№ 16200
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110171149 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ............... против 1) М.
Х. С., 2) И. Р. И., 3) Б. Р. Ц., 4) М. Р. Ц., 5) Р. Р. Ц..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 119 находящ се в гр. София,
..............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 251, 61 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 227, 37 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
07.12.2022 г.;
сумата 11, 97 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 4, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
07.12.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва: М. Х. С. –
6/10, И. Р. И. – 1/10, Б. Р. Ц. – 1/10, М. Р. Ц. – 1/10, Р. Р. Ц. – 1/10. Претендира
разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. Х. С. чрез назначения особен представител адв. К., с който
оспорва исковете. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна
енергия за битови нужди по съображения, че не се установява последната да е
живяла в имота и да го е ползвала. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците И. Р. И., Б. Р. Ц., М. Р. Ц. и Р. Р. Ц..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че ответниците са съсобственици на
процесния имот при посочените от ищеца квоти, в какъвто смисъл е и
докладът по делото и което се потвърждава от ангажираните писмени
доказателства – писмо от Столична община, рег. индекс № Р1Н16-ТД26-
1627/1/29.11.16 г., удостоверения за наследници на Р. И. Ц., Е. Р. Ц. и Р. Р. Ц..
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия е доставяна топлинна енергия за исковия период м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. в размер на исковата сума 1 251, 61 лв.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.11.2019 г. –
м.04.2021 г. от страна на .............. е извършвана услугата дялово
разпределение за процесния имот на стойност исковата сума 11, 97 лв., което
се потвърждава от ангажираните писмени доказателства.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ............. от
19.10.2003 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
.............., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен е договор № 512/29.10.2003 г., сключен между ЕС като
възложител и .............. като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между
............... – възложител и .............. – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
2
възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая между страните не се спори, че ответниците са съсобственици
на процесния имот при посочените от ищеца квоти, в какъвто смисъл е и
докладът по делото. От качеството им на съсобственици на процесния имот
произтича и качеството им клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Неоснователно е възражението на ответницата М. Х. С., че няма
качеството клиент на топлинна енергия, тъй като не е живяла в имота е не го е
ползвала. Качеството клиент на топлинна енергия произтича от качеството
съсобственик, което в случая не се оспорва, като ирелевантно се явява
обстоятелството дали ответницата фактически е живяла в имота или не.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
3
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ............... Третото лице-помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните и в какъвто смисъл са и
ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая между страните не се спори, че процесният имот е
топлоснабден, както и че до същия е доставена топлинна енергия за исковия
период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. в размер на исковата сума 1 251, 61 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността, които не са спорни помежду им, както следва: М. Х. С. –
6/10, И. Р. И. – 1/10, Б. Р. Ц. – 1/10, М. Р. Ц. – 1/10, Р. Р. Ц. – 1/10.
4
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че е налице забава в плащането на
задължението за стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза
на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава за периода
15.09.2020 г. – 07.12.2022 г. в размер на сумата 227, 37 лв., който не е спорен
между страните.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността, които не са спорни помежду им, както следва: М. Х. С. –
6/10, И. Р. И. – 1/10, Б. Р. Ц. – 1/10, М. Р. Ц. – 1/10, Р. Р. Ц. – 1/10.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.11.2019 г. –
м.04.2021 г. от страна на .............. е извършвана услугата дялово
разпределение за процесния имот на стойност исковата сума 11, 97 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
5
съсобствеността, които не са спорни помежду им, както следва: М. Х. С. –
6/10, И. Р. И. – 1/10, Б. Р. Ц. – 1/10, М. Р. Ц. – 1/10, Р. Р. Ц. – 1/10.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 169, 34 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ответниците имат право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на разноски по
делото съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не
претендират такива, нито ангажират доказателства за извършването им,
разноски не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х. С., ЕГН **********, И. Р. И., ЕГН **********, Б. Р.
Ц., ЕГН **********, М. Р. Ц., ЕГН **********, Р. Р. Ц., ЕГН ********** да
заплатят на ..............., ЕИК ............, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
М. Х. С. – 6/10, И. Р. И. – 1/10, Б. Р. Ц. – 1/10, М. Р. Ц. – 1/10, Р. Р. Ц. –
1/10 от:
сумата 1 251, 61 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 119, находящ се в гр.
София, ............., за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 30.12.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 227, 37 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
07.12.2022 г.;
сумата 11, 97 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 30.12.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 4, 04 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 15.09.2020 г. – 07.12.2022
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Х. С., ЕГН **********, И. Р. И., ЕГН **********, Б. Р.
Ц., ЕГН **********, М. Р. Ц., ЕГН **********, Р. Р. Ц., ЕГН ********** да
6
заплатят на ..............., ЕИК ............, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
сумата 169, 34 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото,
както следва:
М. Х. С. – 6/10, И. Р. И. – 1/10, Б. Р. Ц. – 1/10, М. Р. Ц. – 1/10, Р. Р. Ц. –
1/10.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ТЕРМОКОПМЛЕКТ“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7