Присъда по дело №99/2022 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 99 по описа за 2022 г. на П.ски районен съд

Подсъдимият Д. Р. ИВ. от с.А., общ.П.о, е предаден на съд по обвинение за това, че „ на
29.05.2022 г., около 20.30 ч., в с.С., общ.П.о, е управлявал МПС – л.а. „*** с рег.№ *** в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС,
наложена със Заповед № *** г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР–
Т.“-престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Т. ТО П.о в с.з. поддържа обвинението, като
предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание
ЛОС над специалния минимум, което бъде ефективно изтърпяно.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, съжалява за стореното, прави
искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция” в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. След като прие, че са
налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура,
съдът го разгледа именно по този процесуален ред. В хода на проведеното съкратено съдебно
следствие подс. И. се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално
наказание. Същото е и становището на защитника му адв.Ц.Х. от ТАК, която намира, че са
налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие и индивидуализиране на наказание пробация с пробационни мерки над
средния размер, определени при условията на чл.58а,ал.4,вр. с чл.55 НК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията
вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Д. Р. ИВ. живеел в с.А., общ.П.о, бил с основно образование, безработен,
осъждан, както следва: 1.С реш.№ 25/26.02.2019 г. по анд № 25/2019 г. на ПпРС за престъпление
по чл.345,ал.2 НК, извършено на 20.01.2019 г. бил освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а НК с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Решението
влязло в сила на 12.03.2019 г.; 2.С пр.№ 45/10.10.2019 г. по нохд № 705/2019 г. на ТРС за
престъпление по чл.209,ал.1 НК, извършено на 22.10.2018 г. му било наложено наказание 8 м.
ЛОС, отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на
26.10.2019 г. и 3.С опр.№ 44/17.06.2021 г. за одобряване на споразумение по нохд № 278/2019 г. на
РзРС, за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК извършено на 09.09.20 г. му било наложено
наказание пробация със съответни пробационни мерки. Определението влязло в сила на 17.06.2021
г.
През 2015 г. подс.И. придобил правоспособност по смисъла на чл.150 от ЗДвП за категории
„В“ и „М“ /справка л.11-14/ като до извършване на настоящото престъпно деяние бил
санкциониран многократно за различни нарушения на правилата за движение по пътищата. На
06.05.2022 г. подс.И. управлявал л.а.“Пежо 508“ с рег.№ ***, когато при извършена в гр.Т.
полицейска проверка било установено, че управлява МПС след употреба на алкохол в издишания
въздух с концентрация 1.03 на хиляда установено с техническо средство – нарушение по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП. За същото, със Заповед №*** г. издадена на основание чл.171,т.1,б.“б“ от
ЗДвП /приложена л.10/, Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Т. му наложил ПАМ – „Временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“, като били отнети СУМПС и контролния талон към него. Видно от
направеното отбелязване, на 06.05.2022 г. подс. И. лично получил издадената заповед за налагане
на ПАМ и не я е обжалвал в указания 14-дневен срок пред Административен срок Т..
Липсата на свидетелство за правоуправление не повлияло на подсъдимия и той отново
предприел управление на МПС. На 29.05.2022 г. вечерта подс.И. решил да отиде от с.А. до
1

съседното с.С., за да си купи цигари. Седнал зад волана на собствения си л.а.“***“ с рег.№ ***,
като заедно с него се качил и св.Д.А.. На връщане от с.С. към с.А., при движение по ул.“***“, до
дом № 82, управлявания от подсъдимия л.а. бил спрян за проверка от свидетелите – Х.Г. и Г.П..
След справка в информационната система на МВР, полицейските служители установили, че
водачът е лишен по административен ред от право да управлява МПС – обстоятелство, което
самият той потвърдил, след което бил отведен в сградата на РУ П.о, където св.С.Я. му съставил
АУАН по чл.150а ЗДвП /приложен л.6/ и докладвал за случая. При тези обстоятелства било
образувано БП № 205/2022 г. по описа на РУ П.о за престъпление по чл. 343в,ал.3,вр. с ал.1 НК.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства посредством приложените по БП № 205/2022 г. по описа на РУ
”Полиция” П.о писмени доказателствени средства - свидетелство за съдимост; справка за
нарушител от региона издадена от РУП П.о; АУАН; картон на НП; Заповед за налагане на ПАМ,
както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели ***, Иван И. и Деян Петров, на които съдът
дава вяра като приема, че са непротиворечиви и подкрепят изцяло установеното в хода на
съдебното следствие досежно извършеното деяние. Същото важи и за обясненията на самия
подсъдим в с.з., на които съдът при съобразяване с нормите на чл.14 и чл. 107,ал.5 от НПК даде
вяра, като прие че са напълно достоверни и кореспондиращи с установените фактически
положения. От цялостният анализ на доказателствата съдът направи несъмнения и безспорен
правен извод, че именно подсъдимият е извършител на инкриминираното в обвинителния акт
престъпно деяния, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в хода на съкратеното съдебно следствие доказателства, посредством
приложените по БП № 205/2022 г. по описа на РУ”Полиция” П.о писмени доказателствени
средства, както и чрез показанията на свидетелите Г., П., Я. и А. депозирани в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на
чл.372,ал.4 във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при
отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен
начин, че подс.Д. Р. ИВ. от с.А.,общ.П.о е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението субсумиран от разпоредбата на чл.343в, ал.3,вр.с л.1 НК като на
29.05.2022 г., около 20.30 ч., в с.С., общ.П.о, по ул.“***“ до дом № 82, е управлявал МПС – л.а.
„*** с рег.№ *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед № *** г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР–Т.. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, обективиран в действията на подсъдимия – съзнавал е общественоопасния характер
на извършеното, а именно, че управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС
по лично получена заповед и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
от това.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на
чл.58а от НК. В актуалната си редакция тази разпоредба действително предвижда две отделни
възможности за индивидуализация на наказанието – първата по ал.1, а втората по ал.4 – вариант,
който винаги би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но приложим
само след положителна констатация на съда за наличие на многобройни, респ. едно, но
изключително смекчаващо вината обстоятелство. Всъщност, преценката за по-благоприятен закон
по смисъла на чл.58а,ал.4 НК следва да се извършва според конкретните обстоятелства по делото и
спрямо конкретния деец, а не от формалната съпоставка между двете правни норми на чл.55 и чл.
58а от НК, тъй като не всякога чл.55 НК ще се окаже по-благоприятен от чл.58а НК /виж в т.см.
съобразителна част от ТР №*** г. по т.д.№2/2015 г. на ОСНК на ВКС/. В настоящият казус съдът
прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.4 НК като отчете, че са
2

налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да определи
наказанието при условията на чл.55,ал.1,т.2, б.”б” от НК – обстоятелства, при наличието на които
и минимален размер на наказание “лишаване от свобода” /което в случая следва да се търпи
ефективно/ би се оказал несъразмерно тежък на извършеното престъпление. Такива са най-вече
самопризнанията на подсъдимия, краткото време на управление на автомобила между две съседни
села с нисък интензитет на пътното движение, както и липсата на други вредни последици;
изключителното съдействие на органите на полицията при установяване на нарушението, както и
проявената самокритичност. В конкретният случай съдът намира, че на съдебното му минало не
следва да се отдава преимуществено значение, доколкото /най-вече условното осъждане/ касае
други по вид престъпления.Предвидените в чл.343в,ал.3, във вр. с ал.1 от НК наказания са
кумулативни - до 3 г. лишаване от свобода и глоба от 200 до 1 000 лв., а от друга страна в
актуалната си редакция за такива случаи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК предвижда замяна на
наказанието лишаване от свобода единствено с наказание „пробация”. Съдът прие, че за
реализиране целите на наказанието визирани в чл.36 от НК – за осъществяване на индивидуалната
и генералната превенция следва да бъдат приложени три пробационни мерки, като освен
задължителните по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 и такава по т.6 НК. Съдът прие, че предвид
съдържанието на задължителните пробационни мерки, целите на индивидуалната превенция не
биха се постигнали само с прилагането на задължителните мерки, тъй като в такъв случай
определеното наказание няма да бъде адекватна форма на наказателна репресия и няма да
съответства на извършеното престъпление и неговата обществена опасност. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 42а, ал.3 НК съдът определи и диференциран и завишен размер
на всяка пробационна мярка, като прие, че регистрацията по настоящ адрес и задължителните
периодични срещи с пробационен служител следва да бъдат в размер над минималната, а именно 1
г. и 6 м., като за тази по чл.42а,ал.2,т.1 от НК определи минимална периодичност два пъти
седмично, а за полаганият безвъзмезден труд в полза на обществото 160 часа в рамките на 1 г. и 6
месеца. Наред с пробационните мерки съдът наложи и кумулативното наказание глоба, което
индивидуализира в размер на 500 лв.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	15
Дата:	8 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20223520200099
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юни 2022 г.

Присъда по дело №99/2022 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите