РЕШЕНИЕ № 261125
/ 8.11.2021г.
гр. П., 08.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01770 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация - П.“
АД срещу от Б.Х.М. и П.Х.М., с която са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за
установено, че всеки един от ответниците разделно дължи на ищеца сумите от по
79,07 лева, представляващи 1/ 6 идеална част от главницата на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 21, находящ се в гр. П.,
пл. ““, бл., вх. , дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
включително, както и сумите от по 12,69 лева, представляващи 1/ 6 идеална част от
законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от
10.07.2016 г. до 29.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 79,07
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 5177/19.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6960/2019 г. на Пернишкия районен
съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците
е налице неизпълнение на договорните им задължения, а именно: неплащане
стойността на потребената топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Б.Х.М.
и П.Х.М. не са подали отговор на исковата молба. Назначеният на ответниците особен представител е подал
молба с вх. № 276489/06.10.2021 г., с която е поискал делото да бъде разгледано
в негово отсъствие. Изрично е заявил, че не оспорва иска по основание и размер
и моли да не се назначават съдебнотехническа и съдебноикономическа експертизи,
тъй като дължимите суми ще бъдат изплатени. Моли да бъде постановено
справедливо решение съобразно събраните доказателства по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
По делото са приложени
извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
С оглед изявлението на особения представител на ответниците, направено с молба с вх. № 276489/06.10.2021 г., по делото е безспорно, че стойността на доставената,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, е в размер на
325,12 лева, а законна лихва за забава на месечните плащания, дължима за
периода от 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г., възлиза на 53,51 лева.
Представено е заявление-декларация с вх. №
1754/09.08.2019 г., подадено от С.В.С.до „Топлофикация - П.“ АД
за откриване на партида за битови нужди
на адреса на процесния имот. Към заявлението е приложен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 10, том III, рег. № 6719, дело № 382/2019 г., с който С.В.С.е признат за собственик на основание
саморъчно завещание от покойната Ц.П.М.на 4/ 6 идеални части от процесния апартамент
№ 21, находящ се в гр. П., пл. ““, бл., вх. , ет. , с идентификатор 55871.505.522.1.25
по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П..
Като писмено доказателство по делото е приета и
молба-декларация за откриване на партида, подписана на 02.10.1997 г. от Ц.П.М.за
заплащане на топлоенергия за апартамент № , находящ се на ул. „Г. Д.“, бл., вх.
.
Видно от представено удостоверение за наследници, Ц.П.М.е починала на 15.08.1999 г. и е
оставила за свои законни наследници синовете си Б.Х.М. и П.Х.М..
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 6960/2019 г. по описа на ПРС, от
което се установява, че по заявление на “Топлофикация-П.” АД с вх. № 31999/08.11.2019 г., е издадена заповед № 5177/19.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу срещу длъжниците Б.Х.М. и П.Х.М. за вземанията, предмет на предявените искове, както и
срещу длъжника С.В.С.за следните суми: 316,25 лева,
представляваща 4/ 6 идеални части от главницата на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент № 21, находящ се в гр. П., пл. ““,
бл., вх. , дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. включително, и
сумата от 50,77 лева, представляваща 4/ 6 идеални части от законнатата лихва за
забава на месечните плащания, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019
г., както и законната лихва върху главницата от 79,07 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 5177/19.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6960/2019 г. на Пернишкия районен
съд.
На основание чл. 414а, ал. 4 ГПК горепосочената заповед №
5177/19.11.2019 г. е обезсилена с влязло в сила като необжалвано определение от
13.01.2020 г. по ч.гр.д. №
6960/2019 г. по описа на ПРС в частта относно дължимите от С.В.С.парични
задължения доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за процесния имот.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в приложимата редакция преди измененията
с ДВ, бр. 100 от 2019 г., действаща към момента на издаване на Заповед №
5177/19.11.2019 г., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
не се издава, ако длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България. Видно от изготвената служебна спрака
за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., длъжникът Б.Х.М.
няма българско гражданство и постоянният му адрес е в ЧСФР от 29.03.1995 г.,
съответно няма нито постоянен, нито настоящ адрес в България. Поради това
неправилно заповедният съд е издал срещу него процесната Заповед № 5177/19.11.2019 г. по чл. 410 ГПК.
С т. 3б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, са дадени
задължителни за съдилищата разяснения, че
когато
се установи, че заповедта е издадена срещу длъжник, който изобщо няма постоянен
адрес или седалище в Република България, същата подлежи на служебно обезсилване
от заповедния съд, който има служебното задължение да осигури движението и
приключване на делото /чл. 7, ал. 1 ГПК/. В противен случай заповедното
производство би останало винаги висящо и неприключено поради невъзможността за
връчване на заповедта. Въззивният съд обезсилва служебно заповедта съгласно чл.
423, ал. 3, изр. 4 ГПК поради липса на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК само в случай, че същата е стабилизирана с изтичане на срока за възражение,
т. е. когато от външна страна е налице редовно връчване по реда на Глава VI от
ГПК, макар и в действителност длъжникът да няма постоянен адрес или седалище в
страната. Когато обаче такова връчване изобщо не може да се извърши поради
липса на постоянен адрес или седалище на длъжника в Република България,
заповедта следва да се обезсили от заповедния съд.
В настоящия случай заповедният съд по ч.гр.д. № 6960/2019
г. по описа на ПРС не е изпълнил горепосочените си
задължения, поради което исковият съд следва да обезсили на основание сега
действащата чл. 411, ал. 2,
т. 4
ГПК(предишна чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК) Заповед №
5177/19.11.2019 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта
ѝ, с която е разпоредено Б.Х.М. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД сумата от 79,07 лева, представляваща 1/ 6 идеална част от
главницата в размер на 474,39 лева за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент № 21, находящ се в гр. П., пл. ““, бл., вх. ,
дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. включително, и сумата от
12,69 лева, представляваща 1/ 6 идеална част от законната лихва за забава на
месечните плащания в размер на 76,15 лева, дължима за периода от 10.07.2016 г.
до 29.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 474,39 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-08.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Производството,
образувано по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за
вземанията на ищеца срещу Б.Х.М. по Заповед № 5177/19.11.2019 г., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК се явява недопустимо и следва да бъде
обезсилено. В тази връзка следва да се посочи, че Заповед № 5177/19.11.2019 г.
не е връчена редовно на длъжника Б.Х.М. по предвидения
за това ред по чл. 48 ГПК.
Заповед № 5177/19.11.2019 г. е връчена на длъжника П.Х.М.
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като по данни на живеещия на постоянния му адрес С.В.С.този длъжник е в чужбина. Поради това с
разпореждане от 24.02.2020 г. на заявителя са дадени указания на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви установителни искове за вземанията си срещу
длъжника П.Х.М.. Същите
са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими по отношение на длъжника П.Х.М..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Съгласно ал.
3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението
от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след
преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че
доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено
искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с
предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.
По делото липсват каквито и да
било доказателства за наличие на вещно право по отношение на процесния
апартамент в патримониума на П.Х.М.. От представената молба-декларация за откриване на партида, подписана на
02.10.1997 г., се установява, че наследодателката на П.Х.М.- Ц.П.М.е заявила откриване на партида за заплащане на
топлоенергия за имот, различен от процесния, а именно за апартамент № 21,
находящ се на ул. „Г. Д.“, бл., вх. . Липсват и данни за сключен между П.Х.М.
и ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Това води до извод, че между П.Х.М. и ищцовото дружество не е налице облигационна връзка за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Поради
това исковете срещу този ответник следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Този извод не се променя от становището на особения представител
на ответник, който не оспорва исковете по основание, доколкото особеният
представител не е легитимиран да признава исковете.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски на ищеца не следва да
се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК Заповед № 5177/19.11.2019 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6960/2019
г. на
Пернишкия районен съд, в частта ѝ,
с която е разпоредено Б.Х.М., с ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация-П.“ АД сумата от 79,07 /седемдесет и девет лева и
седем стотинки/лева, представляваща 1/ 6 идеална част от главницата в размер на
474,39 /четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ лева
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 21,
находящ се в гр. П., пл. ““, бл., вх. , дължима за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. включително, и сумата от 12,69 /дванадесет лева и шестдесет и
девет стотинки/ лева, представляваща 1/ 6 идеална част от законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 76,15 /седемдесет и шест лева и
петнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019
г., както и законната лихва върху главницата от 474,39 /четиристотин седемдесет
и четири лева и тридесет и девет стотинки/ лева, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.11.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 01770 по описа на Пернишкия районен съд за 2020 г. в
частта по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК от “Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Б.Х.М., с ЕГН **********, искове с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Б.Х.М. *** АД сумата от 79,07 /седемдесет и девет лева и
седем стотинки/лева, представляваща 1/ 6 идеална част от главницата в размер на
474,39 /четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ лева
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 21,
находящ се в гр. П., пл. ““, бл., вх. дължима за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. включително, и сумата от 12,69 /дванадесет лева и шестдесет и
девет стотинки/ лева, представляваща 1/ 6 идеална част от законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 76,15 /седемдесет и шест лева и
петнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019
г., както и законната лихва върху главницата от 79,07 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 5177/19.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6960/2019 г. на Пернишкия районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК от “Топлофикация-П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, срещу П.Х.М., с ЕГН **********, с адрес ***, пл.
“Кракра Пернишки“, бл. 14, вх. В, ет. 3, ап. 21, искове с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че П.Х.М. *** АД сумата от 79,07 /седемдесет и девет лева и
седем стотинки/лева, представляваща 1/ 6 идеална част от главницата в размер на
474,39 /четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ лева
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 21,
находящ се в гр. П., пл. ““, бл., вх. , дължима за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. включително, и сумата от 12,69 /дванадесет лева и шестдесет и
девет стотинки/ лева, представляваща 1/ 6 идеална част от законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 76,15 /седемдесет и шест лева и
петнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 29.10.2019
г., както и законната лихва върху главницата от 79,07 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 5177/19.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6960/2019 г. на Пернишкия районен
съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба по
реда на чл. 274 ГПК пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му в частта, с която
производството по делото е прекратено, в която има характер на определение. В
останалата му част решението подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д.
№ 6960/2019 г. на Пернишкия районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото
дело.
СЪДИЯ: