Р Е Ш Е Н И Е
№ 261022 / 28.07.2021
год., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Н.Д., като разгледа докладваното
от съдията Радев гражданско дело № 596 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Община Созопол, депозирана против Т.Д.Ш., с която се претендира
установяване нищожността на сключен на **** год. между страните договор за
покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост с идентификатор
*** по КК и КР на гр.Ч*, както и осъждане на ответницата да върне на ищцовата
община предадения по нищожния договор имот.
Исковете са с правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовата община, който ангажира доказателства, претендира разноските по делото.
Пълномощникът на ответницата оспорва исковете, релевира възражения за неизпълнен договор и за задържане на имота до връщане на платеното по нищожния договор. Също моли за присъждане на деловодни разноски.
Съдът, въз основа на събраните в хода на настоящото производство доказателства и изявленията на страните, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
Страните не спорят по фактите, а именно - че помежду им е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, основан на чл.35, ал.1 и ал.6 от ЗОбС и чл.35, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, приета с решение на Общински съвет – С*, както и на решение на Общински съвет – С* от **** год., по силата на който ищцовата община е продала на ответницата поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на гр.Ч*, срещу продажна цена от 99960 лв., както и че цената е изплатена напълно, а владението върху имота е предадено на купувача.
Впрочем, това се установява и от представените с исковата молба договор с рег. № ****** год. на Община Созопол, касаещ покупко-продажбата на въпросния имот - частна общинска собственост, договор за поправка на договора за продажба, заповед с № ****/**** год. и заповед с № ******* год., двете на кмета на Община Созопол.
Със своя заповед № **** год., Областният управител на Област Бургас е отменил заповедта на кмета на Община Созопол с № ******** год., с която Т.Ш. е определена за купувач на процесния имот. Отмяната е потвърдена с окончателното решение на ВАС.
При така установените факти, исковете са основателни.
В гражданския процес е приложим принципът „Da mihi factum, dabo tibi ius“ - страната посочва фактическото основание на своята претенция, а правната квалификация е прерогатив на съда. Затова, при твърдените от ищцовата страна факти и обстоятелства и независимо от дадената с исковата молба правна квалификация, която не е обвързваща за съда, следва да се приеме, че искът за прогласяване нищожността на договора за продажба на общински имот - частна собственост, се основава на противоречие със закона.
Според изричното предвиждане на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Тук се има предвид императивна законова разпоредба, на която сключеният договор да противоречи.
Доколкото разпоредбите на ЗОбС са призвани да гарантират правата на широк кръг субекти, явяващи се част от съответната община, в хипотезите на разпоредителни сделки с общинско имущество, те следват правилото „разрешено е изрично позволеното от закона“, наместо „разрешено е това, което не е забранено от закона“. Оттук се извлича императивния характер на чл.35 от ЗОбС, в който (in fine) е строго регламентиран редът за разпореждането с недвижими имоти - частна общинска собственост, посредством продажба.
Прочитът на цитираната разпоредба не оставя съмнение, че осъществяването на продажбата е резултат от сложен фактически състав, всички елементи на който следва да са се сложили в тяхната последователност - валидно взето решение на ОбС за продажба на конкретния имот, посредством публичен търг, валидно проведен търг, заповед на кмета на общината за обявяване на купувач и едва след това - сключване на договор със спечелилия търга.
В конкретния случай решение на ОбС е налице, сключен е и договор с ответницата, но провеждането на търга (макар формално да е проведен) явно е било опорочено. Затова Областният управител е отменил заповедта за обявяване на Т.Ш. за купувач. Очевидна е тогава липсата на единия от елементите от горепосочения фактически състав (заповедта на кмета за обявяване на купувач, с който да се сключи договор), поради което процесният договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, е сключен в противоречие с императивна законова разпоедба, ерго - е нищожен и искът за прогласяване на нищожността му следва да се уважи.
Понеже договорът е нищожен и с настоящото решение се прогласява нищожността му, при нарочно искане от страна по договора, другата следва да й върне това, което е получила - чл.34 от ЗЗД. Следователно, щом Община Созопол е въвела Т.Ш. във владение на имота (заповед с № ******* год.), или иначе казано - предала го е фактически, искът на Община Созопол за осъждане на Т.Ш. да върне предадения й по нищожния договор недвижим имот, също следва да се уважи.
По повод заявеното от ответницата искане за едновременност на изпълнението - възражение за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД, същото се преценя за недопустимо и следва да се остави без разглеждане, т.к. предметът и крайната му цел се припокриват с предявения и понастоящем висящ насрещен иск (разделен и изпратен по подсъдност в БОС). Необходимо е само за пълнота да се каже, че то би било и неоснователно, защото касае защита срещу предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение (така в мотивите на ТР№ 33/1973 год., ОСГК), пред каквато не сме изправени в настоящия случай. Второто възражение - за право на задържане по чл.91 от ЗЗД, макар и допустимо, е неоснователно и подлежи на отхвърляне. За неговата основателност е необходимо ответникът да има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, т.е. не са налице предвидените в цитираната разпоредба предпоставки.
По разноските: Отговорността
за разноски е с деликтен характер, и както е установено, вина за
недействителността на договора и завеждане на настоящото дело носи ищцовата
страна, но ответницата не е признала изрично иска. Ето защо, предвид изхода на
делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК,
на Община Созопол се следват деловодни разноски, възлизащи на 480 лв. От
тях 180 лв. са такси за завеждане на делото, за вписване на исковата молба и за
издаване на съдебни удостоверения, а 300 лв. - за адвокатски хонорар, чийто
размер, поради основателността на възражението на ответната страна по см. на чл.78,
ал.5 от ГПК, е съобразен с правилото на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004
год. на ВАдв.С, чл.69, ал.1, т.4 вр. с т.2 от ГПК и липсата на фактическа и
правна сложност на спора.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА, по иск на Община
Созопол, ЕИК *****, адрес: гр.С*, пл. „*****, представлявана от кмета Т* Я*, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, нищожността
на сключения между Община Созопол и Т.Д.Ш. ***, ЕГН - **********, договор с № ******
год. за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост,
представляващ поземлен имот с идентификатор ******** по КК и КР на гр.Ч****,
общ. С*, адрес на поземления имот - гр.Ч*, местност „***“, с площ от 3000
кв.м., трайно предназначение - земеделска земя, начин на трайно ползване -
изоставена орна земя, категория - осма, при съседни поземлени имоти: *****, ******,
*******, ******, ***** и ******, който договор е поправен с договор за поправка
от ******* год.
ОСЪЖДА Т.Д.Ш. ***, ЕГН - **********, на основание чл.34 от ЗЗД, да върне на Община Созопол, ЕИК *****, адрес: гр.С*, пл. „******,
представлявана от кмета Т* Я*, недвижимия имот - частна общинска собственост,
представляващ поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на гр.Ч*, общ. С*,
адрес на поземления имот - гр.Ч*, местност „****“, с площ от 3000 кв.м., трайно
предназначение - земеделска земя, начин на трайно ползване - изоставена орна
земя, категория - осма, при съседни поземлени имоти: **, ***, ***, ***, *** и ***,
получен по гореописания и признат за нищожен договор за покупко-продажба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
възражението на Т.Д.Ш. по чл.90 от ЗЗД - за неизпълнен договор.
ОТХВЪРЛЯ възражението на
Т.Д.Ш. по чл.91 от ЗЗД - за право на задържане на недвижимия имот, получен по
гореописания и признат за нищожен договор за покупко-продажба.
ОСЪЖДА Т.Д.Ш. *** деловодни
разноски в размер на 480 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е