№ 186
гр. Пазарджик, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200570 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "Ей Ти Ел" ЕООД, ЕИК *********,
Пазарджик, представлявано от управителя А.И.М., чрез Адвокатско
дружество „Лалова и партньори“, ЕИК ********* и процесуален
представител адв. К. И. А., против Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
/ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди
и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
С жалбата детайлно се заявява материална и процесуална
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
Жалбоподателят чрез адв. К. А. представя писмено становище( л. 81) , в
което излага съображения за процесуална и материална незаконосъобразност
на обжалвания ЕФ. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата
и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
ППС влекач Мерцедес с рег.№ ***** е собственост на дружеството-
жалбоподател. То е с технически допустима максимална маса 18000, брой оси
2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000.
На 03.05.23г., в 12.32 часа ППС било управлявано в общ. Пазарджик, по
път I-8 км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - за него нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Жалбоподателят като собственик на процесното ППС е санкциониран с
атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е
наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП
да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на фиша.
ЕФ е връчен на дружеството, видно от известие за доставяне на л. 37, а
жалбата против фиша е подадена до съда чрез Агенция „Пътна
инфраструктура“ в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Електронният фиш се атакува с множество процесуални възражения,
представени с жалбата.
На първо място, неоснователно се заявява наличие на допуснато
съществено процесуално нарушение с издаването на ЕФ вместо АУАН и НП.
2
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в две правни разпоредби: § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно- информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.
179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл. 189ж от ЗДвП
изрично препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП, което дава основание на
част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за
нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с мотива за
невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно. Буквалното и
систематично тълкуване на седмата алинея на спорния чл. 189ж съдържа
ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде
издаден за нарушения по чл. 179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят
изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по
ал. 3, ал. 3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП,
уреждаща създаване на ел. система за „електронни фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3—3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този
състав становище е разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, която се отнася
до оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция,
според която „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му“ (чл. 187а, ал.1 ЗДвП). Възможността
вписаният собственик/ползвател да се освободи от административно-
наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, е чрез представяне в седемдневен срок от
връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която да посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него - чл.
187а, ал.4 от ЗДвП. Съдържанието на следващата алинея само потвърждава
застъпеното в това решение становище, а именно: че ЕФ се издава за
нарушения по чл. 179, ал. 3—3в от ЗДвП, респ. и за процесното. И е така, тъй
3
като алинея пета на чл. 187а ЗДвП предвижда, че при подадена декларация от
собственика, че друго лице е управлявало МПС към момента на нарушението
по издадения АУАН/ЕФ, производството по акта против собственика се
прекратява, а ЕФ - се отменя.
Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения
и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните по-горе норми, са
резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр. 105/2018
г., в сила от 1.01.2019 г.
Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за
ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП чрез издаване на ЕФ.
На следващо място в жалбата и писменото становище се твърди, че не
са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за издаването на ЕФ.
На първо място – напълно възможно е да се осъществи контрол за
законосъобразност относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй
като ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед
нормативно установеното му съдържание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013
г. на ВАС съкратеното производство за административно-наказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е
изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е
приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на
електронните фишове. Затова и възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения във връзка спазването на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за
съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното
производство по издаване на ЕФ. В настоящото производство нарушението се
установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и
в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на
автоматизирана система, като датата на нарушението (която е и тази на
4
заснемането) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за
давностния срок, изключващ последващото разследване за това деяние. Още с
постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния
участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени
реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая
не е приключил в деня на заснемането/нарушението. Датата на съставяне на
документа не е меродавна за преценка на давностните срокове, доколкото тя
има значение само в рамките на администрацията за техническото съставяне
на документа, тъй като не е законодателно предвидена като задължителен
реквизит на ЕФ. Датата, на която е бил съставен вече документът (
окончателно) е от значение само досежно съответствието му с утвърдения от
оторизирания за това орган образец. Дата на издаване въобще не се
предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, за които единствено меродавна, с оглед нормативно
установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така,че
издаването на фиша следва да съобразява срока по чл. 81, ал. 3 от НК, във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК В процесния случай този срок е спазен. /така
Решение № 128 от 15.03.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
1193/2022 г./.
