Решение по дело №3609/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1854
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20225330203609
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1854
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Величка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330203609 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4187500,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. И. И. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша, свързани с
нарушаване на правилото на чл. 34 от ЗАНН, непоставянето на пътен знак Е24 на
пътната отсечка, невръчването на нарушителя на снимки от нарушението,
неприспадане на толеранса от скоростта, съставянето на протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) и последващата проверка на
последното. Моли се да бъдат присъдени разноските в процеса.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.10.2020 г. в 05:19 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ № 1, в
посока към Кукленско шосе при въведено ограничение на скоростта за населено място
1
от 50 km/h МПС лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ** се е движил със
скорост от 82 km/h, като е превишил максимално допустимата с 32 km/h и това е
установено с АТСС CORDON-M2 № MD 1196. Отчетен е толеранс на измерената
скорост (85 km/h) от минус 3 км/ч в полза на водача. Собственикът на лекия автомобил
е жалбоподателят А. И..
Установява се АТСС CORDON-M2 MD 1196 да е одобрено средство за
измерване от 2018 г., вписано под № В-46. Същото е минало първоначална техническа
проверка на 21.02.2020 г., за което е съставен протокол от проверка № 10-С-ИСИС от
Българския институт по метрология (БИМ), като срокът на валидност е една година.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство клип, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол
за използване на АТСС с рег. № 1030р-33226/15.10.2020 г., протокол от проверка № 10-
С-ИСИС от 21.02.2020 г. от БИМ, разпечатка от база данни за собственост на МПС и
АИС АНД, снимков материал на АТСС, заповед за утвърждаване на образец на
електронен фиш, разписка за връчване на електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него.
Правилно е отчетен установеният толеранс като първоначалната установена
стойност на скоростта от 85 км/ч е намалена с 3 км/ч и е посочена във фиша скорост от
82 км/ч. Затова и възражението в тази връзка съдът не възприе.
На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена
преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се
регистрационния номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, локацията на
АТСС и момента на заснемането. Ясно е посоченото мястото на извършване на
нарушението и това няма как да ограничи правото на жалбоподателя да разбере къде е
извършено то.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги
2
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. Затова и възражението п
обсъжданата проблематика съдът не може да приеме.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е първоначална техническа проверка, като нарушението е извършено в
срока й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 21.02.2020 г., поради което и не може
да се приеме, както се възразява в жалбата, че измерването е станало без АТСС да е
преминало периодична проверка. За измерването е съставена снимка на самото ППС,
която се изготвя автоматично от АТСС при засичане на поставените критерии.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, посоката на движение на контролирани ППС,
ограничението на скоростта на заснеманата отсечка /в случая общинска пътна мрежа/,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото
и края на работата по час и минута и броят на установените нарушения, в който
промеждутък е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш. При
кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно
гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на
надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и
технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност
на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай. Така
3
Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд –
София. Протоколът и боравенето в приборите на АТСС е извършено от лице, което
притежава необходимата квалификация, за което е налично отразяване в самия
протокол. Същевременно в протокола е попълнен и регистрационния номер на
патрулен автомобил. Същото не е изискване към конкретните АТСС, поради което не е
било нужно да бъде попълвано. Въпреки това, че е попълнено и това поле, съдът не
счита, че се нарушават правата на жалбоподателя по начин и до степен, че да не може
да цени по никакъв начин като доказателство. Напротив, съдът не смята, че
попълването на това поле дискредитира изцяло доказателствената стойност на
протокола и ограничава правата на жалбоподателя. Все пак поставянето в работен
режим и прибирането на техническото средство е предоставено на определен екип на
служители на реда. Освен това не засяга съществени данни от съдържанието на
протокола, които пряко да се отнасят до нарушението и неговото измерение.
Въз основа на всички гореизложено съдът прецени възражението за нарушаване
на чл. 10 от Наредбата по повод на съставяне на протокол за използване на АТСС за
неоснователно, доколкото протоколът е редовен и попълнен коректно.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Именно по този повод
законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10 , ал. 1 от Наредбата.
Във връзка с горното за неоснователни се възприеха част от възраженията в
жалбата. От една страна в градски условия важат общите правила за скорост на ППС.
Същевременно разпоредбата на поставяне на пътен знак Е24 не следва да се прилага. С
§ 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ
бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата
на извършване на нарушението – 15.10.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва
да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Следователно липсата на тези обстоятелства, включително и поставянето на пътен знак
Е24, не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност, а възражението е неоснователно. Действително в Наредба № 18 от
23.07.2001 г. тези изисквания не са отменени, но с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП следва да се счита отменена и съответната му разпоредба от подзаконовия
нормативен акт по неговото прилагане, т. е. чл. 133а от Наредба № 18 от 23.07.2001 г.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗНА, актът по прилагане
на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното
отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. В чл. 13, ал. 2 от ЗНА е
предвидено, че новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или
някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с
разпоредбите на новия. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП липсва
такава разпоредба, следователно и не е налице задължение на контролните органи да
обозначават местата за контрол с пътен знак, както и да ги оповестяват чрез средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. В този смисъл Решение
№ 1247 от 21.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1212/2021 г.
Не е нарушено правото на жалбоподателя да се защити против издадения срещу
4
него административен акт във връзка с възражението, че не му са предоставени
снимките от АТСС. Чрез обжалването на акта той има възможността в пълнота да
разгърне това си право, включително и да поиска да бъдат представени всякакви
релевантни доказателства, в това число и снимките на ППС от АТСС. В конкретния
случай те са били налични по преписката и делото и жалбоподателят лично и чрез
неговия представител е могъл да се запознае с тях и да организира защитата си в
пълнота.
Не е нарушено и правилото на чл. 34 от ЗАНН, касаещо сроковете за съставяне
на актовете в административнонаказателното производство. Константна е съдебната
практика, че влезлият в сила електронен фиш има характера на наказателно
постановление по аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с него направо се налага
наказание. Оттук и за него не се прилагат пряко сроковете за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, нито пък наказателно постановление.
Съгласно трайната практика на касационната инстанция за електронните фишове е
приложима абсолютната давност от четири години и половина от издаването им, т.е. от
констатиране на нарушението, която в случая не е изтекла, доколкото нарушението е
установено през 2020 г. Затова и възражението в този смисъл също не може да се
приеме.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 15.10.2020 г. в 05:19 ч. лек автомобил „Тойота
Корола Версо“ с рег. № ** се е движил в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ № 1 в
посока към Кукленско шосе при въведено ограничение на скоростта от 50 km/h със
скорост 82 km/h, като е превишил максимално допустимата с 32 km/h и същото е
установено с АТСС CORDON-M2 № MD 1196.
Установява се и не се спори, че собственик на автомобила е лицето, на което е
издаден електронен фиш, за което има издадена справка от база данни на КАТ за
регистрацията на МПС.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, виновно не са съобразени
правилата за поведение, водачът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
е предвиждал общественоопасните последици, като е искал настъпването им,
управлявайки със скорост над допустимата, поради което съдът намира, че деянието е
извършено с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят за превишение над 31 км/ч над допустимата норма до 40 км/ч -
глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да
било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
5
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието, нито нарушителят се характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
Същевременно се отчете и правилото на чл. 189з от ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител в депозираното с изпращането на преписката писмено
становище. С оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното
оказване на професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС, съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4187500, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на А. И. И. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. И. И. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6