№ 177456
гр. София, 03.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110151794 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Спорна съдебна
администрация)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
277936/30.08.2024 г., уточнена с молба с вх. № 362324/12.11.2024 г., от Р. В.
М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ул. „Б*, съдебен адрес: гр.
Со*, чрез адв. М. З., с която се предявени обективно кумулативно и
субективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация, както
следва:
I. срещу А*, с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*, моб.тел.: *
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
3 780.00 лева (36 месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за
ползване на процесния обект, размер на средната пазарната наемна цена или
105 лева месечно за периода от 30.08.2021 г. до 29.08.2024 г. (до три години
назад от датата на предявяване на иска) ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
2. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
696.52 лева, представляваща законна лихва за всяко от месечните вземания за
обезщетение за ползване на процесния имот, от съответните дати (01.10.2021
г., 01.11.2021 г., 01.12.2021 г. …… до 01.07.2024 г.) до датата на подаване на
исковата молба (30.08.2024 г.)
3. чл.59 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41
лева, представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна
енергия, въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.
д. № 34133/2023 г. по описа на СРС ведно със законната лихва от датата на
1
подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
4. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30
лева, представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на
плащане 12.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба (30.08.2024 г.)
5. чл.59 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
70.00 лева, представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода
01.01.2020 г. до 31.12.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
II. срещу Д. Р. Н., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*,
моб.тел. *
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
210 лева (2 месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на
процесния обект, размер на средната пазарната наемна цена или 105 лева
месечно за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното
изплащане на сумата
2. чл.59 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41
лева, представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна
енергия, въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.
д. № 34133/2023 г. по описа на СРС ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
3. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30
лева, представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на
плащане 12.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба (30.08.2024 г.)
4. чл.59 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
60.00 лева, представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода
01.07.2020 г. до 31.12.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
III. срещу И. В. М., с ЕГН **********, адрес: гр. Со*, моб.тел. *
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
210 лева (2 месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на
процесния обект, размер на средната пазарната наемна цена или 105 лева
месечно за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното
изплащане на сумата
2. чл.59 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41
лева, представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна
енергия, въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.
2
д. № 34133/2023 г. по описа на СРС ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
3. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30
лева, представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на
плащане 12.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба (30.08.2024 г.)
4. чл.30, ал.3 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
70.00 лева, представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода
01.01.2020 г. до 31.12.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
В исковата молба се изложени твърдения, че страните са съсобственици
на ПРОЦЕСЕНИЯ ОБЕКТ: АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. София,
ул. „*, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с
идентификатор * с площ от 88,39 (осемдесет и осем цяло и тридесет и девет
стотни) кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения заедно с
мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху терена.
Твърди се, че ответниците ползват имота, а ищецът е лишен от тази
възможност. Посочва, че са изпратени покани по чл.31 ЗС до ответниците, но
нещата не са се променили и ищецът е лишен да ползва имота. Претендира
обезщетение за това, че е лишена да ползва имота: спрямо * Р* – за период
от три години назад, както и законна лихва от падежа за всяко от месечните
вземания (01.10.2021 г., 01.11.2021 г, 01.12.2021 г……..01.07.2024 г.) до датата
на исковата претенция (30.08.2024 г.); спрямо Д. Н. за периода от 30.08.2021 г.
до 30.08.2024 г.; спрямо И. М. за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г.
Твърди, че обезщетението за ползване се дължи по месечно и се претендира за
минал период, затова върху всяко от дължимите месечни обезщетения за
периода от 30.08.2021 г. до датата на исковата молба * Р* дължи законна
лихва: върху обезщетението от 105 лева за м.09.2021 г. до датата на иска,
законната лихва е в размер на 36.15 лева; върху обезщетението от 105 лева за
м.10.2021 г. е в размер на 35.25 от 01.11.2021 г.;
Излага твърдения, че спрямо нея като собственик е издадена заповед по
чл.410 ГПК в полза на Топлофикация за суми за доставка на топлинна енергия
и дялово разпределение, както и лихва по тях. Твърди, че тези суми са платени
от нея, а имотът се ползва от ответниците. Счита, че след като те ползват
имота същите следва да поемат разходите по топлинна енергия и дялово
разпределение. Счита, че всеки един от ответниците й дължи съответната част
от цялата сумата, тъй като това са разходи по ползване на имота и същата е
била лишена да ползва своята идеална част. Затова предявява иска за
заплащане на сумата, която е платила на доставчика на топлинна енергия в
размер на 160.22: спрямо всички ответници 53.41 лева ведно съд законна
3
лихва за забава от датата на плащане (12.07.2023 г.) до датата на подаване на
исковата молба (30.08.2024 г.). В уточнителната молба уточнява, че
претендира сумата като неоснователно обогатяване, тъй като ответниците са
ползвали имота, ищецът не е допускан и разходите следва да се поемат от
ползвателите. Твърди, че с плащането от страна на ищеца за разходите за
топлинна енергия, ответниците са се обогатили, защото има намаляване на
пасива и имуществото им се е увеличило. Иска да се приложи принципът
„комуто ползите нему тежестите“. Счита, че не следва да се прилага чл.30,
ал.3 ЗС и чл.44-58 ЗЗД, защото имотът е ползван само от ответниците. Същото
счита, че е приложимо за такса битови отпадъци.
Изложени са твърдения, че ищецът е заплащал такса битови отпадъци за
процесния имот за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г., а не ползва имота.
Отново твърди, че след като ги е платил, ищецът е обеднял, а ответниците са
се обогатили, защото не е ползвал имота, а ответниците са ползвали имота и е
следвало да поемат таксата, тъй като те са генерирали битовите отпадъци.
Препраща към мотивите за неоснователното обогатяване за заплатената сума
за топлинна енергия. Претендира сумата, която е заплатила като такса за
битови отпадъци за целия имот от всички, тъй като не е ползвала нейната
идеална част: спрямо * Р* за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.; спрямо
Д. Р* за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2024 г.; спрямо И. М. за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК, а именно IBAN:
*, BIC: BPBIBGSF, Пощенска б* (Юробанк България) АД.
Като писмени доказателства и доказателствени средства представя
следните документи: 1. Нотариален акт за собственост върху жилище № 104, том XVI,
нот. дело № 3104/1984 г. на 1-ви нотариус при СРС, 2. Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 117, том XVI, нот. дело № 2682/1985 г. на 1-ви нотариус при СРС 3.
Нотариален акт № 159, том VIII, нот. дело № 1487/1993 г. на I-ви нотариус при СРС 4.
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на вещно право на ползване №
59, том III, per. № 16184, дело № 405/2007 г. на нотариус М/, per. № 042 на НК. 5.
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване на вещно право на
ползване № 183, том I, per. № 7836, дело № 158/06.08.2015 г. на нотариус М/, per. № 042 на
НК. 6. Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 34, том II, per.
№ 6717, дело № 214/13.07.2020 г. на нотариус М/, per. № 042 на НК. 7. Нотариална покана
per. № 16675, том 6, акт № 23 от 15.11.2019 г. на нотариус М/, per. № 042 на НК 8.
Нотариална покана per. № 5541, том III Б, акт № 117 от 15.05.2024 г. на нотариус Ивайло
Николов, per. № 040 на НК. 9. Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.06.2023 и
съобщение по ч.гр.дело № 34133/2023 г. на СРС, 74 състав. 10. Платежно нареждане от
12.07.2023 г. на „Пощенска б*" АД. 11. Квитанции за платени данък сгради и такса битови
отпадъци.
Моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която след
като се запознае със събраните по делото доказателства и извърши оглед на
процесния апартамент да даде заключение: каква е наемната цена (обезщетение за
ползване) на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * с площ от 88,39 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения на адрес: град София, ул. „Б* за
4
периода от 01.08.2021 г. до 30.08.2024 г.1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, установи следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. М. З., което пълномощно важи за всички
инстанции (л.9 от делото).
Ответниците на този етап не се представляват.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В тази хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева, се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК, за предявените с една молба искове в защита
на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците. Хипотезата е валидна, когато интересът е
един – независимо дали го предявяваш към един или няколко ответниците -
всеки един от тях отговаря за цялото задължение.
Всеки един от съсобствениците по чл.30 и чл.31 ЗС има право да търси
обезщетение от всеки един от другите съсобственици, които ползват имота
изцяло и търси обезщетение за платената част за задължение (тежест) на
другите съсобственици. Ето защо срещу всеки един съсобственик се защитава
различен материален интерес. Това е така, тъй съсобствениците са
обикновени другари и всеки един от тях отговаря спрямо другия съобразно
своята идеална част от съсобствеността. Следователно за всеки един от
съсобствениците е различен иск. Защитава се различен материален интерес.
При това положение, държавните такси се определят по следния начин:
№СрещуВид искМатериаленЧл.1Чл.18, ал.1
интересТДТССГПКТДТССГПК
1Чл.31, ал.2 ЗС3780.00151.2075.60
Обезщетение за
ползване
2Чл.86 ЗЗД – лихва696.5250.0025.00
върху сумата от
3780
3Чл.30, ал.3 ЗС –53.4150.0025.00
заплатена
* Р*
5
топлинна енергия
4Чл.86 ЗЗД – лихва8.3050.0025.00
върху сумата от
53.41
5Чл.30, ал.3 ЗС –70.0050.0025.00
заплатена такса
битови отпадъци
4608.23
Общо 351.20 175.60
над 1250 лв.
6Чл.31, ал.2 ЗС
210.00
Обезщетение за
ползване
7Чл.30, ал.3 ЗС –
заплатена53.41
топлинна енергия
Д. Н.50.0025.00
8Чл.86 ЗЗД – лихва
върху сумата от8.30
53.41
9Чл.30, ал.3 ЗС –
заплатена такса60.00
битови отпадъци
331.71
Общо 50.00 25.00
под 1250 лв.
10И. М.Чл.31, ал.2 ЗС
210.00
Обезщетение за
ползване
11 Чл.30, ал.3 ЗС –
заплатена53.41
топлинна енергия
50.0025.00
12 Чл.86 ЗЗД – лихва
върху сумата от8.30
53.41
13 Чл.30, ал.3 ЗС –
заплатена такса70.00
битови отпадъци
341.71 лева
Общо 50.00 25.00
6
под 1250 лв.
Дължима държавна такса451.20 225.60
По делото е представен документ по чл.128, т.2 ГПК за сумата от 406.14
лева (л.. от делото). Следователно, следва да се довнесе държавна такса в
размер на 45.06 лева, представляваща разликата между внесената 406.14 лева
и дължимата в размер на 451.20 лева.
С молба с вх. № 362324/12.11.2024 г. ищецът представя довнесената
държавна такса.
По редовността на ИМ
В исковото молба ищецът излага факти и обстоятелства, че претендира
законна лихва върху обезщетението за това че ответникът * Р* ползва имота и
ищецът е лишен от правото да го ползва и служи с вещта. Претендира лихва
за периода от 1 число на месеца, следващ за това, който се дължи обезщетение
до датата на подаване на исковата молба. В исковата молба посочва, че сумата
е 696.52 лева. В уточнителната молба посочва 704.82 лева. В петитума
посочва, че е 696.52 лева.
При това положение съдът приема, че ищецът не е отстранил в срок
нередовности на исковата молба. Има противоречие между обстоятелствена
част и петитум. Има разминаване между сумите и ответникът не знае по какво
да се защитава, а съдът не знае предмета на спора и какво ще се доказва.
Исковата молба следва да се върне в частта, с която се претендира законна
лихва върху обезщетението за лишаване на съсобственик да ползва имот,
които се претендира от А*.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 277936/30.08.2024 г., уточнена с молба
с вх. № 362324/12.11.2024 г., поради неотстраняване в срок на нередовности,
на основание чл.129, ал.3 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с
която Р. В. М., ЕГН ********** е предявила осъдителен иск с правна
квалификация чл.86 ЗЗД срещу А*, с ЕГН **********, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 696.52 лева,
представляваща законна лихва за всяко от месечните вземания за обезщетение
за ползване на процесния имот, от 1 число на месеца, следващ месеца, за който
се дължи обезщетението (01.10.2021 г., 01.11.2021 г., 01.12.2021 г. …… до
01.07.2024 г.) до датата на подаване на исковата молба (30.08.2024 г.)
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.129, ал.3 вр.
чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
7
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срока.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8