РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 25.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 03 февруари през
двехиляди, двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3212 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Монтюпе“ ЕООД ЕИК:********* със
седалище и адрес на регистрация гр.София твърди, че с трудов договор
№287 от 09.11.2016г. ответника Р.А.Г. е назначен на работа в
„МОНТЮПЕ" ЕООД гр. Русе на длъжността „машинен
оператор", считано от 09.11.2016г. на срочен трудов договор. С
допълнително споразумение от 28.04.2014г. трудовият договор е изменен на
безсрочен и е уговорен нов срок на предизвестие при прекратяване на трудовият
договор на 45 дни.
Със
Заповед № 120/19.06.2017г. е прекратено трудовото правоотношение между страните
на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение". Заповедта била връчена
на Р.А.Г. на 14.08.2017г. чрез нотариална покана, като същата е неоспорена и е
влязла в сила.
Твърди се, че до настоящият момент ответникът не е
изплатил на работодателя си „МОНТЮПЕ"
ЕООД гр.София пълният размер на обезщетението, което дължи при дисциплинарно
уволнение за срока на предизвестието.
Моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника Р.А.Г. с
ЕГН:********** ***
да заплати на „МОНТЮПЕ“ ЕООД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, представлявано от управителя Микаел Ив
Бризон, сумата от 1 402,00 лева,
представляващо обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху
обезщетението от подаване на исковата молба – 31.07.2020г. до
окончателно изплащане на сумата.
С молба с вх.N:262859 /20.01.2021г. на основание
чл.214, ал.1 от ГПК ищцът е направил изменение на иска по размер., а именно от заявения с исковата молба от 1402,00 лева
на 1051,92 ллева.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения си особен представител е депозирал
отговор по исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди,
че Заповед N:120
/19.06.2017г. за налагане на наказание – „дисциплинарно уволнение“ не е влязла в сила, тъй като при издаването й
е нарушена процедурата по вземане на обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ.
С оглед представените писмени
доказателства съдът намира предявените искове за основателни.
От тях се установяват отношенията между страните, а именно, че с
трудов договор че с трудов договор
№287 от 09.11.2016г. ответника Р.А.Г. е назначен на работа в
„МОНТЮПЕ" ЕООД гр. Русе на длъжността „машинен
оператор", считано от 09.11.2016г. на срочен трудов договор. С
допълнително споразумение от 28.04.2014г. трудовият договор е изменен на
безсрочен и е уговорен нов срок на предизвестие при прекратяване на трудовият
договор на 45 дни.
Със
Заповед № 120/19.06.2017г. е прекратено трудовото правоотношение между страните
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение". Заповедта била връчена
на Р.А.Г. на 14.08.2017г. чрез нотариална покана, като същата е неоспорена и е
влязла в сила.
Неоснователни
са наведените възражения за нарушена
процедура по чл.47 от ГПК при връчването на Заповед №
120/19.06.2017г. за дисциплинарното уволнение. Това е така, тъй
като за
нотариалните покани намира приложение реда по чл.47,
ал.5 от ГПК и това е изрично посочено в чл.50
от ЗННД. Нотариусът връчва документи и книжа по реда на чл.592 от ГПК, във
връзка с чл. 37 - 58 от ГПК и чл.50 от ЗННД. В
ГПК не са предвидени особени правила за
връчване на нотариални покани и доколкото нотариалното производство е вид
охранително съдебно производство, съгласно чл.540 от ГПК
се прилагат общите правила на ГПК и правилата на исковото производство. В конкретния
случай Заповед № 120/19.06.2017г. е връчена на ответника на 14.08.2017г. чрез
Нотариална покана при приложението на с чл.47, ал.1 и ал.2
и ал.5 от ГПК, като е посочено че книжата могат да
бъдат получени в двуседмичен срок от залетване на уведомлението,
т.е преди изменението на разпоредбата на чл.47 с ДВ бр.86 от 27.10.2017г.. Предвид констатираните отбелязвания на Нотариуса върху
нотариалната покана, съдът приема, че е налице редовно
връчване на дисциплинарната Заповед № 120/19.06.2017г.
Претендираното
от работодателят-ищец обезщетение по чл. 221. ал.2 от
КТ е в размер на 1051,92 лева.(след направеното
изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК) Същото е формирано
по реда на чл.228. ал. 1 от КТ, а именно от
последното брутно трудово възнаграждение на работника за
срока на 45 дневното предизвестие. В случая това е месец април 2017г.,
видно от представените от работодателя „МОНТЮПЕ" ЕООД копия от фишове, за
изплатени трудови възнаграждения на Р.А. Годподинов, което
представлява база за изчисляване на
обезщетението, съгласно НСОРЗ.
В
брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ се
включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения
с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в индивидуалния трудов
договор, в конкретния
случай това е
основното му възнаграждение за
месец април 2017г.
По изложените съображения съдът прие, че предявения иск на основание чл.221, ал.2 от КТ е доказан по размер и основание и следва да бъде уважен
изцяло.
Върху дължимите обезщетения в размер на 1051,92 лева, съгласно чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и законна
лихва, считано от датата на образуване на делото – 31.07.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
При този
изход на делото в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в общ
размер на 650,00 лева от които 50,00 лева за платена държавна такса, 300,00
лева платен адвокатски хонорар и 300,00 лева платен депозит за особен
представител на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.А.Г. с ЕГН:********** да заплати на „Монтюпе“ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес на
регистрация гр.София сумата от 1051,92 лева, представляваща обезщетение на основание чл.221,
ал.2 от КТ във връзка със Заповед №120/19.06.2017г., с която му е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 31.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата
от 650,00 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/