Определение по дело №146/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 329
Дата: 22 март 2019 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191800500146
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

22.03.2019 г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.ч.гр.д. № 146 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 32а, ал. 4 от Правилник за вписванията.

Образувано е по частна жалба депозирана от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, против протоколно Определение отказ № 6/2019 г. от 08.02.2019 г., постановено от съдия по вписванията в РС – Самоков по преписка № 334/08.02.2019 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Самоков.

За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че към молбата на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, за вписване на залог върху търговско предприятие, в което са включени недвижими имоти, липсват приложени скица копие от кадастрална карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, описание на недвижимите имоти в договора за особен залог и доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 от ДОПК.

Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на съда. Развива доводи, че се касае до вторично вписване на обстоятелство по вече вписан залог на търговско предприятие, като твърди, че от § 5 от ПЗР на ЗИДБЗБН, обнародван в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. се извежда, че изискванията, установени в чл. 264 от ДОПК са неприложими. На следващо място, в представения договор за особен залог се съдържа описание на имотите, чието вписване се иска, а в чл. 6, ал. 4 ПВ е въведено изключение от общото правило в чл. 6, ал. 3 ПВ вр. чл. 60 ЗКИР.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок от съобщаване на определението, от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Молба с вх. № 407/06.02.19 г. дружеството заявител, аргументирайки се с разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДБЗБН, е поискало отбелязване в партидата на отделните недвижими имоти на вписания в ТРЮЛНЦ особен залог върху търговско предприятие на „Е.П.“ АД, ЕИК ****, в чиито активи са включени Бензиностанция № 7210 – гр. Самоков, представляваща ПИ с идентификатор № 65231.901.4, ведно със сгради, всички подробно описани в молбата. Към последната са приложени квитанция за платена държавна такса, удостоверение за актуално състояние, договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011 г. с подробно описание на недвижимите имоти, извлечение от партидата на „Е.П.“ АД в ТРЮЛНЦ и Удостоверение с изх. № 20190123152241/23.01.2019 г.  от Агенцията по вписванията, с което се удостоверява, че в ТРЮЛНЦ по партидата на „Е.П.“ АД са вписани и обявени изрично посочените в документа актове.

Предвид представените документи съдията по вписванията правилно е постановил отказ, макар не по всички изложени съображения. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, обстоятелства относно залог на търговско предприятие подлежат на вписване в ТРЮЛНЦ. На основание чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог следва да бъде вписан в нотариалните книги. Правилата за вписване в нотариалните книги са уредени в чл. 22а, чл. 6, чл. 8, чл. 9 ПВ и чл. 264 ДОПК. Проверка за наличие на предпоставките за това се извършва от съдия по вписванията. Според дадените с ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ВКС разяснения предметният обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ се ограничава до спазване на законовите изисквания без да се проверява наличието на материалноправните предпоставки за вписване на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. В случай, че не са представени необходимите документи или актът не подлежи на вписване, се постановява отказ.

По настоящото дело не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на  чл. 264 ДОПК от заявителя. Цитираната императивна разпоредба предписва вписването на особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Без посочените документи съдията по вписвания не разполага с право да разпореди вписване под страх от солидарна имуществена отговорност, установена чл. чл. 265 ДОПК.

Не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподател, че разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДБЗБН, обнародван в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., дерогира изискванията на чл. 264 ДОПК, тъй като това не намира опора в законодателството. Нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДБЗБН не регламентира реда за извършване на вписване, а само обявява с обратна сила за нищожни заличавания на обезпечения, учредени в полза на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност. В случай, че законодателят е считал, че следва да бъде въведено изключение от общия ред, включително относно необходимите документи, за вписване на залог върху търговско предприятие, в което са включени недвижими имоти, то е следвало да стане по силата на изрична разпоредба, сходна с § 5, ал. 1 от ПЗР. При липсата на такава е необходимо да се спази установения в чл. 22а, ал. 1 ПВ процесуален ред. На следващо място, Правилникът за вписване не въвежда понятието вторично вписване и когато се иска вписване по партидата на конкретни недвижими имоти на невписан залог на търговско предприятие, трябва да бъдат приложени изискуемите от чл. 22а, ал. 1 ПВ и чл. 264 ДОПК документи. При непредставянето им съдията по вписванията дължи постановяване на отказ.

Настоящият случай не разкрива признаците на подновяване на залог върху търговско предприятие по чл. 22а, ал. 3 ПВ, тъй като липсват данни срокът на залога на търговско предприятие да е изтекъл или да изтича и да се иска неговото подновяване, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани наличието на предпоставките за това.

Основателни са възраженията на частния жалбоподател, че в представения договор се съдържа подробно описание на недвижимите имотите по партидата, на които се иска вписване, както и че разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ вр. чл. 60 ЗКИР в случая е неприложима предвид изключението, въведено с чл. 6, ал. 4 ПВ. В тази част мотивите на определението, в което е обективиран отказ, са неправилни. Това обаче е без значение за крайния изход на производството предвид липсата на представени доказателства за изпълнението на изискванията на  чл. 264 ДОПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което на основание чл. 278, ал. 4 вр. 272 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение отказ № 6/2019 г. от 08.02.2019 г. на съдия по вписванията в РС – Самоков, постановен по преписка № 334/08.02.2019 г. по описа на Служба по вписванията гр. Самоков.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Препис от определението да се връчи на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                        2.