РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Плевен, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Н.а
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Н.а Гражданско дело №
20214430104769 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по ИМ от С. Р. С., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.В.Н. от САК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
***. В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че на 09,12,2017 г. страните по делото са
сключили договор за кредит №570317, по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца заем е в размер на 700,00 лева, със задължението да се върне сума в размер на 723,66
лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Излага се, че уговореният
фиксиран ЛП е бил в размер на 3,38 % /23,66 лева/, а ГПР е бил в размер на 49.85 %. Сочи
се, че било уговорено изпълнението на задължението да бъде обезпечено от ***. Излага се,
че в изпълнение на горното на същия ден ищецът е сключил договор за гаранция с ***, по
силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 207,34 лева.
Твърди се, че на ищецът е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на
931,00 лева. Счита, че така сключения между страните договор и последващия договор за
гаранция са:
I - НИЩОЖНИ /недействителни/ на основание чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД, като
противоречащ на законоустановените императивни правила и по-конкертно:
1/нищожен на основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма - сключени в нарушение на процедурата за сключване на договори от
разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът и **** не са
изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на ищеца изискуемата
преддоговорна информация и не са получили валидно съгласие на потребителя за
1
сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които
кредитополучателят може да се откаже от него; твърди се, че всички разменени между
доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ; сочи се, че своята същност те представляват електронни документи,
които са неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за
удостоверяване на техния действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална
доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от ГПК; излага се, че ответното дружество е
приело за сключен процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила,
без ишецът да е изразил валидно своето съгласие; сключени са в нарушение на изискването
същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на същия да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договорите;
2/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.7 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и начина, по който ще
бъде изплатена сумата, както и в какъв срок;
3/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима
от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи
се, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен
единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили
за неговото изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той.
Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че
действителният такъв /в размер на 396% за конкретния договор/ е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК;
излага се, че в т.5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от *** в полза на ***- сочи се, че на същия ден ищецът се е
задължил да заплати на *** възнаграждение в общ размер на 207,34 лева, която сума
впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на ***. Счита се, че
в настоящия случай сключеното с *** съглашение не отговаря на принципното значение и
цел на договора за поръчителство; твърди се, че предвид обстоятелството, че ищецът е
сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за
което е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит,
без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи
единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от
присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита; излага, че процесната договорка противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити. Сочи, че изискването за проверка на кредитоспособността на
2
потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този
момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви
условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/, без да се вменява задължение на
кредитополучателят да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което
да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му да нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост да се увеличава; навеждат се доводи, че клаузата не е формулирана по
ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждана
както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора
- чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Твърди се и, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно
чл.146 от ЗЗП; сочи се, че от начина, по който е формулирана процесната клауза, и по-
конкретно от „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“
води до извод, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между ищеца,
ответника и ***. Излага се, че целта на включване в правоотношението на третото свързано
с ответника лице „***“ е заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10а, ал.2 от
ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице
„поръчител“; сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1
вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на
възнаграждението за заплащане на поръчителство към ***, която счита, че по своята
същност представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Поради
изложеното счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до
нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните; счита, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д,
ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС;
4/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми;
5/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.11 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването;
6/нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
3
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК,
както и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди се също така, ако съдът приеме договорите за валидни, че те са II.УНИЩОЖАЕМИ
на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД поради измама или евентуално на основание чл.28, ал.1 от
ЗЗД поради грешка.
Твърди се, че договорът за кредит и договорът за гаранция са и III. УНИЩОЖАЕМИ на
основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни
условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор поради
обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент той не е
разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство
основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от
неотложен характер. Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху
формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не
били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно
неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и
несъразмерност в стойността на насрещните престации.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и
действителен, ищецът счита, че същият е IV.НИЩОЖЕН на основание 1/чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД поради нарушение на закона; 2/чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите
нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита“. Поради изложеното моли съда да осъди
ответното дружество на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да
заплати на ищеца сумата в размер на 25,00 лева /частичен иск от 231,00 лева/,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит
№570317/09,12,2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена защита моли съда да
отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който на
първо място сочи, че ИМ е нередовна, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които
ищецът основава претенцията си. Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Твърди се, че ответникът е ненадлежна страна по спора за прогласяване нищожност и
унищожаемост на договора за гаранция, тъй като същият е сключен между ищеца и ***,
което дружество е самостоятелно юридическо лице. Излага се, че твърденията в исковата
молба за нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП се явяват бланкетни,
недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се доводи, че ответникът е
изправна страна по спора и спазва изискванията на закона, както и че сключените договори
за заем са изготвени изцяло в съответствие с императивните норми на закона. Твърди се, че
4
начислената лихва и евентуално такси са изцяло съобразени с действащата нормативна
уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Излага се, че прилаганите от
ответника ОУ по договорите за кредит са предмет на предварително одобрение от БНБ и за
всяка промяна БНБ бива своевременно уведомявана. Сочи се, че вземанията на „***
произтичат единствено и само от валидни договорни основания - сключени договори за
кредит и дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н. Твърди се, че процедурата
по сключването на процесния договор за кредит е била изпълнена в съответствие с всички
нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага се, че процесът на кандидатстване и
отпускане на кредита през интернет страницата на Фератум включва следните
стъпки:Потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит под формата на
електронен формуляр на интернет страницата на Фератум с исканите от потребителя
параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение, като той избира
дали да посочи личен гарант- физическо лице или да се възползва от допълнителна услуга-
гаранция, предоставяна от Фератумбанк; След подаване на искането за кредит, Фератум
извършва преглед на същото и оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл.
16 от ЗПК, въз основа на което взема решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат
кредит; в случай на одобрение, Фератум изпраща на имейл адрес, посочен от потребителя,
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, заедно с
проекти на документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на
посоченото от потребителя в електронния формуляр. Излага се, че в част 4.1. на СЕФ и в в
чл. 12 от ОУ е изрично посочено правото на отказ от кредита; Потвърждение чрез
съобщение по телефона от страна на потребителя, че е съгласен да сключи договор за кредит
при предложените условия. Навеждат се доводи, че ищецът е кандидатствал за
потребителски кредит в размер на 1700,00 лева за срок от 30 дни през интернет страницата
на Фератум на 08,12,2017 г. в 23:09 ч., като след извършване на оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя, същият е одобрен за кредит в размер на 700,00
лева. Твърди се, че при кандидатстването си ищецът е посочил телефонен номер ***и
електронна поща ***. Сочи се, че при кандидатстването ищецът е избрал да се възползва от
допълнителна услуга - гаранция, предоставяна от ***. Излага се, че при избор на *** за
поръчител, системата незабвно и автоматично показва сумата, дължима за предоставената
услуга, която потребителят ще трябва да заплати на ***. Твърди се, че ищецът не е пожелал
и никога не е кандидатствал за кредит с личен гарант, а сам е избрал да се възползва от
допълнителна услуга, която ответникът не е изисквал. Излага се, че ако по време на
кандидатстване за кредит, кредитоискателят посочи, че желае да кандидатства за кредит с
личен гарант и личният гарант отговаря на минималните изисквания, посочени на сайта на
дружеството, а кредитоискателят премине успешно оценка на кредитоспособността, то
кредитът ще се отпусне като се гарантира от посоченото физическо лице. Сочи се, че след
като е бил одобрен ищецът е получил на електронната си поща s***, Общи условия и
Преддоговорна информация, след което същият е изпратил нарочен СМС от телефонен
номер - ***, с което е дал своето съгласие да сключи Договора за кредит при предложените
условия. Твърди се, че съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на обикновения
5
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Излага се, че такава уговорка е налице в чл.8 от процесния договор.
Оспорва твърдението на ищеца, че не е бил посочен общият размер на кредита, както и че
липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата и в какъв срок, не отговаря
на действителността. Сочи се, че в чл.3 от Договора за кредит ясно е посочено, че общата
сума, която следва да бъде върната от ищеца е в размер на 723,66 лева, като главницата е
била в размер на 700,00 лева, а лихвата е била в размер на 23,66 лева. Сочи се, че е посочен
и срокът за връщане на сумата и начините, по които може да бъде върнат заемът, а именно
по банков път, чрез ***, чрез процесингова система, чрез пощенски паричен превод, чрез
*** или плащане в брой на ***. Твърди се, че заявеният кредит се нарежда веднага след
получаване на потвърждение от заявителя за сключения договор, т.е. с изпращането на
нарочен СМС в този смисъл. Излага се, ищецът е разполагал с тази информация още преди
да подпише Договора за кредит. Оспорва и твърдението за ненадлежното формиране на ГПР
по Договора за кредит и правомерното невключване на таксата за предоставяне на гаранция
(поръчителство) в ГПР по Договора за кредит. Сочи се, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Излага се, че тази информация се предоставя във формата на СЕФ за предоставяне
на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Твърди се, че
такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за
кредита, с който се е запознал. Сочи се, че предвидените разходи в СЕФ са били включени в
последствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в Договора за кредит. Излага се, че за
ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която тя е следвало да
върне. Твърди се, че ГПР от 49.85% е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута. Излага се, че възнаграждението за предоставената от *** услуга за гаранция, от своя
страна, не е включена в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на
Договора за кредит. За неоснователно се счита и становището на ищеца, че сключването на
договор за*** за предоставяните от него услуги на гаранция към ГПР по Договора за кредит,
ск кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и че същото е вменено като
задължение на потребителя, тъй като същия може избере какво обезпечение да предостави -
поръчител, който сам той е избрал или *** - дружество партньор на Фератум. Счита се и че
невключването на възнаграждението за лючен с Фератум България, не представлява и
заблуждаваща търговска практика. За неоснователно приема твърдението на ищеца, че
сключването на Договор за гаранция с *** има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита. Сочи се, че необходимостта от обезпечение за кредитора
се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя
и има за цел да гарантира финансовия риск, който Фератум носи от възможността да има
неизпълнение от страна на ищеца. Оспорва и твърденията на ищеца, че уговорената
възнаградителна лихва, равняваща се на 23,66 лева противоречи на добрите нрави.
6
Навеждат се доводи, че размерът на възнаградителната лихва се показва още на етап
кандидатстване чрез електронната заявка, чрез СЕФ и се включва в Договора за кредит,
който се одобрява изрично от потребителя, като в същата не се включва възнаграждението
за услугите за предоставяне на гаранция от ***. Излага се и, че условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително информацията за размера, броя и конкретната дана, на
която плащането е дължимо са посочени изрично в Договора за кредит, както и в
преддоговорната информация (част 2, т. 4, 5 и 6). Съгласно чл.2 от Договора за кредит, по
ясен и напълно разбираем начин, поради което и възраженията на ищеца в тази насока
приема за неоснователни. Твърди се и че ищецът е бил запознат с правото на отказ от
сключения договор за потребителски кредит и че същото е уредено в чл.12 от ОУ, като се
посочва, че дори ищецът се е възползвал от правото на отказ по четири от кредитите, по
които е бил одобрен. Твърди се още, че предявения евентуален иск за унищожаването на
Договора за кредит, както и Договора за гаранция поради измама, грешка или крайна
необходимост е неоснователен. За неоснователно се приема и възражението на ищеца за
унищожаването на Договора за кредит и Договора за гаранция поради крайна нужда. Счита
се, че същия е погасен по давност. Излага се, че дори разгледан по същество, този иск също
е неоснователен, тъй като ищецът не е навел каквито и да било доказателства и факти,
доказващи твърдението му. Претендира присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от представения по делото Договор за предоставяне на финаснови услуги от
разстояние №570317/09,12,2017 г., че страните са сключили договор от разстояние по
силата, на който ответникът е предоставил потребителски кредит на ищеца в размер на
700,00 лева, със срок на издължаване 30 дни и при 49,85 % ГПР. Страните са договорили и,
че заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на
дружеството.
Представени като доказателства по делото са и преддоговорната информация към договора
за кредит, ОУ към договора за кредит и Тарифата към ОУ.
Установява се от представените доказателства, че на21,12,2017 г. ищецът е заплатил на
ответника сума в размер на 931,00 лева.
Видно е от приложения по делото Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между ***
и ответника по делото, че *** се е задължил солидарно да отговаря пред Заемателя по
процесния договор за изпълненито на същия с дължима такса от 207,34 лева.
По делото са изслушани и заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира
като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните.
От изслушаното по делото заключение по СТЕ се установява, че: заявката за кредит може да
се подаде с личен гарант, чрез заявка, която лично кредитоискателя попълва в интернет
платформата на ответника; че гарантът се избила от кредитоискателя, като той може да бъде
– физическо лице, банка или партньор на Фератум; че функцията на гаранта е да гарантира
7
за изпълнението на задълженията по Договора за кредит; че ответникът има клиенти, които
избират личен гарант; че размерът на шрифта на договора е 12 ***. В проведеното по делото
о.с.з. ВЛ подробно обяснява начина, по който се процедира при отпускане на кредит от
разстояние. Сочи, че в настоящия случай стъпките по кандидатстване за кредит са
изпълнени и процедурата е одобрена и приключила. Твърди, че ако не е дадено съгласие,
процедурата няма да приключи и кредита няма да бъде одобрен.
От заключението на СИЕ и допълнителната СИЕ се установява, че: Общата сума, която е
платил ищецът на ответника по процесния договор за кредит е в размер на 931,00 лева, в
това число и таксата за гаранция в размер на 207,34 лева; че разпределението на изплатената
сума от ищеца към ответника е 723,66 лева и с нея са покрити: главница в размер на 700,00
лева и лихва в размер на 23,66 лева; по договор за гаранция с *** – 207,34 лева. ВЛ е
посочило, че в посочения ГПР не е включена сумата от 207,34 лева, тъй като не е била
задължителна; че сумата се дължи от лицето, предоставящо услугата и по посочена от него
сметка; че ищецът е внесъл сума в размер на 207,34 лева по сметка на ответника, която е
преведена на *** на 09,12,2017 г. В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че ако в ГПР
се включи сумата за гаранция, той ще надвиши многократно пет пъти законната лихва.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Основната претенция на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на суми, дадени при начална липса на
основание /по-конкретно - дадени по нищожен договор/. По делото е безспорно, че на
09,12,2017 год. е бил сключен договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние №570317 между „Фератум България” ЕООД като заемодател и С. Р. С. като
заемател. Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен заем от 700,00 лева,
който е следвало да се върне в срок от 30 дни. Видно е, че лихвеният процент е 3,38 %. В
договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,85%. Уговорено е
в договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза
на дружеството. Основната част от възраженията на процесуалния представител на ищеца
касае действителността на сключения между страните договор. Твърди се, че последният
нарушава редица разпоредби на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е породил своите
правни последици. Така наведените доводи са основателни. Съгласно разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 (към
закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен
процент 49,85%. От друга страна в годишния лихвен процент не е отчетен размерът на
дължимото се от заемателя възнаграждение за поръчителство, като съгласно заключението
на вещото лице В.В., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
8
компетентно, при включване на същото в ГПР по процесния договор за заем същият ще
надвиши многократно пет пъти законната лихва. Следователно налице е явно противоречие
с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като действителният годишен процент на разходите по
договора надвишава значително законоустановения. Неспазването на всички посочени по-
горе изисквания води до нищожност на процесния договор за заем - чл.22 от ЗПК, а оттам -
заемателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва и
други разходи /чл. 23 от ЗПК/. От заключението на вещото лице В.В. безспорно се
установява, че общо платената от ищеца сума по договора възлиза на 931,00 лева, като
главницата е 700,00 лева. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че след получаването от
ответното дружество на възнаграждение за предоставената гаранция в размер на 207,34
лева, същото е било преведено на едно трето лице - Ferratum Bank. Същественото в случая е,
че основание за извършеното плащане от ищеца е клауза от нищожния договор за заем,
регламентираща обезпечение чрез поръчителство, и че плащането е извършено именно към
ответника, като отношенията на последния с поръчителя са без пряко правно значение за
предявения иск. Предвид това недължимо платената сума възлиза на 231,00 лева, в който
размер предявеният от С. Р. С. от гр.Плевен против *** гр. София осъдителен иск по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. При тези обстоятелства е
безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца за нищожност, респ.
унищожаемост на сключения договор за заем. При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в размер на 200,00 лева, в които са включени платена
държавна такса и разходи за СИЕ.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ***, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****, да заплати на С. Р. С., ЕГН
**********, от ***, сумата от 231,00 лева, представляваща недължимо платени суми по
договор за потребителски кредит №570317/09,12,2017 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба – 21,07,2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да
заплати на С. Р. С., ЕГН **********, от ***, сторените по делото разноски в размер на
200,00 лева.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да заплати
на адв.Г.Г. Ч. от САК, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. в
9
размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10