РЕШЕНИЕ
№ 260084/21.09.2020 год.
гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд, гражданска колегия в публичното заседание
на 20.08.2020год. / двадесети август през две хиляди и двадесета година
/ в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове : Антон
Игнатов
мл.с. Мариета
Динева
при секретаря Емилия
Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр. дело № 178 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
Решение № 2018/31.12.2019год. постановено по гр. дело № 07759/2018г., Пернишкия
районен съд е отхвърлил като неоснователни
исковете по чл.55, ал.1, прел.
първо от ЗЗД , предявени от „ Ленно „ АД гр. С. против
Г. от *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 440 евро, претендирана като
главница по несключен договор за заем, сумата от 29.94 евро, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2018год.
до 18.10.2018год. , ведно със законната лихва върху двете суми считано от
датата на подаване на исковата молба- 05.11.2018год. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 105.75лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от недобросъвестно водене
на преговори.
Недоволен от така постановеното решение
е останал ищецът- „ Ленно „ АД гр.С., който
го обжалва изцяло. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и
моли същото да бъде отменено и постановено ново за уважаване на исковите
претенции и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият Г.Д., чрез процесуалния си
представител, е подал писмен отговор, в който поддържа че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и се прави искане за неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Предвид липсата на основания за обезсилване на обжалваното решение следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.
Пред районния съд е
предявен и разгледан иск с правно
основание чл.55, ал.1,предл. 1 от
ЗЗД. Ищецът –жалбоподател в
настоящото производство е поискал да бъде осъден ответника да му заплати на
основание чл.55, ал.1 ,предл. 1 от ЗЗД сумата от 440 евро, дадена му като главница по
несключен договор за кредит, сумата от 24.94 евро, съставляваща законна лихва
за забава за периода от 29.03.2018год.
до 18.10.2018год., сумата от 210 лева, представляваща възнаграждение за
събиране на просрочено вземане съгласно фактура № ***год., както и сумата от
105.75лева пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху главницата от 440 евро , считано от ***год.
до окончателното й изплащане.
Ищецът е твърдял , че с ответника е
водил телефонни и електронни преговори за сключване на договор за кредит, по
силата на който да му предостави в заем сумата от 440 евро при конкретни
условия за неговото връщане. Посочил е
също така, че ответникът е следвало да подпише договор за кредит при направените
договорки, което не е направил. Подведен от ответника, че договорът е подписан
ищецът бил превел на ответника сумата от
508.20лева. Посочил е също така ,че ответникът е отказвал да представи договора
, както и да върне предоставената му сума , въпреки отправената му покана за
това. С оглед липсата на подписан договор за кредит ищецът счита, че
ответникът е получил главницата
по договора за кредит в размер на 440 евро без правно основание, поради което
дължи нейното връщане, ведно
законна лихва за забава в размер
на 24.94 евро за периода от 29.03.2018год. до 18.10.2018год., сумата от 210
лева, представляваща възнаграждение за събиране на просрочено вземане съгласно
фактура № ***год., както и сумата от 105.75лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи.
Ответникът
е оспорил иска като е поддържал ,че не дължи претендираните от него суми нито
на договорно ,нито на извъндоговорно основание.
Районният съд е отхвърлил иска за сумата от 440 евро , претендираната
законна лихва и обезщетение за пропуснати ползи поради липса на основанието на
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за тяхната дължимост.
С определение , постановено
в с.з. на 04.12.2019год. е прекратил производството по делото по отношение на
заявената искова претенция в размер на 210.53 лева , поради неотстраняване в
срок на констатирани нередовности на същата.
С оглед на гореизложеното
въззивната инстанция следва да се произнесе по правилността на изводите за
неоснователност на исковата претенция единствено по отношение на сумите , предмет
на отхвърлителното първоинстанционно решение.
