№ 955
гр. Сливен, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230103773 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за
потребителски кредит № СН1-00008213/31.03.2023 година, сключен с
„КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, по силата на който е трябвало да върне сумата по
кредита в размер на 153,70 лева при ГПР 33,92%, годишен лихвен процент
29,55% при срок на кредита от 1 вноска.
Наред с това ищцата е следвало да заплати и сумата от 26,30 лева за
обезщетение, разсрочена на 1 вноска и подробно описана в погасителен план
към Договора за потребителски кредит.
На 30.05.2023 година, ищцата заплатила сумата в размер на 155,00
лева.
На 01.06.2023 година, ищцата заплатила сумата в размер на 26,47
лева.
Ищцата заплатила по Договор за потребителски кредит № СН1-
00008213/31.03.2023 година сумата в размер на 180,00 лева.
Счита, че Договор за потребителски кредит № СН1-
00008213/31.03.2023 година е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД,
1
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, като
по тази причина е налице и недължимо плащане.
От съда се иска да постанови решение, с което да приеме, че Договор
за потребителски кредит № СН1-00008213/31.03.2023 година е нищожен на
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като сключен при неспазване на нормите на чл.
22 от ЗПК, като въз основа на това, ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата 30,00 лв., представляваща недължимо платена по
договора за кредит, а в условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал.1 от
ЗЗД, се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата
сумата от 26,30 лева, представляваща недължимо платено обезщетение по
договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност. Изложени са подробни
съображения за действителността на договора за кредит и за неоснователност
на предявените искове.
От съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се
представлява. Изразено е писмено становище, съгласно което исковете
претенции се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за
присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл.
80 от ГПК.
Ответното дружество „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД не се представлява в
съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба и докладваното становище, като се
иска отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски
кредит № СН1-00008213/31.03.2023 година, ищцата е следвало да заплати
сума в размер на 153,70 лева при ГПР 33,92%, годишен лихвен процент
29,55% при срок на кредита от 1 вноска.
2
Договорено е ищцата да заплати и сумата от 26,30 лева за
обезщетение, разсрочена на 1 вноска, съгласно погасителен план към
Договора за потребителски кредит.
На 30.05.2023 година, ищцата заплатила сумата в размер на 155,00
лева.
На 01.06.2023 година, ищцата заплатила сумата в размер на 26,47
лева.
Ищцата заплатила по Договор за потребителски кредит № СН1-
00008213/31.03.2023 година сумата в размер на 180,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № СН1-00008213/31.03.2023 година като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е
получила в заем сумата 150 лева и е върнала сума в размер на 180 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
3
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява
наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е в размер от 33,92%. Действителният ГПР по процесния
договор е в много по-голям размер. Поради това е надвишен максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения
процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази
причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата
страна за недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23
от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 30 лева.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от
ищцовата страна на суми над получената главница в размер на 150 лева е
налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 30 лева. Поради
4
това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната
законна лихва, считано от 02.07.2025 година до окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените
разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 100 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на
ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в размер на 480 лева с ДДС общо за двата
уважени иска, като размера на възнаграждението е съобразен със съдебната
практика на РС - Сливен и ОС - Сливен по сходни дела.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит №
СН1-00008213/31.03.2023 година, сключен между „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул.
„Панайот Хитов“ № 14, ет. 2 и С. И. Ж. с ЕГН: ********** от гр.
..............................., на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.26 от ЗЗД,
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ № 14, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН: ********** от гр. ............................... сумата
30,00 лева /тридесет лева/, представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № СН1-00008213/31.03.2023 година, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 02.07.2025 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ № 14, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН: ********** от гр. ............................... сумата
100 лева /сто лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ № 14, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
5
вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 480 лева /четиристотин и
осемдесет лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими
по следната банкова сметка в „УниКредит Булбанк“, АД с IBAN:
BG87UNCR70001521514314, с титуляр адв. Д. В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6