Единствената, релевантна за процесуалната изправност на фиша и за
преценката относно давностните срокове, дата е тази на извършване на
нарушението .
В тази връзка Съдът не може да сподели и възражението, че ЕФ
противоречи на материалния закон, тъй като не съдържа императивно
предвидените от закона реквизити или съдържанието му се отклонява от
преследваните законодателни цели. В чл. 189ж от ЗДвП са посочени
задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл. 179,
ал. 3, (а както вече се посочи и при нарушение по ал. 3а и 3б), което е
установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а
именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
5
Оспорваният електронен фиш е издаден изцяло по образеца, утвърден
със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на управителния
съвет на АПИ в изпълнение на решение на Управителния съвет ( л. 41 и сл.) .
Същият е идентичен по форма и съдържание с одобрения образец/така
Решение № 268 от 14.03.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
135/2023 г., Решение № 190 от 13.07.2022 г на АдмС – Стара Загора по к. а.
н. д. № 162 от 2022 г./. Безспорно, както вече беше посочено, при издаване на
процесния ЕФ е спазена изискуемата писмена форма за валидност на акта,
като същият съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити,
посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
Мястото на извършване на нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано - посочено с достатъчна конкретика и яснота, въпреки
неоснователните възражения в тази насока (в жалбата и писм.- становище).
Ясно е отразено като местоизвършване на процесното нарушение - посочено
„общ. Пазарджик, движение по път I-8 км 196+643, ( дори !) с посока
нарастващ километър“.
В ЕФ са отразени всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се
гарантира правото на защита, което се реализира по фактите. Ясно се сочи, че
нарушението се изразява в това, че "изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, които са
двата възможни начина да се заплати съответната тол такса.
Съгласно чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата - когато не е възможно
да се установи действително изминатото разстояние поради причини,
които не се дължат на техническа неизправност на Електронната система за
събиране на тол-такси (а такава по делото не е установена), се приема, че
съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-
прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай
собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена по
тарифата по чл. 10, ал. 6 от същия закон. Затова възражението, обективирано
с твърденията в писменото становище, е неоснователно.
Неоснователно се твърди и че не става ясно в какво се изразява
6
неправомерното поведение на дружеството – собственик на ППС и че
фактите, които са установени, не съответстват на посочените нарушени
разпоредби в ЕФ. Доколкото пред субекта на задължението за заплащане на
дължимата пътна такса стои възможност да избере един от алтернативно
предвидените начини за стори това, а той е бездействал, бездействието,
осъществяващо състава на процесното нарушение, свързано с незаплащане на
пътната такса е по отношение на всеки от алтернативните (и предоставени на
избора на субекта способи за правнодължимо поведение).
Правилно на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на
осн. чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно които:
на собственик на пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ ( каквото
дружеството-жалбоподател несъмнено е; виж СРМПС-л.33) , за допускане
движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, се налага
имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б - в размер на 2500 лв.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от
ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията
на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по
чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП.
Що се отнася до пространните възражения, че дружеството, собственик
на процесното МПС, е имало сключен договор с предплатен баланс, с
национален тол доставчик - „Интелигентни трафик системи“ АД, съгласно
който последният се задължавал да предоставя услуга по електронно
събиране на тол такси, да снабди дружеството с бордови устройства, както и
да заплаща на Агенция „Пътна инфраструктура” в пълен размер сумите,
7
генерирани вследствие на използване на услугите за електронно таксуване на
база изминато разстояние, неизпълнението на задълженията по договора
ще е (евентуално) основание за съответната облигационна претенция
между дружествата, но не обосновава отпадане на отговорността на
собственика по чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Дори превозното средство да е било снабдено с бордово устройство и
поддържало постоянен депозит в размер да покрие изминатия маршрут
съвсем не водят до направения в жалбата извод ,че и с това жалбоподателят
бил изпълнил задължението си да не допуска превозното средство да ползва
платената пътна мрежа без да бъде заплатена съответната тол такса за
преминаването. Собственикът отговаря за допускане движението на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната тол такса. От установените по делото факти не следва, че
дружеството е било добросъвестно по отношение изпълнение на процесното
задължение, което да е останало неизпълнено по причини извън волята ( чрез
съответните лица) на санкционирания.
