№ 9644
гр. София, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110162239 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца С. Т. С., ЕГН **********, срещу ответника
*************, ЕИК *********, обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 26, ал. 1,
пр. II и III ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване
нищожност на Договор за потребителски кредит № ******, евентуално иск чл.
26, ал. 1, пр. пр. II и III ЗЗД вр. 143 ЗЗП и 146 ЗЗП, вр. чл. 10, ал. 2, ЗПК, чл.
10а, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузата
на чл. 11, уреждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита,
от Договор за потребителски кредит № ******, и иск по чл. 55, ал. 1, предл. I
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв., частично от общо
154,38 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът С. Т. С., ЕГН **********, твърди, че на 25.04.2023 г. е сключил
Договор за потребителски кредит № ****** с ответника, по силата на който
последният му е предоставил в заем сумата от 700 лв. Съгласно процесния
договор било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя / чл. 5.1/
да осигури обезпечение в 3-дневен срок под формата на банкова гаранция или
поръчители, които да отговарят на посочените условия. При неизпълнение на
1
това задължение било предвидена неустойка в размер на 154,38 лв. в чл. 11 от
процесния договор. Същата била включена в погасителния план. Поддържа, че
било налице изначална невъзможност за потребителя да осигури в толкова
кратък срок поръчител, който да отговаря на всички изисквания по договора.
Твърди, че клаузата на чл. 11 била нищожна, тъй като налице било
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, доколкото се нарушавало
изискването ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
просрочени задължения. Неустойката представлявала скрито възнаграждение
за кредитора, което е следвало да бъде включено в ГПР. С нея се уговаряло
едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.
Твърди, че същата излизала извън присъщите си функции. Поддържа, че
оспорената клауза е неравноправна, като същата не е индивидуално
уговорена. Излага твърдения, че процесният договор е недействителен в
цялост поради неспазване на предвидената от закона форма и погрешно
посочване размера на ГПР и невключването на компоненти, които е следвало
да бъдат взети предвид при изчисляването му. Моли за уважаване на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. Х. М., с който оспорва да е налице
правен интерес за предявяване на установителния иск, тъй като кредитът бил
предсрочно погасен на 29.05.2023 г. Оспорва исковата молба като твърди, че е
предявена в условията на злоупотреба с права. Оспорва процесният договор да
противоречи на ЗПК. Счита, че нищожността на отделна клауза от договора не
влече недействителност на последния. Оспорва да е налице заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, доколкото уговорената неустойка не е следвало
да бъде включена в ГПР. Поддържа, че оспорената клауза не е неравноправна.
Оспорва същата да противоречи на добрите нрави. Поддържа, че ищецът бил
наясно с икономическите последици от сключване на договора, доколкото в
периода 2022-2024 г. страните имат сключени още 30 идентични по
съдържание договори, съдържащи клауза за неустойка. С оглед изложеното
оспорва като неоснователен и иска за неоснователно обогатяване. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С молба от 31.03.2025 г., ищецът моли да бъде допуснато изменение на
иска на осн. чл. 214 ГПК чрез увеличаване на размера му от частичен в размер
2
на 5 лева, същият да се счита предявен за сумата от 154,38 лева, което е
допуснато с протоколно определение от 01.04.2025 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира следното:
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че на 25.04.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по
силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 700 лв. В
договора била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение,
чиято стойност не е била взета предвид при определяне на ГПР.
Между страните не е спорно, а и се установява от представения договор
за потребителски кредит, че съгласно чл. 5, ал. 1 е договорено, че заемателят
се задължава да представи обезпечение по начина и реда и отговарящо на
условията, определени от кредитора, а именно поръчител на едно или две
физически лица или банкова гаранция. Страните не спорят, че съгласно чл. 11,
ал.1 от договора за кредит, заемателят дължи неустойка в размер на 154,38
лева при непредоставяне на обезпечението, договорено в чл. 5 от договора.
Видно от приобщеното като част от доказателствената съвкупност
заключение на съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че при
включване на неустойката в ГПР, същият е в размер на 223.81 % . Вещото
лице установява, че по договора за кредит са извършени плащания в размер на
888 лева, които са отнесени за погасяване на следните задължения: главница в
размер на 700 лева, лихва в размер на 33,62 лева и неустойка в размер на
154,38 лева. Това се потвърждава и от справка за извършени плащания по
договора за кредит, приложена по делото от ответника.
При така установената фактическа обстановка от правна страна по иска
за нищожност на договора за кредит, настоящият състав намира следното:
Клауза, по силата на която се предвижда дължимостта на неустойка в
полза на кредитора за непредоставяне на обезпечение съгласно поставените
условия в чл. 5 от процесния договор и съпоставянето с естеството на
сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Въведените изисквания създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
3
потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички
поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане
на кредит в размер от 700 лева. Поставяйки изначално изисквания, за които е
ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В
аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати
необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя
неустойка.
Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че
е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай не са
необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да
се включва в същия неустойката, е 42,35 %, а при включване на същата
размерът на ГПР многократно надхвърля законоустановения максимум по чл.
19, ал. 4 от ЗПК и по данни от ССчЕ е в размер на 223,81 %.
Съгласно дадени разяснения в Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по
дело № С – 337/23, член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване
е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Съдът счита, че
вземането за неустойка при несключване на обезпечение на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора, води до увеличаване на
общия размер на дълга и като такова е следвало да бъде включено, както в
4
лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски
кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Последното
несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката
не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то
и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че
неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля
многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
5
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК В този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17.
Воден от горните съображения, съдът приема, че предявеният главен иск
за нищожжност на договора за кредит, поради противоречие на същия с
посочените императивни материалноправни разпоредби на закона е
основателен и следва да бъде уважен на това основание.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на исковете, предявени в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне.
По иска по чл. 55, ал. 1, предлож. първо ЗЗД:
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице,
както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В
този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС,
III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
Установи се по делото, че ищецът е платил на ответника сума в общ
размер на 888 лева, които са отнесени за погасяване на следните задължения:
главница в размер на 700 лева, лихва в размер на 33,62 лева и неустойка в
размер на 154,38 лева / виж ССчЕ/. С оглед изложеното и предвид изводите до
които съдът достигна за нищожност на договора за кредит, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, върху сумата следва да се присъди и законна лихва.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на
6
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.
1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Във връзка с оспорването на ответника на наличието на
предпоставки за присъждане на възнаграждение по този ред, по делото не се
опровергава обстоятелството, че С. С. е материално затруднено лице, а
индиция в тази посока е именно обстоятелството, че е кандидатствал за
отпускане на кредит в размер на 700 лева през 2023 г., както и за други два
кредита от по 500 лв., видно от приобщените искови молби по гр.д. №
47007/24 г., 24735/24 г., по описа на СРС, а видно от изискани справки МВР,
СДВР, отдел Пътна Полиция, същият няма МПС, а съгласно справка от НАП
полученият доход от лицето за 2023 г. е в размер на **** лева. За определяне
размера на адвокатското възнаграждение, съдът следва да съобрази
критериите, изведени в актуалната практика на съда. Съгласно решението на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т.
д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид
броя дела, заведени в СРС с такъв предмет / включително гр.д. № 47007/24 г.,
24735/24 по описа на СРС между същите страни/ , срочното разглеждане на
делото без участие на процесуални представители на страните, както и цената
на иска, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 200 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 100 лв. за държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от ищеца С. Т. С., ЕГН **********, с
адрес: ***************************** срещу ответника *************,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
************************************ иск с правна квалификация по чл.
26, ал. 1, пр.първо ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ******/25.04.2023
г., сключен между страните, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД *************,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
************************************, да заплати на С. Т. С., ЕГН
**********, ***************************** сумата от 154,38 лв./ сто
петдесет и четири лева и 38 стотинки/, представляваща платена без основание
сума по Договор за потребителски кредит № ******/25.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 5 лева, считано от 21.10.2024 г. до
окончателното изплащане и законната лихва върху увеличения размер на
главницата над 5 лева до 154,38 лв. от 31.03.2025 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *************, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление:
************************************, да заплати на С. Т. С., ЕГН
**********, с адрес: ***************************** сумата от 100 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГПК *************, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление:
*****************************, да заплати на
**********************************, БУЛСТАТ ********* сумата в размер
на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на С. Т. С., ЕГН
********** в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9