№ 6552
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110142339 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 19.09.2020 г. се
намирала в дома си, бременна в 5-ти месец, когато около 17.49 ч. съпругът й **** получил
телефонно обаждане от ****. Понеже била близо, чула крещящ мъжки глас да изрича по
телефона следните думи: „ Ей, мършо мръсна, ще еба жена ти и ще й се празня в устата,
после ще й сера на главата, а ти ще гледаш отстрани и после ще те изкормя. Ще ти отрежа
главата. И майка ти ще еба в устата, боклук мръсен, ще ти скъсам главата!“. На 20.09.2020 г.
твърди, че мъжът й получил отново обаждане от посочения по-горе номер. Тогава той
включил високоговорителя на телефона и отново се чули псувни, унизителни обиди и
закани с убийство, подобни на изречените предходния ден. Това обстоятелство убедило
ищцата, че обажданията не са случайни, което силно я притеснило и не й позволявало да спи
следващите няколко нощи. Посочва, че се страхувала за живота си, будела се и се ослушвала
дали някой не е влязъл в жилището. На 21.09.2020 г. съпругът й, в нейно отсъствие,
позвънил на горепосочения телефонен номер. Чул се различен мъжки глас, който му
обяснил, че телефонът е служебен – на Агенция по заетостта. По-късно получил обаждане
от **** Обаждал се трети, непознат за Банови мъж, който обяснил, че е ръководител на
лицата, ползващи ****, и ще проучи въпроса. На 22.09.2020 г. ищцата била навън със
съпруга си, като около 16.39 ч. съпругът й бил потърсен по телефона от **** Обаждало се
лицето, представило се предходния ден за „ръководител“. Разговорът бил пуснат на
високоговорител и възприет от ищцата. Мъжът казал, че г-н Банов щял да бъде изнасилен.
Съобщил, че знае къде живее и къде работи – в Министерство на финансите, което
отговаряло на истината. Заплашил съпруга на ищцата да не подава сигнали до властите,
1
защото щяло да има „последствия“.
След гореописания последен разговор ищцовата страна твърди да е изпитала
изключително силен страх, да се е разтреперила и разплакала. Ужасявала се при мисълта, че
мъжете, които се обаждали, знаели къде точно работи г-н Банов, като допускала, че може да
знаят и къде живее семейството. Тревогите й се засилвали при мисълта, че е бременна. На
30.09.2020 г. бил подадена сигнал в полицията, по който била образувана пр. пр. №
42433/2020 г. по описа на СРП. Твърди се, че в хода на проверката двамата ответници дали
обяснения и признали за проведените телефонни разговори с г-н Банов. Мотивът бил
телефонна шега. От изложеното поведение на двамата ответници ищцата твърди, че
претърпяла неимуществени вреди, които счита, че могат да бъдат справедливо обезщетени
със сумата 1000 лв. и лихва за забава за периода 20.09.2020 г. - 25.07.2021 г. в размер на
85.83 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане /съгласно
уточнителна молба от 19.08.2021 г./.
Ответниците, оспорват иска с твърдения, че не са извършвали описаното в исковата
молба, а обясненията, дадени в хода на предварителната проверка, нямали процесуална
стойност и било правно недопустимо да се ползват в гражданския процес. Обръщат
внимание, че ищцата не можело да бъде увредено лице, тъй като се твърдяло разговорите да
са водени със съпруга й – ****. При тези твърдения искат съдът да отхвърли исковете.
Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД
Основателността на предявените искове, се обуславя от наличието на
правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, който включва елементите:
вреда, противоправно поведение, причинна връзка - вредата да е последица от деянието,
които елементи са такива от обективното основание на отговорността, а субективното
такова – вината, се презюмира ( чл.45, ал.2 ЗЗД), поради което и предпоставките на
презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от
ищеца, а делинквентът може да обори презумпцията за вина.
Основният, спорен по делото въпрос, е за съпричастността на ответниците към
твърдените от ищеца обаждания на телефонния номер на съпруга й. За доказване на
изложеното, в исковата молба поведение, на ответниците, по делото са събрани писмени
доказателства – обяснение от 03.11.2020 г. на И.Б. и обяснение от 04.11.2020 г. на Х.В.,
дадени по пр. пр. № 42433/2020 г. на СРП и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Банов.
В обяснение от 03.11.2020 г. ( л.83 от делото ) ответникът Б. е посочил, че работи
като експерт в Агенция по заетостта и с приятеля му Х.В., в края на месец септември 2020
г., решили да се пошегуват по телефона и от общ познат намерили телефонния номер на
2
лице, с име Павел. Започнали да му се обаждат от номера на Б., ****, както и от номер на
Х.В. – **********. По време на разговор, проведен в неделя, лицето Павел се ядосало и на
22.09.2020 г., Христо се свързал с Павел и му казал, че телефонът е служебен. В обяснение
от 04.11.2020 г. ( л.85 от делото ) ответникът В. е посочил, че от познат взел номера на
Павел и с приятеля си Иван се обадили няколко пъти на лицето.
Тези документи, в приложение на правилата на гражданския процес, относно
доказателстената сила на частните документи, доколкото съдържат неизгодни за издателите
им факти, относно това, че в края на септември са се обаждали на телефонния номер на
съпруга на ищеца, имат характер на частни свидетелстващи документи, които се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила. Съдържащото се в документите признание на
неизгодните за ответниците факти се подкрепя от останалите доказателства по делото –
показанията на свидетеля Банов, който заявява, че на 19.09.2020 г. получил обаждане от
непознат телефонен номер, на което обаждане отговорил и мъж започнал да го заплашва,
което се повторило на следващия ден, а след него Банов се обадил на един от номерата и му
казали, че е служебен на Агенция по заетостта. Изложеното от свидетеля напълно
кореспондира с дадените от ответниците обяснения за това, че са се обаждали на Банов,
както и че след едно от последните обаждания Банов се е обадил да пита кой ползва
телефонния номер, на което му било казано, че е служебен.
Относно това, по време на тези разговори, какво са изрекли ответниците или само
единият от тях, но при общо сговаряне, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
Банов и приема, че е изречено по време на първия разговор: „ Ей, боклук, ще ти еба майката,
ще еба жена ти, ще сера върху главата й, и ти ще гледаш отстрани и после ще те изкормя.
Ще еба майка ти и ще те приключа“, а на втория ден, по време на втори разговор, били
изречени думи в същия контекст, а след като Банов попитал няколко пъти кой се обажда не
получил отговор, а чул “Скоро ще разбереш, ще ти се ебе майката“.
Отправянето на заплахи и обидни изрази представлява граждански деликт.
След като е установено, че двамата ответници, заедно са инициирали обажданията на
телефонния номер на свидетеля Банов, както и че всеки от тях е звънял ( така обясненията и
на двамата ответници ) те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите, а в
производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва
съотношението между вината на съпричинителите, или кой какво от установеното е изрекъл
и колко пъти се е обадил, тъй като, съгласно чл. 53 ЗЗД, те отговарят солидарно, а съгласно
чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където
предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците ( в този смисъл Решение №
123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК ).
Предвид изложеното по делото доказани са всички елементи от обективното
основание на отговорността за непозволено увреждане.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
3
съдът съобрази обстоятелството, че ищцата е възприела, изречените, по време на
разговорите със съпруга й, думи, което се установява от показанията на свидетеля Банов,
който заявява, че разговорите са се провели в дома им, в присъствието на жена му, която ги
е чула, а и един от разговорите бил пуснат на високоговорител. Дори и да не беше
установено това житейски изводимо е такъв разговор да бъде споделен между съпрузи и да
предизвика основателен страх и притеснение в съпруга на лицето, срещу което са насочени
заплахите, предвид и настоятелността на обажданията, в няколко поредни дни, още повече,
че се установи, че заплахи са били отправяни и към ищцата лично. Отделно от това, съдът
съобрази, че заплахите са отправяни по време, в което ищцата е била в пети месец на
бременността си, в който период стресът и притесненията, доказано медицински, въз основа
на наука, основана на доказателства, се отразява негативно на състоянието на бременната
жена. Интензитетът на притесненията, както и това че същата е била силно емоционално
повлияна се установява и от това, че ответниците са казали, че знаят местоработата на мъжа
й, както и адреса, на който живеят ( така свидетелят Банов ).
Предвид изложеното съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на претендираните 1000 лв.
Следователно искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1000 лв.,
които следва да бъдат заплатени солидарно от ответниците, чиято солидарна отговорност е с
източник законът – чл.53 от ЗЗД, предвид съвместния им принос към увреждането, ведно
със законната лихва от 26.07.2021 г.
Задължението за плащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, е
забавено от деня на деликта. Изчислен, с помощта на компютърна програма, размерът на
обезщетението за забава за периода 20.09.2020 г. - 25.07.2021 г. е 85.83 лв., поради което
акцесорният иск е основателен за пълния предявен размер.
Относно разноските в производството:
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за
производството в размер на 1110 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ХР. ПЛ. В., ЕГН **********, с адрес – гр.София, ж.к. Дружба 1, бл.109,
вх.Г, ет.2, ап.4 и ИВ. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ***** да заплатят
4
солидарно на АКС. АЛ. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.София, бул. „**** на
основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищцата от унизителни и заплашителни думи:„ Ей,
боклук, ще ти еба майката, ще еба жена ти, ще сера върху главата й…“; „Ще еба майка ти и
ще те приключа“, Скоро ще разбереш, ще ти се ебе майката“ , изречени на 19.09.2020 г.,
20.09.2020 г. и 22.09.2020 г. при телефонно обаждане до съпруга й, осъществено
съгласувано от двамата ответници, ведно със законната лихва върху претендираната сума
от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 85.83
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 20.09.2020 г. – 25.07.2021
г.,
ОСЪЖДА ХР. ПЛ. В., ЕГН **********, с адрес – гр.София, ж.к. Дружба 1, бл.109,
вх.Г, ет.2, ап.4 и ИВ. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ***** да заплатят на
АКС. АЛ. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.София, бул. „**** на основание
чл.78, ал. 1 ГПК сумата 1110 лв. – разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5