Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената искова молба от „Б. Д.” Е.,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление град С.,ул.”М.”, №19,представлявано от ю.к.П.Н.Т., срещу :1.”И. П.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”И. В.”,№1,представлявано от М. С. М.;2.”Г. К.” Е., / с предишно наименование „К.И.” Е./, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П.ул.”О.”, №25, представлявано от С.Ж.Г.;3”З. Х.-В.Т.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.”И. В.” №1,представлявано от управителя М. С. М.;4.”И. А. „ Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”И. В.”, №1,представлявано от управителя М. С. М. и 5.М. С. М., с ЕГН *, с адрес град В. Т.,ул.”В.П.” №12.В исковата молба се твърди, че на 09.08.2012 г. по ч.гр.д.№... /2012 г. Великотърновският районен съд на основание чл.417 от ГПК е издал заповед за изпълнение на парично вземане въз основа но документ по чл.417 от ГПК-договор за кредит от 11.09.2007 г.,който „Б. Д.” Е., в качеството си на кредитор, е сключила с „И. П.” Е., като кредитополучател за сумата от 300000 Е., като е договорено кредитът да се изплаща съгласно погасителен план с краен срок на задължението 25.06.2014 г.Съдлъжници по предоставения кредит са дружествата –ответници”Г. К.” Е. гр.П.”, „З. Х.-гр.В.Т.” Е. и „И. А.” Е. гр.В.Т., а поръчител е ответникът М. С. М., съгласно договор за поръчителство от 08.04.2010 година.Твърди се, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на 3-месечен Е.бор плюс договорената надбавка в размер на 3,745%, като промяната на 3-месечния Е.б¯р е задължителна за страните.С Анекс №1 от 08.04.2010 година е договорен нов лихвен процент.Твърди се, че въз основа на чл.21 от договора за кредит страните са договорили при неплащане на част от цялата погасителна вноска по главницата на кредита да се начисли наказателна лихва върху размера на просрочената главница.При неплащане на цялата дължима лихва по кредита в договорените срокове да се начислява наказателна лихва.При изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочната му изискуемост да се начислява наказателна лихва върху размера на цялата главница,включваща договорената лихва и наказателна надбавка 7%.Посочена е кредитната сметка.Поради непогасяването на 12 вноски по главницата за периода от 25.07.2010 г. до 10.07.2011 г. и непогасяването на 9 вноски по лихвата в периода от 25.10.2010 г. до 10.07.2011 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на дата 11.07.2011 г.Отправена е нотариална покана от ищеца до ответниците за настъпилата предсрочна изискумост,респ. за заплащането на остатъка от задължението.В дадения с поканата срок не е последвало плащане, поради което на 08.08.2012 година банката-кредитор е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за дължимите суми по договора за кредит от 11.09.2007 г.Заявлението е подадено въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по посочената сметка.Към датата на подаване на заявлението задължението е било в размер както следва: главница 227 135,54 Е.;непогасена възнаградителна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. 6 173,16 Е.; непогасена санкционна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. в размер на 5 653,76 Е.; разноски по заповедното производство в размер на 9 347,40 лева държавна такса и 4 898,70 лв юрисконсултско възнаграждение.Въз основа на подаденото от „Б. Д.” Е. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и приложеното към него извлечение от счетоводните книги на банката Великотърновският районен съд е образувал ч.гр.д.№... по описа на съда за 2012 г. и на 09.08.2013 г. е издал Заповед №1968 за изпълнение и изпълнителен лист за посочените по-горе суми.Подадено е възражение от ответната страна и в дадения от съда срок е образувано настоящото дело.Отправя се искане до съда да бъде постановено решение на основание чл.422 от ГПК, с което да бъде прието за установено, че ответниците „И. П.” ООД гр.В.Т., „Г. К.” Е. гр. П. ,”З. Х.-В.Т.” Е. гр.В.Т., „И. А.” Е. В.Т. и М. С. М. от гр.В.Т. дължат солидарно на „Б. Д.” Е. посочените по-горе суми заедно със законната лихва, считано от 08.08.2012 г. до окончателното погасяване на задължението.Иска се потвърждаване на издадената по ч.гр.д.№.../2012 г. на ВТРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 09.08.2012 г. и изпълнителен лист от 24.08.2012 г.Претендират се направените по делото разноски. В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото „И. П.” Е. чрез пълномощника му адвокат Светослав М., в който се заявява становище за неоснователност на претенцията.Спори се твърдението в исковата молба за просрочие от 744 дни и 12 месечни непогасени вноски по главницата и 9 по лихвата.Заявява се, че по делото е представен погасителен план с дата на подписване 07.11.2011 година.Текущото задължение към тази дата по подписания от страните анекс със същата дата е в размер на сумата 249 676,63 Е., като падежната дата ца плащане е всяко 25-то число на месеца .Условието за сключване на анекса е длъжникът да е погасил всички текущи задължения по договора за кредит до момента, т.е към дата 07.11.2012 г.Заявява се, че към тази дата дружеството не е имало никакви изостанали задължения.Твърди се, че по делото е приложен Анекс 2 от 07.11.2012 г., в който е посочен размерът на кредита към 25.11.2011 г. в размер на 235 076,63 Е..Същият размер е посочен и в погасителния план към 25.11.2011 г.Не се посочват никакви просрочени задължения.След подписването на анекса и погасителния план от 07.11.2011 г. дружеството е погасявало коректно задълженията си по договора.Посочени са плащанията в изпълнение на задълженията по договора и анекса от 07.11.2011 г.Въпреки ежемесечните вноски главницата не е намалявала.Банката не отнасяла сумите за намаляване на главницата по кредита, а превеждала парите по свои сметки, като в същото време е приела, че има закъснение на плащанията и е начислявала наказателни лихви.Банката некоректно е приела плащаните суми за погасяване на заема и ги е усвоявала на други места.Начислявала е лихва.Общата щета на дружеството за този перÞод от непогасена главница е в размерна 49 280,70 Е..По вина на банката средствата от кредитополучателя не са били усвоявани, а са били ползвани от банката около половин година, след което дружеството е било с неплатени 12 вноски главница и 9 вноски лихва и със 744 дни забава.Тези факти се оспорват в отговора.За периода от 10.10.2011 г. до 30.03.2012 г. дружеството-ответник е изплатило 192 067,37 Е., като с тях са заплатени всички закъснели задължения към 07.11.2011 г., вследствие на което кредитът е преструктуриран и е подписан анекс и е приет нов погасителен план като неразделна част от договора за кредит.Банката не е представила погасителния план и анекса от 07.11.2011 г., което ответникът окачествява като некоректно поведение.Единственото разпределение на сумите на кредитополучателя е от 19 и 30.03.2012 г., като е погасена главница в размер на 7941 Е. и 28040 Е. лихва.За начина, по който банката е действа, кредитополучателят е разбрал едва след като бил издаден изпълнителен лист от съда и след изпращане на многобройни имейли до различни служители на банката.Ответникът твърди, че това е неправомерно поведение следвано от банката и по друг кредит, който същият кредитополучател е получил от същата Б..Излага се твърдение, че нотариалната покана до него не е надлежно връчена.За връчването й следвало да бъде проведена процедурата по чл.47,ал.7 от ГПК, което не било направено.С оглед на всичко това ответникът е предприел да заплати напълно задължението преди подаването на исковата молба. В срок са постъпили и отговори на исковата молба от останалите ответници „И. А.” Е., „З. Х.-В.Т.” Е., „Г. К.” Е. и от М. С. М., всички подадени чрез пълномощника им адвокат М..В тях се съдържат същите обстоятелства и се правят същите възражения както в първия отговор. В постъпилата в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба от „Б. Д.” Е. се твърди, че изложените от ответниците в отговорите твърдения не отговарят на истината, не са подкрепени с аргументи и писмени доказателства и следва да бъдат разгледани по друг ред, но не и в настоящото производство.Заявява се, че твърденията на ответниците за сключен анекс с дата 07.11.2011 г. към договора за кредит не са подкрепени с писмени доказателства.На тази дата е сключен единствено Анекс №2 към договора за поръчителство,приложен към исковата молба.Не става ясно към кой договор или анекс и между кои страни е приложения към отговора .Не е ясно какво се цели да се докаже с него.Представените към отговора разпечатки,приличащи на такива от Б.,но без положен върху тях подпис и печат на длъжностно лице, представляват частни документи,които не биха могли да се разглеждат като надлежно доказателство по делото относно твърдението на ответниците за сключения анекс, както и за другите обстоятелства.Неподписан документ се приравнява на липса на документ.Копията от транзакциите от разплащателната смтка на дружеството са неотносими към предмета на спора, тъй като погасяването на кредита следва да бъде установено единствено със зцаключението на вещо лице, което ще установи точния размер на дълга.Възразява на твърденията на ответниците за нередовно връчване на нотариалната покана,като се излагат подробни съображения за това. В допълнителния отговор ответниците поддържат становището си заето в подадените отговори на исковата молба. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Не се спори, а и от приетите писмени доказателства по делото се установява, че по силата на сключен на 11.09.2007 г. договор за кредит „Б. Д.” Е. гр.С., в качеството на кредитор е предоставила на „И. П.” ООД, със седалище и адрес на управление град В.Т.,ул.”И. В. „ №1,представлявано от М. С. М. като кредитополучател, инвестиционен кредит в размер на 300000 Е..Договорено е кредитът да се изплаща на месечни вноски по погасителен план с краен срок на издължаване 25.06.2014 г. Съдлъжници по кредита са „К.И.” Е. /сега „Г. К.” Е./, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,,л.”И. В.”, №1, представлявано от М. С. М., ”З. Х.-В. Т.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”И. В.”, №1,представлявано от М. С. М., „И. А.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”И. В.”, №1,представлявано от М. С. М., „Е. П.” ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”И. В.”, №1,представлявано отД.Й.М.а.Поръчител по предоставения кредит е М. С. М., ЕГН *, с адрес гр.В.Т., ул.”В.П.”, №12 съгласно договор за поръчителство от 08.04.2010 г. към договора за кредит от 11.09.2007 г.Не са спорни и сключените към договора анекси от 08.04.2010 г. и от 02.09.2010 г., с които се изменят клаузи в договора. Уговорени са обстоятелствата, при които се начислява наказателна лихва и нейния размер.Не се спори също, че съгласно чл.20 ,б.”в” на договора при неплащане от страна на кредитополучателя на задълженията по договора кредиторът по своя преценка може да превърне кредита в предсрочно изискуем и да предприеме действия за събиране на вземането си по този договор.Безспорно е също, че поради непогасяване на 12 вноски по главница за периода от 25.07.2010 г. -10.07.2011 г. и 9 вноски по лихва за периода 25.10.2010 г.-10.07.2011 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.07.2011 г.С нотариални покани от 19.06.2012 г. и 21.06.2012 г. банката-кредитор е уведомила „И. П.+ ООД, „З. Х.-В.Т.” ООД, „И. А. „ Е., „Е. П.” ООД, „Г. К.” Е. и поръчителя М. С. М. за настъпилата предсрочна изискуемост, като им е указала срок за доброволно погасяване на задължението.Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита ,задължението, което е било дължимо в пълен размер ,видно от заключението на назначеното по делото вещо лице е възлизало на 296 676,63 Е. главница, 24 984,38 лв лихва и 425,18 Е. санкционна лихва.След тази дата страните са водили преговори за преструктурирането на кредита, като банката опрости част от задълженията, представляващи санкционни лихви, и остатъкът да се дължи отново на месечни вноски.Но такава договореност не е постигната и не е подписан от двете страни анекс към договора за кредит в този смисъл.Подписаният на 07.11.2011 г. нов погасителен план е въз основа на Анекс №2 към договора за поръчителство а не към договора за кредит. Не се спори, че на 08.08.2012 г. банката е подала заявление до Великотърновски районен съд по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните си книги и в съда е образувано ч.гр.д.№.../2012 г. ,по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.08.2912 г.и изпълнителен лист от 24.08.2012 г., по силата на които ответниците по делото са осъдени да заплатят солидарно сумите 227 135,54 Е. непогасена главница, 5 173,16 Е. непогасена възнаградителна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 17.08.2012 г., 5 653,76 Е. непогасена санкционна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. както и разноски по заповедното производство в размер на 9 347,40 лв държавна такса и 4 898,70 лв юрисконсултско възнаграждение.В резултат на постъпилото от длъжниците възражение и в дадения от съда срок е образувано настоящото дело по подаден установителен иск по реда на чл.422 от ГПК от „Б. Д.” Е. срещу ответниците. По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза , заключението на която съдът напълно кредитира като компетентно и обективно, даващо отговор на всички поставени от страните и касаещи спора въпроси. От това заключение е видно, че предоставеният от ищеца на „И. П.” ООД по договора за инвестиционен кредит от 11.09.2007 г. заем в размер на 300000 Е. е усвоен напълно за периода от 24.09.2007 г. до 02.04.2008 г.Задълженията са погасявани съгласно договора и приетия погасителен план.Към 11.07.2011 г. когато кредитът е бил обявен от банката за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на кредитополучателя да погасява задълженията по кредита, вещото лице установява непогасени вземания в общ размер 295 086,19 Е., в т.ч. главница 269 676,63 Е., 24 984,38 Е. дължима лихва и 425, 18 Е. такса за закъснение или санкционна лихва Към датата на подаване на заявлението от банката-кредитор в съда- 08.08.2012 г. вещото лице въз основа на представените справки за погасяване на суми по кредит,банкови извлечения,операционни бележки и извлечения от счетоводни книги, установява салдо в общ размер 238 962,46 Е., в т.ч. 227 135,54 Е. главница, 6 173,16 Е. възнаградителна лихва и 5 653,73 Е. санкционна лихва. С оглед представения погасителен план с дата 07.11.2011 г. при проверката при ответника експертизата установява следните задължения по кредита към датата на заявлението 08.08.2012 ,а именно: главница в размер на 198 577 Е. дължима към 25.04.2012 г. и редовна лихва в размер на 5 931,15 Е., изчислена за периода от 25.04.2012 г. до 07.08.2012 г. включително ,при 8,58% годишна лихва. В съдебно заседание на 10.10.2013 г. вещото лице К. Р. обяснява,че при „Б. Д.” Е. се установяват сумите които са заявени като претенция в исковата молба към 08.08.2012 г.,които съответстват на издадената Заповед за изпълнение на парично вземане от ВТРС,след като кредитът е станал предсрочно изискуем .В счетоводството на ответника към тази дата се водят по-малки суми,защото е правил редовни погасителни вноски съгласно погасителен план от 07.11.2012 година.Вноските са редовно погасявани до 25.03.2011г.При проверката в счетоводството на банката на вещото лице било заявено,че такъв погасителен план от 07.11.2011 г., който да бъде спазван, няма.Вещото лице е извършило изчисления на закъснелите вноски, вземайки предвид и погасителния план от 07.11.2011 г. ,при което е установило че към 08.08.2012 г., т.е датата на заявлението, ответникът дължи 4 вноски, а дните на просрочие са 105.Длъжникът е спрял да плаща след 25.03.2012 г., като до този момент е плащал по погасителния план от 07.11.2011 г. Експертизата установява, а това не се и спори от страните, че на 20.12.2012 г. цялото задължение по кредита е напълно изплатено от длъжника. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422,във вр. с чл.415 от ГПК,във вр. с чл.430 от ТЗ.В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, от които черпи спорното право, т.е наличието на създадено облигационно правоотношение между страните по делото, основанието на което е възникнало, а именно твърдения договор за инвестиционен кредит ,изпълнението на задълженията си по този договор, както и неизпълнени на задължението от страна на ответниците, което е породило предсрочната изискуемост на остатъка от заема.И в крайна сметка въз основа на това наличието на вземане спрямо ответниците към датата на подаване на заявлението в съда по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично взмане, както и наличието на такова към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело.В тежест на ответника е да докаже изпълнението на задълженията си по договора,пораждащ облигационното правоотношение между страните,т.е. редовното плащане на вноските по кредита съгласно договора, анексите към него и погасителните планове, което да изключва основание за настъпване на предсрочна изискумост.Съдът е приел за безспорно наличието на сключен между страните договор за инвестиционен кредит с дата 11.09.2007 г.,като страните по това правоотношение, възникнало на базата на договора за кредит са ищецът и ответниците.Видно от заключението на експертизата банката-ищец е изпълнила задълженията си по договора като е предоставила на първия ответник „И. П.” Е. договорената сума в размер на 300000 Е. и тази сума е напълно усвоена от него.Отпуснатата и усвоена по кредита сума не се спори от ответниците.Не се спори също, че до 25.07.2010 г. ответникът е плащал редовно вноските по кредита.От тази дата нататък за периода от 25.07.2010 г. до 10.07.2011 г. банката е констатирала 12 просрочени вноски по главница и 9 по лихва,което й е дало основание на 11.07.2011 г. да упражни правото си за обявяване на целия остатък по кредита за предсрочно изискуем на основание чл.20,б.”в” от договора.Ответната страна се позовава на сключен към договора за кредит от 11.09.2007 г. анекс с дата 07.11.2011 г. ,с който кредитът е преструктуриран и върнат в редовност след изчистването на всички стари задължения по него и е съставен и подписан нов погасителен план със същата дата, и въз основа на който вече ответникът е продължил плащанията по кредита.Такъв анекс,подписан от страните обаче липсва по делото като доказателство.Погасителният план от 07.11.011 г. е подписан от страните, но същият е съставен въз основа на Анекс №2/07.11.2011 г. към договора за поръчителство, а не към договора за кредит, като този анекс не е подписан от всички длъжници, следователно не може да бъде взет предвид. В този смисъл и настъпилата след това промяна в начина на плащане,която е възприел длъжникът не може да се приеме, тъй като не е резултат на взаимна договореност между страните по договора за кредит.Отделно от това вещото лице установява, а и ответниците не спорят,че плащанията по кредита са спрели през от месец март,2012 г. нататък. Въз основа на тÓка изложеното се установява наличие на основание за обявяването на кредита за предсрочно изискуем на основанието предвиденото в чл.20,б.”в” от същия, а именно неизпълнение на задълженията за погасяване на задължението по него от страна на длъжника. Съдът приема въз основа на заключението на вещото лице, че към датата на подаване на заявлението в съда от ищеца „ Б. Д.” Е. -08.08.2012 г. е било налице вземане на банката-кредитор срещу солидарно задължените ответници, първият в качеството на кредитополучател, следващите трима като съдлъжници, а четвъртият- като поръчител на вземането по исковата молба,респ. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от ВТРС по ч.гр.д.№.../2012 г. по описа на съда, а именно: общо размер 238 962,46 Е., в т.ч. 227 135,54 Е. главница, 6 173,16 Е. възнаградителна лихва и 5 653,73 Е. санкционна лихва.Намира за недоказано възражението на длъжниците за по-малък размер на вземането по изложените по-горе съображения.Наличието на вземане към посочената дата, предмет на заповедта ца изпълнение, както и твърдението за наличие на такова вземане, обуславя правния интерес от завеждането на иска.В този смисъл той се явява процесуално допустим.Това е така, защото исковата молба по този вид специални производства съгласно чл.422,л.1 от ГПК се счита подадена от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.По делото е установено и не се спори ,че на 20.12.2012 г. дългът по процесния кредит е напълно и изцяло платен и след тази дата ответниците нямат никакви задължения към банката-кредитор.В този смисъл независимо, че исковата молба е подадена на 28.12.2012г., т.е осем дни след издължаването, тя следва да се счита за допустима и спорът да се разгледа по същество, тъй като заявлението е подадено преди плащането.Съдът обаче е длъжен да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,които са от значение за спорното право.В този случай съдът следва да съобрази факта на изплащането на дълга, който е настъпил след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Вземането е погасено и не съществува вече към датата на приключване на устните състезания по делото. В този смисъл искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 47000 лв /четиридесет и седем хиляди лева/. Водим от изложеното ,съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Б. Д.” Е.,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление град С.,ул.”М.”, №19,представлявана от ю.к.П.Н.Т., срещу :1.”И. П.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”И. В.”,№1,представлявано от М. С. М.;2.”Г. К.” Е., / с предишно наименование „К.И.” Е./, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”О.”, №25, представлявано от С.Ж.Г.;3”З. Х.-В.Т.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.”И. В.” №1,представлявано от управителя М. С. М.;4.”И. А. + Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”И. В.”, №1,представлявано от управителя М. С. М. и 5.М. С. М., с ЕГН *, с адрес град В. Т.,ул.”В.П.” №12, с който се иска съдът да приеме за установено ,че ищецът има вземане солидарно спрямо ответниците за сумите 227 135,54 Е.,представляващи непогасена главница по Договор за кредит от 11.09.2007 г. и анексите към него, 5 173,16 Е. непогасена възнаградителна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 17.08.2012 г., по Договор за кредит от 11.09.2011 г. и анексите към него, 5 653,76 Е. непогасена санкционна лихва по Договор за кредит от 11.09.2007г. и анексите към него за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г.,заедно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2012 г. до окончателното погасяване назадължението, поради погасяването на това задължение от длъжника „И. П.” ООД В.Т. чрез заплащането на цялата дължима сума на 20.12.2012 година. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С.,ул.”М.”, №19,представлявана от ю.к П.Н.Т. да заплати на „И. П.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”И. В.”, №1,представлявано от М. С. М. сумата 14000 лева / четиринадесет хиляди лева/ разноски по делото. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е.,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление град С.,ул.”М.”, №19,представлявана от ю.к.П.Н.Т., да заплати на „Г. К.”Е./ със старо наименование „К.И.” Е./, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град П., ул.”О.”, №25,представлявано от С.Ж.Г., сумата в размер на 1000 лева / хиляда лева/ разноски по делото. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е.,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление град С.,ул.”М.”, №19,представлявана от ю.к.П.Н.Т., да заплати на „З. Х.-В.Т.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”И. В.”, №1, представлявано от М. С. М., сумата от 12000 лева / дванадесет хиляди лева/. ОСЪЖДА„Б. Д.” Е.,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление град С.,ул.”М.”, №19,представлявана от ю.к.П.Н.Т., да заплати на „И. А.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.”И. В.”, №1, представлявано от М. С. М., сумата от 12000 лева / дванадесет хиляди лева/ разноски по делото; ОСЪЖДА „Б. Д.” Е.,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление град С.,ул.”М.”, №19,представлявана от ю.к.П.Н.Т., да заплати на М. С. М., ЕГН *, с адрес град В.Т., ул.”В.П.”, №12, сумата от 8000 лева /осем хиляди лева/ разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ |