РЕШЕНИЕ
№ ...109
гр. Самоков, 23.09.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 313 по описа на
съда за
К.Т.А. *** обжалва Наказателно постановление № 1754 от 01.06.2017
г., издадено от Началника на РУ – Самоков, с искане за намаляване на наложеното
му с него административно наказание „глоба”.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят лично заявява, че е извършил деянието, вменено му като
административно нарушение и изрично конкретизира, че единственото му искане е
за изменение на обжалваното наказателно постановление (НП) в частта му относно
наложеното за нарушението административно наказание.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против НП, подлежащо на обжалване пред РС – Самоков. По
съществото на жалбата съдът намира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН от компетентно длъжностно лице съгласно т. 1.6 от
представената Заповед рег. № Із-1765/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните
работи. За описаното в АУАН деяние, съставляващо нарушение на Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) против жалбоподателя е издадено НП в
законоустановения срок от компетентен орган съгласно т. 2.22 от същата заповед,
без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Първоначално давността за
административно-наказателно преследване съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр.
чл. 11 от ЗАНН е започнала да тече от датата на извършване на вмененото на жалбоподателя
деяние - 27.05.2017 г. Съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 81,
ал. 2 от НК за пръв път тя е прекъсната преди изтичането на съответния й
тригодишен срок с действия на административно-наказващия орган, предприети за
административно-наказателно преследване конкретно спрямо жалбоподателя, а
именно с издаване на НП на 01.06.2017 г., откогато е започнала да тече нова
тригодишна давност (чл. 81, ал. 2, изр. второ от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН).
Последната е от своя страна прекъсната преди изтичането й на същото правно
основание с връчването на НП на 19.05.2020 г., което представлява предприето
спрямо жалбоподателя действие на надлежни органи по административно-наказателно
преследване, по смисъла на чл. 81, ал. 2, изр. първо от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН,
тъй като е пряко насочено към поставяне на начало на срок за влизане в сила или
за редовно обжалване на НП. От тази дата е започнала да тече нова тригодишна
давност, която до настоящия момент не е изтекла. Не е изтекъл и срокът на т.
нар. „абсолютна давност” от четири години и половина, считано от извършване на
деянието, с чието изтичане съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН настъпва абсолютно основание за изключване по давност на
административно-наказателното преследване срещу жалбоподателя за вмененото му
административно нарушение. По тези съображения не е налице основание за отмяна
на НП поради изключване на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
по давност.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 27.05.2017 г. около 22,10
ч. в гр. Самоков на ул. „Никола Корчев” при извършена полицейска проверка
жалбоподателят не е представил документ за самоличност – лична карта, а
самоличността му е установена от извършена справка чрез оперативната дежурна
част (ОДЧ) на РУ – Самоков.
Така жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 6 от ЗБЛД сам да удостовери своята самоличност при
поискване от компетентните длъжностни лица, каквито безспорно са проверяващите
полицейски органи съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Това задължение се
изпълнява чрез представяне на български личен документ, какъвто е личната карта
като вид документ за самоличност съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал.
5, т. 1 от ЗБЛД . Неизпълнението на това задължение, безспорно изразяващо се в
случая в непредставяне на какъвто и да било български личен документ, е
съставомерно от обективна и субективна страна като административно нарушение по
чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, за което законосъобразно административно-наказващият
орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с
обжалваното НП.
За това административно нарушение
е предвидено административно наказание „глоба” в размер от 50 лв. до 300 лв. Административно-наказващият
орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер 200 лв., т. е. в размер над
средния съгласно закона, без при индивидуализацията на административното
наказание да вземе предвид обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. От
описанието на нарушението в АУАН и в НП се налага извод, че то е установено при
извършване на рутинна полицейска проверка. По делото няма данни за предходни
извършени от жалбоподателя нарушения на ЗБЛД, санкционирани с влезли в сила
наказателни постановления, както и за предхождащи, съпътстващи или последващи
проверката обстоятелства, които могат да бъдат оценени като отегчаващи
отговорността му. Не са ангажирани и доказателства за имотното състояние на
жалбоподателя. Затова съдът намира, че минималният законоустановен размер на
глобата за това нарушение, а именно – 50 лв., е справедлив и напълно
съответства на ниската степен на обществена опасност на жалбоподателя и на
извършеното от него деяние, както и на липсата на установени отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Ето защо обжалваното НП следва да
бъде изменено като наложеното с него на жалбоподателя административно наказание
„глоба” бъде намалено до размер 50 лв.
Санкционираното с обжалваното НП
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за съставомерността му
не е необходимо настъпване на вредни последици, поради което липсата на такива
не следва да се обсъжда. Освен това деянието, с което то е осъществено, е
типично за този вид административни нарушения и от доказателствата не се
установяват смекчаващи обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществената
му опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения.
Извършването на това деяние създава предпоставки за възможни затруднения в
случай на необходимост от надлежна официална идентификация на жалбоподателя в
разнообразни и най-често непредвидени житейски и юридически ситуации, поради
което доводите в жалбата, че нарушението било установено при излизане на
жалбоподателя до магазина, освен че са недоказани, са и несъстоятелни. Ето защо
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1754 от 01.06.2017 г.,
издадено от Началника на РУ – Самоков, с което на основание чл. 80, т. 5 от
Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на К.Т.А., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер 200 лв. за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, като НАМАЛЯВА размера на наложената му ГЛОБА
от 200 лв. на 50 лв. /петдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: