№ 5844
гр. София , 07.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110130306 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията ч.гр.д. № 30306 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на ФИРМА срещу ИВ. ИВ. Б., уточнено с молба от 28.06.2021 г., за сумите
653,46 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит от 31.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, 233,24 лева – договорно възнаграждение за периода от 25.04.2020 г. до
08.05.2021 г., 183,75 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 567,82
лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 3,48 лева – лихва за забава
върху вземането за главница за периода от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г., 1,24 лева – лихва за
забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 08.05.2021 г. до
27.05.2021 г., 0,98 лева – лихва за забава върху вземането за услугата „Фаст“ за периода от
08.05.2021 г. до 27.05.2021 г., 3,02 лева– лихва за забава върху вземането за услугата
„Флекси“ за периода от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г., 44,77 лева – лихва за забава върху
вземането за главница за периода от 26.02.2020 г. до 08.05.2021 г., 15,98 лева – лихва за
забава върху вземането за възнаграждение за периода от 26.02.2020 г. до 08.05.2021 г., 12,59
лева – лихва за забава върху вземането за услугата „Фаст“ за периода от 26.02.2020 г. до
08.05.2021 г., както и 38,91 лева– лихва за забава върху вземането за услугата „Флекси“ за
периода от 26.02.2020 г. до 08.05.2021 г.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издава заповед, освен когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и в хипотезата, когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
При извършване на преценка за нищожност на клаузите от процесния договор за
потребителски кредит и общите условия към него, регламентиращи задълженията за
заплащане на възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“, съдът констатира, че същите са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, като
съображения за това са следните:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
1
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза,
тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици. Противоречащи на
добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния
вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата,
използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския
и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи
цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се
използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие. В процесния случай заявителят е икономически по-силната и по-
подготвена за участие в съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по
занятие. Размерът на възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“, уговореното в
негова полза и в тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано висок и
несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същите възлизат на
210 лева и съотяветно 630 лева, при условие че сумата, която е дадена в заем е 700 лева.
Срещу възнаграждението от 630 лева Р С Д е получила не реална, а потенциална
възможност за ползване на съответни услуги, доколкото в общите условия към договора за
потребителски кредит е предвидено, че допълнителните услуги могат да бъдат ползвани при
желание от нейна страна, но и при други допълнителни условия и след като бъде подписан
допълнителен анекс, а не единствено по волята на кредитополучателя. Въз основа на
договора за потребителя е възникнало задължение да заплати възнаграждението, независимо
дали ще ползва услуги и колко услуги ще ползва. Освен това съответветнтие услуги не са
описани съгласно изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази норма видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, а в процесния случай не е направена такава
конкретизация.
Възнагражденията за услугите „Флекси“ и „Фаст“ не са включени в годишния
процент на разходите, определен на 49,07 %, видно от договора за кредит, където ГПР е
посочен преди тях. Същите обаче следва да бъдат включени в ГПР, тъй като съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Доколкото задълженията за заплащане на възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“
са свързани неразделно с договора за кредит, тъй като без последния не биха били поети,
следва да се приеме, че са част от общите разходи по кредита. При включването на
възнагражденията като компонент от ГПР обаче се стига до резултат, при който ГПР
надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, поради което и на основание ал. 5 от
чл. 19 ЗПК се налага извод, че клаузите, регламентиращи задълженията за заплащане на
възнагражденията, са нищожни.
Предвид горните съображения настоящият състав намира, че заявлението по чл. 410
ГПК на ФИРМА следва да бъде отхвърлено в частта по претенциите за сумите 183,75 лева –
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 567,82 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 0,98 лева– лихва за забава върху вземането за
услугата „Фаст“ за периода от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г., 3,02 лева – лихва за забава
върху вземането за услугата „Флекси“ за периода от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г., 12,59 лева
– лихва за забава върху вземането за услугата „Фаст“ за периода от 26.02.2020 г. до
08.05.2021 г., както и 38,91 лева – лихва за забава върху вземането за услугата „Флекси“ за
периода от 26.02.2020 г. до 08.05.2021 г.
2
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
ФИРМА срещу ИВ. ИВ. Б. в частта по претенциите за сумите 183,75 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 567,82 лева – неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, 0,98 лева – лихва за забава върху вземането за услугата „Фаст“ за
периода от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г., 3,02 лева – лихва за забава върху вземането за
услугата „Флекси“ за периода от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г., 12,59 лева – лихва за забава
върху вземането за услугата „Фаст“ за периода от 26.02.2020 г. до 08.05.2021 г., както и
38,91 лева – лихва за забава върху вземането за услугата „Флекси“ за периода от 26.02.2020
г. до 08.05.2021 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от заявлението да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3