№ 188
гр. Оряхово, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100561 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Г. Х., ЕГН
********** от с. Липница, общ. Мизия, ул. „Райко Даскалов“ № 3, действаща
чрез адв. М. М. от САК против "Юробанк България" АД, ЕИК *********,
"Кардиф - Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон
България, КЧТ, ЕИК ********* и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез
"Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК *********, с искане
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски паричен кредит
PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г., сключен между Г. Г. Х. и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.", клон България, чийто правоприемник е "Юробанк
България" АД, както и прогласяване нищожността на договори за застраховка,
за които е издаден Сертификат № PLUS - 18875461 от 12.10.2021 год. за
застраховка "Защита на плащанията" и застрахователно съглашение, за което е
издаден Сертификат № CARD - 18875461 от 12.10.2021 год. за застраховка
защита на плащанията по кредитни карти, сключени между Г. Г. Х. и "Кардиф
- Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България,
КЧТ и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф Животозастраховане,
клон България" КЧТ. Претендират се и разноски в производството.
Предявени са три обективно и субективно съединени установителни
искове - първият с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, на чл. 11, ал. 1, 7 – 12 и
т. 20, вкл. ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, а другите два иска – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД.
От името на ищцата се твърди, че между нея и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.", клон България е сключен Договор за потребителски паричен
кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г. за сумата от 5500 лв., със задължение
да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за
срок от 60 месеца, при лихвен процент от 11,95 % и ГПР 13,63 %, с обща
1
стойност на плащанията 9297 лв., при ежемесечни погасителни вноски в
размер на 154,95 лв. Сочи се, че ищцата дължи и застрахователна премия в
размер на 1956,60 лв. по чл. 2 от договора, която се плаща разсрочено, с всяка
погасителна вноска по кредита. Освен това дължи и такса ангажимент в
размер на 140 лв., която се заплаща при усвояване на кредита, чрез удържане
на сумата от общия размер на кредита.
Твърди се недействителност на сключения договор за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1,
на чл. 11, ал. 1, 7 – 12 и т. 20, вкл. ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, като са
изложени доводи за неправилно и неясно посочване на ГПР по кредита, както
и липса на информация за дължимата лихва по всяка погасителна вноска и
използването на дребен шрифт – по-малък от 12. Сочи се наличие на неяснота
относно това какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало
да бъдат включени и застрахователните премии, които са разход, свързан с
кредита за обезпечаване вземанията на банката и се явява условие за
сключването му. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по
кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до
недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
Сочи се още, че предвид недействителността на договора за кредит,
застрахователните полици са сключени при липса на основание и също са
нищожни. Основанието за сключването им е обезпечаване на вземанията по
договора за кредит, а не се е сбъднало и отлагателното условие за действие на
Сертификат № CARD - 18875461 от 12.10.2021 год. за застраховка защита на
плащанията по кредитни карти, тъй като такава карта не е издавана на ищцата
кредитополучател.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от "Юробанк България" АД,
ЕИК *********, действащо чрез юрисконсулт И. Б., с който исковете се
оспорват като неоснователни. Признава се фактът, че с ищцата е сключен
Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г. за
сумата от 5500 лв., със съответните уговорени в него параметри и условия.
Твърди се, че не са нарушени посочените от ищцата разпоредби на ЗПК,
като размерът на шрифта е именно 12, а дори да е нарушено това изискване на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, то не води до недействителност на договора за кредит,
предвид това, че разпоредбата противоречи на правото на ЕС и Директива
20008/488/ ЕО. Относно договорите за сключени застраховки се твърди, че са
отделни правоотношения и за тях не важи изискването на използване на
шрифт 12, а разпоредбите на Кодекса на застраховането.
Сочи се още, че в ГПР не е включена застрахователната премия по
застраховка „защита на плащанията“, тъй като същата не влиза в общия разход
по кредита, услугата не е задължителна за сключването на договора за кредит,
а представлява избор на потребителя. Също така не е отпускан кредит за
покупка на застраховката, а заплащането й заедно с месечните погасителни
вноски е направено за удобство на клиента. "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А.", клон България като застрахователен посредник има задължение да
опосредява превода по застрахователната премия към застрахователя, на който
са превеждани съответните вноски по застраховката. Сключването на
застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит и
няма санкция за кредитополучателя, ако избере да заяви незастрахован
2
кредит, като ищцата по всяко време е имала правото да прекрати едностранно
договора за застраховка и да получи неползваната част от премията. Освен
това преди задължаването й по тези правоотношения, е била информирана
предварително за всички условия, параметри, такси и дължими суми чрез
предоставения й СЕФ, в който е отразено, че за получаването на кредита не се
изисква сключване на договор за застраховка или друга допълнителна услуга.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения
срещу първия ответник иск като неоснователен, като се претендират и
разноски по делото и е заявено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар за защита на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от "Кардиф - Общо
Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България, КЧТ,
ЕИК ********* и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф
Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК *********, действащи чрез
адв. Е. М. от АК Пазарджик, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Не се оспорва фактът, че с ищцата са сключени застраховка “Защита на
плащанията на кредитополучателите на потребителски паричен кредит,
предоставен от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България” и
Допълнителна медицинска услуга “Второ медицинско мнение”, предоставена
от MediGuide International”, във връзка с която е издаден Сертификат № PLUS
— 18875461 от 12.10.2021 год., както и застраховка “Сигурност на
плащанията по кредитни карти” и “Над 66 г.” за картодържателите на
кредитни карти, издадени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България”, във връзка с която е издаден Сертификат № CARD - 18875461 от
12.10.2021 год., със съответните уговорени клаузи и параметри.
Сочи се, че договорите за сключените застраховки не са нищожни, макар
да се приеме наличие на недействителност на процесния договор за кредит.
Също така застраховката за защита на плащанията по кредитни карти не е
породила своето действие, тъй като не се е сбъднало отлагателното условие за
това – не е издавана на ищцата кредитна карта в съответните срокове от страна
на кредитора. От своя страна застраховка "Защита на плащанията" не е
свързана с възможността за обслужване на кредита, а покритите рискове са
свързани с неимуществени блага – живот, здраве и работоспособност, респ.
застрахователното плащане се извършва в полза на застрахованото лице
(ищцата), а не на застраховащия (“БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България”).
Твърди се още, че не са налице посочените от ищцата условия за
недействителност на договора за кредит, както и че застрахователните премии
няма основание да се включват в ГПР по кредита, тъй като не са задължително
условие за отпускането му.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените срещу втория и третия ответник искове като неоснователни, като
се претендират и разноски по делото. Заявено е възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар за защита на ищцата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С Определение № 377 от 23.09.2025 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, на
3
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелствата: 1/. че между
ищцата и "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България (с
правоприемник е "Юробанк България" АД) е сключен Договор за
потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г. за сумата от
5500 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на
сключения договор – за срок от 60 месеца, при лихвен процент от 11,95 % и
ГПР 13,63 %, с обща стойност на плащанията 9297 лв., при ежемесечни
погасителни вноски в размер на 154,95 лв.; 2/. че между ищцата и "Кардиф -
Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България,
КЧТ, ЕИК ********* е сключена застраховка “Защита на плащанията на
кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България” и Допълнителна медицинска
услуга “Второ медицинско мнение”, предоставена от MediGuide International”,
във връзка с която е издаден Сертификат № PLUS — 18875461 от 12.10.2021
год.; 3./ че между ищцата и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф
Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК ********* е сключена
застраховка “Сигурност на плащанията по кредитни карти” и “Над 66 г.” за
картодържателите на кредитни карти, издадени от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България”, във връзка с която е издаден Сертификат №
CARD - 18875461 от 12.10.2021 год. и която не е породила своето действие,
тъй като не се е сбъднало отлагателното условие за това – не е издавана на
ищцата кредитна карта в съответните срокове от страна на кредитора “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България”.
Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен
кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“ е отпуснало кредит на ищеца в размер на 5500 лв. за срок
от 60 месеца, с първа падежна дата на 15.01.2022 г. и краен падеж на
15.10.2026 г. Договорът е сключен при ГПР от 13,63 % и фиксиран ГЛП от
11,95 %. Отбелязано е още, че ищецът дължи застрахователна премия в размер
на 1956 лв. и такса ангажимент в размер на 110 лв. Съгласно чл. 2 от
цитирания договор е посочено, че ищецът получава и кредит за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“, който ще бъде платен директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Също така е
уточнено, че застрахователната премия от 1956 лв. е раздЕ. на равен брой
вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска по кредита. Отбелязано
е, че ищецът заплаща и такса ангажимент, която се удържа от кредитора, при
усвояване на кредита и е свързана със сключване на договора от страна на
кредитора при фиксиран лихвен процент.
В приложения СЕФ (л. 128 от делото) – в Част II, т. 2 е посочено, че
потребителят следва да получи сумата от 5390 лв., след удържане на такса
ангажимент от 110 лв., а в т. 6 е посочено, че общата сума, която ищецът
следва да заплати на кредитора е в размер на 9297 лв., при посочен по-надолу
ГПР от 13,63 % и фиксиран лихвен процент от 11,95 %, което далеч не
отговаря на общата сума за връщане по кредита. Отделно от това в Част III
„Разходи по кредита“ – т. 3 е посочено, че за получаване на кредита или за
сключването му при предложените условия, не се изисква задължително
сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга, а в
действителност такива за сключени – по приложените по делото Сертификат
№ PLUS — 18875461 от 12.10.2021 год. и Сертификат № CARD - 18875461 от
4
12.10.2021 год. (последният по признание на страните, не е породил
дейстивие).
Горните обстоятелства се установяват от приетите като доказателства
документи, касаещи цялото кредитно досие на ищцата – Договор за
потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г., ведно с
погасителен план и условия по договора, СЕФ, Договор за застрахователно
посредничество от 12.10.2021 г., Сертификат № PLUS - 18875461 от
12.10.2021 год. за застраховка "Защита на плащанията" и общи условия към
него, Сертификат № CARD - 18875461 от 12.10.2021 год. за застраховка
защита на плащанията по кредитни карти, ведно с общи условия, общи
условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „второ медицинско
мнение“, Сертификат № PLUS - 18875461 от 12.10.2021 год. за застраховка
"Защита на плащанията" и общи условия към него, Сертификат № CARD -
18875461 от 12.10.2021 год. за застраховка защита на плащанията по кредитни
карти, ведно с общи условия, общи условия за ползване на допълнителна
медицинска услуга „второ медицинско мнение“.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което страните оспориха в определени части, но вещото лице
изясни и поясни в своя разпит пропуските, като отговори на поставените от
страните въпроси. Именно затова съдът възприема заключението и устните
пояснения на вещото лице като обективни, пълни и всестранно изследвали
поставените от страните и съда въпроси, съгласно компетентността и
специалните знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България” е предоставило на ищцата кредит в размер на
5390 лв. на дата 12.10.2021 г., като е приспаднало дължимата такса
ангажимент в размер на 110 лв., при съответните уговорени параметри
съгласно договора за кредит. Вещото лице е изчислило размерите на
дължимите от ищцата вноски по главница, по възнаградителна лихва и по
застрахователна премия, които липсват като стойност в погасителния план по
кредита, а е посочена единствено обща вноска в размер на 154,95 лв.
Установило е още какъв е размерът на ГПР по кредита, като в устните си
разяснения към неговото изчисление е добавило освен главницата и
възнаградителната лихва – така и такса ангажимент, като е получило стойност
от 13,67 %, а съгласно процесния договор е 13,63 %. Също така е уточнило, че
при включване в ГПР на дължимата застрахователна премия от 1956,60 лв., то
ГПР възлиза на 26,76 %, а не на посочения в договора за кредит 13,63 %.
Вещото лице е установило, че ищцата е заплатила по процесния кредит
сумата от общо 4467,64 лв. за периода от 11.11.2021 г. до 06.03.2024 г. С тази
сума са погасени главница от 2250,96 лв., договорна лихва от 1296,90 лв. и
застрахователна премия в общ размер на 919,78 лв. (таблица № 12 от
заключението). Установило е също, че считано от 15.05.2024 г. кредиторът е
анулирал задължението на ищцата за дължима застрахователна премия в
размер на 978,30 лв. до края на срока на кредита, като не е изяснена причината
за това. Вещото лице е уточнило, че ищцата е погасила застрахователна
премия в размер на 919,78 лв., която е превеждана на застрахователното
дружество, но не е направено разграничение по коя от двете застраховки, тъй
като сумата се е превеждала общо към застрахователя по съответния договор
за кредит. Доколкото обаче страните по делото не спорят, че застраховката по
5
Сертификат № CARD - 18875461 от 12.10.2021 год. не е породила своето
действие, то платената от ищцата застрахователна премия от 919,78 лв. касае
застраховка "Защита на плащанията" по Сертификат № PLUS - 18875461 от
12.10.2021 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
18875461 от 12.10.2021 г. за сумата от 5500 лв.
Съобразно разпредЕ.та от съда доказателствена тежест ищцата
безспорно доказа, че в замяна на отпуснатия кредит от 5500 лв. следва да
върне на ответното дружество сумата от 9297 лв., в резултат на което се
установява, че посоченият е договора ГПР не е действителен и не отговаря на
посочените 13,63 %. Съдът намира, че още с представения на ищцата СЕФ за
запознаване и приемане, тя е въведена в заблуждение относно действителното
фактическо положение, тъй като от една страна ищцата кандидатства за
сумата от 5500 лв., като следва да върне 9297 лв., при посочен ГПР от 13,63 %
и фиксирана лихва от 11,95 %, а от друга страна в СЕФ се сочи, че за
получаване на кредита или за сключването му при предложените условия, не
се изисква задължително сключване на договор за застраховка или на друг
договор за услуга. Тази първоначална информация не само, че не отговаря на
обективната действителност, предвид съдържанието на предоставения на
ищцата СЕФ за запознаване, но и противоречи на твърденията на ответното
дружество "Юробанк България" АД в настоящото производство. Последното,
след преценка на кредитоспособността на ищцата, е преценило за необходимо
да се сключи договор за застраховка – т.е последният се явява задължително
условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите
условия, в замяна на допълнителен разход за ищцата под формата на
посочената в процесния договор премия от 1956,60 лв., която тя следва да
заплати, заедно с месечните погасителни вноски по кредита. В
инкорпорирания в договора за кредит погасителен план са отразени само 60
броя вноски в размер на 154,95 лв. месечно, без посочване на дължимата
вноска по главница и лихва, респ. по застрахователната премия за целия
период на договора. Също така в предоставения на ищцата СЕФ не е посочена
дължимата от нея застрахователна премия от 1956,60 лв., която е била
известна на кредитора, предвид посочването на общата погасителна вноска от
154,95 лв. и общия размер на кредита, който следва да върне – 9297 лв. Не се
ангажираха и доказателства за доброволността на избора на ищцата да се
задължи с премия по „Защита на плащанията“, като не е предоставен СЕФ с
информация за параметрите на кредита без сключена застраховка. Именно
затова настоящият състав счита, че застрахователната премия неправилно е
включена към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на
разходите по кредита. Видно е, че в информацията за потребителския кредит
всички предоставени данни на ищцата са именно с включена застраховка, като
кредиторът предварително е знаел размера на застрахователната премия,
независимо, че се твърди към този момент потребителят да „не е бил направил
избор на конкретна застраховка“. От СЕФ безспорно се установява, че
6
условията на кредита включват застраховка, доколкото не е дадена
информация за условията на незастрахован кредит. Доколкото от формуляра е
видно, че застраховането е условие за конкретния кредит, то премията би
следвало да е разход, а не част от отпусканата сума. В процесния договор е
посочено, че застрахователната премия се превежда директно по сметка на
застрахователя и в нито един момент сумата не е била на разположение на
потребителя, т.е. ищцата не е имала възможност да реши дали да усвои сумата
като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя.
Потребителят в нито един момент не е имал достъп до сумата от 1956,60 лв., а
същата е включена в общия размер на главницата по кредита. С оглед
характера на сумата от 1956,60 лв. следва да се приеме, че същата
представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия
размер на ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР,
посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв по
него.
За разрешаването на горния въпрос следва да се приложи
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия. Това пояснение напълно съвпада с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК относно
„Общ разход по кредита за потребителя“. Застрахователната премия от
1956,60 лв. е разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото се
дължи заедно с всяка погасителна вноска по кредита, явява се задължително
условие за получаване на кредита, предварително известен е негоя размер на
кредитора и отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в
общия разход по кредита. Възможността на ищцата да се откаже от „услугата“
- застраховката, би имала за последица невъзможност да бъде сключен
договора за кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва
възможността някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг
договор, стига те да са пряко свързани с договора за кредит. Пряката
свързаност в случая е очевидна, изяснена по-горе и призната от ответните
дружества в отговорите на исковата молба в настоящото производство, поради
което и дължимата застрахователна премия съставлява общ разход по кредита,
който по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в
ГПР. Освен това в самия договор за кредит – в чл. 3 от същия, изрично е
посочено, че кредитополучателя е задължен да заплати на кредитора
погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна
вноска“ (154,95 лв.) и брой в поле „Брой погасителни вноски“ (60), като
последните представляват заплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалба на кредитора и плащането ще се извършва
по банкова сметка на кредитора. Тази формулировка в самия договор
7
недвусмислено потвърждава извода, че застрахователната премия на практика
оскъпява кредита, представлява разход за потребителя по него и
необявяването му като такъв води до некоректно посочване на ГПР по кредита
– т.е по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно размера на
дължимите за кредита допълнителни разходи. В тази връзка е неоснователно
възражението на кредитора, че не е отпускал кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“, тъй като този факт изрично се сочи в чл. 2 от
процесния договор за кредит (изречение второ). Тук следва да се отбележи и
установеното от вещото лице анулиране на вноски по дължимата
застрахователна премия от страна на ищцата до края на срока на кредита от
страна на "Юробанк България" АД, което още веднъж потвърждава извода за
безспорната свързаност на сключените застраховки с процесния договор за
кредит и възможностите на кредитора да решава дали и колко вноски за
застрахователна премия да изисква като плащане от ищцата, без данни за
прекратяване на застрахователните договори или изразена воля за това от
другите две ответни дружества по делото.
На основание гореизложеното се налага извод, че договорът за кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.
Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно -
при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. ГПР е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен действителният ГПР,
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание, законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето -
чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестило действителен ГПР
в договора за кредит, който да включва и застрахователната премия, която
безспорно следва да бъде включена в общите разходи по отпуснатия кредит
при изчисляване на ГПР, имайки предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК за същността на „общ разход по кредита за
потребителя“, "Юробанк България" АД не следва да се ползва от сключения
договор и неговите уговорки.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена
в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
нрави. Уговорка за заплащане на застрахователна премия в размер от 1956,60
лв. не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на страните по договора и до скрито оскъпяване
на кредита, имайки предвид, че се дължи от потребителя, заедно с месечните
погасителни вноски за целия срок на кредита.
8
Предвид гореизложеното предявения главен иск за нищожност
сключения Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18875461 от
12.10.2021 г. се явява доказан, респ. основателен и следва да бъде уважен.
Основателни се явяват и другите два иска – предявени срещу "Кардиф -
Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България,
КЧТ, ЕИК ********* и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф
Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК *********, тъй като
сключените от ищцата две застраховки и договора за кредит се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните
следва да се има предвид, че последиците от прогласяване недействителността
на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение
на договорите за застраховка, поради естеството на правоотношенията. Затова
последните се явяват нищожни, като сключени без основание, предвид
нищожността на договора за кредит. Изрично в информационния документ за
застрахователните продукти се сочи, че същите представляват застраховка за
обезпечение на потребителски паричен кредит, отпуснат от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и предоставя на застрахованите лица
закрила при настъпване на съответните рискове, в резултат на които
застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща
неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните
вноски по кредита, респ. по кредитната карта и защита на плащанията с нея.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и предвид
освобождаването на ищцата от такси и разноски в производството, "Юробанк
България" АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на РС Оряхово
държавна такса в размер на 293,62 лв. за предявения срещу него
установителен иск, а "Кардиф - Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо
Застраховане, клон България, КЧТ, ЕИК ********* - държавна такса в размер
на 78,26 лв. за предявения срещу дружеството иск, по който се установи, че
премията от 1956,60 лв. касае именно застраховка “Защита на плащанията“.
Доколкото застраховка “Сигурност на плащанията по кредитни карти” и “Над
66 г.” за картодържателите на кредитни карти, издадени от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България”, не е породила своето действие, за
което страните не спорят, то "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф
Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК ********* следва да бъде
осъдено да заплати в полза на РС Оряхово държавна такса в размер на 50 лв.
за предявения срещу него установителен иск. Също така "Юробанк България"
АД и "Кардиф - Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане,
клон България, КЧТ, ЕИК ********* следва да заплатят и възнаграждението
за вещо лице в общ размер на 400 лв. – или всеки от тях по 200 лв. в полза на
РС Оряхово.
Ищецът е направил и искане за разноски в производството по чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка съдът отчита, че исковете се
основават на един и същ правопораждащ факт – недействителност на договор
за кредит и установителният иск срещу "Юробанк България" АД има
обуславящ характер по отношение на исковете срещу застрахователните
дружества, поради което възнаграждение на адвоката следва да се определи за
един иск, а не за три. Именно затова предвид фактическата и правна сложност
на делото и предприетите процесуални действия на ищцата, с оглед отчетения
9
и положен от пълномощника труд, който в случая се свежда до подаване на
исковата молба и две становища по хода на делото, респ. съдебното
производство се е развило в две съдебни заседания (първото е отложено,
поради неизготвяне на допуснатата експертиза по делото), в които страните
и техните процесуални представители не са присъствали лично и не са
извършвали процесуални действия по събиране на доказателства, то съдът
намира, че справедливо и разумно е възнаграждението да се определи от съда
в размер на 700 лв. – 450 лв. платими от "Юробанк България" АД и 250 лв. от
ответниците застрахователни дружества. При определянето на този размер
съдът отчита и постановките в Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело С 438/22, което е задължително за всички съдилища в
Република България на основание чл. 633 ГПК, респ. намира, че не е налице
пречка адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от
определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г., сключен между
Г. Г. Х., ЕГН ********** от с. Липница, общ. Мизия, ул. „Райко Даскалов“ №
3 и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ , чийто
правоприемник е "Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София 1766, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш – изпълнителен директор и М.В. - прокурист, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за сключена
застраховка “Защита на плащанията на кредитополучателите на
потребителски паричен кредит, предоставен от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България” и Допълнителна медицинска услуга “Второ
медицинско мнение”, предоставена от MediGuide International”, във връзка с
която е издаден Сертификат № PLUS — 18875461 от 12.10.2021 год., сключен
между Г. Г. Х., ЕГН ********** от с. Липница, общ. Мизия, ул. „Райко
Даскалов“ № 3 и "Кардиф - Общо Застраховане" АД, чрез "Кардиф - Общо
Застраховане, клон България, КЧТ, ЕИК *********, която застраховка е
сключена за обезпечение на плащанията по недействителен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 18875461 от 12.10.2021
г., във връзка с възможността за надлежно обслужване на погасителните
вноски по кредита, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за сключена
застраховка “Сигурност на плащанията по кредитни карти” и “Над 66 г.” за
картодържателите на кредитни карти, издадени от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България”, във връзка с която е издаден Сертификат №
10
CARD - 18875461 от 12.10.2021 год., сключен между Г. Г. Х., ЕГН **********
от с. Липница, общ. Мизия, ул. „Райко Даскалов“ № 3 и "Кардиф
Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф Животозастраховане, клон
България" КЧТ, ЕИК *********, която застраховка е сключена за обезпечение
на използвана сума по кредитна карта и защита на плащанията с нея по
недействителен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS- 18875461 от 12.10.2021 г., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК "Юробанк България" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1766, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш – изпълнителен директор
и М.В. - прокурист ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Оряхово сумата от общо
493,62 лв. (четиристотин деветдесет и три лева и шестдесет и две
стотинки), представляваща дължима държавна такса и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК "Кардиф - Общо Застраховане"
АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България, КЧТ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29,
вх. А, ет. 1-3, представлявано от М.К. - управител ДА ЗАПЛАТИ на Районен
съд Оряхово сумата от общо 278,26 лв. (двеста седемдесет и осем лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща дължима държавна такса и
депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК " Кардиф Животозастраховане"
АД, чрез "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29,
вх. А, ет. 1-3, представлявано от М.К. – управител ДА ЗАПЛАТИ на Районен
съд Оряхово сумата от общо 50 лв. (петдесет лева), представляваща
дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК "Юробанк България" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1766, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш – изпълнителен директор
и М.В. - прокурист ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Б. М. от САК, с личен №
**********, с адрес в гр. София, ул. „Младост 3“, бл. 303А, ет. 5, офис 21
сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК "Кардиф - Общо Застраховане"
АД, чрез "Кардиф - Общо Застраховане, клон България, КЧТ, ЕИК *********
и "Кардиф Животозастраховане" АД, чрез "Кардиф Животозастраховане,
клон България" КЧТ, ЕИК ********* – и двете със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, вх. А, ет. 1-3,
представлявани от М.К. - управител ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. М. Б. М. от САК,
с личен № **********, с адрес в гр. София, ул. „Младост 3“, бл. 303А, ет. 5,
офис 21 сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона
11
за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12