоятелството, че крайният срок за
погасяване на кредита е бил 21.09.2021г., а заявлението е подадено на
06.12.2021г. и именно тази дата се счита, съгл. чл. 422 ал. 1 от ГПК, за дата на
подаване на исковете – т.е. не е изтекъл давностният срок за вземанията нито
за главница, нито краткия такъв за лихва, съдът намира, че исковете следва да
се уважат изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от
ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките,
2
визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение и е направено
своевременно искане за това от ищеца. Независимо от връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост на ответника едва в хода на
настоящето производство, съдът намира, че доколкото срокът на договора е
изтекъл преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, то на осн.
чл. 235 ал. 3 от ГПК - дължими към датата на устните прения са всички
вземания по сключения договор.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство –
88.10лв. - заплатена държавна такса. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 88.10лв.
По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че В. П. П., ЕГН ********** от гр. ***,
ДЪЛЖИ на „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от Р.И.М.-Т. - Управител , следните суми: 3660,85 лева -
главница, сумата от 743,96 лв. - договорна лихва за периода от 13.10.2017г.
до 13.03.2020г., както и законна лихва върху главницата от и 06.12.2021г. до
изплащането на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
4378/08.12.2021г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7545 от 2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, В. П. П. , ЕГН **********
от гр. ***,, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от Р.И.М.-Т. – Управител,
направените по делото разноски в размер на 88.10лв., както и разноските по
ч.гр.д.№ 7545 от 2021г. по описа на ПлРС, в размер на 88.10лв.
Решението, като неприсъствено, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3