№ 3213
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20251110201756 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. К., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 24 – 4332 – 009435 от 07.05.2024 г.., издадено от
Началник група, при О „ПП“ СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6
ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната
му. Жалбоподателят сочи, че е използвал мобилен телефон за навигация, а не
за телефонен разговор.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
предствлява.
АНО, редовно призован, не изпраща представител. Приложени са
писмени бележки от гл. юрк. К., с приложено пълномощно, в които изразява
доводи за законосъобразност на издаденото НП, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
претендиран адвокатски хонорар.
Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната въвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.04.2024 г., около 13.50 ч. в гр. София, по бул. „Христо Ботев“, с
посока на движение от бул. „Ал. Стамболийски“ към ул. „Позитано“,
жалбоподателят А. К. управлявал товарен автомобил „********* ********“, с
1
рег. ************** и използвал мобилен телефон без наличието на
устройство позволяващо употребата му без участието на ръцете, с което е
нарушил чл. 104а ЗДвП. Действията на жалбоподателя били забелязани от
свидетелите Д.И. и Б.Г. – мл. автоконтрольори в О „ПП“ – СДВР, които го
спрели за проверка. Св. Д.И. съставил АУАН с № Серия GA № 1155439 за
нарушението на А. К., в присъствието на свидетел очевидец Б.Г.. В АУАН е
отразено, че след съставянето му препис от същия е бил връчен на
жалбоподателя, който го е приел без възражения. Не са постъпили и пред
наказващия орган в установения седмодневен срок.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, било издадено атакуваното НП № 24 – 4332 – 009435 от
07.05.2024 г., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на
чл. 104А ЗДвП.
Съдът възприе горепосочената фактическа обстановка въз основа на
следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите Д.И. и Б.Г., писмени доказателства - справка –
картон на водача, копие от Заповед № 513з- 8127 от 09.11.2015 г. издадена от
Директора на СДВР, Заповед 8121К-13180 от 23.10.2019 г.. издадена от
министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. от
Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица да
съставят актове за установяване на административни нарушение, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
В основата на приетата фактическа обстановка съдът постави показанията
на св. И. и Г., които имат ясен спомен от извършената проверка, като
потвърждават, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил *****
*******, с които е превозвал газови бутилки, като в същото време е използвал
мобилен телефон, без устройство позволяващо му да го използва без
участието на ръцете. Съдът кредитира показанията на тези двама свидетелите
доколкото демонстрират ясен и запазен спомен за случката, не се установяват
вътрешни противоречия както на собствено основания, така и помежду, а още
повече, че се подкрепят и посоченото от жалбоподателя в жалбата, че е
използвал мобилен телефон.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира откъм
правна страна следното:
Жалбата е подадена легитиммирано лице, в законоустановената форма и
срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно приобщените заповеди,
в кръга на правомощията му и в присъствие на свидетел очевидец.
Актосъставителят е спазил срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в 6 – месечения
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по смисъла на чл. 47,
ал. 2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно приобщената Заповед, цитирана
2
по-горе издадена от министъра на вътрешните работи, в кръга на
правомощията му.
В АУАН и НП са описани нарушението и фактическите обстоятелства, при
които е извършено – дата, час, място. Вмененото на жалбоподателя нарушение
е детайлизирано в достатъчна степен, за да разбере последният същността му.
В тази част от НП и АУАН, съдебният състав, не намира да са допуснати
съществени нарушения на императивните разпоредби чл. 42, т. 3 и т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН водещи до отмяна на последното и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя, поради и което наведените възражения в
тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно и несъмнено се
установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна административно нарушение на чл. 104а ЗДвП, поради и което
правилно е ангажирана неговата отговорност по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6
ЗДВП, съгласно, което се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете му. Следва изрично да се посочи, че са забранени не само разговори
с мобилен телефон при управление на МПС, но и всякакви действия с него,
при липса на устройство, позволяващо ползването на телефона без участие на
ръцете му, включително използване на навигация на телефона. Предвиденото
административно наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50
лева, поради което за съда не съществува възможност да намали така
определените наказания.
От субективна страна административното нарушение е извършени
виновно – пряк умисъл, поради това че жалбоподателят е следвало стриктно
да спазва вменените му от ЗДвП задължения, което не е сторил след като е
използвал мобилен телефон докато управлява МПС, без устройство
позволяващо ползването му без участие.
С оглед изложеното по –горе, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото случаят не се различава с по – ниска степен на обществена
опасност от сходни такива, напротив, с по-висока такава, доколкото
жалбоподателя е превозвал газови бутилки и съставлява по-голяма опасност
при евентуално ПТП, а от друга страна е видно от справка – картон на водача,
че има множество издадени фишове и НП за други нарушения на ЗДвП.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди
на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съобразявайки
продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира, че
на ОПП СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер на 80, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24 – 4332 – 009435
от 07.05.2024 г.., издадено от Началник група, при О „ПП“ СДВР, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, на А. М. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН **********да заплати на ОПП - СДВР сумата от
80, 00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено на
касационните основания, предвидени в НПК, по реда на глава ХII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4