РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110102712 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. Д. М., в която се излагат твърдения, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит *от 15.04.2022г. Изтъква се, че
на ищеца е предоставена сума в размер на 500 лв., която е следвало да бъде върната на
кредитора съгласно изготвен погасителен план на равни месечни вноски в срок до
15.03.2023г. Ищецът твърди, че в т. VI „Параметри” от договора е уговорено заплащане на
възнаграждение от 175 лв. за закупена допълнителна услуга*и на възнаграждение от 325 лв.
за закупена допълнителна услуга *. Навежда доводи, че тези клаузи от договора са
нищожни, защото в тях реално се уговаря заплащане на такси за усвояване и управление на
кредита. С оглед гореизложеното, счита клаузите за нищожни поради противоречие с чл.
143 от Закона за защита на потребителите и с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, като отправя искане до съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността им, както и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Признава сключването на процесния договор
като изтъква, че оспорените клаузи не са неравноправни тъй като са свързани с реално
предоставени услуги на потребителя, които не противоречат на изискванията на Закона за
защита на потребителите и на Закона за потребителския кредит. С оглед гореизложеното
счита, че те са действителни като отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 от Закона за защита на
потребителите, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Въз основа на отправено искане от К. Д. М. за отпускане на кредит и предоставена
преддоговорна информация от*, на 15.04.2022г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит *. Кредиторът се задължил да предостави на ответника сумата от 500
лв. чрез извършване на паричен превод по посочена от него банкова сметка, а последният се
задължил да я върне в срок до 15.03.2023г. заедно с възнаградителна лихва от 104,60 лв.,
възнаграждение от 175 лв. за закупена допълнителна услуга * и възнаграждение от 325 лв. за
закупена допълнителна услуга *, в общ размер на 1104,60 лв., на 11 месечни равни вноски с
падежи посочени в погасителен план към договора. Годишният процент на разходите по
кредита е определен на 47,95 % въз основа на дължимите главница и договорна лихва, без
да включва възнаграждението за допълнителни услуги, които съгласно т. 15 от Общите
условия на договора предоставяли възможност за приоритетно разглеждане и становище по
искане за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели без закупени такива
услуги или за отлагане, намаляване и изменение в падежа на погасителни вноски по
преценка на кредитора.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Услугата * за приоритетно разглеждане и
становище по искане за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели без
закупена такава услуга е в противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК тъй като с нея
кредиторът възлага на потребителя заплащане на възнаграждение за действия свързани с
усвояване на кредита. С възнаграждението реално потребителят заплаща на кредитора за
това, че се е съгласил да му отпусне кредит. Услугата реално не се предоставя тъй като
таксата следва да се събира от всеки потребител, пожелал приоритетно разглеждане и
становище по искане за отпускане на потребителски кредит, а не само от този, който е
одобрен от кредитора и му е предоставен кредит. Поради същите съображения тя не би
следвало да се включва и в размера на погасителните вноски по кредита. Предоставянето на
услугата * по отлагане, намаляване или промяна в падежа на погасителните вноски по
кредита е в зависимост не само от заплащане на възнаграждението за тях, но и от волята на
кредитора, което е показателно за неравноправния характер на клаузата, с която е уговорена
съгласно чл. 143, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на потребителите. При изчисляване на
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита от 47,95 % не са съобразени разходите за
възнаграждение за горепосочените услуги. Това е довело до нарушаване на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал.
4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. В резултат на
2
това клаузата в т. VI „Параметри” от договора, в частта с която е уговорено заплащане на
възнаграждение от 175 лв. за закупена допълнителна услуга *и на възнаграждение от 325 лв.
за закупена допълнителна услуга * е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като с
нея ГПР надхвърля 50 % като размерът на задължението се увеличава над два пъти. От
гореизложеното се достига до извода, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна. Процесуалния представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска
помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на *сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна такса
за уважения иск.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от К. Д. М. с ЕГН: ********** *, срещу *, че т. VI
„Параметри” от сключения между тях Договор за потребителски кредит *от 15.04.2022г. е
нищожна в частта относно уговаряне на възнаграждение от 175 лв. за закупена
допълнителна услуга *и на възнаграждение от 325 лв. за закупена допълнителна услуга *, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на
потребителите, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на *, сумата от
300 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща държавна такса за уважения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и
5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3