№ 46426
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110145856 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************” АД,
чрез юрк. Е.Д., срещу „**************“ ЕООД, К. И. Г. и Д. В. К., с която са предявени
кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване за
установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца в условията на
солидарна отговорност за сумата в общ размер на 16087,25 лева, представляваща изискуема
главница по договор за срочен банков кредит № ********** от 12.10.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за установено спрямо
ответниците съществуването на вземане на ищеца в условията на солидарна отговорност за
сумата в размер на 1154,10 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2021 г. до 26.01.2023 г.; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците
съществуването на вземане на ищеца в условията на солидарна отговорност за сумата в общ
размер на 1401,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху редовно падежирала и
предсрочно изискуема главница за периода от 05.08.2021 г. до 14.02.2023 г., включително; и
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца в
условията на солидарна отговорност за сумата в общ размер на 340,72 лева, представляваща
изискуеми комисиони за управление, начислени съгласно чл. 3.2 от договора за банков
кредит за периода от 05.10.2020 г. до 04.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2018 г. между „************* (**********)“
ЕАД (чийто правоприемник е ищецът) от една страна, и „**************“ ЕООД, в
качеството му на кредитополучател, и К. И. Г. и Д. В. К., в качеството им на солидарни
длъжници или съдлъжници, от друга страна, бил сключен договор за срочен банков кредит
№ **********/12.10.2018 г., по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 30000
1
лева с цел инвестиция. Кредитът бил усвоен на 12.10.2018 г., като следвало да бъде върнат,
ведно с договорна възнаградителна лихва на 60 равни месечни погасителни вноски в срок до
05.10.2023 г. съгласно подписан от страните погасителен план. Кредитополучателят и
солидарните длъжници погасили част от дължимите суми, но след 05.08.2021 г. изпаднали в
забава. Не били заплатени месечните вноски с падежи от 05.08.2021 г. до 05.01.2023 г.,
поради което за банката възникнало правото по чл. 8.4 от договора да обяви целия непогасен
остатък от кредита за изцяло и предсрочно изискуем. За упражняване на посоченото право
кредитополучателят и солидарният длъжник К. И. Г. били уведомени с писмо, получено на
26.01.2023 г., а солидарният длъжник Д. В. К. – с писмо, връчено лично на 27.01.2023 г. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.03.2023 г. по ч. гр. д. №
8340 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците
„**************“ ЕООД и К. И. Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата от К. Г. – лично и в качеството му на управител на ответното
дружество. Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Възразява срещу твърденията в исковата молба за съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по договор за банков кредит. Оспорва изцяло
редовността на извлечението от счетоводните книги на банката, послужило като документ
за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в тази връзка оспорва предявените
искове по размер. Счита отговорността на солидарните длъжници К. Г. и Д. К. за отпаднала
на основание чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
минимално адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Д. В. К. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства, които се признават от страните, или права,
които не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно договорно отношение между него от една страна, и
„**************“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, и К. И. Г. и Д. В. К., в
качеството им на солидарни длъжници или съдлъжници, от друга страна, възникнало по
силата на договор за срочен банков кредит № **********/12.10.2018 г., което е съществувало
през процесния период;
2
2. че кредитополучателят усвоил изцяло предоставената сума, непогасеният остатък от
която е равен на претендираната главница;
3. настъпване на крайния падеж на задължението по договора за банков кредит или
осъществяване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в
пълен размер, както и че банката уведомила ответниците за упражняване на правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
4. размера на дължимите за процесния период договорна възнаградителна лихва,
обезщетение за забава и комисиони за управление, начислени съгласно чл. 3.2 от договора за
банков кредит;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както
и всички факти, на които основават своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.
Основателно е искането на ответниците за задължаване на ищцовото дружество да
представи хронологично извлечение от партидата на задълженията по процесния договор за
банков кредит, от което да е видно какви суми са плащани от ответниците, кога и как и
какви задължения са били погасявани с извършените плащания.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за
признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца в
условията на солидарна отговорност за сумата в общ размер на 16087,25 лева,
представляваща изискуема главница по договор за срочен банков кредит № ********** от
12.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за
установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца в условията на
солидарна отговорност за сумата в размер на 1154,10 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2021 г. до 26.01.2023 г.; иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответниците съществуването на вземане на ищеца в условията на солидарна отговорност за
3
сумата в общ размер на 1401,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху редовно
падежирала и предсрочно изискуема главница за периода от 05.08.2021 г. до 14.02.2023 г.,
включително; и иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на
ищеца в условията на солидарна отговорност за сумата в общ размер на 340,72 лева,
представляваща изискуеми комисиони за управление, начислени
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, или права, които
не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно договорно отношение между него от една страна, и
„**************“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, и К. И. Г. и Д. В. К., в
качеството им на солидарни длъжници или съдлъжници, от друга страна, възникнало по
силата на договор за срочен банков кредит № **********/12.10.2018 г., което е съществувало
през процесния период;
2. че кредитополучателят усвоил изцяло предоставената сума, непогасеният остатък от
която е равен на претендираната главница;
3. настъпване на крайния падеж на задължението по договора за банков кредит или
осъществяване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в
пълен размер, както и че банката уведомила ответниците за упражняване на правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение;
4. размера на дължимите за процесния период договорна възнаградителна лихва,
обезщетение за забава и комисиони за управление, начислени съгласно чл. 3.2 от договора за
банков кредит;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докаже, че са погасили претендираните
вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 8340 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
4
исковата молба. Определя депозит в размер на 450 лева, който следва да бъде внесен от
ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за
вещо лице В.Д.П., специалност: счетоводна отчетност, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ
за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи хронологично извлечение от партидата на задълженията по процесния договор за
банков кредит, от което да е видно какви суми са плащани от ответниците, кога и как и
какви задължения са били погасявани с извършените плащания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 24.11.2025 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието
на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с
крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5