РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. П., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101066 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на П. С., с постоянен
адрес: гр. П., ул. „П." № 2, ЕГН: **********, със съдебен адрес за
призоваване: гр. П., ул. .,А." № 6, чрез адвокат П.К. срещу „А.Л." ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Ц." № 11А, с ЕИК: ***,
представлявано от П.А., роден на **** г., с постоянен адрес: гр. К., ул. "Ш."
№ 18, Р С М..
Сочи се в исковата молба, че ищецът е работил при ответното
дружество на длъжност „шофьор на товарен автомобил" (международни
превози) в периода от 08.02.2021 г. до 29.04.2021 г.
Трудовата му функция основно включвала задължение да управлява
товарен автомобил, собственост на ответното дружество, с който да извършва
международни превози на стоки и товари на територията на страните членки
на Европейския съюз, респ. задължението на работодатгеля било да заплаща
трудово възнаграждение на ищеца, както и възнаграждение за командировки
за извършените от страна на последния превози в чужбина.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба, на ищеца не са
заплатени трудовото му възнаграждение за месец април 2021, както и
1
възнаграждение за командировъчни. Страните договорили работникът да
получава трудово възнаграждение в размер на 65 евро на ден, което за месец
април се равнява на сумата от 1885 евро или стойността им в лева в размер на
3675.75 (три хиляди шестстотин и седемдесет и пет лева и 0.75ст.) лева.
Навежда се също така, че за периода на полагане на труд на ищеца се
дължат съгласно Наредба за служебните командировки на шофьорите и
стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и
пътници (НСКШСЧМАПТП), командировъчни пари, които съгласно чл. 8 от
сочената Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите
в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници
(НСКШСЧМАПТП) се изплаща единна ставка в размер на 35 щатски долара
на ден. Посочва, че съгласно § 1 от Заключителните разпоредби изрично е
предвидено, че Наредба за служебните командировки на шофьорите и
стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и
пътници, се прилага за всички стопански организации, които имат собствени
автомобили и извършват международни превози.
Излага и това, че за периода 08.02.2021 г. - 29.04.2021 г. ищецът е
извършил следните курсове в чужбина и съответно е бил командирован, и за
които му се дължат суми за командировки по смисъла на чл. 215, във вр. с
чл.121 от КТ, както следва:
За периода за месец февруари 2021 г.
1. от 08.02.2021 г. до 13.02.2021 г. - общо 6 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 210 щатски долара, което по курс
на БНБ се равнява на сума от 338.10 лв., за което време ищецът е шофирал
автомобил с peг. номер Е 3703 МВ;
2. от 15.02.2021 г. до 20.02.2021 г.- общо 6 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 210 щатски долара, което по курс
на БНБ се равнява на сума от 338.10 лв., за което време ищецът е шофирал
автомобил с peг. номер Е 3703 МВ;
3. от 22.02.2021 г. до 26.02.2021 г. - общо 5 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 175 щатски долара, което по курс
на БНБ се равнява на сума от 218.75 лв., за което време ищецът е шофирал
автомобил с peг. номер Е 3703 МВ;
2
4. от 28.02.2021 г. до 02.03.2021 г. - общо 3 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 105 щатски долара, което по курс
на БНБ се равнява на сума от 169.05 лв., за което време ищецът е шофирал
автомобил с peг. номер Е 3703 МВ, или общо сумата за м. февруари 2021 г.
е в размер на 700 щатски долара, което по курс на БНБ се равнява на сумата
от 1127 лв.
За периода за месец Март 2021 г.
5. от 04.03.2021 г. до 05.03.2021 г. - общо 2 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 70 щатски долара, което по курс
на БНБ се равнява на сума от 112.70 лв., за което време ищецът е шофирал
автомобил с peг. номер Е 3703 МВ;
6. от 07.03.2021 г. до 19.03.2021 г. - общо 13 дни, за които се дължи по
35 щатски долара на ден или общо в размер на 455 щатски долара, което по
курс на БНБ се равнява на сума от 732.55 лв., за което време ищецът е
шофирал автомобил с peг. номер Е 3703 МВ;
7. от 21.03.2021 г. до 26.03.2021 г. - общо 6 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 210 щатски долара, което по курс
на БНБ се равнява на сума от 338.10 лв., за което време ищецът е шофирал
автомобил с рег.номер Е 3703 МВ;
8. от 28.03.2021 г. до 31.03.2021 г. - общо 4 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 140 щатски долара, което по курс
на БНБ се равнява на сума от 225.40 лв., за което време ищецът е шофирал
автомобил с рег. номер Е 3703 МВ, или общо сумата за м. март 2021 г. е в
размер на 875 щатски долара, което по курс на БНБ се равнява на сумата от
1408.75 лв.
За периода за месец април 2021 г.
9. от 05.04.2021 г. до 06.04.2021 г. - общо 2 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 70 щатски долара, което по курс
на БНБ се равнява на сума от 112.70 лв., за което време ищецът е шофирал
автомобил с рег. номер Е 3703 МВ;
10. от 07.04.2021 г. до 08.04.2021 г. - общо 2 дни, за които се дължи по
35 щатски долара на ден или общо в размер на 70 щатски долара, което по
курс на БНБ се равнява на сума от 112.70 лв. като на 07 до 14.05 ч. ищецът е
3
шофирал автомобил с peг. номер Е 3703 МВ, а на 07 след 14.05 ч. и на 08 е
шофирал автомобил с peг.. номер Е 2802 МА;
11. на 10.04.2021 г. - общо 1 ден, за който се дължи по 35 щатски долара
на ден или общо в размер на 35 щатски долара, което по курс на БНБ се
равнява на сума от 56.35 лв., за което време ищецът е шофирал автомобил с
peг. номер Е 2802 МА;
12. от 12.04.2021 г. до 16.04.2021 г. - общо 5 дни, за които се дължи по
35 щатски долара на ден или общо в размер на 175 щатски долара, което по
курс на БНБ се равнява на сума от 281.75 лв., за което време ищецът е
шофирал автомобил с peг. номер Е 2802 МА;
13. от 19.04.2021 г.до 28.04.2021 г. - общо 10 дни. за които се дължи по
35 щатски долара на ден или общо в размер на 350 щатски долара, което по
курс на БНБ се равнява на сума от 563.50 лв., за което време ищецът е
шофирал автомобил с peг. номер Е 2802 МА, или общо сумата за м. април
2021 г. е в размер на 700 щатски долара, което по курс на БНБ се равнява на
сумата от 1127 лв.
Ищецът обобщава, че по време на трудовото си правоотношение с
ответника е бил командирован за общо 65 дни, за които се дължи по 35
щатски долара на ден или общо в размер на 2275 щатски долара, което по
курс на БНБ се равнява на сума от 3662.75 лв.
Навежда, че посещавайки офиса на дружеството ответник, категорично
му било отказано заплащане на дължимото му се възнаграждение, както и
предаването на каквато и да била документация във връзка с упражнения от
него труд в дружеството.
С оглед незаплащането на дължимите възнаграждения до датата на
подаване на исковата молба, твърди, че дружеството ответник не е изпълнило
задължението си за заплащане на престирания от ищецът труд за периода от
м. 01.04.2021 г. - 29.04.2021 г. и обезщетение за командировъчните през в
периода 08.02.2021 г.- 29.04.2021 г.
С горното обосновава наличието на правен интерес от подаване на
настоящата молба, с която иска от съда да постанови решение, с което да
осъди „А.Л." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц.“ № 11
А, ЕИК: ***, представлявано от П.А., да заплати на П. С., с постоянен адрес:
4
гр. П., ул. „П." № 2, ЕГН: **********, сумата от 7 338.50 (седем хиляди
триста тридесет и осем лева и петдесет стотинки) лева, от които 3675.75 (три
хиляди шестстотин и седемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) лева
на основание чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за
месец април 2021 г., и 3662.75 (три хиляди шестстотин шестдесет и два лева и
седемдесет и пет стотинки) лева на основание чл. 215 КТ за командировки за
периода 08.02.2021 г.- 29.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът претендира сторените по делото разноски.
В предвидения от закона срок ответната страна чрез пълномощник е
депозирала отговор, в който прави възражение по отношение редовността,
допустимостта и основателността на иска. Посочва се, че липсват
доказателства за наличие на трудови правоотношения между страните.
Твърди, че ищецът не е работил по трудов договор в ответното дружество.
Посочва, че няма достъп до счетоводните документи на ответното дружество
към датата на изтичане на срока за писмения отговор. Обективира искане
съдът да й разреши да представи такива в първото по делото съдебно
заседание преди приемане на окончателния доклад по делото. Оспорва
доказателствените искания на ищеца.Претендира сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. К., поддържа предявените
искове. На основание чл.214 от ГПК прави изменение на предявените искове,
като намалява същите съгласно заключението на вещото лице по
допълнителната експертиза, съответно за иска по чл.128, ал.2 КТ в размер на
504,39 лева и по иска по чл.215 КТ в размер на 1 478,61 лева. Моли, да се
постанови решение, с което исковете да се уважат, като претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител
адв.М. моли исковете да се отхвърлят, тъй като на ищеца са били платени
сумите изцяло, като ангажира доказателства в подкрепа на тези си твърдения,
а именно платежни нареждания за превод на процесните суми.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства: трудов договор
5
19/08.02.2021 г. и Заповед № 3 от 21.06.2021 г., се установява, че между
страните е съществувало ТПО в периода 08.02.2021г. – 21.06.2021 г., по
силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил”
при ответника на пълно работно време, основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 650 лева, с уговорен размер на платения годишен
отпуск – 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск всяка година през
месец април. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №
3/21.06.2021 г., считано от същия ден, на осн. чл. 71, ал.1 от КТ.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че ищецът е управлявал товарни
автомобили, собственост на ответното дружество в периода 08.02.2021 г. до
29.04.2021 г. основно в Швеция, при условията на единична езда.
От доказателствата по делото и от назначените съдебно-счетоводни
експертизи, се установява, че размера на дневната ставка съгласно
НСКШСЧМАПТП, изплащани на шофьорите и стрюардесите, извършващи
международни превози на товари и пътници е в размер на 35 долара за
единична езда и 27,50 долара на ден при двойна езда. Чистата сума за
получаване от начислените в счетоводството на ответника трудови
възнаграждения за основание трудов договор № 19/08.02.2021 г. за месец
април 2021 г. е в размер на 504,39 лева, а дължимите командировъчни за
посочените в исковата молба месеци /м.февруари, м.март и м.април 2021 г./
са в общ размер на 2 160 евро, или в левова равностойност от 4 224,59 лева.
Съгласно представените доказателства по делото и на правените начисления
вещото лице прави заключение, че ответникът не дължи на ищеца суми за
начислени възнаграждения по трудовия договор и във вид на
командировъчни пари, тъй като видно от приложени към заключението
таблици с изчисления, дължимите трудови възнаграждения и суми за
извършени командировки на ищеца са в общ размер на 5 611,66 лева , а
изплатените суми от ответника в полза на ищеца са в размер на 6 177,38
лева.
Приети като доказателства по делото са разпечатки от дигитална карта
на шофьора за периода 08.02.2021 г. до 29.04.2021 г., извлечение от Банка
ДСК АД за периода 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. на „А.Л.“ ЕООД, платежно
нареждане от 27.04.2021 г. за сумата от 2279 лева, извлечение от Банка ДСК
6
АД за периода от 01.03.3021 г. до 31.03.2021 г. на „А.Л.“ ЕООД, вносна
бележка от 15.03.2021 г. за сумата от 500 евро, нареждане разписка за сумата
от 500 евро, вносна бележка от 16.04.2021 г. за сумата от 500 евро, вноска
бележка от 02.04.2021 г. за сумата от 135 евро, нареждане разписка за сумата
от 135 евро, Банково пълномощно за операции по сметки и представяне на
документи в банков салон на Банка ДСК АД от „А.Л.“ в полза на Димитър
Василев Дончев, трудов договор № 19/08.02.2021 г. сключен между „А.Л.“
ЕООД и П. С., Заповед № 3/21.06.2021 г. за прекратяване на трудовия
договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с
вх.№ 01388213009487/10.02.2021 г., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 013882130043138/28.06.2021 г.,
Заповед № 1 /08.02.2021 г. за командироване, Заповед № 2 /01.03.2021 г. за
командироване, Заповед № 3 /01.04.2021 г. за командироване.
При така установените факти от значение за спора съдът прави
следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът
да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово
възнаграждение за този период.
В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът
да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
през процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал
служебните си задължения в чужбина на посочените дестинации за периода,
за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния
размер.
Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията
на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да
докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период,
респ. че сумите не се дължат на друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ, при командироване работникът
7
или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и
размери, определени от Министерския съвет. Вземането за обезщетение по
чл.215 КТ е безсрочно парично задължение, което става изискуемо от деня на
поканата. Макар и обусловено от наличието на трудово правно отношение
между страните, правоотношението по повод на командироването на
работника или служителя е самостоятелно правоотношение между страните,
което се регулира от изрични правни норми.
Анализирайки доказателстмвата, съдът намира за несъмнено по делото,
че за периода от 08.02.2021 г. до 29.04.2021 г. /претендирания период за
заплащане на командировъчни/, страните са били в трудово-правни
отношения, като въз основа на възложена му от работодателя работа, П. С. е
извършил превоз на товари в чужбина с товарни автомобили собственост на
дружеството-ответник.
Към момента на извършването на превоза следва да се счита и
командирован извън страната за извършване на международен превоз на
товари, като от представените по делото разпечатка от дигитална карта на
шофьор и от приетото по делото експертно заключение се установява, че с
товарните автомобили управлявани от С., същият е извършвал курсове
основно в Кралство Швеция.
Следователно за работодателя е възникнало задължението за заплащане
на командировъчни пари, посредством които да се компенсират
неудобствата, които понася работника, полагайки труд извън местоживеенето
си. Ето защо, съдът приема, че на основание чл.215 КТ на ищеца се дължат
командировъчни пари, в съответствие с броя на дните, в които работникът е
бил извън страната.
В казуса, съдът намира, че е приложима Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, а не цитираната от
ищеца Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в
чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници
/НСКШСЧМАПТП/.
Действително е налице съдебна практиката на касационната инстанция
ориентирана в посока приложимост на НСКШСЧМАПТП, но от 2014г.
насетне върховните съдии константно считат, че по дела като настоящото
8
действат нормите на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Относно този спорен момент, следва да се съобрази това, че новелата на
чл.215, ал.1 от КТ предоставя единствено на Министерския съвет
компетентността да издаде нормативен акт, регламентиращ
командировъчните средства при служебните командировки и специализации
в чужбина.
На основание чл. 2, ал. 2 от ЗНА, тази компетентност не може да се
прехвърля на друг.
В тази връзка, НСКСЧ е приета именно от Министерския съвет в
изпълнение на задължението по чл. 215, ал. 1 от КТ.
Съответно, НСКШСЧМАПТП е приета не от Министерския съвет, а от
Министерството на финансите, и не е обнародвана в "Държавен вестник",
поради което и няма нормативен характер – чл. 5, ал. 5 от КРБ /така и
Определение № 612 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 500/2017 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров/.
Съгласно т. 1 на приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ, на
шофьорите се полагат по 27 евро на ден при т. нар. "единична езда" и по 21
евро на ден при "двойна езда". Претенциите на ищеца в случая са за по 27
евро на ден. При това положение се оказва, че за процесните месеци
февруари, март и април 2021 г. в командировка е следвало да му се заплатят
2 160 евро, с левова равностойност в размер на 4 224,59 лева.
Въпреки, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза отговаря
на поставен въпрос касаещ размер на дневната ставка съгласно
НСКШСЧМАПТП, същото е изчислило дължимия размер на
командировъчните на ищеца съгласно правилно приложимата в случая според
съда НСКМЧ.
В настоящия казус един от спорните въпроси е дали сумите, дължими за
трудово възнаграждение за м.април 2021 г. и командировъчни на ищеца по
процесното трудово правоотношение са заплатени или не.
От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице
по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се изяснява, че по сметка
на ищеца са преведени от страна на ответното дружество суми в общ размер
9
на 6 177,38 лева, като претенцията на П. С. за незаплатени брутно трудово
възнаграждение за м.април 2021 г. и дължими дневни командировъчни за
месеците февруари, март и април 2021 г. е в общ размер на 1 983 лева
/съгласно стореното изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/.
В този случай първостепенната инстанция приема, че прилагайки
практиката на ВКС изразена в решение № 746 от 05.01.2011г. по гр.д.№
727/2009 на 4-то г.о., застъпена и в решение № 134 от 01.08.2018 г. по гр.д.№
2017 на 4-то г.о. ВКС, ищецът е този, който следва да докаже на какво
основание е получил сумата от 6 177,38 лева и за какво му е заплатена.
По-конкретно, в цитираните решения се приема, че платецът черпи
правото си от извършеното плащане и за това следва да го докаже
/плащането/, а получателят черпи своето право от основанието за получаване
на паричната сума и за това следва да го докаже /основанието за получаване/.
В този смисъл съдът намира при съвкупната преценка на
доказателствата, че ответникът-работодател е доказал, че по сметка на ищеца
е преведена посочената по-горе /а и в заключението на експерта/ сума.
Следва да се съобрази това, че в три от платежните документи не са
посочени основания за плащане, а по вносни бележки от 27.04.2021 г. и
26.03.0221 г., като основание за плащане е посочено - „РЗ и командировки“.
Но по делото не са представени доказателства ответникът да има към
ищеца други парични задължения, нито да е налице друго основание, на
което ищецът да е получил тези плащания.
Без правно значение са обстоятелствата дали ищецът е начислявал
трудово възнаграждение за ищеца по ведомост и дали е осчетоводил
извършените плащания. Изпълнението на задължението за изплащане на
трудово възнаграждение може да бъде доказано с всякакви писмени
доказателства, а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство
няма гражданско-правни последици.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът е доказал плащане
към ищеца, чийто размер е по-голям от размера на трудовото възнаграждение
и командировъчните претендиран от ищеца.
Напротив, ищецът не е установил във връзка с носимата от него
доказателствена тежест - основанията, за които е получил парите преведени
10
по неговата сметка, които да изключват заплащане на средства за трудово
възнаграждение за м.април 2021 г. и командировки, поради което искът на
последния се явява неоснователен.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
сторените от него разноски по делото в размер на 700 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от П. С., с постоянен адрес: гр. П., ул.
„П." № 2, ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. .,А."
№ 6, чрез адвокат П.К., срещу „А.Л." ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. "Ц." № 11А, с ЕИК ***, представлявано от П.А., роден
на **** г., с постоянен адрес: гр. К., ул. "Ш." № 18, Р С М., както следва: иска
по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на дължимо брутно трудово
възнаграждение за месец април 2021 г. в размер на 504,39 лева – изцяло и
иска чл. 215 от КТ за заплащане на дължими дневни командировъчни пари –
за периода от 08.02.2021 г. до 29.04.2021 г. в размер на 1478,61 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ /НЕДОКАЗАНИ/.
ОСЪЖДА П. С., с постоянен адрес: гр. П., ул. „П." № 2, ЕГН:
**********, да заплати на „А.Л." ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. "Ц." № 11А, с ЕИК ***, представлявано от П.А., роден
на **** г., с постоянен адрес: гр. К., ул. "Ш." № 18, Р С М., сумата от 700
/седемстотин/ лева, представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11