По правилото на чл.55, ал.1
от ЗЗД този , който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Хипотезата на неоснователно обогатяване
в резултат на даване, респ.получаване на нещо без правно основание/при
първоначална липса на основание/, уредена в чл.55, ал.1 , предл.1 от ЗЗД
предполага наличието на облигационно отношение между двете страни, по което
едната страна е престирала фактически , мислейки че изпълнява валидно договорно
задължение. Тази разпоредба разглежда три факта – обедняването, обогатяването и
основанието, като първите две са зависими, те са резултат от липсата на основание. Правното основание в контекста на
чл.55, ал.1 от ЗЗД предпоставя правоотношението, което се състои от правото да
се иска определена престация и задължението тя да се извърши. Когато такова
право/задължение не съществуват, поради това че
договор не е сключван, същият е нищожен, унищожаем или развален, говорим
за липса на основание, респ. неосъществено или отпаднало основание.
За основателността на
предявения пред районния съд осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ,
предл.1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание следва да се са проявили следните факти в
обективната действителност, а именно: ищецът да е платил на ответника исковите
суми без наличие на правоотношение между тях. В доказателствена тежест на ищеца
е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже ,че
плащането е осъществено на валидно основание, респ. че е налице сключен договор
за кредит.
От изготвената във въззивното производство
съдебно-икономическа експертиза се установява ,че с платежно нареждане регистрационен № ***год. ищецът е превел на ответника Д. сума в размер на 508.20лева
,както и че в счетоводството на ищеца липсват доказателства тя да му е била
възстановена. Ответникът не сочи основание за получаване на тази сума ,както и
доказателства за нейното възстановяване на ищеца. При наличие на договор за
кредит, то такъв бил следвало да бъде представен , тъй като договорът за
потребителски кредит е формален и се
изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител /
чл.10, ал., чл.22 ЗПК /
Предвид на изложените
съображения съдът намира ,че предявеният осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1 ,предл. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата от 508.20
лева / или 259.84 евро /, поради което
следва да се уважи в този размер. За разликата до пълния предявен размер от 440
евро искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е искът за сумата от 29.94 евро , претендирана като
законна лихва върху главницата от 440
евро за периода от 29.03.2018год. до 18.10.2018год. и правилно е отхвърлен от
районния съд. Във всички случай на неоснователно обогатяване длъжникът изпада в
забава при условията на чл. 84, ал.2 от ЗЗД-след като бъде поканен да заплати
дължимите суми. С покана от ***год.
ответникът е бил поканен да заплати сумата от 440 евро,но няма данни
същата да е получена от него. Ето защо за такава следва да се приеме исковата
молба, получена от особения представител на ответника на 25.03.2019год. От този
момент длъжникът е изпаднал в забава и длъжни обезщетение в размер на законната
лихва до окончателното й изплащане.
При предявен иск по чл.55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД може да се претендира връщане на даденото без основание, поради
което претенцията за пропуснати ползи се
явява неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд.
Поради частично
съвпадащите изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да се отмени в частта му , в която е
отхвърлен иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 259.84 евро /508.20лева / , както и в частта
, в която е отхвърлен иска за присъждане
на законна лихва , считано от 25.03.2019год. до окончателното й изплащане и да
се постанови ново за тяхното присъждане. В останалата част, като правилно и
законосъобразно, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и
направеното в тази връзка искане, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят и направените разноски в двете съдебни инстанции ,които възлизат на сумата
от 32.32лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2018/31.12.2019год.,
постановено по гр.дело № 07759/2018год. по описа на Пернишкия районен съд , в
частта му , с която e отхвърлен предявен иск с правно основание чл.55, ал.1
,предл.1 от ЗЗД за сумата от 259.84 евро, претендирана като част от главницата
по несключен договор за заем , както и в
частта му , с която е отхвърлен иска за заплащане на законна лихва за периода
от 25.03.2019год. до окончателно изплащане на главницата като ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.И.Д.
с ЕГН ********** от *** да заплати на Ленно“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *** сумата от 259.84 евро , недължимо платена във връзка с
несключен договор за заем /потребителски кредит с клиентски № ***/, ведно със законната лихва, считано от
25.03.2019год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА
Г.И.Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на Ленно“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: *** сумата от 32.32лева, разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: