Р Е Ш Е Н И Е
№ 207/20.12.2017г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела И.
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 447 по описа за 2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от Й.Д.Г. с ЕГН ********** *** против Ж.М.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение № 2316 от 03.12.2014г. по гр.д.№ 2983 от 2014г. на РС
Бургас, влязло в законна сила на 29.12.2014г. По време на брака на ответницата
се наложило да прави три опита оплождане ин-витро.Така на 08.07.2011г. двамата-ищецът като кредитополучател и
ответницата като съдлъжник, изтеглили
банков кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за сумата от 5000лв., с който
заплатили разходи за съпътстващо лечение и за процедура ин-витро и изплатили
закупения на изплащане през 2010г. мотоциклет-марка Бургман. На 05.09.2012г.
двамата-ищецът като кредитополучател и ответницата като съдлъжник, изтеглили банков кредит от „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД за сумата от 12 300лв . Със сумата погасили задължението по
предходния кредит в размер на 4 158,39лв. и закупили МПС „Нисан Примера“, като покрили и
разходите по прехвърлянето, регистрацията, застраховка и обслужване й. През юли
2013г. взели заем от 5000лв. от брата на ищеца, а през август 2013г. взели нов
заем от 5000лв. от техен общ познат, които средства изразходвали за процедура
ин-витро и за текущи нужди.
На 02.10.2013г.
сключили договор за нов банков кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
-ищецът като кредитополучател и ответницата като съдлъжник, за сумата от 22 000лв. От тази сума погасили
задължението по сключения на 05.09.2012г. заем в размер от 11 159.48лв. С
останалата сума в размер на 10 840лв. изразходвали за семейни нужди, като със
сумата от 10 000 върнали заемите към физически лица, а 840лв. са изразходване
за ремонт на жилището им. Твърди се още, че за периода
19.02.2014г.-04.08.2015г. ищецът е заплати обща сума в размер на 24 367.87лв.
За събиране на своето вземане-половината от
заплатените от него суми, е инициирал заповедно производство, но ответницата е
подала възражение. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за
установено, че съществува вземане в размер на: сумата от 12 183.94 лева /дванадесет хиляди сто
осемдесет и три лева и 94ст./ - главница,
сумата от 1926.20 лева /хиляда
деветстотин двадесет и шест лева и 20ст./ - мораторна лихва върху главницата,
считано от 04.08.2015г. – датата на окончателно плащане на кредита до
21.02.2017г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на молбата – 22.02.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането,
както и съдебно деловодни разноски
в размер на 942.20 лева /деветстотин четиридесет и два лева и 20 ст./,
представляващи: 282.20 лева платена държавна такса, 600 лева платен адвокатски
хонорар и 60 лева платени такси за 2 броя банкови удостоверения. Представя и
ангажира доказателства.
В с.з. предявените
искове се поддържат.
В
срока за отговор ответникът е признал, че страните са бивши съпрузи, чийто брак
е прекратен на 29.12.2014г., от който брак страните нямат родени деца. Признал
е факта на сключване на три банкови договори за кредити, както и факта,че по
време на брака си страните са правили опити за оплождане ин-витро.Направено е
признание от страна на ответника, че с третия кредит е рефинансиран втория
кредит, както и че е изтеглен за извършване на процедура ин-витро. Оспорен е
факта, че вторият банков кредит е ползван за семейни нужди, както е оспорено
изцяло и сключването на договори а заем с физически лица.Оспорен е факта, че
сумата по третия банков договор в размер на 10 840лв. е изразходвана за
семейни нужди. Твърди се още в отговора, че извършеното предсрочно погасяване
на кредита е довело до увеличаване размера на погасителното плащане, поради
което ответницата не следва да отговоря за него. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. страната поддържа депозирания
отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 2316
от 03.12.2014г. по гр.д.№ 2983 от 2014г. на РС Бургас, влязло в законна сила на
29.12.2014г. е прекратен чрез развод сключеният между страните граждански брак.
По делото между тях няма спор, че от 19.02.2014г. двамата са във фактическа
раздяла.
На 24.05.2010г. и
26.05.2010г. ответницата е хоспитализирана в АГБ „Селена“ Пловдив с диагноза
„Стерилитас примария“-обстоятелство, което се установява от Епикризи от
25.05.2010г. и 27.05.2010г.
Видно от
представения препис на свидетелство за регистрация част I през 2010г. ищецът е
регистрирал мотоциклет „Бургман“. Според заключението на назначената и
изготвена СТЕ реалната пазарна стойност на МПС към март 2010г. е не повече от
3000лв.
На
08.07.2011г. ищецът като
кредитополучател и ответницата като съдлъжник сключват със „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД Договор кредит Експресо №277382 за сумата от 5000лв. за лични и
семейни нужди.
От заключението по назначената и изслушана ССЕ
се установява, че кредит от 2011г. е
погасяван от наличните средства по разплащателната сметка, формирани от
неизползваните суми от отпуснатия кредит и ежемесечните преводи на заплата на
ищеца.Кредитът е предсрочно погасен на 05.09.2012г. с погасителна вноска от
4158,39лв. от отпуснат втори потребителски кредит.
На 17.05.2012г. и
18.08.2012г. ответницата е хоспитализирана отново в АГБ „Селена“ Пловдив с
диагноза „Стерилитас примария“- Епикризи от 17.05.2012г. и 18.08.2012г.
На 05.09.2012г.
двамата-ищецът като кредитополучател и ответницата като съдлъжник и „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД сключват договор за кредит №316901. От заключението на
назначената ССЕ се установява още, че кредитът е в размер на 12 300лв. и е
отпуснат с вальор от 05.09.2012г. по разплащателна сметка на ищеца. Освен
посочената по-горе сума в размер на 4158,39лв.
за погасяване на кредита от 2011г., на каса ищецът е изтеглил на каса същия
ден сумата от 7000лв. Със сумата от 596,50 е погасен кредит към „Уникредит
Булбанк“, а със сумата от 505,30лв. е погасен кредит към „Алфа Банк“. Този
кредит е погасяван от наличните средства по разплащателната сметка на ищеца,
формирани от ежемесечни преводи на заплата и др. плащания.
Видно от
представения заверен препис на свидетелство за регистрация част I на 02.10.2012г. ищецът е регистрирал по време на брака
лек автомобил „Нисан Примера“. Според заключението на назначената и изготвена
СТЕ реалната пазарна стойност на този автомобил към октомври 2012г. е не повече
от 4200лв. Сумата за разходите по прехвърляне на собствеността,
транспортирането на автомобила, за техническо обслужване, застраховка и
регистрация е 4 050лв.
По делото са
събрани и гласни доказателства във връзка наличие на други заеми, сключени от
страните. Св. А Г., брат на ищеца, твърди, че през м. юни или юли 2013г. е
предоставил в заем на страните сумата от 5000лв. за процедура ин-витро с
уговорката всеки месец да му плащат по 300лв. в рамките на година и половина.
Според свидетеля страните спазили условията и върнали кредита на етапи всеки
месец.
Съдът кредитира
така събраните гласни доказателства, тъй като за тях не е налице забраната на
чл. 164,ал.1 т.3 ГПК, обхващаща установяването на договори на стойност
по-голяма от 5000лв.
На 02.10.2013г. ищецът като кредитополучател и ответницата
като съдлъжник сключват със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД Договор кредит Експресо
№354186 за сумата от 22 000лв. за лични и семейни нужди. Срокът на договора е
за 6г.-до 05.10.2019г. и следва да бъде погасен на 72 месечни погасителни
вноски в размер на 425.43лв. При усвояването на кредита е заплатена и такса в
размер на 599лв. От сумата по този кредит 11 159.48лв. са послужили за
окончателно погасяване на кредит №316901/05.09.2012г. Останалата част от
кредита в размер на 10 241.52лв. е останала налична по разплащателната
сметка на ищеца. На 04.08.2015г. ищецът е подал молба до „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД за предсрочно погасяване на кредита чрез заем от „Уникредит
Булбанк“.
От заключението на
ССЕ се установява, че за периода след 19.02.2014г. от банкомат са изтеглени 650
лв. За периода от датата на отпускане на кредита до 19.02.2014г. са платени 1722,97лв.-главница, лихви и
застраховка. За периода от 19.02.2014г. до 04.08.2015г. са заплатени 24 367,87лв. Погасяването е
кредита е извършвано от наличните средства по разплащателната сметка на ищеца,
формирани от неизползваните суми от отпуснатия кредит и от ежемесечните преводи
на заплата.
Видно от Удостоверение
№1/16.02.2017г. на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД ищецът Г. няма финансови
задължения към банката. Потребителският кредит Експресо №354186 в размер на
22 000, отпуснат на 02.10.2013г. е предсрочно погасен на 04.08.2015г. със
сумата от 17 172.46лв., включваща главница в размер на 17 042.86лв.,
лихви в размер на 113,95лв., застраховка в размер на 15.65лв. За периода от
19.02.2014г. до 04.08.2015г. ищецът е заплатил обща сума в размер на
34 367.87лв., включваща главница в размер на 21 135,80лв., лихви в
размер на 2 905.11лв., застраховка в размер на 326,96лв. В удостоверението
се посочва още, че с цитираният кредит в размер на 22 000лв. е погасен
кредит №316901 от 05.09.2012г. със сумата за предсрочно погасяване
11 159,48лв.
Със Заповед
№100/24.02.2017г., постановена по ч.гр.д. №157/2017г. е разпоредено на Ж.М.М. да заплати на Й.Д.Г.
сумата 12 183.94 лева -главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на молбата – 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането сумата 1926.20 лева -
мораторна лихва върху главницата, считано от 04.08.2015г. – датата на
окончателно плащане на кредита до 21.02.2017г., както и съдебно деловодни разноски в размер на 942.20 лева, представляващи:
282.20 лева платена държавна такса, 600 лева платен адвокатски хонорар и 60
лева платени такси за 2 броя банкови удостоверения.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният искове
с правно основание чл. 422 ГПК са основателни по следните съображения:
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници
е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се
освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато
във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото
важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме
задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане
на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се
облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че
отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка
част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При
оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение
имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и
съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на
всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори
само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана
сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са
извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако получилият заема
съпруг не заяви за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у
него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Ако оспорващият
съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че
удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана
и то за семейни нужди.
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД
солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това,
което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на
погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез
поемането на ново задължение от погасилия дълга- Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 177/2011 г., IV г. о., решение № 342 от 4.01.13
г. по гр. д. № 1358/11 г. на IV г. о. на ВКС и др.
Между страните по делото няма спор, че на 02.10.2013г. ищецът като кредитополучател и ответницата
като съдлъжник сключват със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД Договор кредит
Експресо №354186 за сумата от 22 000лв. за лични и семейни нужди. В първото по
делото съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е направил
признание на факта, че този договор е сключен по повод предстояща ин-витро
процедура. Доказа се също така, че 11 159.48лв. са послужили за окончателно
погасяване на кредит №316901/05.09.2012г., сключен със „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД, а 599лв. – за такса за усвояване на кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че сумата от
11 159,48лв. е изразходвана за семейни нужди, тъй като с нея се погасява
старо парично задължение на двамата съпрузи към трето лице. Съдът намира, че
ответницата не доказа твърдението си,
че удовлетворената
нужда не е семейна, т.е. че средствата по този предходен договор са отишли за
лични нужди на ищеца. В тази връзка са представени доказателства за предприето
лечение, за покупка на лек автомобил няколко месеца преди сключването на
договора, както и за погасяване на по-стар кредит, изтеглен отново от двамата
съпрузи.
Сумата от 599лв.-такса за усвояване на кредита,
също следва да се приеме, че е заплатена по това солидарно задължение.
Разликата в размер на 10 241,52лв. е останала
налична по разплащателната сметка на ищеца и за нея се поставя въпросът дължи
ли ответницата заплащането на половината от тази сума?
Съдът намира за недоказано твърдението, че с тази
част са погасени два кредита от по 5000лв.Това е така, тъй като не са
представени никакви доказателства в тази насока, дори напротив. Кредиторът по
един от кредитите посочва, че задължението е погасявано периодично (всеки
месец) със суми по 300лв.
Независимо от горното тази сума следва да се
приеме, че е послужила за семейни нужди, тъй като според заключението на ССЕ тя
е използвана за периодичното погасяване на задължението по договора до
предсрочното му погасяване. Така сумата, заплатена от ищеца за периода от
фактическата раздяла-19.02.2017г., до деня на предсрочното погасяване на
кредита-04.08.2015г. е в размер на 24 367,87лв. Частта дължима от
ответницата възлиза на сумата от 12 183,94лв.
Дължимата лихва за периода от 04.08.2015г. – датата на окончателно
плащане на кредита до 21.02.2017г.-датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК е в размер на сумата 1923,98лв., поради което искът следва да бъде уважен
до посочения размер.
По изложените съображения предявените искове
следва да бъдат уважени.
Относно разноските
Ищецът претендира разноски за заповедното
производство в размер на
942.20 лева /деветстотин четиридесет и два лева и 20 ст./, представляващи:
282.20 лева платена държавна такса, 600 лева платен адвокатски хонорар и 60
лева платени такси за 2 броя банкови удостоверения. При този изход на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Разноските за издаване на банкови удостоверения не са направени
за заповедното производство, макар да са заявени по този начин, и не следва да
се присъждат.
На ответницата следва да бъдат възложени и
разноските за исковото производство в размер на 1035,21лв.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.М.М. с ЕГН **********,***, че
съществува вземането на Й.Д.Г. с ЕГН ********** *** за сумата от 12 183.94лева, представляващи половината от
изплатения потребителски кредит Експресо №354186/02.10.2013г., сключен със „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
молбата – 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 1923.98 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 04.08.2015г. до 21.02.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 1926,20лв.
ОСЪЖДА Ж.М.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Й.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата 882.20лв. съдебно деловодни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Ж.М.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Й.Д.Г. с ЕГН ********** ***35,21лв. съдебно деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: