РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 01.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17228 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от „Е.А.“
ЕАД срещу Ж.Т.К.-И. установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 342, ал. 2 ТЗ и чл. 365 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено
в Заповед № 5074/02.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10140/2018 г. по описа на
Районен съд – *, 12 с-в,
за сумата от 4044,41 лв., представляваща незаплатена част от ликвидни и изискуеми просрочени задължения по Договор за финансов лизинг
от 09.03.2007 г., съгласно Спогодба, сключена на 08.08.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 08.08.2016 г. страните сключили
спогодба с нотариална заверка на подписите, с която безспорно установили, че
между тях е сключен Договор за финансов лизинг № */002.09.03.2007 г. с предмет на договора: лек автомобил с марка „*”, като срокът на договора изтекъл на 01.03.2012
г. Поддържа, че с цитираната спогодба страните се съгласили, че към 27.06.2016
г. общият размер на непогасените задължения на лизингополучателя
възлизал на сумата от 5144,41 лв., представляваща ликвидни и изискуеми
просрочени задължения по договора за финансов лизинг, съгласно издадените от лизингодателя счетоводни документи, както и остатъчна
главница по договора за финансов лизинг. Ищцовото
дружество сочи, че съгласно т. 1 от спогодбата ответницата признавала и
безусловно се съгласявала, че му дължи посочената сума. В т. 2 от спогодбата
страните уговорили начин на изплащане на задължението – ответницата поемала
задължението да изплати сумата на месечни вноски в размер на 428,70 лв. до
окончателното изплащане на задължението. Излага се, че спогодбата влизала в сила
с подписването й на 08.08.2016г. и до момента
ответницата била заплатила сумата от 1100 лв., като последното плащане било на
08.09.2017 г. Така към момента останалата дължима сума по спогодбата възлизала
на 4044,41 лв. При тези съображения ищецът моли за уважаване на исковата
претенция и за присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ж.Т.К.-И. не е депозирала писмен отговор на
исковата молба. С молба от 18.03.2019 г., подадена преди първото по делото
о.с.з., ответницата е изразила становище, с което оспорва размера на заявената
претенция. Поддържа, че видно от съдържанието на спогодбата дължимата сума от
5144,41 лв. е формирана като сбор от ликвидни и изискуеми просрочени задължения
по договора за лизинг, както и остатъчна главница по този договор. Счита, че не
дължи същата, тъй като е върнала лизингования
автомобил на ищцовото дружество и собствеността върху
МПС не е и няма да бъде прехвърлена.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за финансов лизинг № */002/09.03.2007
г. се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставил за временно възмездно ползване
на Ж.Т.К.-И., в качеството ѝ на лизингополучател,
лек автомобил с марка „*” срещу заплащане на лизингово възнаграждание
12370,20 евро без ДДС, разсрочено на 60 месечни вноски, от които
първоначална от 549,85 евро без ДДС,
останалите по 206,17 евро без ДДС и остатъчна стойност – 549,85 евро без ДДС,
като изискуемостта на всяка отделна погасителна вноска настъпва на 1-во число на
съответния месец, за която се дължи, с краен срок до 01.03.2012 г., съобразно
двустранно подписания Погасителен план към договора, а доставната
цена на автомобила е 10 977,04 евро без ДДС. Страните са уговорили в
клаузата на т. 1.1. от договора, че лизингодателят ще придобие лекия автомобил, предмет на
лизинговия договор, от трето на процесното лизингово
правоотношение лице – доставчик „*, поради което настоящият съдебен състав приема,
че са възникнали правните последици на договор за финансов лизинг – арг. чл. 342, ал. 2 ТЗ.
От представения Приемо-предавателен протокол
от 16.03.2007 г. се установява, че вещта, предмет на процесния
договор за финансов лизинг, е
била предадена от лизингодателя на лизингополучателя в състояние, годно за уговореното между
страните употребление.
Изяснено е по делото, че страните са сключили Спогодба от 08.08.2016 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № */08.08.2016 г. на нотариус *, с рег. № 549 на НК, с район на действие РС – *,
с която ответницата признава и се съгласява, че дължи на ищеца сума в размер на
5144,41 лв., представляваща ликвидни и изискуеми просрочени задължения по процесния договор за финансов лизинг, съгласно издадени от лизингодателя счетоводни документи, както и остатъчна
главница по договора за финансов лизинг. В т. 2 от спогодбата страните са
уговорили, че така формираното общо задължение ще бъде изплащано от лизингополучателя на месечени
вноски в размер на 428,70 лв. всяка до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно т. 5 от спогодбата, в случай че Ж.Т.К.-И. не изпълни точно поетите
задължения за плащане на сумата от 5144,41 лв., страните се съгласяват, че
споразумението се прекратява автоматично без да е необходимо нарочно изявление
от страна на „*, като в т. 9 страните са се споразумели, че ако
лизингополучателят не изпълни поетите със спогодбата
задължения в пълен размер в посочените срокове е длъжен незабавно да предаде на
лизингодателя владението върху МПС в състоянието, в
което го е получил, с изключение на нормалното изхабяване, настъпило при
обичайната употреба на имуществото с полагане за него на грижата на добрия
стопанин. Според т. 7 от спогодбата след заплащане на сумата от 5144,41 лв.
ищецът ще прехвърли собствеността на процесния лек
автомобил на ответницата или посочено от нея трето лице.
Установява се от приложения по делото Приемо-предавателен
протокол от 11.12.2017 г., че ответницата е върнала автомобила на ищцовото дружество на посочената дата.
Според заключението на назначената по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, дължимите от ответницата
суми към датата на сключване на спогодбата от 08.08.2016
г. по договора за финансов лизинг възлизат общо на 3853,44 лв., включващи
главница (лизингови вноски), лихва, ДДС, наказателна лихва, данъци,
застраховки, такси за администриране на договора и разходи за връчване на
уведомителни писма, както и допълнително сумата от 1290,50 лв. (549,85 евро без
ДДС), представляваща остатъчна стойност на автомобила. Изрично в исковата молба
ищецът признава обстоятелството, че в изпълнение на клаузите на спогодбата ответницата
е заплатила общо сумата от 1100 лв., като последното плащане е било направено
на 08.09.2017 г.
Предвид така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Договорът за финансов лизинг, представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и
заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово
възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Правното действие на сключения договор за лизинг попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като по силата на чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр.
с чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ този договор е от вида на обективните (абсолютните)
търговски сделки.
Основното задължение на лизингодателя при
финансовия лизинг, след като придобие правото на собственост върху определена
вещ при условия, определени от лизингополучателя, е
да предаде лизингованата вещ на лизингополучателя,
да му предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на
уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет на
договора, а за лизингополучателят се пораждат
следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да
пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички
разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да
придобие правото на собственост върху нея.
В настоящия случай не е спорно между страните (а и се установява от
събраните писмени доказателства), че между тях е възникнало действително
правоотношение по процесния договор за лизинг, че лизингодателят е предал автомобила на лизингополучателя
и му е предоставил свободното му ползване в рамките на уговорения срок, както и
че лизингополучателят не е изпълнил задълженията си
да заплаща дължимите суми по договора за лизинг в срок, поради което в
допълнително сключена между страните спогодба на 08.08.2016
г. за общият размер на натрупаното задължение, както и остатъчната стойност на
автомобила, е договорено разсрочено плащане на месечни вноски по 428,70 лв.,
т.е. за срок от 12 месеца, през който лизингополучателят
да продължи да ползва лизингованата вещ. Ответницата
оспорва дължимостта единствено на остатъчната
стойност на автомобила по договора за лизинг, тъй като не е придобила
собствеността върху автомобила в края на лизнговия
срок и е върнала същия.
Съгласно трайната практика на ВКС при договора за финансов лизинг
размерът на лизинговото възнаграждение, включващо първоначална вноска, месечни
лизингови вноски и остатъчна стойност на автомобила, е калкулирано
по такъв начин, че покрива
първоначалната стойност на вещта (доставната цена), разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се
съдържа и клауза за закупуване на
лизинговата вещ от лизингополучателя. При него интересът на лизингодателя е получаване на цялото
лизингово възнаграждение, а
интересът на лизингополучателя – ползване на вещта през
срока на договора и придобиване на собствеността съобразно договорните клаузи. Но тъй като заплащането на лизинговото
възнаграждение, включващо и остатъчната стойност на автомобила, е във
функционална зависимост от използването на лизингованата
вещ, при връщането на автомобила на лизингодателя
отпада възможността лизингополучателят да придобие
собствеността върху автомобила, поради което не дължи заплащане на неговата
остатъчна стойност. Така в настоящия случай, съобразно заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за дължимия размер от 3853,44
лв. на задълженията по договора за финансов лизинг, предмет на спогодбата от
08.08.2016 г. (без да се включва остатъчната стойност
на автомобила от 1290,50 лв.), и признанието на ищеца за извършени плащания от
ответницата за сумата от 1100 лв. по сключената между страните спогодба, общият
размер на задълженията на лизингополучателя по
договора за финансов лизинг възлизат на 2753,44 лв. Следователно, предявеният иск
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 342, ал. 2 ТЗ и чл. 365 ЗЗД се явява частично основателен и следва
да бъде уважен до тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от
4044,41 лв. да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в
исковото производство, а именно сумата от 191,23 лв., представляваща сбор от
заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ, както и
сумата от 55,07 лв., представляваща направени в заповедното производство
съдебни разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на
разноски, но доколкото не са представени доказателства за реалното им
извършване, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Ж. * К.-И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „Е.А.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2753,44 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща незаплатена част от
ликвидни и изискуеми просрочени задължения по
Договор за финансов лизинг от 09.03.2007 г., съгласно Спогодба, сключена на 08.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед № 5074/02.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
10140/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 12 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 4044,41 лв.
ОСЪЖДА Ж. * К.-И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.А.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 191,23 лв. (сто
деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. * К.-И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.А.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 55,07 лв. (петдесет
и пет лева и седем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: