№ 8222
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110159923 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от ищцовото дружество
„Застрахователно акционерно дружество "ДЗИ - .." ЕАД, ЕИК 1., със
седалище и адрес на управление: гр. София, . срещу ответника Агенция
"Пътна Инфраструктура" гр. София, регересен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 309,64 лв.,
представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № .., вследствие на ПТП от
18.11.2019 г., при което застрахованият при ищеца л.а. „..”, с рег. №
********** при движение по път III 189 с посока от кв. .. преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са налице твърдения, че ищецът е застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ по полица № . от 05.08.2019 г., сключена със
собственика на л.а. „..”, с рег. № **********. В срока на действие на
застраховката, а именно на 18.11.2019 г., настъпило ПТП при движение на
застрахования автомобил по път III-189 с посока от кв. .., който преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат от това
на процесното МПС били нанесени материални вреди, за които ищецът
1
заплатил на лизингополучателя на автомобила застрахователно обезщетение в
размер от 294,64 лв. Поддържа, че с извършване на посоченото плащане се е
суброгирал в правата на застрахования. Твърди, че доколкото пътната отсечка,
на която е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна
мрежа, отговорен за поддръжката на пътното платно е именно ответникът.
Сочи, че въпреки изпращането на регресна покана до ответника, плащане не
последвало. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Твърди, че по делото не са представени актуални към
датата на ПТП общи условия на сключваните от ищеца със застрахованите
лица застрахователни договори, с оглед което счита, че не е доказано, че
процесното ПТП представлява покрит риск по договора за имуществена
застраховка „Каско“. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП.
Сочи, че не са изпълнени разпоредбите на ЗДвП, които регламентират
действията на участниците в ПТП. Посочва, че не се установява какво е било
поведението на водача на увреденото МПС към момента на попадане в
твърдяната дупка на пътя, както и дали същият е съобразил скоростта си на
движение с пътната обстановка. Оспорва валидността на сключения между
ищеца и застрахованото лице застрахователен договор. Сочи, че не се
установява състоянието на увредения автомобил преди процесното ПТП.
Счита, че не се установява наличието на предвидените в закона предпоставки
за ангажиране на отговорността му. Прави възражение за съпричиняване.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по
делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира
следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищецът твърди претърпени вреди от ПТП, при което управляваният от
А. Б. Ч. автомобил попаднал в необезопасено, необозначено и
несигнализирано препятствие /дупка/ на пътното платно на 18.11.2019 г., при
което застрахованият при ищеца л.а. „..”, с рег. № ********** при движение
по път III 189 с посока от кв. .. преминал през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че вредоносното деяние е
2
настъпило поради неупражняване (бездействие) на възложената на
администрацията на ..” по поддържане на републиканската пътна мрежа.
На 19.11.2019 г. е подадено уведомление за щета № .. (л.18 по делото) за
настъпило ПТП на 18.11.2019 г., при което управляваният от А. Б. Ч.
автомобил попаднал в необезопасено, необозначено и несигнализирано
препятствие /дупка/ на пътното платно.
Установява се от застрахователна полица № . от 05.08.2019 г., че между
собственика на лек автомобил марка и модел л.а. „..”, с рег. № ********** –
„.г“ ЕАД и ДЗИ - .." ЕАД като застраховател е сключен договор за
комбинирана застраховка „Каско +”, за периода 06.08.2019 г. – 05.08.2020 г.
(л.7-8 от делото). От регресна покана от 07.05.2020 г., връчена на ответника на
04.06.2020 г., се установява, че той е поканен да заплати исковата сума за
главница.
Образувана е щета № .., по което застрахователят платил обезщетение
от 436.91 лв., изплатени на собственика на автосервиз „ПРИМЕКС“ ЕООД на
20.11.2019 г., съгласно приложено преводно нареждане /л.22 от делото/.
По делото е изготвено заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице вредите, оценени от
застрахователя съответстват на посоченият механизъм на настъпването им –
ПТП, при което управляваният от А. Б. Ч. автомобил попаднал в
необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие /дупка/ на
пътното платно, при което се повредила предна лява гума и стойността й по
средни пазарни цени възлиза на 435.90 лв.
При тези данни съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Именно, това е и основанието
на законодателят да възложи на специализирано държавно учреждение
задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 30 от Закона за
пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища и промените
в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
3
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта. Следователно, ответникът по делото е длъжен да
поддържа този път. В случая не е налице оспорване на твърдението на ищеца,
че ПТП е реализирано на път от републиканската пътна мрежа, като с
протоколно определение от открито съдебно заседание на 24.04.2024 г. това
обстоятелство е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване.
Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства се
доказаха предпоставките за ангажиране на отговорността на непосредствения
причинител на вредите, тъй като се доказа, че водачът на процесния лек
автомобил е претърпял вреди, вследствие попадане в дупка на пътното
платно, както и причинната връзка с деликта.
Съгласно чл. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1)
да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на
който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение и 3) деликтна отговорност на трето лице по отношение
увредения - застрахован поради причиняване на застрахователното събитие.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между ищеца като застраховател и третото,
неучастващо в процеса лице – собственика на лекия автомобил „.г“ ЕАД, е
бил сключен договор за имуществено застраховане по застраховка “Каско +”,
валидна към 18.11.2019 г. по отношение на л.а. „..”, с рег. № **********, а
именно - застрахователна полица № . от 05.08.2019 г. Затова и възражението
на ответника за липса на валидно застрахователно правоотношение съдът
намира за неоснователно.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото. Доколкото ответникът е
юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде
4
ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на
възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за
нейното опровергаване. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са
необходими следните предпоставки:
1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца);
2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответникът) е възложил някаква работа;
3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника;
4. Непосредственият причинител на вредата да има вина за
причинените вреди;
Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у
този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето
лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл.
45, ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар
той да няма вина.
Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред могат да
обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични блага
(намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски) или
пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на имуществото.
За реализиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е необходимо
установяване на конкретната самоличност на преките извършители, а на
факта, че същите са причинили вредите при или по повод възложена им от
лицето, срещу когото е насочен иска. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които
съставляват извършване на тази работа независимо от това, дали
извършването и става в течение на определеното работно време или извън
него. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за
5
предотвратяване на увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на
увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за
извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не
е основание за отпадане отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат
на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работа (какъвто е процесният случай). За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
други правила, и от характера на възложената работа (в този смисъл
Постановление 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС).
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 30 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП,
т.е. налице е неизпълнение на законово задължение.
На следващо място в случая механизма на ПТП се установява от
неоспорената САТЕ, както и от разпита на св. А. Б. Ч., който дава показания за
попадане на процесния автомобил в дупка на пътното платно и е категоричен,
че на мястото не е имало знак, предупреждаващ за наличие на дупки и
неравности по пътното платно. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за липса на доказателства за механизма на ПТП,
тъй като твърденията в исковата молба в тази част съдът намира за надлежно
установени.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат на
неизпълнение на задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат
изправността на пътя, включително условията за безопасно движение на
МПС.
С оглед покритите застрахователни рискове, според представените
Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Пълно
автокаско” процесния инцидент представлява покрит застрахователен риск по
застраховката.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
6
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Поради това съдът намира, че предвид цитираната разпоредба
застрахователят – ищец по делото се е суброгирал в правата на застрахованото
лице след плащане на застрахователно обезщетение именно до размера на
стойността на вредите към датата на настъпване на вредите и размера на
обичайните разноски за определянето им. С оглед приетото за установено по
делото за размера на вредите съдът намира, че този размер е 309.64 лв. /с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 15 лв./, с оглед претенцията на ищеца,
независимо, че САТЕ е определила по – висок размер, а именно 435.90 лв.
Доколкото са налице доказателства за изплащане на застрахователното
обезщетение, съдът намира, че са налице предпоставките за настъпване на
суброгация в правата на застрахования при доказано плащане на
застрахователно обезщетение.
С оглед представения документ, удостоверяващ плащане, съдът
намира, че искът следва да бъде уважен изцяло. Следва да се присъди и
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане
на сумата.
С оглед изхода на делото искането на ищеца по реда на чл. 78, ал. 1 от
ГПК за присъждане на разноски е основателно за сумата от 668 лв.,
представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и депозити за вещо лице и свидетел.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски районен
съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..” ЕИК *********, адрес гр. София, . да заплати "ДЗИ - .."
ЕАД, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: гр. София, . сума в размер
на 309,64 лв., представляваща регресно вземане във връзка с изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ..,
вследствие на ПТП от 18.11.2019 г., при което застрахованият при ищеца л.а.
„..”, с рег. № ********** при движение по път III 189 с посока от кв. ..
преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.11.2023 г., до окончателното изплащане на
7
вземането, както и да заплати сума в размер на 668 лв. разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъда заплатени по банкова сметка на
ищеца IBAN – .94...... при ..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8