РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Белоградчик, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20221310100154 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК : за установяване на вземането на
заявител в р-р на 963.90 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД,
255.77 лв. - договорна лихва, 119.57 лв. - мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба, предявена от “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД София се излага : Между “Банка ДСК” АД и ответника – М. М. Г. е сключен, договор
за кредит от 11.02.2022 г., с който се предоставя на ответника стоков кредит, в размер на
963.90 лв. Кредита е следвало да бъде издължен на 24 месечни вноски.Поради изтичане
срока на договора, непогасеното задължение е станало изискуемо.
С доп. споразумение към договор за цесия от 17.06.2020 г. “Банка ДСК” АД е прехвърлила
вземанията си с/у ответника на “АКПЗ” ООД
Проведено е производство по реда на чл. 410 ГПК/в т.ч. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК/.
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 963.90 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240
ЗЗД, 255.77 лв. - договорна лихва, 119.57 лв. - мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и
разноските по ч.гр.д. № 23/2022 г. и се присъдят разноските по настоящото дело.
Представя писмени доказателства.
Ответника не е подал отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК.Редовно
призован не се явява при разглеждане на делото.
1
Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника, в съд. заседание, съдът е приел, че няма процесуални пречки да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, при хипотезата на чл. 238, ал.1
ГПК.
Съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в срока по
чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна, ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника и е представил доказателства с исковата молба. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т.1 ГПК – на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в с.з. /с връчването на
разпореждането на съда, съобщението и призовката за насроченото с.з./
Съдът, приема, че е налице и предпоставката, предвидена в чл. 239, ал.1, т.2 ГПК – че иска е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца
доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника
съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба
доказателства установяват вероятната основателност на предявения иск. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени
доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и
уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не се
мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д.
№ 23/2022 г. разноски в размер на 26.78 лв. – държавна такса и 180.00 – адвокатско
възнаграждение
Ищеца следва да заплати по сметка на БРС 26.79 лв. – държавна такса на осн. чл. 77
ГПК
Ответника следва да плати на ищеца направените по настоящото дело разноски в
размер на 26.79 лв. – държавна такса и 350.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ,вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че М. М. Г.,
ЕГН ********** от с. К., обл. В., ул.”.......“ № ..., дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД/правоприемник на ищеца/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумите : 963.90 лв. –
2
главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, 255.77 лв. - договорна лихва,
119.57 лв. - мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД ЕИК ********* да
заплати сумата 26.79 лв. – държавна такса по сметка на БРС
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД ЕИК ********* направените настоящото дело разноски в
размер на 26.79 лв. – държавна такса и 350.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и
разноските по ч.гр.д. № 23/2022 г. в размер на 26.78 лв. – държавна такса и 180.00 –
юрисконсултско възнаграждение
На осн. чл. 239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3