Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Добрич, 08.11.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Теодора Димова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело №424 по описа на ДРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „999-И.А.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.**, представлявано от управителя И. Б. А., с която срещу ЧЗП М. Н. Д. с ЕИК ********* от село *** е предявен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД да бъде установена дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение №260601 от 02.12.2020г. по ч.гр. д. №3493 по описа за 2020 г. на ДРС, а именно:
- 22 220,81 лева, представляваща сбор от неплатени задължение по фактура № **********/28.03.2020 г. за сумата от 5 928,05 лева, фактура № **********/08.04.2020 г. за сумата от 1 536,00 лева, фактура № **********/30.04.2020 г. за сумата от 6 451,20 лева, фактура № **********/26.05.2020 г. за сумата от 3 889,04 лева, фактура № **********/28.05.2020 г. за сумата от 1 865,66 лева, фактура № **********/20.07.2020 г. за сумата от 1 630,86 лева, фактура № **********/30.07.2020 г. за сумата от 920,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 30.11.2020 год. до окончателното й заплащане;
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: Страните са в търговски отношения. Ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ответника неформален договор за покупко-продажба на стоки /препарати за растителна защита, минерални торове и семена, хранителни вещества и среди за земеделски култури/.
В изпълнение на договорено ищецът е доставил на ответник стоки на обща стойност 22 220,81 лева, по фактури на стойност, както следва: фактура № **********/28.03.2020 г. за сумата от 5 928,05 лева, фактура № **********/08.04.2020 г. за сумата от 1 536,00 лева, фактура № **********/30.04.2020 г. за сумата от 6 451,20 лева, фактура № **********/26.05.2020 г. за сумата от 3 889,04 лева, фактура № **********/28.05.2020 г. за сумата от 1 865,66 лева, фактура № **********/20.07.2020 г. за сумата от 1 630,86 лева, фактура № **********/30.07.2020 г. за сумата от 920,00 лева.
Към датата на подаване на исковата молба ответното дружество не е погасило задълженията си, падежът на които е настъпил. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник. Признава иска.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът чрез процесуален представител, признава, че след подаване на исковата молба, а именно - на 18.08.2021г. ответникът е платил процесната главница в размер на 22220 .81лв.
С оглед завеното в съдебно заседание, между страните е налице спор единствено за дължимостта на законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.
По искане на ищеца, съдът е прекратил производството по делото на основание чл.232 от ГПК в частта, с която се претендира в отношенията между страните да бъде установено дължимостта на вземането за главница по издадената Заповед за изпълнение № 260601/02.12.2020г. по ч.гр.д. № 3493/2020г. по описа на ДРС, а именно за сумата от 22 220.81 лв., представляваща сбор от неплатени задължения по фактура № **********/28.03.2020г.за сумата от 5 928.05 лева; фактура № **********/08.04.2020г.за сумата от 1 536.00 лева; фактура № **********/30.04.2020г.за сумата от 6 451.20 лева; фактура № **********/26.05.2020г.за сумата от 3 889.04 лева; фактура № **********/28.05.2020г.за сумата от 1 865.66 лева; фактура № **********/20.07.2020г.за сумата от 1 630.86 лева; фактура № **********/30.07.2020г.за сумата от 920.00 лева.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Предявен е като установителен след успешно проведено производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1, ал. 1 от ГПК, поради което като процесуално допустим, подлежи на преценка по основателност.
Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че главницата от 22220.81 лв. е заплатена на 18 август 2021г. от страна на ответното дружество, т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и след депозиране на исковата молба по установителното производство по реда на чл.422 от ГПК.
Между страните е налице спор относно дължимостта на законната лихва върху главницата от 22220.81 лв., присъдена със Заповед за изпълнение № 260701/02.12.2021г. по ч.гр.д. № 3493/2020г. по описа на ДРС от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане – 18.12.2021г.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – предал е стоките, предмет на продажбата.
Следва да се посочи, че по делото е налице признание на дълга за главница от ответника Налице е и изпълнение на главното задължение след подаване на исковата молба.
Дължимостта на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа. Настъпването на падежа прави вземането изискуемо и кредиторът може да иска изпълнение, вкл. по реда на заповедното производство. Уважаването на вземането винаги предполага изискуемост на вземането /аргумент и от чл.418, ал.3 оот ГПК/ и следователно съдът няма основание да откаже присъждане на поисканата законна лихва, тъй като същата се дължи като последица от забавата на длъжника, когато последният не е изпълнил падежа. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване на вземането се смята предявен от датата на подаване на заявлението, откъдето следва, че при уважаване на иска като законна последица трябва да се присъди законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението.
Тъй като ответникът не само признава в срока по чл. 131 от ГПК, че дължи процесната сума за главница на ищеца, но и заплаща същата в хода на съдебното дирене, съдът приема, че ответникът дължи, на осн. чл. 86 от ЗЗД, законната лихва върху главницата от 22220.81 лв., присъдена със Заповед за изпълнение № 260701/02.12.2021г. по ч.гр.д. № 3493/2020г. по описа на ДРС от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане – 18.12.2021г. Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба/заявлението по чл. 410 от ГПК макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 от ГПК само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа.
е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква
Относно отговорността за разноски:
Съблюдавайки задължителните указания на ВКС, изложени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, настоящият състав на съда следва да се произнесе и по въпроса за направените в заповедното производство разноски, съобразно изхода на спора. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски по ч.гр. дело № №3493 по описа за 2020 г. на ДРС, следва: 443, 42 лева – държавна такса и 600,00 лева – адвокатско възнаграждение.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от страна на ищеца разноски, както следва:444,42 лева – държавна такса и 1 200 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения , Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „999- И.А.***” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. ****, представлявано от управителя И. Б. А., и ответника ЧЗП М. Н. Д. с ЕИК ********* от село ***№ *, че ответникът дължи на ищеца законната лихва върху главницата от 22220.81 лв., присъдена със Заповед за изпълнение № 260701/02.12.2021г. по ч.гр.д. № 3493/2020г. по описа на ДРС, от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане – 18.12.2021г.
ОСЪЖДА ЧЗП М. Н. Д. с ЕИК ********* от село **, подн. А да заплати на „999-И.А.***” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.**, представлявано от управителя И. Б. А., съдебно - деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №3493/2020г. на ДРС, както следва: 443, 42 лева – държавна такса и 600,00 лева – адвокатско възнаграждение, и съдебно - деловодни разноски по настоящото гр. дело №424/2020 г. на ДРС, както следва: 444,42 лева – държавна такса и 1 200 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :