№ 918
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110116425 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
Ищецът СОФИЙСКА ВОДА АД моли съда на осн. чл.422, ал.1 ГПК да
признае за установено, че ответникът Х. Й. С. е задължен да му плати
следните суми: на осн. 79, ал.1 ЗЗД - 1307,59 лв., претендирана
възнаграждението по договор при общи условия за доставка и пречистване на
вода за собственика на апартамент в гр.София, ж.к.Дружба 1, бл.5, вх.А, ет.5,
ап.17 през периода 28.11.2019 г. до 26.09.2021 г. ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2515/22 г. на
СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 19.1.2022 г. до изплащане на вземането и на осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД - 290,04 лв. – обезщетение за забава за периода 29.12.2019 г. -
26.09.2021 г. Моли за осъждането на ответника за направените по делото
разноски.
Ответникът Х. Й. С. моли за отхвърляне на исковете. Отрича да е
обвързана от твърдения договор и прави възражение по чл.111, б.В ЗЗД.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, издадена е заповед за
изпълнение, ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, което обуславя
интереса на ищеца да иска установяване на вземанията му по реда на чл.422,
ал.1 ГПК
Искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказване от страна на ищеца
на твърдения от ищеца договор и изпълнението му.
Съдът въз основа на представената по делото справка от службата по
вписванията, приема че ищецът по силата на сключения на 20.12.2004 г.
договор за покупко-продажба е придобил заедно със С.И. С.а правото на
1
собственост по отношение на процесния имот в гр.София, ж.к.Дружба 1, бл.5,
вх.А, ет.5, ап.17.
От комплексната експертиза личи че същият е водоснабден през
исковия период, от което следва, че страните са обвързани от договор за
доставка и пречистване на вода. По силата на този договор при обявените от
ищеца общи условия ищецът се е задължил да доставя и пречиства вода в
жилището на ответника срещу насрещното задължение да му плаща цената й.
От експертизата се установява, че жилището е водоснабдено през
исковия период, конкретните количествата използвана вода в жилището на
ответника и цената за получената комунална услуга.
Съдът при така установените факти, стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.9.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги, в действащата редакция по време на исковия
период правоотношението във връзка с предоставянето на ВиК услуги и
заплащането на тяхната стойност се урежда от публично известни общи
условия. Възникването на правоотношение по доставка на В и К услуги
срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван
индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са публично
известни. Страни по правоотношението са от една страна В и К операторът, а
от друга – потребителят на услугите. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и 2 от
Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
жилища и нежилищни имоти.
Ето защо, правото на ищеца да иска плащане на цената на доставената
комунална услуга е обусловена от доказването от негова страна на договора
му с ответника при предварително обявените общи условия, тоест че
ответникът е собственик.
В случая от приетата справка от имотния регистър е видно, че
процесният водоснабден имот е придобит от ответника заедно с трето
неучастващо по делото лице, поради което двамата са съсобственици при
равни дялове на осн. чл.30, ал.2 ЗС. Затова, ответникът е отговорен за
половината от цената за получената услуга.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност,
поради което от значение за делото е да се установи дали някаква част от
цената на услугата е станала изискуема преди повече от три години, считано
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. От приетата по делото комплексна
експертиза се установява, че целият размер на задълженията на ответника са
станали изискуеми след 19.1.2019 г. Тоест, възражението по чл.111, б.В ЗЗД е
неоснователно.
Искът е основателен за половината от предявения му размер, а за
разликата – не е, и следва да се отхвърли.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Този иск е обусловен от доказването
от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера
на обезщетението за забава. В случая, главният иск е частично основателен,
началото на забавата е поставено с изтичането на срока по чл.33 от общите
условия на договора – с изтичането на 30 дневния срок за всяка от фактурите,
които се отнасят към процесния период. Искът е доказан до половината му
размер, което се установява и от приетата по делото комплексна експертиза.
2
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете
– 91.32 % от 1025,00 лв. за разноските по настоящото дело и 75,00 – по
заповедното, т.е. 936,03 лв., съответно 65,75 лв.
Ищецът на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004 на
ВАдвС, вр. чл.38 ЗА е задължен да плати на процесуалния представител на
ответника – адв.С. от САК, възнаграждение за безплатната правна помощ по
настоящото дело съразмерно на отхвърлените части от исковете – 50,00 % от
400,00 лв., т.е. 200,00 лв.
Ищецът на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004 на
ВАдвС, вр. чл.38 ЗА е задължен да плати на процесуалния представител на
ответника – адв.Б. от РАК, възнаграждение за безплатната правна помощ за
ответника по заповедното ч.гр.д. №2515/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в
съразмерно на отхвърлените части от исковете – 50,00 % от 400,00 лв., т.е.
200,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
Х. Й. С. с ЕГН: ********** е задължена да плати на ищеца СОФИЙСКА
ВОДА АД с ЕИК: *********, следните суми:
на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 898,92 лв. – представляваща половината от
възнаграждението по договор при общи условия за доставка и пречистване на
вода за собственика на апартамент в гр.София, ж.к.Дружба 1, бл.5, вх.А, ет.5,
ап.17 през периода 28.11.2019 г. до 26.09.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2515/22 г. на
СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 19.1.2022 г. до изплащане на вземането,
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 64,10 лв. за периода 29.12.2019 г. до 26.09.2021
г., като
ОТХЪРЛЯ частично исковете – само за разликите от уважените части
до пълните предявени размери - 1307,59 лв. за иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и
290,04 лв. за иска по чл.86, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника Х. Й. С. с ЕГН:
**********, да плати на ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД, с посочените
индивидуализиращи данни, следните суми: 535,17 лв., за направените
разноски по настоящото дело и 40,97 лв. - по заповедното ч.гр.д. №2515/22 г.
на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД, с
посочените индивидуализиращи данни, да плати на адвокат В.Ф. С. от САК с
ЕГН ********** сумата от 200,00 лв., представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ за ответника Х. Й. С. с ЕГН: **********
по заповедното ч.гр.д. №2515/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно
3
на отхвърлените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД, с
посочените индивидуализиращи данни, да плати на адвокат К. И. Б. с ЕГН
********** от АК-Русе сумата от 200,00 лв., представляваща възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ за ответника Х. Й. С. с ЕГН:
********** по заповедното ч.гр.д. №2515/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в,
съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред СГС. Обжалването е възможно в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4