Р Е
Ш Е Н
И Е
№
102
гр.
Силистра, 23.12.2019г.
Силистренският
окръжен съд, граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести
ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател:
Кремена Краева
при участието на секретаря
Е.Николова като разгледа, докладваното от председателя т.д. № 41 по описа на
СОС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ – ГАВАЗ
ЕООД, с ЕИК ********* претендира от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника - ДЛС „КАРАКУЗ“ гр.Дулово, ЕИК 2016168050048 да му заплати сумата от 29 338, 54 лв. представляващи разпределена загура, съгласно чл. 3, ал.2 от договора им за съвместна
дейност от 06.12.2007г. Претендира разноски по производството.
Твърди, че на 10.01.2008г. между
ДП ДДС КАРАКУЗ гр.Дулово като изпълнител и ОБЩИНА ЦАР КАЛОЯН – като
възложител, е подписан договор №4 за залесяване на общински имоти. ЕТ ГАВАЗ ИББЯМ ГАВАЗ е сключил на 06.12.2017г. Договор за
съвместна дейност с ДП ДДС КАРАКУЗ, с предмет
залесяване на същите изоставени земеделски земи и ерозирали ниви в землището на
с.Костандец, общ.Цар Калоян. Съгласно раздел II „Права и задължения на страните“, чл.3
,ал.2 от този договор, при осъществяване на съвместната дейност, страните
приели процентно разпределение на получените печалби, загури
направени разноски – 55% участие за
ищеца, респ. 45% участие за ЕТ. Пояснава, че страните
по делото са реализирали загуби общо от 79 000лв. по този проект и след
приспадане на заплатените от ответника на ищеца суми по три броя фактури -
остават дължими 29 338,54лв., тъй като заличеният ЕТ ГАВАЗ
ИБРЯМ ГАВАЗ (след прехвърляне на предприятието от ЕТ
към учреденото ГАВАЗ ЕООД) се явява подизпълнител и фактически изпълнител
на всички залесителни дейности на четири общински имота. Изтъква, че с влязло в сила на 09.02.2015 решение
№9/31.05.2013 г по т.дело №85/2011 г. на Разградски ОС е отхвърлен като
неоснователен иск, предявен на осн.чл. 259 ЗЗД от ДЛС КАРАКУЗ против ОБЩИНА ЦАР
КАЛОЯН. Отхвърлен е и заведеният от И. Гаваз като
физическо лице иск на извъндоговорно основание по
чл.59 ЗЗД, срещу същата община, предмет на гр.д.№242/2015г. на РОС. Предвид
уговореното в чл.3 ,ал.2 от договора за
съвместна дейност и с оглед резултата по предходно проведените две съдебни
производства, предявява исканията си пред съда.
ОТВЕТНИКЪТ – ДЛС „КАРАКУЗ“ гр.Дулово, ЕИК
2016168050048 сочи, че съгласно разрешените със СПН
спорове в предхождащи делото два процаса,
неизправността на Общината, в качеството на бенефициент по договора с Държавен фонд Земеделие, се явява обусловена
от неизправността на ищеца. Неблагоприятния изход на първото от визираните в ИМ
дела обвързва и ищеца, който е подчинен на мотивите на влязлото в сила решение
№9/13г. на РОС, тъй като това решение е постановено при участие на ищеца като
трето лице – помагач на ответника ДП КАРАКУЗ. Отделно
– настоящата претенция следва да се счита за погасена по давност. Претенцията е
недоказана и по размер.
Като се запозна с депозираната
искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените
доказателства,съдът намира следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.361, вр. с чл. 364 ЗЗД.
Между страните не е спорен факта
за сключен договор от 10.01.2018г. между
ДДС „Каракуз“ гр.Дулово като изпълнител и общ.Цар
Калоян за залесяване на общински имоти;
сключeн на 06.12.2017г. Договор за
съвместна дейност между ЕТ ГАВАЗ ИББЯМ
ГАВАЗ и ДП ДДС
„КАРАКУЗ“ гр.Дулово, с предмет залесяване на същите
изоставени земеделски земи и ерозирали ниви в землището на с.Костандец, общ.Цар Калоян.
Не се спори и се установява по делото, че с влязлото в сила на
09.02.2015г. решение №9/31.05.2013 г по
т.дело №85/2011 г. на Разградски РС е отхвърлен като неоснователен и недоказан
иска, предявен на осн.чл. 266 ЗЗД от ДП”ДЛС – Каракуз“ ТП, гр.Дулово против Общ.Цар Калоян, за изпълнение на поето
по търговска сделка - договор за изработка /залесителни дейности/ парично
задължение в размера на 332 736,00лв., предявен частично до размера на 50
000,00лв. Искът на главния изпълнител
против възложителя е отхвърлен защото изпълнението не е точно по време и обем. В отговор на исковата молба ответникът не е
оспорил изрично факта, че ЕТ е фактически изпълнител на залесителни дейности на
процесните четири общински имота, но възразява с аргументи за обвързващата сила
на мотивите по решение №9/31.05.2013 г по т.дело №85/2011 г. и с доводи, че
вземането е погасено с общата 5-годишна давност. Сочи, че срокът за предявяване
на иска е изтекъл още на 07.12.2013г. – съгласно чл. 2 от договора, тъй като договорът
за завместна дейност от 12.2007г. е сключен за срок
от една година и този срок не е предоговарян. С
позоваване на разпоредбите на чл.114 изр.първо, чл.115, б.“ж“ и чл.116, б. „б“
и „в“ ищецът възразява, че началния момен, от който
започва да тече погасителния пет годишен давностен срок за претендираното
вземането е 09.02.2015г., когато е влязло в сила решение №9/31.05.2013 г по
т.дело №85/2011 г. на ОС Разград.
По групата въпроси, свързани с доводите
на ответника за отхвърляне на иска като погасен по давност, съдът намира следното: Представеният договор от 06.12.2017г. за
съвместна дейност има белезите на такъв за дружество по смисъла на чл. 357 -
чл. 364 ЗЗД. Той визира общата за страните цел – да обединят своите услия за осъществяване на съвместна дейност в областта на
залесителната дейност на територията на общ.Цар Калоян, реализирането й чрез
обединяване дейността на подписалите го страни и разпределение на печалбите и
загубите между тях – 55% участие заДПд ДивС Каракуз, респ. 45% участие
за ЕТ ГАВАЗ - ИБРЯМ ГАВАЗ
/сега ГАВАЗ ЕООД/. С оглед разпоредбата на чл. 2,
договорът за дружество е прекратен поради изтичане на срока му– към 07.12.2008
г. /чл. 363 б."б" ЗЗД/. Към
този момент и извършването на процесните залесителни мероприятия е приключило –
така предавателни протоколи между
страните по договор №4 от 10.01.2008г.
за залесяване на общински имоти/л.40 -45/. С прекратяването на дружеството
възниква правото на страните да искат дела си от дружеството – чл. 359, ал.3 от ЗЗД, както и да искат разноските, които са направени, вредите, които са
претърпени във връзка с воденето на дружествените работи на основание чл. 364
от ЗЗД. Това означава, че към 05.06. 2018 г.(когато е постъпила исковата молба
пред ОС Русе) /, петгодишният давностен срок по
чл.110 ЗЗД вече е бил изтекъл по отношение на претендираните
вземания. Не е налице хипотезата на чл.115, б.”ж” ЗЗД за прекъсване на
давността, тъй като по т.дело №85/2011 г. на ОС Разград е отхвърлен осъдителен
иск по чл.266 ЗЗД. Не са обосновани и липсват предпоставки да се приеме, че спорът по визираното дело
следва да се разбира като преюдициален – обуславящ
претенцията на ищеца в настоящия процес, нито започва да тече нова давност от
влизане на решението на ОС Разград в сила. При тези фактически данни, основателно се явява
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Ето защо исковете на ГАВАЗ ЕООД се отхвърлят и съдът не разглежда останалите
спорни между страните въпроси, доколкото разрешението по тях няма да доведе до
различен от формирания краен извод.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на ГАВАЗ ЕООД, с ЕИК ********* за
осъждане на ДЛС
„КАРАКУЗ“ гр.Дулово, ЕИК
2016168050048 да му заплати сумата от 29
338, 54 лв. претендирани като разпределена загура,
съгласно чл. 3, ал.2 от договор за съвместна дейност от 06.12.2007г.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: