№ 381
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Д.а
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20253100900158 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. Р. М. с ЕГН
********** с адрес *****, срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“87, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр.
чл. 429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 80000
лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от
ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра С. Р. С. с ЕГН
**********, починала на 02.08.2020 г. вследствие на ПТП, настъпило на
02.08.2020 г. в гр.Варна, на ул.“Пискюлиев“ посока Аспарухов мост, по вина
на водача на л.а. „Тойота”, модел „Хайлендър“ с ДК № ******, С. Д. Ф.,
обхванат от действието на валиден към момента на настъпване на
застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност”
с ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на уведомяването на застрахователя – 10.01.2025г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП
отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание
по НОХД № 435/2022 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в
сила на 11.12.2024 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил. Повече от
четири години след инцидента ищцата не може да се възстанови психически
от загубата на сестра си, с която са били в отлични и много близки отношения.
Налага се и понастоящем да приема успокоителни. Приживе двете сестри са
били в изключително близка житейска и дълбоко емоционална връзка, тъй
като пострадалата е отглеждала ищцата, възпитавала я е по време на нейното
1
отрастване и ищцата е била изцяло поверена на нейните грижи. Приживе
починалата е била морална опора за ищцата и фигурата й е била от основна
важност за нея и правилното й личностно формиране. Загубата на толкова
значим човек в живота на ищцата е породило значителни морални болки и
страдания. У нея се е създала тревожност и несигурност занапред. По
предявената на 10.01.2025г. застрахователна претенция застрахователят се е
произнесъл с отказ, поради което се прави искане за ангажиране на
гаранционната му отговорност по съдебен ред.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за
неоснователност на иска. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на ПТП и предявяването на застрахователната
претенция на 10.01.2025г. Оспорва активната материална легитимация с
твърдения, че не е налице предвиденото в ТР 1/2016г. на ВКС изключение за
присъждане на обезщетение на лица от по-широкия семеен кръг. Оспорва
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка и в частност, че ищцата е
била отглеждана от сестра си, както и настъпването на сериозни като
интензитет и продължителност морални вреди. Възрастовата разликата между
двете сестри е 6 години. Родителите на ищцата са преживели дъщеря си С.,
като майка им е починала 18 дни след нея. Твърди, че неимуществените вреди
са недоказани, а размерът на обезщетението е прекомерен. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдения, че
пострадалата в качеството си на пешеходец е пресичала на нерегламентирано
за целта място, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, а в условията
на евентуалност е навлязла рязко и изненадващо на пътното платно, без да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и
тяхната скорост, евентуално е удължила ненужно времето за пресичане,
евентуално е спряла без необходимост на пътното платно, като с това е
нарушила задълженията си по чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДв.П. В мотивите на
присъдата е установено, че към момента на ПТП пешеходката е била с 2.3 %
промила алкохол в кръвта, което следва да бъде преценено в контекста на
задължението й по чл.113, ал.2, вр. чл.1, т, 1 от ЗДв.П. Несъмнено алкохолното
опиянение влияе на преценката за разстояние и скорост на пътните превозни
средства и на възможността за реакция. Тези факти следва да бъдат отчетени
при реализиране на гражданската отговорност на водача на МПС. Прави
искане за отхвърляне на иска, а евентуално за намаляване на дължимото
застрахователно обезщетение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗЗД наполовина
поради значителен принос на пострадалия. Оспорва претенцията за законна
лихва като погасена по давност за периода до 17.03.2022г.
Депозиран е отговор на третото лице – помагач С. Д. Ф., в който се
израза становище за допустимост, но неоснователност на иска, поради липса
на активна материална легитимация. Твърди се липса на доказателства за
сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания и
прекомерно завишен размер на претенцията. Прави се искане за отхвърляне на
иска, а в условията на евентуалност за намаляване размера на обезщетението
при съобразяване на възраженията за съпричиняване - с твърдения за
пресичане на пешеходката на нерегламентирано за целта място,
несъобразяване с останалите пътни превозни средства и разстоянието до тях,
движение в забранен за пешеходци участък, внезапно и неочаквано навлизане
на пътното платно и поставяне в състояние да не може да изпълни
задължението си по чл. 113, ал. 2, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП посредством
превеждането си в състояние на алкохолно опиянение. Поддържа се и
2
възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва за
периода от датата на ПТП 02.08.2020 до 13.03.2025г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 11.12.2024г. Присъда №55/20.09.2023г. по НОХД
№435/2022г. на ВОС С. Д. Ф. е призната за виновна в това, че на 02.08.2020г. в
гр.Варна при управление на л.а. „Тойота”, модел „Хайлендър“ с ДК № ******,
нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и с това
причинила по непредпазливост смъртта на С. Р. С. с ЕГН ********** –
пешеходец, като деецът след деянието е избягал от местопроизшествието,
престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от
НК, вр. чл.54 от НК.
От представеното по делото удостоверение за родствени връзки се
установява, че ищцата е сестра на починалата С. Р. С. с ЕГН **********.
За установяване на твърдяната изключителна житейска близост и
претърпените неимуществени вреди ищцата е ангажирала гласни
доказателства чрез разпит на свид. Ангелова - нейн съсед. От показанията се
установява, че двете сестри са били в близки и добри отношения. Не живеели
в едно домакинство. Ищцата си има свое семейство – съпруг, три деца и пет
внука, с някой от които живеят заедно. Сестра й С. от време на време ходела
при сина си, но била по-близка с брат си и сестра си. С. много често
посещавала сестра си, ходели си на гости. Дори в деня на инцидента е
гостувала на ищцата и сутринта е станала и си е заминала. От 7-8 години С.
живеела със свой приятел под Аспарухов мост. С. и приятелят й и излезли на
моста и така станала катастрофата. След смъртта на сестра си ищцата била
много зле, защото в този момент се грижела и за болната си майка. Ищцата до
последно гледала майка си, а сега се грижи за баща си. Била в добри
отношения с тях. Ищцата, както и сестра й, са отгледани от майка си и баща си
– преимуществено от майка си, защото с бащата били разведени. След смъртта
на сестра си ищцата се затворила в себе си. От скоро се чувства малко по-
добре.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че вследствие на загубата на сестра си, а 20 дни по-късно и
смъртта на майка си след боледуване, ищцата е претърпяла психотравма, като
етапите на развитието на психогенното разстройство са както следва: остра
стресова реакция - до три дни, краткотрайна депресивна реакция - до един
месец, протрахирана депресивна реакция - с продължителност до две години.
Не може да се отговори с категоричност на въпроса коя от двете загуби е
допринесла в по-голяма степен за възникналото при ищцата психогенно
разстройство. Протрахираната депресивна реакция при ищцата е била с
продължителност година и половина. Към настоящия момент се наблюдава
Реакция на скръб, която до голяма степен е нормалпсихологична и не покрива
критериите за продължително (комплицирано) страдание. Съгласно скалата за
жизнени събития със стресогенно действие загубата на близък човек е един от
най-тежките стресогенни фактори. Ищцата не е провеждала медикаментозно,
както и психотерапевтично лечение, което е могло да облекчи психичното й
състояние. Прогнозите за пълно възстановяване са сравнително благоприятни.
Видно от заключението на допуснатата съдебно-токсикологична
експертиза, установеното при пешеходката алкохолно съдържание в кръвта от
3
2,3 промила при жена с тегло 45 килограма отговаря на изпити 225 мл.
концентриран алкохол от 40% или 750 мл. вино или 1,8 литра бира. При 2,3
промила концентрация на алкохол в кръвта най-често се наблюдават следните
промени: нарушен двигателен контрол; атаксия /залитане/, нарушен баланс;
тежък дефицит на вниманието и реакцията: неспособност за когнитивна
обработка на звуци или визуални изображения; гадене или повръщане.
Обичайно алкохолна концентрация 2.3 промила се счита за висока, променя
значително менталните, физически и сетивни функции. При такова количество
алкохол в кръвта се променят възприятията за време и място, ориентация,
преценка на опасността, хората не чуват и не виждат добре, трудно говорят,
поведението им е неадекватно на ситуацията, те са дезориентирани, налице е
нестабилен изправен стоеж, възможни падания; загуба на равновесие, намален
мускулен тонус, заспиване, а при някои до промени в съзнанието. Реакциите
на лицето спрямо заобикалящата го среда са несъответни на опасността, не
може да се прецени опасността и риска, а реакциите са силно забавени,
некоординирани, неориентирани правилно за посока, пространство и време.
Концентрацията на алкохол в кръвта 2.3 промила е предпоставка за
възникване на ПТП, ако човекът е участник в движението, дори като
пешеходец. Нарушенията на координацията, преценката, вниманието и
сетивата представляват висок риск от предизвикване инциденти на пътя.
Според заключението на допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза ударът между пешеходката и автомобила е настъпил в края на
„Аспарухов" мост, в платното за движение към гр.Бургас, където няма
положена пешеходна пътека и не е сигнализирана възможна поява на
пешеходци. Мястото на удара се е характеризирало с голяма надлъжна
видимост - от над 100 метра, но без улично осветление към момента на
изготвен огледен протокол /около 1 час след началните данни за
произшествие/, поради което от гледна точка на надлъжна видимост и
отделянето на трафика от автомобили към населени места в три посоки,
мястото е било опасно за пресичане на пешеходци, а с оглед тъмнината поради
неработещо улично осветление, допълнително се е повишавал рискът от
инциденти. Вероятната посока на движение на пешеходката е била от дясно на
ляво за посоката на движение на процесния автомобил. В материалите по
делото няма данни водачът да е предприел авариино спиране преди удара. В
случай, че се възприеме скоростта на движение на автомобила от около 64
км/ч, изследвана в наказателното дело, водачът е имал възможност да изпълни
аварийно спиране в рамките на около 45 метра, което разстояние попада в
светлинното петно на късите светлини на процесния автомобил. Предвид
характеристиката на пътното платно, появата на пешеходката не е била
внезапна, но ходът е бил среден към бърз, предвид голямото отклонение от
точката на удара, разгледано спрямо ширината на дясна пътна лента. При
настъпване на опасната ситуация пешеходката вече е била на пътното платно.
Същата с категоричност е имала добра видимост към автомобилите, движещи
се в посока гр.Бургас.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
4
непозволено увреждане и фактическият и състав включва настъпило
́
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е
бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са
спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие, както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския
съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия
състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и
относно вината на дееца. Не е налице спор и относно настъпилата в причинна
връзка със застрахователното събитие смърт на пострадалото лице.
Представените официални удостоверителни документи са достатъчни да
установяват родствената му връзка с ищеца.
Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение
при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а,
ал.3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Според
цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик от
разширеното семейство. В тези случаи за получаването на обезщетение няма
да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61
г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия. От посочените разяснения следва
категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
5
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч.
ищцата като роднина от втора степен по съребрена линия.
При преценката за наличието им в разглежданата хипотеза обаче следва
да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че
между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е,
освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да
са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на
по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такова обстоятелство например, относимо към връзката между сестри,
представлява отглеждането на по-малката от по-голямата сестра поради
различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
дезинтересиране на родителя/родителите, продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина или друго неблагоприятно стечение на
обстоятелствата). Особено близка връзка следва да се приеме, че е налице, при
установени взаимно очакване за грижа и помощ за материалното
подсигуряване на жизнените потребности на участниците във връзката;
емоционална подкрепа за преживяване на тежки житейски събития; взаимно
доверие за безвъзмездно водене на поета в полза на другия участник работа,
ако такава бъде възложена; съвместно отбелязване на различни по-важни
събития (лични и обществени празници и важни събития в семейството) и пр.