Имплицитно навежданите ( чрез защитната теза) възражения относно
изпълнение на всички задължения от страна на водача и на дружеството-
собственик на процесното МПС – включено и действащо бордовото
устройство и неговата ел. връзка към системата, са опровергани, при това от
данни на дружеството, с което дружеството-жалбоподател само, по своя
избор, е установило договорни отношение за предоставяне на услугата
по електронно таксуване на пътни такси – Интелигентни трафик
системи АД. Съконтрахентът - Интелигентни трафик системи АД ясно и
категорично дава становище ( л. 87 и сл.), че „ след проверка в системата и
мониторинг на състоянието на бордовите устройства, асоциираното към
процесното ППС е било изключено или неправилно включено в ел.
захранването или с изчерпана батерия – за периода 28.04.23ч, 13.25ч.. до
03.05.23г. , 12.43ч. ., тоест и към датата и часа на нарушението.
Нарочно изисканата информация от доставчика на услугата „ИТС“ АД)
се установи ( виж на л. 87) , че съгласно Инструкцията за употреба на
бордовите устройства и Общите условия към договорите, водачът на
превозното средство следва да осигури постоянно захранване на бордовото
8
устройство. Съгласно Инструкцията, при наличие на постоянно електрическо
захранване на устройството, коректно въведени и визуализирани данни за
превозното средство и светещи в зелено LED индикатори за технически (
които действия следва да извърши водачът) и договорен статус, бордовото
устройство събира данни за геолокация и посредством вградената в него SIM
карта предава данните за геолокация към системата на ИТС за обработка и
генериране на тол декларации. Видно от приложения технически запис от
системата за мониторинг на бордовите устройства, бордово устройство,
асоциирано към процесното ППС - е било изключено или неправилно
включено в електрическото захранване в посочения горе времеви интервал.
Така, вследствие на изключеното бордово устройство в този период не са
генерирани данни за геолокация на бордовото устройство и съответно няма
създадена тол декларация за датата и часа на нарушението, като това е
причината за регистрираното неправомерно ползване на платената пътна
мрежа. Тази информация е базирана на приложените към писмото и налични
по делото технически лог от работата на бордовото устройство и тол история(
л. 78 и сл.).
Затова, констатираното нарушение категорично не е следствие на „
техническа неизправност, вкл. и по отношение на доставчика на ел. услуга,
на поддържаната от АПИ ел. система за събиране на тол такси“. Захранена с
парична наличност е била сметката за погасяване на дължими пътни такси (
видно от приложената справка), но дружеството ( вкл. чрез водача на ППС) не
е изпълнило съответните задължения, от които е зависело начисляването на
процесната такса и тъкмо поради това се е стигнало до липса на плащане.
Що се отнася до наведените съмнения относно изправността на
устройството, отчело преминаването, тя е установена с представеното
разрешение за строеж вкл. на отделните сегменти. сочи, че на територията
на цялата страна – в цялата републиканска пътна мрежа са монтирани 20
стационарни контролни единици , като те съвсем не са на толкова близко
разстояние по който и да е маршрут, както се навежда - процесната е 10401,
на с. Мало Конаре и от приложението към разрешението за строеж става
ясно, че на територията на област Пазарджик са само три ( Белово, Мало
Конаре и момина Клисура) .
Не се установи „загуба“ на сигнал и /или какъвто и да е технически
9
проблем във функционирането на ел. система по предоставянета от ИТС АД
услуга към дружеството-жалбоподател. Доколкото спорът не касае предходни
или следващи ( по който и да е възможен маршрут) спрямо процесното
други контролни устройства, от значение е преминаването през процесния
пътен участък, в който се намира и процесното устройство 10402, по
отношение на което не се доказва технически проблем с действието по
регистриране на движението на процесния автомобил.
Легално определение на електронната система за събиране на тол такси
се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние.
Съгласно посочената разпоредба, това е съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и
технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и
обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние
от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата
им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на
дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и
тяхното събиране. Следователно чрез електронната система за събиране на
тол такси се извършва събиране, пренос, обмен и обработване на данни, чрез
нея не се измерват стойности, поради което тази система не попада в обхвата
на чл.1 от Закона за измерванията.
Данните по делото установяват легитимността на процесното
устройството като стационарна контролна единица в ел. система за събиране
на такси за използване на републиканската пътна мрежа на база изминато
разстояние.
Лишено от всякакво основание е заявеното, че в ЕФ не се твърди
нарушение, извършено от собственика на процесното ППС, а нарушение
на доставчикd на услугата по ел. таксуване за изминато разстояние - в
случая „Интелигентни трафик- системи“ АД, които не са подали тол-
декларации. Съдържанието на ЕФ се коментира пространно горе и от него
несъмнено следва, че нарушението е вменено тъкмо на жалбоподателя като
собственик на ППС и с описаното ясно и детайлно бездействие по отношение
10
на правно дължимото поведение.
Действително в чл. 179, ал. 3г от ЗДвП е предвидено, че ако пътното
превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на
декларирани тол данни, което не функционира, и при извършена на място
проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани
тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на
посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага. Отпадането на
процесната отговорност е само ( виж чл. 179,ал. 3г , in fine от ЗДвП) „ако е
спазена процедурата за уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за
преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за
ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с Наредбата
по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата“, а за собственика на процесното МПС
не е доказана такава инициатива към АПИ.
Предвид горното обсъждане - няма допуснато нарушение на
нормативноустановена процедура чрез издаване на процесния ЕФ, с неговото
конкретно съдържание, за нарушение по чл. 179б, ал.3 от ЗДвП, каквото е и
доказано в настоящия случай.
Не е спорно, че собственик на процесното МПС е именно дружеството-
жалбоподател.
Тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3.5 тона и се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва
чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки.
За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал бил приет като
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
11
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10401 - част от системата). Докладът от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП отразявал обстоятелството, че
горепосоченото ППС е с обща технически допустима максимална маса
над 12 тона, като на дата 03.05.23г., 12.32ч е било засечено по път I-8, км
196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което преминаване
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.
Докладът от ел. система и снимките от устройството са
легитимирани като доказателства за отразените в тях факти и
обстоятелства с чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, но тази норма противоречи на един от
основните принципи в наказателния процес, въздигнат с чл. 14, ал.2 от НПК (
препратка от чл. 84 ЗАНН). Възражението в този смисъл ( жалба , л.20 и
писмени бележки) е основателно Отношението на чл. 189е, ал8 ЗДвП към чл.
14, ал.2 от НПК е на норма от нормативен ранг с по-ниска степен ( закон) към
такъв с по- висока ( НПК). Доказателствата и доказателствените средства
не могат да имат предварително определена сила. Затова дали ще се ползва
определено доказателство за установяване на някакви обстоятелства и в каква
степен съдът решава при задължителния доказателствен анализ и с решението
си по същество. В този смисъл доказателственият анализ и фотосите се
приемат ведно с останалите доказателства за установяване на мястото, датата
и часа на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, данни, свързани с движението по участък от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа. Все в тази връзка се отчита и липсата на
спор относно фактите за движение на процесното ППС в процесния участък в
процесното време и техническите му параметри, а в електронната система е
налична информация, че за процесната дата няма получена тол декларация ,
която е валидна, както закупена валидна маршрутна карта. Що се отнася до
възраженията за плащане, следва да се има предвид, че представените
извлечения от данни на л. 83-85 сочат само наличност по сметка в полза на
дружеството - жалбоподател по договора за ел. събиране на пътни такси,
което обстоятелство не е спорно . Сочат също плащане за процесното ППС на
пътна такса в размер 14.37 лв. за процесната дата , но не и че тя се отнася за
преминаване през процесния участък в точно посочения час на нарушението (
а нарушението е „фиксирано“ като време на извършване с точност до час и
12
минути и място - преминаване само през сегмента 10401).
Съгласно чл. 10б, ал. 4, изр. първо от ЗП размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по
чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която
дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут. ( в случая при липсата на такава се
прилага следващата ал. 5 на чл. 10б, което се коментира горе във връзка с
неоснователното възражение за липса на посочен във фиша конкретен размер
на таксата). Начинът, по който ще се изпълни задължението за заплащане на
дължимата такса е право на избор на субекта на задължението.
