№ 283
гр. Тетевен, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100859 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.
София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б.
И. Н. - управител чрез юрисконсулт Ц. Д., срещу С. И. Б., с ЕГН **********, адрес: гр.
Тетевен, ж.к. „хххххххххх“, ул. „хххххххх“ №. ***********, с цена на иска: 1066.65 лева.
В исковата молба се твърди, че на 15.05.хххх г., ищцовото дружество сключва, в
качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ххххххххх. Договора е сключен при
условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно
приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна
информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на
личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването
става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от
него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се
съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код.
По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен
от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При
кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният
имейл: *****************@****.**. Активиращият код е 1685.
В исковата молба се твърди, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е
изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни
1
съвпадат. Предоставена е снимка, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на
личната карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат
то е явно, че именно ответника е предоставил снимките.
Ищецът заявява, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на
потребителя, като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че сключва договор
за предоставяне на кредит. Следователно ответника е знаел, в какво правоотношение
встъпва.
Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да
признае за установено, че по отношение на ответника С. И. Б., с ЕГН **********, че същия
дължи на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б. Н. сумата от 1066.65
лв., от които: 900.00 лв., главница по предоставения кредит, договорна лихва в размер на
103.95 лв. за периода от 15.05.хххх г. до 11.11.хххх г. и 62.70 лв., претендирана със заявление
по заповедно производство обезщетение за забава за периода 11.11.хххх г. - 13.05.2025 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковото
производство до пълното погасяване на дължимата сума.
Моли съда да осъди ответника да му заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 300.00 лева, както и сторените по
ч.гр.дело № 591/2025 г. по описа на РС – Тетевен, в размер на 21.25 лева държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания срок, е подал отговор на исковата молба, чрез назначеният му
особен представител. С депозираният отговор на ищцовата претенция, се оспорва същата, по
подробно изложени, в отговора мотиви.
Районен съд - Тетевен, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно сключен с ответника договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание,
въз основа на който дружеството кредитор е предоставило на С. И. Б. претендираната
парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора
предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, като и
че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми,
включително, че е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на главницата по
договора.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК,
в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в
тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД иск в
тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил на падежа задължението си.
Между страните е безспорно, поради което е отделено като ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ххххххххх на
15.05.хххх г.
2
От представения и приобщен към доказателствената маса Договор за паричен заем №
ххххххххх на 15.05.хххх г., сключен между „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, в
качеството на заемодател и С. И. Б., в качеството на заемополучател, чрез средствата за
комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, се установява в
производството, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем №
ххххххххх на 15.05.хххх г., по силата на който заемодателят е предоставил на
заемополучателя потребителски кредит в размер от 900.00 лева, а последният се е задължил
да го върне в срок на 6 погасителни вноски с падеж на 11.11.хххх г. В договора е посочен
годишен лихвен процент от 40,15 %. Посочен е и лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора – 0,11 %.
Съгласно чл. 3.1 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава да
предостави в срок от пет дни, считано от датата на сключване на договора едно от
изброените обезпечения: банкова гаранция, резултат от което е претендираната от ищцовото
дружество сума от 1003.95 лева, представляваща цялата дължима сума по кредита, съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 4 от Договора за потребителски кредит.
Предвидено е, че обезпечението следва да отговаря на условията, а именно: две
физически лица поръчители, които отговарят кумулативно на условията: да имат
осигурителен доход най-малко 1000 лева; да работят на трудов договор без определен срок;
да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация, различна от "редовен", както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Банковата
гаранция, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 30 дни след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема. В чл. 3. 2 от договора е
предвидено, че при неизпълнение на чл. 3, ал. 1 от договора в пет дневен срок от
сключването му, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 399.78 лева, която
се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На следващо място следва да се посочи, че ЗПК допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.
9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на
средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната
информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при
използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова
3
комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването
на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в §
1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
"средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете
по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и,
ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право
да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията,
направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2
и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и
чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (вж. Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
В настоящото дело от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед на горното
следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от разстояние. Договорът
е сключен в електронна форма – обективиран в електронен документ, оформен в
съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Същият е представен по делото възпроизведен на
хартиен носител като препис заверен от страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ
писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е съставен електронен
4
документ, съдържащ електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано
сключването между страните на договор за кредит с посоченото в представения документ
съдържание.
Същевременно автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания),
в т. ч. да уговорят такси, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските
сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2009 г., ОСТК.
Съвкупно от събраните по делото доказателства съдът приема, че клаузите по чл. 3.1
и чл. 3.2 от процесния договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят пет пъти законната лихва от
взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19,
ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. В частност е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от представянето на обезпечение от страна на кредитополучателя, а
дължимостта на "неустойката", уговорена процесния договор, независимо от изпълнението
на поетите задължения за връщане на кредита, противоречи на същността на неустоечната
клауза. Следователно с последната кредиторът цели да получи възнаграждение под формата
на "неустойка", тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се съотнася с
действителната обезпеченост на вземанията на кредитора /даденото обезпечение би могло
да намали риска от невръщане на заетата сума/ (така и Решение № 529/29.01.хххх г. по в. гр.
д. № 6422/2023 г. и Решение № 3939 от 17.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12826/2022 по
описа на СГС).
Няма съмнение, че при неосигуряване на гаранция общото задължение на ищеца е
сбор от вписаните в погасителния план по чл. 4 от договора за потребителски кредит сборни
плащания и неустойката по чл. 3. Плащането на последната, обаче, не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР – 48,44 %, въпреки че е включено в общия дълг и
месечните вноски. Съпоставянето в частност на размера на отпуснатия кредит, годишния
лихвен процент, обуславя извода, че ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК е превишено /виж и
§ 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдебният състав приема, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
5
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл. 22 ЗПК. На
основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния
случай 900 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. От страна на
ответницата не са ангажирани доказателства за плащания по кредита. Такива не бяха
установени и след извършената служебна проверка.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело C-
714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. /Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855 по описа за 2021 г. на ВКС, IV Г. О.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва. Ако
съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
6
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Espaсol de Crйdito, C: 618/10, EU: C:
2012: 349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kбsler и Kбslernй Rбbai, C: 26/13, EU: C: 2014: 282, т. 79
и от 26 март 2019 г., Abanca Corporaciуn Bancaria и Bankia, C: 70/17 и C: 179/17, EU: C: 2019:
250/.
По разноските в производството.
Частичната основателност на иска налага съразмерно уважаване молбата на ищеца с
правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски за сумата от 421.62 лева от пълно претендиран
размер – 500 лева - държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 200 лева по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от
ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от
2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) и 250 лева депозит за особен представител.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, видно от Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 255 от 23.05.2025 г. по Ч. гр. дело
№ 591/2025 г. на РС - Тетевен е, че е уважено заявлението на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК
********* против С. И. Б., като се присъждат разноски в полза на заявителя в размер на
71.25 лева, то такива се дължат и в настоящото исково производство. В този смисъл и
претендираната в петитума на исковата молба сума за направени по Ч. гр. дело № 591/2025 г.
по описа на РС - Тетевен се явява основателна.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител съществува
вземане срещу ответника С. И. Б., с ЕГН **********, адрес: гр. Тетевен, ж.к. „хххххххххх“,
ул. „хххххххх“ №. ***********, в размер на сумите, както следва: 900.00 лева,
представляваща главница Договор за паричен заем № ххххххххх на 15.05.хххх г., сключен
между „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, в качеството му на кредитодател и С. И. Б., в
качеството на кредитополучател, както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.05.2025 г., до окончателно изплащане на вземанията, за
които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 255/23.05.2025 г. по ч. гр. д. №
591/2025 г. на РС - Тетевен, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК
*********, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап.1,
представлявано от Б. И. Н. - управител, срещу С. И. Б., с ЕГН **********, адрес: гр.
Тетевен, ж.к. „хххххххххх“, ул. „хххххххх“ №. ***********, установителен иск с правно
основание чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за сумите, както следва:
договорна лихва в размер на 103.95 лв. за периода от 15.05.хххх г. до 11.11.хххх г. и 62.70
лв., претендирана със заявление по заповедно производство обезщетение за забава за
периода 11.11.хххх г. - 13.05.2025 г.
ОСЪЖДА С. И. Б., с ЕГН **********, адрес: гр. Тетевен, ж.к. „хххххххххх“, ул.
„хххххххх“ №. ***********, да заплати на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, с адрес
гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап.1, представлявано от
7
Б. И. Н. - управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума, в общ размер на 492.87 лева,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8