РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110115849 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “фирма” ЕАД
срещу Г. И. Ц., от гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за заплащане на сумата от 2 217,18 лева (двe хиляди двеста и
седемнадесет лева и 18 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за периода от 17.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 327,98 лева (триста двадесет и седем лева и 98 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2022 г.,
43,81 лева (четиридесет и три лева и 81 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 17.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,44 лева (девет лева и 44 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.
По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 62681/2022 г. по
описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение, поради
което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването
1
на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., бул. Св. Н. № *, вх. *, ап. 5, аб.№ ***, е потребявал
топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като не е заплатил
начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата от 2
217,18 лева (двe хиляди двеста и седемнадесет лева и 18 стотинки),
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за
периода от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 327,98 лева
(триста двадесет и седем лева и 98 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2022 г., 43,81 лева (четиридесет и
три лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за периода от 17.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 9,44 лева (девет лева и 44 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
2
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „фирма“ ООД, гр.
София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот
са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. И. Ц., е депозирал отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно
изложени съображения. Оспорва наличието на договорно правоотношение
между страните, т.е. че има качеството на потребител на ТЕ, както и
количеството и качеството на доставената топлинна енергия.
Третото лице помагач – „фирма“ ООД, гр. С., не взема конкретно
становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 62681/2022 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 17.11.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. Св. Н. № *, вх. *,
ап. *, аб.№ ***. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот
е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот – апартамент,
построен върху държавна земя от ЖСК № 119, том 5, дело № 546/1978 г.,
видно от който наследодателя на ответника Иван Г. Ц. е придобил
собствеността на процесния недвижим имот. Следва да се има предвид и че
именно ответника Г. И. Ц. е подал молба – декларация /л.17 от делото/ до
ищеца за откриване на партида за процесното жилище. Затова и доколкото по
делото няма твърдения, респ. данни ответника да се е разпоредил с
процесното жилище, съдът намира, че страните по делото са в договорни
правоотношения по доставка на ТЕ за имота. Отделно от това и за пълнота на
3
изложението следва да се има предвид, че същия, чрез пълномощника Х. Ц.а,
е участвал в избора на топлинен счетоводител на 03.07.2001 г., а и видно от
представените от третото лице – помагач индивидуални справки за ТЕ
именно той е титуляр на партидата на процесния имот.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи два броя индивидуални справки за ТЕ и два
броя протоколи за неосигурен достъп, издадени от третото лице – помагач,
които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово
разпределение – „фирма“ ООД съдържа данни за общия разход на топлинна
енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са
правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна
енергия за сградна инсталация ТЕ за отопление на имота и БГВ, както и
съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота на ответника е имало
три броя отоплителни тела с поставени ИРРО и един водомер за топла вода,
като за процесния период не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за
процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по
изравнителни сметки са суми в размер на 2 217,18 лв. главница и лихви в
размер на 318.63 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
4
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Бруната България“
ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от
СТЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера
на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а
именно 2 217,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за процесния период. Затова и искът се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
5
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 318.63
лв. за процесния период. Затова за сумата 318.63 лв., видно от заключението
на вещото лице по ССЕ, искът се явява основателен, а до пълния предявен
размер искът явява неоснователен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „фирма“ ООД, като в тази насока е и
договор от 03.07.2001 г., сключен от ЕС на процесната сградата, като
топлинния счетоводител е избран по протоколно решение на ЕС. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда -
етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на
ответника, както и на останалите етажни собственици е било задължението
след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на настоящото
производство безспорно се установи, че в рамките на предявения с исковата
молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и
потребена топлинна енергия и то именно от „фирма“ ЕООД. Предвид
изложеното ответникът дължи заплащане на сумата от 43,81 лева
(четиридесет и три лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
6
ГПК – 17.11.2022 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че
първата предпоставка за уважаване на претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва е налице, доколкото се установи наличието на
главен дълг.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът не е оспорил иска по размер, поради което същият се явява
основателен за пълния предявен размер, а именно 9,44 лева (девет лева и 44
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до
20.10.2022 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
начисляване на топлинна енергия в имота, тъй като видно от заключението на
вещото лице по СТЕ, а и от представените писмени доказателства,
начислената топлинна енергия е в размерите, определени по реда, приложим
при липса на отчет на уредите. Представеният от процесуалния представител
на ответника отчет, издаден от третото лице – помагач „фирма“ ООД е
изготвен на 01.06.2023 г., т.е. касае период, който е след процесния и не може
да повлияе на извода за основателност на иска за главница.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 940.44 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 62681/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
7
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”*” № *, против Г. И. Ц.
ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ул. П. № *, чрез адв. Я. С. - А., че Г. И.
Ц. дължи на „фирма” ЕАД сумите, както следва - сумата от 2 217,18 лева (двe
хиляди двеста и седемнадесет лева и 18 стотинки), представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 17.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 318.63 лева (триста осемнадесет лева и
шестдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
16.10.2020 г. до 20.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 327,98 лв., дължи 43,81 лева (четиридесет и три лева и 81
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за периода от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,44 лева
(девет лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед от 25.11.2022
г. постановена по ч.гр.д. № 62681/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Г. И. Ц. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ул. П. № *,
чрез адв. Я. С. - А., да заплати на „фирма” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.”*” № **, направените по делото разноски в размер на
940.44 лв., с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №
62681/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„фирма“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. Б. № *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8