РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. Пловдив, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502648 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Летище Пловдив“ЕАД
против решение № 2184/07.05.2025г. по гр.д.№ 761/2024г. на ПдРС, XV гр.с., с което
уволнението на въззиваемата К. Г. Г. е признато за незаконно, същото е отменено, тя е
възстановена на предходна заемана от нея длъжност „********“ и й е присъдено
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер от 13980,52 лева. Във въззивната жалба се сочи,
че обжалваното решение е неправилно незаконосъобразно и необосновано. Сочи се също
така, че РС правилно приел, че от въззиваемата е допуснато нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неспазване 1 на графика на дежурствата й, като уволнението е
признато за незаконно единствено поради това, че в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не е дадена правна квалификация на нарушенията. Твърди се, че съгласно
трайната съдебна практика на ВКС за законосъобразността на заповедта за уволнение не е
необходимо в същата да бъдат посочени кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и каква е квалификацията на дисциплинарното нарушение. Сочи се, че е
достатъчно в заповедта да бъдат посочени мотиви на нарушението, кога е извършено
същото и законния текст въз основа на който се налага наказанието. Иска се цялостна отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на исковете по чл. 344 КТ.
От въззиваемата К. Г. Г. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, излагат се доводи в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от К. Г. против
„Летище Пловдив“ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на извършено уволнение със Заповед № ***
издадена от Изпълнителния директор на „Летище Пловдив“ЕАД за незаконно и неговата
1
отмяна, за възстановяване на предходно заемана длъжност „****“ в „Летище Пловдив“ ЕАД,
както и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер от 14400 лева за времето,
през което ищцата е останала без работа. В исковата молба се твърди, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността
„****“ в „Летище Пловдив“ ЕАД. На ***трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 190, ал.1, т.3 от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, със Заповед №*** издадена от Изпълнителния директор на „Летище Пловдив“
ЕАД. Оспорва се ищцата да е извършила посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения. По- конкретно се твърди, че описаните в заповедта нейни действия не могат да
бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения. Тя била изпълнявала стриктно
служебните си задължения във връзка с Летищната програма за контрол на качеството в
областта на сигурността в Гражданското въздухоплаване.
С подадения от „Летище Пловдив“ЕАД отговор на исковата молба предявените
искове се оспорват като неоснователни. Изложени са доводи за законосъобразност на
извършеното уволнение. В отговора се сочи, че е спазена процедурата по чл. 193 от КТ, като
са изискани и дадени обяснения от уволнената служителка. Твърди се също така, че
издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е подробно
мотивирана. Дисциплинарно наказание било наложено поради системни нарушения на
трудовата дисциплина, описани в заповедта. С поведението си на работното място К. Г. било
нарушила трудовите си задължения по длъжностна характеристика, свързани с качества като
вежливост и тактичност в отношенията, спазване на работното време, установено с работни
графици, неизвършване на действия, които пречат на други работници и служители да
изпълняват техните служебни задължения.
По делото е безспорно, а и от приетите в първоинстанционното производство
допълнителни споразумения към трудов договор № *** е видно, че до уволнението й
въззиваемата К. Г. е заемала длъжността „****“ в „Летище Пловдив“ ЕАД. В Заповед №
**** са описани следните нарушения на трудовата дисциплина: 1. при утвърден работен
график за месец ноември 2023г. К. Г. не го спазвала и по своя инициатива отишла на работа
на 13.11.2023 г., 16.11.2023 г. и 20.11.2023 г., когато не е трябвало да бъде на работа по
графика; 2. на 20.11.2023г. тя извършила непозволено достъпване на профила на работник
от****“ в „Летище Пловдив“ ЕАД, чрез който профил се извършвало компютърно базирано
обучение на работниците от отдела, в резултат от което действие профилът на работника бил
блокиран; 3. на ****. К. Г. извършила непозволен и без получено съгласие аудиозапис на
разговори между работници от Отдел „****“ в хале за ***. Описаните нарушения са
квалифицирани като такива по чл.190, ал.1, т.3 от КТ, а именно като системни нарушения на
трудовата дисциплина. За всяко от описаните в заповедта нарушения от въззиваемата са
изискани отделни обяснения. Относно явяването си на работа извън утвърдения график в
обясненията си тя сочи, че на 16.11.2023г. и на 20.11.2023г. тя е била на работа за
изпълняване на мониторинг, описан в доклад, депозиран в деловодството на летището, тъй
като основните дейности по доклада изисквали значително време. Относно 13.11.2023г. тя
сочи, че не може да каже, защо е била на работа. Относно направения от нея опит за достъп
до профил, чрез който се извършва компютърно обучение на работници от „****“ в Отдел
„****“, К. Г. е посочила, че в изпълнение на т.8 „Комуникация и докладване“ от Летищната
програма за контрол на качеството в областта на сигурността в ГВ и извършване на
инспекция по сигурност, докладвана в доклад № 253/ноември 2023г. провела интервю със
служителите по сигурност на КПП 1/3. Подготвяла справка за изпълнение на компютърно-
базираното обучение и в хода на работата установил, че има служители, които не изпълняват
месечните си тренировки, съгласно най- добрата практика- 1 час за 1 месец, а ги изпълняват
накуп на края на периода. Имало един служител, извършващ проверки на стоки с рентгеново
оборудване, които не бил изпълнил месечните си тренировки за шест месеца. Имало и
служители, които не били изпълнили своите изпитни сесии. За някои служители тя не могла
да направи справки, защото акаунтите им били недостъпни. Всички данни, които
въззиваемата била събрала за последните 5 месеца били изтрити неизвестно от кого от
компютъра, на който работела. Относно извършения от нея на *** аудиозапис тя сочи, че,
2
съгласно т.4.3 „Правомощия на инспектора“ от Националната програма за контрол на
качеството в областта на сигурността в ГВ, идентична с т.4.2. от Летищната програма за
контрол на качеството в областта на сигурността в ГВ, инспекторите по вътрешен контрол в
сигурността имали правомощие да внасят в зоните за сигурност и да използват всякакво
оборудване, необходимо за изпълнение на техните задължения, включително камери,
видеозаписващи и звукозаписващи устройства. На ****г. госпожа Г. изпълнявала своите
задължения по обслужване на два търговски полета, като констатирала, че служителите
използват смартфони и социални мрежи, а също така провеждали продължителни
телефонни разговори, докато извършват проверка с рентгеново оборудване. Тези нейни
констатации били описа в доклад № 254/ноември 2023г.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Ж. О., Д. А. и С. Б.. В
показанията си свидетелката Ж. О. се сочи, че тя работи на длъжност *** „***“ и *** в
„Летище Пловдив“ ЕАД. Известно й е, че въззиваемата е ходила на работа извън утвърдения
график. Тя пояснява, че за смяна на работните дни по графика служителите трябва да
поискат разрешение от прекия си ръководител. Известно й е, че на въззиваемата са искани
обяснения и за други нейни нарушения на трудовата дисциплина. Свидетелят А. работи на
длъжност „****“ в „Летище Пловдив“ЕАД. Познавал К. Г. от месец септември ****. Още
като постъпил на работа, разбрал, че тя има проблеми с трудовата дисциплина и директорът
на дружеството имал намерение да я уволни. Тя имала проблеми с междуличностните
отношения. Подчинени на свидетеля му се оплаквали от това, че тя превишава
правомощията си. Разказва за случай, при който тя се опитала да осъществи достъп в
електронния профил на работник от ****“, чрез който той участвал в различни
тренировъчни сесии във връзка със сигурността на летището. Този опит създал опасност
резултатите му от тренировъчните симулации да бъдат манипулирани и да не може да се
преценят реално възможностите на служителите за покриване на стандартите за сигурност.
Достъп до профила можел да има само служителят и администраторът. Въззиваемата имала
право да извършва проверка на резултатите, но само в присъствието на служителя, като той
самият влезе в профила си. Свидетелят Б. сочи, че електронният му профил е бил блокиран,
като за това е бил информиран лично от К. Г..
От коментираните по- горе писмени и гласни доказателства непротиворечиво се
установява, че описаните в Заповед № 3/05.01.2024г. на Изпълнителния директор на
„Летище Пловдив“ЕАД действия на въззиваемата на дати 13.11.2023г., 16.11.2023г.,
20.11.2023г. и на 25.11.2023г. действително са извършени от нея. Следва обаче на първо
място да се прецени дали всички те представляват нарушения на трудовата дисциплина и
дали се характеризират като системни или като други нарушения по чл.190, ал.1, т.1- т.7 от
КТ. В чл. 187, ал.1, т.1- т.10 / т.6 е отменена/ са изброени изчерпателно всички видове
нарушения на трудовата дисциплина, като те са следните: закъснение, преждевременно
напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; явяване на
работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
възложените му задачи; неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила; произвеждане на некачествена продукция; неспазване на правилата
за здравословни и безопасни условия на труда; неизпълнение на законните нареждания на
работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както
и разпространяване на поверителни за него сведения; увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение. Явяването на работа извън
утвърдения график за дежурства по принцип е изпълнение на трудовите задължения в
повече и не представлява действие, което да попада в която и да е изброените по- горе
хипотези на нарушения на трудовата дисциплина по т.1 до т.5 и от т.7 до т.9. Въпросът е,
дали тези действия на въззиваемата могат да се квалифицират като „неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на
3
трудовото правоотношение“.
В т.3 от раздел „Вътрешнофирмени“ /имат се предвид функции и задължения/ от
длъжностната характеристика за длъжността „*****“ е записано единствено, че съответният
служител е длъжен да спазва работното време. Не е констатирано отсъствие на въззиваемата
от работа в дните, в които тя е била на смяна, по утвърдения от Изпълнителния директор
график. Ето защо, не е налице основание да се счита, че явяването на работа извън
утвърдения график е нарушение на задължението за спазване на работното време.
Задължение за явяване на работа само в дните по утвърдения график не е налице в
Правилника за вътрешния трудов ред в „Летище Пловдив“ЕАД, както и в Летищната
програма за контрол на качеството в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване
на Летище Пловдив. Всъщност полагането на извънреден труд по инициатива на работника
или служителя, а не по разпореждане на работодателя, не е нормативно уредено. По
отношение на това посочено в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение на
трудовата дисциплина следва да се прецени също така дали, с оглед на естеството на
предмета на дейност на дружеството- жалбоподателя, със самия факт на явяването си на
работа извън утвърдения график К. Г. е станала причина за неизпълнение на трудовите
задължения на работници или служители на летището или за възникване на затруднения в
работата им. Нито в заповедта за уволнение, нито в отправените до нея искания за даване на
обяснения, а и в което и да било друго доказателство по делото, не се съдържат данни за
такива пречки или затруднения. В изготвения на *** доклад от Ж. М. до Изпълнителния
директор на „Летище Пловдив“ЕАД след констатациите относно явяванията на въззиваемата
на работа извън утвърдения график е записано следното: „ От изложеното по- горе и
неналичието на други данни или сведения Ви уведомявам, че служителят К. Г. Г. нарушава
трудовата дисциплина като не изпълнява писмена от Вас заповед“. Има се предвид Заповед
№ 57/16.05.2023г. В т.1 от тази заповед е записано, че предварителните месечни графици за
работно време и явяване на работа следва да бъдат подписани от ръководителите и
служителите, изпълняващи графика, утвърден от Изпълнителния директор, и следва да
бъдат предадени на Специалист **** В т.5 от заповедта е предвидена възможност за размяна
между служителите на работни смени с разрешение на съответния ръководител въз основа
на писмени молби от служителите. В тези точки не се съдържа забрана за явяване на работа
извън дните по утвърдения график. Такова задължение не може да се изведе и чрез
тълкуване, включително и на останалите точки от заповедта. В обобщение на горното съдът
намира, че описаните в първия абзац от мотивната част на заповедта за уволнение действия
на въззиваемата не съставляват нарушения на трудовата дисциплина.
Както се сочи в мотивите към Решение № 441 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1681/2010 г., IV г. о., ГК, „Системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, представлява
извършването на три нарушения на трудовата дисциплина в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ,
за които не е наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно
наказание по някое от тях не е изтекъл“. В същия смисъл са и Решение № 117 от 5.04.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 44 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 2306/2017 г., IV г. о., ГК и много други. Тъй като в заповедта за уволнение са описани
само още две нарушения на трудовата дисциплина, то не е налице основание за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата
дисциплина. Следва обаче да се има предвид, че работодателят няма задължение да посочи в
заповедта за уволнение правната квалификация на нарушението / нарушенията/ на трудовата
дисциплина, поради което посочването на погрешна квалификация не е от значение за
законосъобразността на заповедта. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС.
Така например в мотивите към Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009
г., III г. о., ГК, е записано следното: „Неправилната правна квалификация, дадена в заповедта
за уволнение, не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От значение за ангажиране
на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на
дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в
заповедта за дисциплинарно уволнение“. Също така в мотивите към Решение № 395 от
1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2009 г., III г. о., ГК е записано, че „При противоречие
4
между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта
обстоятелства меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези
обстоятелства. В тези случаи заповедта не е лишена от мотиви, поради това не може да бъде
отменяна на формално основание като постановена в противоречие с чл. 195 КТ, и спорът
относно нейната законосъобразност следва да се разгледа по същество“. Ето защо, ще следва
на общо основание да се прецени дали описаните във втория и третия абзаци от заповедта за
уволнение действия на въззиваемата съставляват определени по вид нарушения на трудовата
дисциплина и каква е тежестта им с оглед на наложеното наказание.
На л.37 по първоинстанционното дело е налице доклад, изготвен на *** от Д. А., в
качеството му на Р*** на***“, до Изпълнителния директор на „Летище Пловдив“ЕАД. В
същия е отразено, че на *** служителят от *** Х. Д. е установил, че профилът, който
използва, за да извършва компютърно- базирано обучение, е блокиран и не може да влезе в
него. В личен разговор с К. Г. тя признала пред Д. А. и Х. Д., че се опитала да влезе в
профила на служителя и го е блокирала. Според съставителя на доклада, този опит създава
предпоставки за манипулиране на резултатите от проведените сесии. В доклада се сочи също
така, че въззиваемата има правомощие да изисква достъп до резултатите от тренировъчните
сесии, но единствено чрез Р*** на *** или по изключение чрез съответния служител. Друго
нарушение, за което се докладва от Д. А. е от дата ***., когато К. Г. се намирала в халето
**** и по време на работа на служителите извършила аудиозапис на личния си телефон, без
тяхно знание.
В т.5.1.5 и т.5.1.6 от раздел „Правомощия на инспектора“ от Летищната програма за
контрол на качеството в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване е записано,
че имат право на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за извършване на
инспекции по сигурността на въздухоплаването, а също така, че имат право да изискват
необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация от съответните
длъжностни лица, включително и за правоспособността на персонала. В т.10 от раздел
„Специфични за длъжността“ /имат се предвид функции и задължения/ на длъжностната
характеристика за длъжността „****“ е предвидено, че **** може да провежда скрити
тестове, с цел проверка на ефективността на прилагане на съществуващите мерки за
сигурност. Това правомощие кореспондира с правото на ***по т.5.1.4 от летищната програма
да внася в зоните за сигурност на летището забранени предмети за извършване на тестовете.
Скритите проверки се отнасят до прилагане от служителите на мерките за сигурност. За
извършване на проверки относно редовното провеждане от служителите на месечните им
тренировки въззиваемата е трябвало да потърси съдействие от прекия им ръководител,
съобразно с правомощията си по т.5.1.6 от летищната програма, още повече, че за да блокира
профила, тя следва да е направила няколко неуспешни опита да влезе в него, при което е
станало ясно, че няма достъп. Не е налице каквото и да било основание да се счита, че целта
й е била да манипулира резултатите от тренировачните сесии, защото никой не твърди, а и
не се установява тя някога да е манипулирала някакви резултати или да е отразявала
манипулативна информация в докладите си. Следва да се приеме, че целта й е била тази,
посочена в обяснението й- да се снабди с информация, необходима за доклада й за месец
ноември 2023г. Допуснатата от нея грешка обаче не може да се квалифицира като тежко
нарушение на трудовата дисциплина, като се има предвид и това, че профилът очевидно не е
трайно увреден, а и той се ползва от служителя само за компютърно- базирано обучение, но
и за изпълнение на преките му служебни задължения. В тази връзка следва само да се
добави, че в нито едно от доказателствата по делото не се съдържат данни за това опитът на
въззиваемата да влезе в електронния профил на служителя Х.Д. да е възпрепятствал или
затруднил изпълнението на възложената му работа.
В т.9 от длъжностната характеристика за длъжността „**** и в т.5.1.4 от летищната
програма изрично е уредено правомощие за инспекторите да внасят в зоните за сигурност
всякакво оборудване, необходимо за изпълнение на служебните им задължения,
включително и камери и записващи устройства. Правомощието за внасяне на такива
устройства предполага и използването им. Не е налице основание да се счита, че
5
извършеният на ***. звукозапис от К. Г. е бил предназначен за нейно лично ползване. От
обяснението й става ясно, че според нея използването от служителите в сортировъчното
хале на мобилни телефони по време на работа представлява нарушение на правилата за
сигурност. Доколко чрез извършване на звукозапис е възможно да бъде документирано това
действително или предполагаемо нарушение, е въпрос, на който при наличните
доказателства не може да се даде обоснован и категоричен отговор. Извършването от
инспектора на звукозапис със записващо устройство обаче е измежду изрично уредените
негови правомощия и не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Липсата на
нарушения на трудовата дисциплина, които да съставляват основание за налагането на
дисциплинарното наказание „уволнение“ обосновават незаконосъобразност на издадената от
Изпълнителния директор на „Летище Пловдив“ЕАД Заповед **** поради което исковете за
отмяната на наложеното дисциплинарно наказание и за възстановяване на въззиваемата на
предходна заемана от нея длъжност „****се явяват основателни. По отношение на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва само да се отбележи, че във въззивната жалба не
се съдържат оплаквания относно неговия размер и периода, за който е присъдено, като
същите се установяват и от приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства
и заключение по ССЕ.
Съобразно с горното, съдът намира, че макар и с други мотиви, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемата бъдат присъдени
направените от нея съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 1200 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2184/07.05.2025г. по гр.д.№ 761/2024г. на ПдРС, XV
гр.с., с което уволнението на въззиваемата К. Г. Г., извършено със Заповед №*** на
Изпълнителния директор на „Летище Пловдив“ЕАД е признато за незаконно, същото е
отменено, тя е възстановена на предходна заемана от нея длъжност „**** и й е присъдено
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер от 13980,52 лева.
ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: село К., обл.Пловдивска, да заплати на К. Г. Г. от гр.П., ул.“***, ЕГН:
**********, сумата от 1200 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6