МОТИВИ към присъда по НОХД №461/2011г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.1 от НПК-по внесе обвинителен акт от НПРП против И.С.А. ***,обвиняем по ДП
№291/2011г-по описа на РУ”Полиция”гр.Н. за извършено престъпление по чл.194
ал.3 във вр.ал.1 от НК,а именно,затова,че на 09.05.2011г.край гр.К.,обл.Ш.
отнел от владението на П.Д.К. *** движима вещ –велосипед “***”,на стойност
20.00лв.,без негово съгласие ,с намерение противозаконно да я присвои,като
случаят е маловажен.
За Районна прокуратура гр.Н. в съдебно
заседание се явява прокурор Валентина Василева –Маджарова.Поддържа изцяло внесеното
обвинение.
Подсъдимият се яви лично.Признава се за
виновен в извършване на престъплението,за което е предаден на съд.Прави
самопризнания.
Като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства –обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните по
делото свидетели П.Д.К. и Б.Н.Б.,както и писмените доказателства,събрани по
воденото ДНП,съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.С.А. е с обременено съдебно
минало,осъждан е неколкократно за извършени умишлени престъпления от общ
характер,в т.ч. и за престъпления против собствеността на гражданите.Живее в
с.Тръница,обл.Ш.ска и се познава добре със св.П.Д.К. ***.
На 09.05.2011г.двамата отишли в питейно
заведение “***”край гр.К.,за да се почерпят.Св.К. оставил в предверието на
заведението,в коридор,непосредствено до тоалетните помещения собствения си
велосипед ,марка “***”.Според обясненията на подсъдимия,които съдът намира за
добросъвестни ,по някое време св.К. заспал на една от пейките под навеса/което
се сочи от подсъдимия още в досъдебното производство/,а той използвал това му
състояние ,приближил се до велосипеда ,установил владение върху него и напуснал
заведението,като се прибрал с колелото у дома си.Св.К. сочи,че по някое време
установил липсата на велосипеда си,като сервитьора в заведението го уведомил,че
подсъдимият си е тръгнал оттам с въпросното колело.На следващият ден св.К.
сезирал органите на полицията.В резултат на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия бил установен автора на престъпното посегателство-подсъдимия И.С.,който
с протокол за доброволно предаване от
13.05.2011г./на л.(7 по дНП/ е предал колелото на служител на РУП гр.Н..св.Б.Б.,пред
който подсъдимия признал по какъв начин вещта е попаднала у него.
С разписка /на л.8/ противозаконно отнетата
движима вещ е върната на нейния собственик.
Видно от заключението на назначената в
хода на ДНП и приета от съда оценителна експертиза,която цени с нужното доверие
като компетентно изготвена,вещото лице М.М. сочи,че пазарната стойност на
противозаконно отнетата движима вещ към момента на извършване на инкриминираното
деяние възлиза на 20.00 лв.
От анализа на събраните
доказателства,съдът прие за беспорно установено,че на 09.05.2011г.край гр.К.,обл.Ш.
отнел от владението на П.Д.К. *** движима вещ –велосипед “***”,на стойност
20.00лв.,без негово съгласие ,с намерение противозаконно да я присвои,като
случаят е маловажен-с което от обективна страна осъществил състава на престъпление
по чл.194 ал.3 във вр.ал.1 от НК.
Съдът намери,че независимо от ниската
стойност на предмета на престъпното посегателство ,не следва деянието да се
дефинира като малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК,а по-скоро същото следва да се
квалифицира като “маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при наличието на пряк умисъл –деецът е осъзнавал обществената му
опасност и неговите противоправни последици,като умишлено е целял тяхното
настъпване.
За въпросното инкриминирано деяние
,съответната правна норма предвижда няколко алтернативни наказания:”лишаване от
свобода” до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
При този конкретен случай съдът след като
прецени както счекчаващите,така и отекчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства –възраст,семейно положение,съдебно минало,съдействие за
изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по
делото,самокритичност, намери,че превенция –генерална и индивидуална ще се
постигне най-вече чрез налагане на наказание “глоба” и то в размер ,ориентиран
към средния такъв,предвиден в закона.
На основание чл.189 ал.1 от НПК в тежест
на подсъдимия беше вменено заплащането на направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 18.10.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: