№ 539
гр. Русе, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520105859 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 от ЗПКр., вр. чл. 26 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД от П. Т. П. против ВИВА
КРЕДИТ ООД.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на клаузите, предвидени в чл. 1, ал. 3 и
чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5690037 от 30.03.2021 год., които предвиждат
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите и неустойка в размер на
330.00 лева и 220 лева. Желае също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
100.00 лева, от които 50.00 лева недължимо платена по недействителната клауза за
експресно разглеждане и 50.00 лева недължимо платена по недействителна клауза за
неустойка. Претендира лихва за забава върху главниците от предявяване на иска до
заплащането на сумите, както и разноските по делото.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете, представя писмени
доказателства.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 30.03.2021 год. са сключили Договор за паричен
заем № 5690037, по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на
600.00 лева при годишен лихвен процент 40.32 % месечно и годишен процент на разходите
49.38 %. Уговорено е изплащане на заема 22 вноски (44 седмици) от по 47.40 лева. Общата
сума за плащане е 1042.80 лева, която включва главница, лихва и такса „Експресно
1
разглеждане“, която е в размер на 330.00 лева и е уговорена в чл. 1, ал. 3 от договора.
Ответникът е начислил предвидената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка в размер на
220.00 лева, която също е разсрочена и така дължимата вноска става 57.40 лева, а общото
задължение по договора- 1262.80 лева.
Страните не спорят, че ищецът е усвоила изцяло отпуснатата сума, както и че е платил
цялото задължение предсрочно на 08.07.2021 год., в това число 330.00 лева такса
„Експресно разглеждане“ и 70.71 лева- неустойка.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем Standart 14 № 5690037-
30.03.2021 год., сключен на 31.03.2021 год. в гр. Русе и страните по него – физическо лице,
което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като
неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: налице е несъответствие
между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на
неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора, която е в размер на 220.00 лева, таксата за експресно
разглеждане на документи в размер на 330.00 лева и договорната лихва. Само сборът на
таксата и неустойката е приблизително равен на главницата, което прави ГПР минимум 92
%, а когато се добави и договорната лихва в размер на 40.32 %, ГПР далеч надхвърля
допустимите по закон 50 %.
Неустойката е предвидена в случай, че в тридневен срок от усвояване на сумата по
договора длъжникът не представи посочените в чл. 4, ал.1 обезпечения- поръчител или
банкова гаранция. Важно е да се отбележи, че неустойката ще се дължи след сключване на
договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК,
където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да
2
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин“.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен, а
ако беше включена посочената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка и таксата за експресно
разглеждане на документи, размерът му многократно би надхвърлил максимално
допустимия по закон.
Договорът за потребителски кредит е недействителен и на още едно основание: в
договора не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна
процентна стойност- 49.38 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изложението е неясно и неразбираемо за потребителя.
Договорът за потребителски кредит е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК, тъй като липсва погасителен план, който по ясен и разбираем начин да
предоставя информация на потребителя относно вида и характера на задълженията му.
Съгласно посочената разпоредба договорът трябва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая погасителен план въобще липсва и не
става ясно какъв е размерът на вноските и от какви компоненти са съставени те. В чл. 2 е
посочено, че вноските са 22 в размер на 47.40 лева, а в чл. 2, ал. 2- 57.40 лева, като не е ясно
дали това е цялата вноска или само разсрочена т.нар. неустойка.
Договорът за заем е нищожен и на още едно основание. Договорения лихвен
процент в размер на 40.32 %, е в противоречие със закона и добрите нрави. Противоречието
със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е налице и когато има
противоречие с правен принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в
много отделни правни норми и е част от действащата правна система. Уговорената в
процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава четирикратния
3
размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод
за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за
потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на
клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на
кредитната сделка. Независимо от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в
нормата на чл. 9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени
икономически неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо отношение
страна по нея.
Не би могла да се приложи в случая и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожността на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на процента възнаградителна лихва и годишния процент на разходите
да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи като се
изходи от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване
в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид това в случая е неприложима нормата на чл. 26, ал.
4 от ЗЗД и нищожността на посочените по- горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителност на целия договор. (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год.
по описа на РОС).
В случая следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК- за определяне на възнаградителна
лихва и годишен процент на разходите.
По изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем Standart 14 № 5690037- 30.03.2021 год., сключен
на 31.03.2021 год. в гр. Русе е нищожен като противоречащ на императивни разпоредби на
ЗЗП и ЗПК.
Ищецът е заплатил общо1058.60 лева при дължими според договора 1262.80 лева.
Поради това претенцията му следва да бъде уважена за недължимо планетите неустойка в
размер на 70.71 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 330.00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът недължимо е платил и договорна лихва
по нищожен договор в размер на 57.89 лева, но тъй като не е сезиран с такава претенция, не
следва да се произнася.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса в размер на 100.00 лева в полза на ищеца и адвокатско
4
възнаграждение на процесуалния му представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в
размер на по 300.00 лева за всеки от обективно съединените искове. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца. Същият е съобразен с минималния размер по чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем Standart 14 №
5690037- 30.03.2021 год., сключен на 31.03.2021 год. в гр. Русе между ВИВА КРЕДИТ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин 7,
бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ Силвър център, ет. 2, офис 73Г, представлявано от
управителя Д.а с.д. и П. Т. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. ет. 2, офис 73Г,
представлявано от управителя С.П.П. да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. П., бул. П.Ш. № 81, ет. 3, ап. Б, пълномощник: адвокат Д. В. М. от АК- П. сумата
400.71 лева, представляваща недължимо платени по договора 330.00 лева за такса за
експресно разглеждане и 70.71 лева- неустойка по чл. 4 от договора.
ОСЪЖДА ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. ет. 2, офис 73Г,
представлявано от управителя С.П.П. да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. П., бул. П.Ш. № 81, ет. 3, ап. Б, пълномощник: адвокат Д. В. М. от АК- П. сумата
100.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. ет. 2, офис 73Г,
представлявано от управителя С.П.П. да заплати на адвокат Д. В. М. от АК- П. сумата
600.00 лева- адвокатско възнаграждение по обективно съединените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5