№ 1861
гр. Варна , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500427 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 262978/14.01.2021г., подадена от „Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу определение № 265112/29.12.2020г., постановено по
ч. гр. дело № 12305/20г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
допълване на определение № 263639/25.11.2020г. в частта за разноските, на осн. чл.248 от
ГПК.
В жалбата е изразено несъгласие с извода на съда, че подаването на възражение не
изисква правни познания и участието на адвокат не е задължително, поради което и не
следва да се присъждат разноски на длъжника. Отправеното искане е за отмяна на
определението и заявителят да бъде осъден да заплати на длъжника сторените в заповедното
производство разноски.
В предоставения срок насрещната страна Й. Г. М. не е депозирала писмен отговор.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление на Й. Г. М. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Енерго-Про Продажби“ АД. Въз основа на
същото е издадена заповед за изпълнение № 260532/05.10.2020г. за сумата от 38 лева,
платени без основание на 08.05.2019г. такси за възстановяване на ел. захранване, които
вземания са прехвърлени от абоната Димитър Гулев в полза на заявителя с договор за цесия
от 31.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 11.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 325
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски.
В срока по чл.412, т.8 ГПК са постъпили възражения от длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу вземането на заявителя и срещу дължимостта на присъдените
1
разноски. В същите е посочено, че длъжникът възразява по чл.414а, ал.1 и ал.2 от ГПК, тъй
като в срока по чл.412, т.8 ГПК е заплатил на заявителя претендираната сума и с
поведението си не е станал повод за предявяване на вземането. Към възражението са
приложени списък за разноски и доказателства за извършването им, а именно заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
С определение № 263639/25.11.2020г. първоинстанционният съд е приел
възражението на длъжника по чл.414а от ГПК като основателно и е обезсилил издадената
заповед за изпълнение.
С молба от 04.12.2020г. длъжникът е допълване на определение №
263639/25.11.2020г., като му се присъдят сторените разноски в производството.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248
от ГПК, с мотива, че подаването на възражение не изисква правни познания и участието на
адвокат не е задължително.
Институтът на представителството по пълномощие предоставя правото на всяка
страна в гражданския процес да упълномощи представител. Преценката дали да ползва
адвокатска помощ и съдействие е на страната и не зависи от вида или сложността на
процесуалните действия, които следва да се извършат в процеса. При наличието на
надлежни доказателства за валидно учредена представителна власт на пълномощника и за
заплатено адвокатско възнаграждение, то при наличието на някоя от хипотезите на чл.78 от
ГПК, на страната се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В теорията и съдебната практика е приет общия принцип, че отговорността за
разноските е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати
направените разноски на страната, в чиято полза е съдът е решил делото. Тази отговорност в
гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и от
поведението на ответника по делото. В конкретния случай, първоинстанционният съд е
установил извършено плащане от длъжника, както и това, че с поведението си същият не е
дал повод за предявяване на вземането. Заповедта, заедно с приетите възражения по чл.
414а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съставляват окончателното произнасяне на заповедния съд по
смисъла на чл. 81 от ГПК. Доколкото при това произнасяне главното искане на заявителя
насочено да се снабди със съдебно изпълнително основание за принудително събиране на
оспореното му по реда на чл. 414а от ГПК вземане не е удовлетворено, то изходът на делото
е неблагоприятен за заявителя, респ. е благоприятен за длъжника, доколкото неговите
възражения са уважени в цялост.
Следователно, молбата за допълване на определение № 263639/25.11.2020г. е
основателна и следва да се уважи, като заявителят бъде осъден да заплати на длъжника
сторените от последния разноски в заповедното производство, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 265112/29.12.2020г., постановено по ч. гр. дело №
12305/20г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на частия жалбоподател за
допълване на, на осн. чл.248 от ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение № 263639/25.11.2020г. в частта за разноските, постановено
по ч. гр. дело № 12305/20г. по описа на ВРС, на осн. чл.248, ал.1 от ГПК, като:
ОСЪЖДА Й. Г. М., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ул. „Борима“ №6а да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от
360 лв. /триста и шестдесет лева/ лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 12305/20г.
по описа на ВРС, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.274, ал. 4
вр. чл. 280, ал.32, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3