Правилно е наложена имуществена санкция на осн. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, съгласно която: „ собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3
от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер на 2500
лв.“ Задължение на собственика на ППС е да избере един от нормативно
предвидените начини за изпълнение на това свое задължение. В случая е
доказано пълно бездействие и затова с ЕФ за изцяло незаплатена за
посоченото ППС дължима пътна такса законосъобразно е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.
Що се отнася до възражението относно приложението на чл. 10б, ал.5
от ЗП – за заплащане на определената сума, то следва независимо от
административно-наказателната отговорност за процесното нарушение, като
тази сума се дължи с различна цел от преследваната с нарушената норма и
както правилно се сочи във фиша – с оглед категорията на превозното
средство.
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява
неправомерното поведение на дружеството – собственик на ППС, а фактите,
които са установени, съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ,
вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното
наказание. Когато се касае до собственик – юридическо лице нормативно
следва имуществена санкция на осн. чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с ал. 3,
във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно които: ако собственикът на пътното
13
превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б – в размер на 2500 лв.
Твърдението, че генерираното ( от ел. система и чрез ТОЛ ПАС)
нарушение се дължи на техническа неизправност на Електронната система за
събиране на пътни такси, в дейността на доставчика на ЕУЕСТ или на
бордовото устройство , не се подкрепи от убедителни и неопровергани
доказателства. Годно е техническото средство, отчело нарушението. / виж
също и Решение № 11 от 11.01.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
1022/2022 г., Решение № 929 от 16.12.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н.
д. № 1023/2022 г./. В посочените решения е прието, че електронната система
по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, (част от която е процесното устройство), не подлежи
на метрологичен контрол. Легално определение на електронната система за
събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база
изминато разстояние. Съгласно посочената разпоредба, системата е
съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани
компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява
събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането
и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на
платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно
средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние,
установяване на размера им и тяхното събиране. Следователно чрез
електронната система за събиране на пътни такси се извършва събиране,
пренос, обмен и обработване на данни, чрез нея не се измерват стойности,
поради което тази система не попада в обхвата на чл. 1 от Закона за
измерванията. За цялата републиканска пътна мрежа са изградени технически
устройства, отговорни за събиране на информация за преминаване през тях на
ППС, чиято персонификация позволява допълнителната проверка относно
изпълнение на задължението за заплащане на дължимата за това преминаване
пътна такса. В процесния случай преминаването е през устройство 10401, на
с. Мало Конаре Отделен е въпросът, че в ЕФ местоизвършването на
нарушението, доколкото заснемането е само за преминаване през посочения
14
сегмент, е само на посочения км на път І -8, въпреки, че фикцията по чл. 10б,
ал.5 ЗП е позволявала на Агенцията да вземе друго решение относно
местоизвършването. Възприетото обаче такова с процесния фиш пряко се
отразява и на размера на неплатената такса , а той е функционално обвързан с
преценката по принципа за съразмерност на наложената санкция.
Дали обаче размерът на санкцията е в противоречие с принципа за
съразмерност/пропорционалност на наказанието е актуален въпрос, установил
противоречива съдебна практика по приложимите материални и процесуални
норми.
Според посочената санкционна норма, относима към процесното
нарушение - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП: „собственик на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в
размер на 2500 лв… Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“
Установи се, че в случая няма никакво плащане, за да се съпостави
неплатеният размер с размера на санкцията. Изчисление в общодостъпния
електронен калкулатор в сайта TollPass.bg ( при въвеждане на съответните
данни за МПС – брой оси, обща макс. маса, еко категория и т.н.) показва, че
дължимата такса за преминаване на процесното МПС по 5- километровия
път Пазарджик – с. Мало Конаре, на който пътен участък се намира
процесното място на нарушението ( мястото, на което е стационарната
контролна точка 10401) е по посочения първокласен път І-8, за 5.17км - 0.31
лв. Тоест за установеното чрез заснемане движение през стационарната
контролна точка на мястото на нарушението - път І-8, км 196+643 ,
паричното задължение е още по-малко и значително по- малко от 30ст.
В същото време в санкционната норма законодателят е предвидил само
твърд размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по
смисъла на чл. 12 ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните
обстоятелства по нарушението, нпр. размера на неплатената такса, който е
основен фактор при отмерване.
Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/
съразмерност вече е разглеждан от СЕС, което предопределя като
15
недопустимо аналогично преюдициално запитване – Решение на СЕС (пети
състав) от 4 октомври 2018 г./Дело C-384/17. Последното е постановено по
преюдициалното запитване , касаещо тълкуването за директно приложение
на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата,
установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси. В
решението е посочено, че „принципът на пропорционалност е част от общите
принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите
конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в
национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на
Съюза или приета в изпълнение на това право….. Принципът на
пропорционалност задължава държавите членки да приемат мерки, които са
подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят
необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17 април 2018
г., Egenberger, C-414/16, EU:C:2018:257, т. 68 ). Този принцип, който е
гарантиран и в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на
Европейския съюз ( „Хартата“) и който предвижда, че тежестта на
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е
задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в
съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата. Следователно тежестта на
санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление,
като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но
и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49,
параграф 3 от Хартата (в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Garlsson
Real Estate и др., C-537/16, EU:C:2018:193, т. 56). 10 ECLI:EU:C:2018:810
РЕШЕНИЕ ОТ 4.10.2018 Г. — ДЕЛО C-384/17 LINK LOGISTIK N&N
Доколкото правото по член 49, е гарантирано от Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4
ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), неговият смисъл и обхват са
същите като предвидените в ЕКПЧ. Следователно изискванията на
Европейския съд по правата на човека по отношение на съразмерността на
наказанията са приложими в случай като разглеждания в главното
производство на основание член 17, параграф 1, член 51, параграф 1 и член
52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка едни с други. ….. Принципът на
16
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая“.
По-нататък в решението е разгледан въпросът дали предвиденото в член
9а от Директива 1999/62 изискване за пропорционалност с оглед на
съдържанието му е безусловно и достатъчно точно, за да може частноправен
субект да се позове на него срещу държава членка пред националните органи
на въпросната държава – „ държавите членки определят приложимия
санкционен режим при нарушение на националните разпоредби, приети
съгласно тази директива, като предвидените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи; … за да се приложи принципа на
пропорционалност в рамките на Директивата, те са длъжни да приемат
необходимите правни актове съгласно вътрешното си право, като ……самата
Директива не съдържа по-точни правила, що се отнася до определянето на
посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда
изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на
подобни санкции (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C-
497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т. 38)… Следователно, тъй като тази
разпоредба изисква намесата на държавите членки и им предоставя
значителна свобода на преценка, член 9а от Директива 1999/62 с оглед на
съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно
точен, а това изключва директния му ефект. Обратното тълкуване би довело
на практика до премахване на правото на преценка, предоставено единствено
на националните законодатели, които следва да разработят подходящ
санкционен режим в рамките, определени от член 9а от Директива 1999/62.
Така изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в член 9а от
Директива 1999/62, не може да се тълкува в смисъл, че задължава
националния съд да замести националния законодател. Ето защо член 9а от
Директива 1999/62 няма директен ефект и не предоставя на правните субекти,
при положение като разглежданото в главното производство, правото да се
позовават на него пред националните органи. Въпреки това, съгласно
постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива
задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат,
както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да
17
предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят
изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите
членки, включително — в рамките на тяхната компетентност — върху
съдебните органи (така и решения от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и
Castrejana López, C-184/15 и C-197/15, EU:C:2016:680, т. 50 ; от 24 януари
2018 г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16, EU:C:2018:32, т. 42). За да изпълни
това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като
вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат
признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната
ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което
съответства на преследваната от него цел (решения: от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C-
2/17, EU:C:2018:511, т. 70)“
Следващите мотиви касаят конкретно поставения казус и според тях :“
тълкуването на националното право в съответствие с член 9а от Директива
1999/62 би могло да доведе до тълкуване contra legem, доколкото посочената
юрисдикция следва да намали размера на глобата, наложена на
жалбоподателя в главното производство, въпреки че унгарската правна
уредба относно пътнотранспортните нарушения установява точно размера на
глобите, без да предвижда възможност за тяхното намаляване или изискване
те да са в съответствие с принципа на пропорционалност. Въпреки това, от
постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова
съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая,
би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13
юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 45 и цитираната съдебна
практика)“.
Заключението по решението, постановено по цитираното дело на СЕС
е, че „, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен
ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички
18
необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на
тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в
съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо
тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която,
ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В съответствие с последното , наложената процесна санкция за
извършеното нарушение е категорично несъответна. Нарушението се
изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през
сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място, посочено
във фиша като такова на извършване на нарушението главен път І-8, км. 196 (
останалата част от обозначението +643 се отнася до метрите на посочения
км). Това е мястото, на което е разположена стационарната контролна точка –
устройството 10401 и точно така е посочено в ЕФ ( „нарушението е
установено с устройство 10402, което е елемент от ел. система, находящо са
на път –І-8, км 196+643. Дължимата за преминаване през това конкретно
място пътна такса е много по-малко от 1 лев.
Наистина, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция)
невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън
причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай
какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение
предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин
разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в
една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Такъв подход, с оглед
възприетото местоизвършване на нарушението - път І-8, км 196+643, не е
възприет, което е довело и до издаване на обжалвания ЕФ, с който за
неплатена такса в размер по малко от 1 лев е наложена имуществена санкция
2500 лева – категорично несъответна на нарушението .
Вярно е,че задълженията за заплащане на пътни такси и контролът за
това са свързани със събираемостта на приходите относно поддържането на
републиканската пътна мрежа. Тежкотоварните автомобили засягат пътната
настилка с оглед общата си маса, но това засягане в случая е само на мястото
на извършване на нарушението, за което и таксата за ползване на пътната
мрежа е незначителна.
19
Тези съображения сочат на непропорционалност на наказанието.
Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка
на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на
Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C-210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е посочено, че
когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето
на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за
преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки
по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели”. ( виж и В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016
година по дело T-817/14, в т.50; член 5, параграф 4 ДЕС;EU:T:2013:451, т. 98
и 99).
Така, при приложение на принципа на пропорционалност ( което
приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата , а от споделените
мотиви в решение на СЕС ,V състав) от 4.Х 2018 г./Дело C-384/17 ) и
посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва изводът,
че преследваната с ЕФ цел е по-малка от произтичащите от него
неблагоприятни за нарушителя последици.
Преценката за несъразмерност обосновава незаконосъобразността на
ЕФ, с който е засегнат основния принцип.
Наистина, националният законодател е създал чрез ЗДвП и ЗП
достатъчно гъвкав механизъм за освобождаване от следващата за процесното
нарушение административно-наказателна отговорност. Предвидена в чл. 10,
ал. 2 от ЗП е възможност за нарушителят да заплати компенсаторна такса, в
който случай същият се освобождава от административнонаказателна
отговорност. Доколкото в случая е издаден ЕФ ( акт, с който се установява и
едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал.2 от
ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-
дневен срок от получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото
издаване. А преценката за съразмерност, както е прието в решение по дело C-
20
384/17 се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като
се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. Затова в процесния
случай факта, че дружеството- жалбоподател не се е възползвало от правото
по чл. 10, ал.2 на ЗП, с реализиране а което може да предпостави анулиране
на фиша по чл. 189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП , не засяга решението за отмяна на
фиша поради незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на
наложеното с него административно наказание за извършеното
административно нарушение.
Налице е и второ самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
С чл. 10б, ал.7 ЗП , в сила от 01.01.24г. разпоредби, е въведена нова
процедура в производството по реализиране на административно-
наказателна отговорност за нарушение от вида на процесното. Според тази
норма – „ В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол
данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от
категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати
таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни,
считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на
таксата в срока по изречение първо не се образува административно-
наказателно производство.“ При наличие на посочените предпоставки: 1 .
бездействие относно заплащане на дължима пътна такса чрез недеклариране
на изходни данни ; 2. пътно превозно средство посочената категория и 3 .
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние – възниква задължението за уведомление, което е
императивно и се явява само по себе си предпоставка за реализиране на
административно-наказателната отговорност. Препратката е само относно
категорията и създава известна неяснота, тъй като чл. 10б, ал. 3 (в сила от
10.02.2023 г.) се отнася до всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 7 и 9 , а изменението на чл. 10а, ал.7( което е в сила от 16.08.19г.; ДВ
105/18) предвижда приложение и за ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3.5 тона. При това, както става ясно от цитираните дати,
21
изменението на чл.10б, ал.3 е следвало да се съобрази с редакцията на
съществуващия чл. 10а, ал.7. Явно е, че при нормативното регулиране на
процесните обществени отношения не са ползвани или погрешно са ползвани
законодателни техники и това категорично не може да бъде оправдано с
динамиката на регулираните отношения.
Като се има предвид, че чл. 10б, ал.7 ЗП поставя като предпоставка за
приложението - действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние –законодателната воля би следвало
да касае онези ползватели на пътя, които, предвид предмета си на дейност (
транспорт) ползват пътищата по начин ( тежкотоварни автомобил) и с
честота, оправдаващи сключването на договор за ел. таксуване на пътни
такси. Така логическото и граматическо тълкуване обосновават извод за
приложение на нормата спрямо ППС над 3.5 тона.
Тя несъмнено следва да се прилага като по-благоприятен закон, влязъл
в сила след издаването на атакувания ЕФ. Вярно е, че изискването е ново, но
то касае процедурата по ангажиране на административно-наказателна
отговорност за нарушение от вида на процесното. По същество нормата
създава основание за освобождаване от тази отговорност. Наличието на
посочените в нея три предпоставки поражда:
1. задължение за доставчика на услугата по електронно събиране на
такси - чл. 10б, ал.8 ЗП - да уведоми собственика на ППС, за което е
установено недеклариране на данни за начисляване на пътна такса за ползван
път относно възможността за заплащане на неплатената такса, като се посочи
вкл. нейният размер;
2. право на ползвателя на пътя да плати в 14- дн. срок от
получаване на уведомлението .
„При заплащане на таксата в срок….- не се образува административно-
наказателно производство“.Следователно уведомяването е абсолютна
предпоставка за легалното образуване на административно-наказателното
производство за нарушение от вида на процесното, каквато е и
неупражненото право на право за погасяване на паричното задължение за
ползвания път; упражненото в преклузивния срок – лишава изцяло държавата
от правомощията й по реализиране на административно-наказателна
репресия.
22
Въвеждането на този ред е резултат от създадените с нормативната и
съдебна регулация неясноти и противоречия в практиката относно
реализирането на тази репресия при безспорни бездействия досежно
задължението за заплащане на дължими пътни такси. Без да отстъпва от
тежестта и твърдостта на полагащо се наказание ( за процесното нарушение –
2500 лв. - за собственик ), държавният регулатор отчита възможността
настъпилите неблагоприятни последици да бъдат отстранени от самия
нарушител: отказът от наказателна репресия стимулира изпълнението на
изискуемо парично задължение и само неизпълнението му легитимира
основанията за ангажиране на административно-наказателна отговорност.
В случая , изискването на чл. 10б, ал.7 ЗП, приложим в хипотезата
на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, не е изпълнено и така е опорочена процедурата за
реализиране на отговорността. Поради това издаденият при ненадлежното й
приключване фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Изводите са за незаконосъобразност на ЕФ обосновават решението за
отмяната му, поради което неоснователна е и претенцията за разноски в полза
на Агенция „Пътна инфраструктура“. Основателна е тази на дружеството-
жалбоподател, претендиращ стореното ( по представения договор и фактура)
адвокатско възнаграждение, против чиито размер ( л. 76-79 се прави
основателно възражение за прекомерност, доколкото платеното е над
установения с чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2,т.2 НМАВ минимален размер.
Възнаграждението се дължи в полза на дружеството на осн. чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и размерът му, следва да е
съобразен с броя на проведените съдебни заседания- само едно и
фактическата и правна сложност по делото, която не се отличава от
типичните, изключително зачестили, случаи на дела от този вид, с аналогичен
предмет . Тези съображения установяват сума в размер на 550 лева, които
следва да се присъдят в тежест на въззиваемата Администрация.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
23
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден
от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, с който на "Ей Ти Ел" ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пазарджик, представлявано от управителя А.И.М. е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на "Ей Ти Ел"
ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 550 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
24