Решение по дело №10333/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4333
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Евгени Георгиев
Дело: 20231100110333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4333
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100110333 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 02.03.2023 г. И. С. е заявил, че на 11.02.2002 г. е
сключил с ответника „УНО – К., Н., Д. И СИЕ“ (УНО) предварителен договор
за покупко-продажба на недвижими имоти – подземни гаражи 20, 24 и 31 в
сградата в гр. София, ул. ****. По договора УНО се е задължил да прехвърли
на И. С. собствеността за гаражите до две седмици след издаването на акт
образец 16, но не по-късно от 15 години след 31.09.2003 г. Сградата е била
построена в срок, но акт образец 16 не е бил издаден, а собствеността на
гаражите не му е била прехвърлена. Затова И. С. моли съда да обяви
предварителния договор за окончателен (исковата молба, л. 3-4 от делото на
СРС).

2. На ответника
1

[2] УНО е подал писмен отговор, с който е признал предявения иск и е
поискал от съда да постанови решение при признание на иска (писмения
отговор, л. 29).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[3] УНО е бил инвеститор на сградата на ул. **** в гр. София. На
21.07.1999 г. главен специалист на район „Витоша“ е заверил кота било на
сградата, за която по-рано е бил одобрен архитектурен проект и е било
издадено разрешение за строеж (констативния протокол, л. 60).

[4] На 11.02.2002 г. И. С. и УНО са сключили предварителен договор. С
него И. С. се е задължил да купи, а УНО да му продаде три гаража в сградата
на ул. **** в София – гаражи 20, 24 и 31. Цената е била 6 000,00 щ. д. на
гараж, като И. С. я е бил заплатил. УНО е следвало да завърши сградата, като
до 31.09.2003 г. е следвало да се снабди с акт 15, а да прехвърли на И. С.
собствеността на гаражите до две седмици след получаването на акт 16, но не
по-късно от 15 години (предварителния договор, л. 5-6 от делото на СРС).

[5] Липсват преки доказателства, че УНО е придобил собствеността на
земята, за построяването на сградата в която е бил инвеститор, или пък, че е
придобил правото на строеж[1]. Затова съдът приема, че УНО не е притежавал
нито правото на собственост върху земята, върху която е била изградена
сградата на ул. ****, нито правото на строеж за изграждането на тази сграда.
На 13.08.2019 г. нотариус В.Г. е признала Б.С. за собственик по давностно
владение на гараж 31 в сградата на ул. **** (нотариалния акт, л. 43).

[6] И. С. е заплатил: 413,40 лева държавна такса (л.11 от делото на СРС,
л. 8 от делото на СГС); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 22 от делото на
СРС). УНО не е направил разноски по делото.
2

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[7] И. С. е предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителен договор. Искът е неоснователен и съдът го
отхвърля.

1. По иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД

[8] Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния
договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Когато
задължението е да се прехвърли право на собственост върху имот, съдът
проверява и дали са налице предпоставките за прехвърлянето на
собствеността на имота, включително дали отчуждителят е собственик на
имота (чл. 363 от ГПК).

[9] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. УНО да е собственик на гаражи 20, 24, и 31 от сградата на ул. ****;
2. наличие на валиден предварителен договор между УНО и И. С. за
продажба на гаражи 20, 24 и 31;
3. да не е сключен окончателен договор;
4. И. С. да иска от съда обявяването за окончателен на предварителния
договор;
5. И. С. да е изправен относно изпълнението на задълженията си по
предварителния договор.

[10] Съдът установи, че УНО не е собственик на гаражи 20, 24 и 31 от
сградата на ул. ****. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова
съдът го отхвърля.

3
[11] Съдът приема, че УНО не е собственик на процесните гаражи,
защото съдът не установи УНО да е придобил правото на собственост върху
земята или правото на строеж за сградата на ул. ****. Нещо повече, съдът
установи, че собственик на гараж 31 е трето лице.

2. По разноските

[12] Никоя от страните не търси разноски. Затова съдът не присъжда
такива. Ето защо съдът
[1] И. С. е представил косвени доказателства, че би могло УНО да е бил или собственик на земята или да му е
било учредено право на строеж. Това са всички протоколи и актове, които И. С. е представил (л. 60-83 от делото
на СГС). Тяхната съвкупна доказателствена стойност обаче, не е достатъчна да убеди съда, че УНО е собственик
на земята или правото на строеж, а съдът няма задължение да указва на страните, че доказателствата, които
представят нямат достатъчна доказателствена стойност съдът да приеме определено обстоятелство за установено.
РЕШИ:
[13] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на И. П. С. срещу СД
„УНО – К., Н., Д. И СИЕ“ за обявяването за окончателен на предварителен
договор от 11.02.2002 г. за покупко-продажба на недвижими имоти. Тези се
намират в сградата на ул. **** в гр. София. Те имоти представляват:
- подземен гараж 20 с площ от 18,66 кв. метра и идентификатор
68134.1933.1.1450.1.67;
- подземен гараж 24 с площ от 18,28 кв. метра и с идентификатор
68134.1933.1.1450.1.68;
- подземен гараж 31 с площ от 21,12 кв. метра и идентификатор
68134.1933.1.1450.1.59. И. С. е с адрес в гр. София, ул. **** и е със съдебен
адрес – адвокат Л. К., гр. София, ул. ****. СД „УНО – К., Н., Д. И СИЕ“ е с
адрес в гр. София, ул. ****.

[14] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.

[15] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба
4
тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 206,75
лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5