От значение е също дали лицата са живели заедно в едно домакинство, дали са
създали собствено семейство, дали възрастта им предполага по-голяма
емоционална близост. (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г.
на ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС,
II т. о., решение № 71 от 27.09.2021 г. по т. д. № 341/2021 г. на Апелативен съд
- Варна).
В разглеждания случай по делото не се установяват подобни на
изброените обстоятелства в отношенията между ищцата и нейната сестра,
които да обуславят особено силна връзка помежду им с интензитет
аналогичен на този между родители и деца. Подобен извод не би могъл да
бъде направен от събраните по делото доказателства, в които липсват данни за
конкретни житейски ситуации, които да са провокирали особена близост в
отношенията помежду им. В случая по делото се установява, че отношенията
между ищцата и сестра й се свеждат до обичайните за този вид родствена
връзка контакти – гостували са си често. От друга страна двете сестри са
съответно на 53 и 59 години към момента на ПТП, което предполага известна
независимост от близкия семеен кръг. Всяка от тях има собствено семейство и
живеят в различни домакинства, което предполага, че сестрите са водили
самостоятелен начин на живот, без да са били зависими една от друга във
финансов и битов план. Двете сестри са отгледани от родителите си. Не са
събрани данни за житейски обстоятелства, наложили ищцата да бъде
6
отглеждана от сестра си. Споделеното от свидетеля, че ищцата често е била
посещавана от сестра си, освен лишено от конкретика, не позволява да се
направи преценка за изключителност в близостта между ищцата и починалата,
по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи
на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между
членове на близкия семеен кръг, характеризираща се с взаимна обич и
морална подкрепа. По делото липсват представени доказателства за наличие
на обстоятелства от извънреден характер, които да са довели до симбиотична
зависимост между ищцата и нейната сестра.
От друга страна ангажираните доказателства не установяват и
понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и
страданията, които би изпитал всеки човек от загубата на своята сестра.
Сведенията, че ищцата е изживяла много тежко смъртта на сестра си, не могат
да обусловят извод, че е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и
продължителни от нормалните за тези отношения. Липсват данни за
претърпяна психична травма с висок интензитет и продължителност, развитие
на психиатрично заболяване или актуална депресивна симптоматика.
Действително близките отношения с починалата и внезапно настъпилата
смърт са обусловили изразена по интензитет реакция на скръб при ищцата,
която обаче не надхвърля обичайната продължителност и е с прогноза за
пълно възстановяване. Следва да бъде отчетено, че протрахираната траурна
реакция според вещото лице се дължи и на кумулиралите се други
неблагоприятни събития и по-конкретно загуба на нейната майка 20 дни по-
късно. Същевременно експертното заключение е категорично, че не се
установяват необратими или трайни последици за психиката на ищцата.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва
необходимостта от обсъждане на релевираното от ответника възражение за
съпричиняване.
По изложените съображения предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал.3 от КЗ следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищцеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер
на 9560 лева, представляващи заплатен депозит за вещи лица (1100 лева) и
адвокатско възнаграждение (8460 лева с ДДС), редуцирано по молба на ищеца
до предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. М. с ЕГН ********** с адрес *****,
срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал.3 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 80000 лева, представляваща
дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени
вреди от смъртта на неговата сестра С. Р. С. с ЕГН **********, починала на
7
02.08.2020 г. вследствие на ПТП, настъпило на 02.08.2020 г. в гр.Варна, на
ул.“Пискюлиев“ посока Аспарухов мост, по вина на водача на л.а. „Тойота”,
модел „Хайлендър“ с ДК № ******, С. Д. Ф., обхванат от действието на
валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на
застрахователя – 10.01.2025г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. Р. М. с ЕГН ********** с адрес *****, да заплати на
“Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, сумата от 9560 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8