Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 26.04.2022 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 31 март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 270 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Исковете са с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са искове от ищеца „Т.- П.“ АД, с адрес на управление:***,
ТЕЦ „Р.“, ЕИК ., чрез ю.к. М. Т., срещу ответниците Б.К.А.,
с ЕГН:**********, с адрес: ***, С.В.С., ЕГН:**********, с адрес: *** и В.В.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, с които моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответниците задължението им към „Т.- П.“ АД за сумата 819,18 лв., от които
692.46 лв.- главница, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр.П., ул.“Р. Д.“, бл.. вх.., ап.., за периода от 05.01.2018 г. до
30.04.2019 г., включително, законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 126.72 лв. за периода 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., както и законна
лихва върху главницата от 692.46 лв., смятано от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
Ответниците са
конституирани на мястото на починалия първоначален ответник В.С.А. като негови
наследници по закон.
Ответниците чрез своя
процесуален представител- адв.Н.Ц. в срока по чл.131 ГПК са подали отговор, като молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Твърдят, че сумите са изплатени.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от
фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна.
Твърденията на ищеца
в исковата молба са свързани с това, че първоначалният ответник В.С.А.,***, с
последен настоящ адрес:***, дължина ищцовото
дружество сумата
819,18 лв., от които 692.46 лв.- главница, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П., ул.“Р. Д.“, бл.., вх.., ап.., за
периода от 05.01.2018 г. до 30.04.2019 г., включително, законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 126.72 лв. за периода 10.07.2018 г. до
06.07.2020 г., както и законна лихва върху главницата от 692.46 лв., смятано от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
С определение от
31.12.2021 г. съдът е конституирал на мястото на починалия В.С.А., ЕГН **********,
неговите наследници по закон- Б.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, С.В.С., ЕГН
**********, с адрес: *** и В.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***.
В
исковата молба се твърди също, че между топлофикационното дружество от една
страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна
връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен
начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за
процесния период.
Ответниците
твърдят, че не оспорват иска и са представили заверено копие от разписка № .,
от която е видно, че сумата от 824.48 лв. е изплатена по сметка на ищеца от
ответницата Б.К.А..
Така
представената разписка не е оспорена от ищцовата страна. Процесуалната
представителка на ищеца ю.к.Анна Софрониева е изразила становище, че следва да
бъде постановено решение при условията на
чл.237, ал.1 ГПК поради признание на иска.
Настоящият
съдебен състав намира, че така предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани. По реда на чл.235, ал.3 ГПК съдът
съобрази факта, че задължението на ответниците е погасено в хода на процеса,
тъй като с извършеното на 12.01.2022 г. плащане е платена изцяло претендираната
от ищеца сума. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията
на ищеца е неоснователна, тъй като ответниците са изплатили изцяло
претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице
хипотезата на чл.235, ал.3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата
молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото
е налице пълно погасяване на съдебно предявеното вземане за главница и лихви
/дори е платено повече/, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.415, вр.
чл.124, ал.1 ГПК. Действително ответниците по делото успяха да установят
успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но
при условията на чл.235, ал.3 ГПК плащане на дължимите от него суми.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното
право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК. С оглед
извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен
предявеният иск за установяване дължимост на главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава поради
погасяването им, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на ищеца „Т.- П.АД, с адрес на
управление:***, ТЕЦ „Р.“, ЕИК ., чрез ю.к.М. Т.
срещу ответниците Б.К.А., с ЕГН:**********,
с адрес: ***, С.В.С., ЕГН:**********, с адрес: *** и В.В.С.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено по отношение на ответниците задължението им към
„Т.- П.“ АД за сумата 819,18 лв., от които 692.46 лв.- главница, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.П., ул.“Р. Д.“, бл.., вх..,
ап.., за периода от 05.01.2018 г. до 30.04.2019 г., включително, законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 126.72 лв. за периода 10.07.2018 г.
до 06.07.2020 г., както и законна лихва върху главницата от 692.46 лв., смятано
от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/